Р
Е Ш Е Н И Е
№383 04.11.2019 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, в
публично съдебно заседание на десети
октомври две
хиляди и деветнадесета год., в състав
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делечва и
в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева адм. дело №440 по описа
за 2019 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по Раздел
ІІІ от Глава десета на АПК.
Образувано е по протест на прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Стара Загора против законосъобразността на чл.4 ал.3 и ал.12,
чл.18 ал.1 – ал.3, чл. 32 ал.6 т.6, чл. 42 ал.4 , чл.43 ал.1 т.2, чл. 43 ал.2
от Наредба №1 за обществения ред в община Павел баня с доводи, че оспорените
разпоредби противоречат на законовата уредба. От съда се иска да бъдат отменени
и да се присъдят разноските по делото.
Ответника Общински съвет Павел баня представя преписката
по приемане на Наредбата за обществения ред в община Павел баня, а по същество
не заявява становище.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за основателност на протеста.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в подаденият
протест и извърши проверка на законосъобразността на атакуваното решение,
намира за установено следното:
В протеста се твърди, че чл. 4 ал.3, чл. 43 ал.1 т.2 и
чл. 43 ал.2 противоречат на Закона за защита от шума в околната средство,
конкретно на чл. 3 ал.5, чл.16а ал.2, чл.33 ал.2 и ал.3 от същия закон, тъй
като общинския съвет има компетентност да уреди с подзаконов нормативен акт
само изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в
жилищни сгради. Оспорените текстове имат следното съдържание: чл.4 ал.3 от
Наредбата забранява използването на състави, оркестри и озвучителни уредби в
открити заведения след 22.00ч за зимния и след 24.00ч за летния период от
време, в чл. 43 ал.1 т.2 е предвиден административно наказателен състав за
нарушение на чл.4 ал.3, чрез налагане глоба на виновното лице в размер не
по-малък от 5.лв. Съгласно чл. 3 ал.5 от ЗЗШОС изискванията към шума,
предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради се определят с
наредби, приети от общинските съвети по реда на ЗМСМА. Това законодателно разрешение е наложено от разпоредбата на чл. 3 ал. 2 т.2
и т.3 от ЗЗШОС, според които законът не се прилага за шума от домашни дейности
и от съседи. Следователно основателен е въведения с протеста довод за
регулиране на обществени отношения, които са предмет на законодателна уредба и
извън компетентността на общинския съвет. Оттук логично и административно
наказателния състав на чл. 43 ал. 1 т.2 от Наредбата за обществения ред в
община Павел баня също е незаконосъобразен, доколкото с разпоредбата на чл.33 и
чл.34 от ЗЗШОС е предвидена административно наказателна отговорност за
нарушаване на чл.16а ал.2 от закона, а именно на забраната да се озвучават
открити площи на заведения за хранене и развлечения, разположени в жилищни зони
и курорти за времето между 23.00ч и 7.00ч, която от своя страна сочи и на
законодателно уреждане на обществените отношения, които са обект и на оспорения
чл. 4 ал.3 от Наредбата за обществения ред в община Павел баня. Административно
наказателния състав на чл. 43 ал.2 от Наредбата е за повторно нарушаване на
нейните разпоредби, което се наказва с лишаване от право да се упражнява
дейността за срок от един месец до една година в противоречие с чл. 33 ал.3 от
ЗЗШОС, който за повторно нарушение е предвидил само санкции с имуществен
характер, а освен това важи и казаното по-горе, че третираната с чл. 4 ал.3 от
Наредбата дейност, се регулира от закона.
Следващата оспорена разпоредба е тази на чл.4 ал.12 от
Наредбата, изискваща сключен договор с лицензирана охранителна фирма или звено
за самоохрана, план за охрана обекта и длъжностни характеристики на лицата,
осъществяващи охраната и пропусквателния режим в заведения с жива музика или
диско водещ, които искат издаване на разрешение за удължено работно време. Според
изложеното в протеста изискванията нарушават ЗОАРАКСД и Закона за туризма.
Протеста е основателен.
Съгласно чл. 1 ал.4 т.3 от ЗОАРАКСД административен
контрол по смисъла на закона е издаването и отказа да се издаде разрешение за
отделна сделка или действие на лица, които извършват или възнамеряват да
извършват стопанска дейност. В този смисъл разрешението за удължено работно
време представлява по своята правна същност упражняване на административен
контрол, при който се спазват ограниченията по чл.4 ал.2 вр. с ал.3 от
ЗОАРАКСД, а именно всички изисквания, необходими за започването и за
осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна
сделка или действие, се уреждат със закон. С подзаконов нормативен акт, посочен
в закон, могат да се конкретизират изискванията по ал. 2, като се осигури
спазването на чл. 3, ал. 3 – да не се налагат ограничения и тежести, които не
са необходими за постигане целите на закона, сред които са и личните права и
имуществени права на гражданите. В случая на първо място е необходимо
изискванията за издаване на разрешението за удължено работно време да са
посочени в съответния закон, а в Закона за туризма условия като тези в
оспорената разпоредба на чл.4 ал.12 от Наредбата липсват. .На следващо място,
самия закон следва да овласти общинските съвети да доразвият уредбата му, и най
–накрая приетите от общинските съвети подзаконови разпоредби не следва да
налагат ограничения, които не са необходими за постигане на целта. След като в
Закона за туризма и Наредбата за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория ,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, не се
изисква лицата, осъществяващи стопанска дейност от вида на посочената да имат
сключени договори с лицензирана охранителна фирма или лицензирано звено за
самоохрана, то се налага извода, че подзаконовата разпоредба на чл.4 ал.12 от
Наредбата за обществения ред в община Павел баня противоречи на ЗОАРАКСД и ЗТ и
следва да бъде отменена.
Разпоредбите на чл.18 ал.1 и ал.3 от Наредбата за
обществения ред в община Павел баня противоречат на чл.172 от ЗУТ. Съгласно
чл.172 от ЗУТ работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и
вътрешноквартални пространства, се извършват въз основа на разрешение за
строеж. За започването на строежа възложителят уведомява съответната общинска
администрация след съгласуване с органите по безопасността на движението.
Според чл. 18 ал.1 от Наредбата, не се разрешава прокопаването на улици и
тротоари без разрешение от общината и без наличието на ограждения, знаково
стопанство и осветление на бариерите. Изискването за издаване на разрешение от
общината противоречи на посоченото в чл.172 от ЗУТ изискване за уведомяване на
общинската администрация при започването на строежа и съгласуване с органите по
безопасността на движението, които ще следва да поставят изискванията си,
целяща неговата безопасност.
Разпоредбата на чл.18 ал.3 от Наредбата за обществения
ред в община Павел баня също противоречи на ЗУТ, тъй като при издаване на
разрешение за прокопаване на уличните платна или тротоарите, заинтересованите
лица или фирми внасят депозит за възстановяването им по пазарни цени в
зависимост от класа на улицата. Изискването противоречи на ЗУТ и на ЗМДТ,
според които закони възложителят на строежа е длъжен да отстрани нанесените
повреди, констатирани от общинската администрация и за своя сметка да извърши
необходимите възстановителни работи, в срокове определени от общинската
администрация – чл. 74 ал.1 т.8 и т. 9 от ЗУТ, а съгласно основните императивни
правила на ЗМДТ такси и цени на услуги се определят само за извършени и
предоставени такива от страна на общинската администрация. Предварителното събиране
на обезщетения за евентуални вреди по смисъла на чл. 74 ал.1 т.8 и т.9 от ЗУТ,
особено поставянето на плащането им като условие за издаване на разрешението за
строеж сочи на незаконосъобразност на оспорената разпоредба на чл.18 ал.3 от
Наредбата за обществения ред в община Павел баня.
Нормата на чл.32 ал.6 т.6 от Наредбата за обществения ред
в община Павел баня има за предмет освобождаване от годишна такса за ловни
кучета, а според чл. 175 ал.2 т.6 от ЗВМД от годишна такса по ЗМДТ се
освобождават собствениците на кучета, които придружават или охраняват
селскостопански животни, отглеждани в регистриран животновъден обект.
Разпоредбата на чл. 32 ал.6 т.6 от Наредбата противоречи на ЗВМД като въвежда
привилегия за ловните кучета, която не е предвиден с изчерпателната законова
разпоредба, нито е дадено правомощие на общинските съвети да я доразвиват.
Последната
оспорена разпоредба е на чл. 42 ал.4 от Наредбата, според която за маловажни
случаи се налага глоба с квитанция до 10лв. Съгласно чл. 39 ал.1 от ЗАНН глоба
в размер, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10лв. се
налага на място с квитанция за явно маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им. Следователно недопустимо е за
маловажни случаи да се прилага реда, предвиден за явно маловажните. Третираните
от чл. 42 ал.4 от Наредбата маловажни случаи на административни нарушения,
установени при извършването им, се санкционират съгласно разпоредбите на чл.39
ал.2 от ЗАНН с издаване на фиш за глоба в размер от 10лв. до 50лв. Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Стара Загора чл. 4 ал.3 и ал.12, чл.
18 ал.1 и ал.3, чл. 32 ал.6 т.6, чл.42 ал.4, чл. 43 ал.1 т.2 и ал.2 от Наредба
№1 за обществения ред в община Павел баня.
ОСЪЖДА Общински съвет Павел баня да заплати на Окръжна
прокуратура Стара Загора сумата от 20.00 /двадесет/ лв. представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи
на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
ВАС.
След влизане в сила решението да се обнародва по начина,
по който е обнародвана Наредба №1 за обществения ред в община Павел баня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.