МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 02.09.2020г. по НОХД №
598/2020г. по описа на Районен съд Н., VI състав, В.С..
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна
прокуратура – Бургас, ТО Н., постановление с предложение за освобождаване на
обвиняем от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
срещу Д.К.К. за това, че на 15.09.2018г., около 18.30 ч., на път III-906, в
посока с. О., общ. Н., при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „М.”, модел „П.”, с peг. № ****и излизайки от черен път, водещ
към лозя, нарушил правилата за движение – чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил две средни телесни
повреди на С.О.А., роден на *** г. от гр. П., изразяващи се в открито счупване
с луксация на дясна лъчева кост, довело до трайно затруднение движението на
дясната ръка за срок от около 2-4 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес и лезия на артерия радиалис в същата област, довела до разстройство на
здравето временно опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
Б, предл.второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от ЗДвП.
В съдебно заседание
РП Бургас, ТО Н., не изпраща представител.
Защитникът на
обвиняемия сочи, че с оглед необремененото му съдебно минало и степента на
тежест на извършеното престъпление предложението на РП Бургас, ТО Н., е основателно.
Моли да бъде определено наказание към предвидения минимум, като се вземе
предвид, че обвиняемият е пенсионер с невисока пенсия и към настоящия момент
няма нарушения на ЗДвП. Моли на основание чл. 78А, ал. 4 от НК да не налага
предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, тъй като автомобилът
е нужен на обвиняемия за придвижване, а от извършване на престъплението са
изминали почти две години.
Обвиняемият
поддържа казаното от адвоката си. В последната дума моли да му се наложи минимална
глоба и да не му се отнема свидетелството за управление на МПС.
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
Д.К.К. е роден на *** *** с постоянен адрес:*** българин, български гражданин,
женен, неосъждан, с основно образование, пенсионер, ЕГН **********. От
изготвената справка за нарушител (на л. 120 от том I
от ДП) се установява, че на К. не са налагани санкции за нарушения на ЗДвП.
На
15.09.2018г. около 18:30 часа обвиняемият Д.К.К. управлявал лек автомобил „М.”,
модел „П.”, с peг. № ***, по черен път, водещ към лозя в района на път III-906,
в участъка на лозовия масив след село О.. По същото време по път III-906, в посока от с. Гюльовца към гр. П., се движел лек
автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ****, управляван от св. Г.. На предната
седалка до шофьора се намирал С.А., а на задната седалка били свидетелите М.Д.и
А.А.. Автомобилът „Фолксваген Пасат” се движел в дясната лента на пътния
участък, който бил прав, с продължителен наклон на изкачване. Времето било
слънчево, пътната настилка суха, без неравности. Св. Г. поддържал скорост от
около 78 км/час. В този момент от черен път откъм лозята св. Д.К. осъществил
маневра – завой наляво към с. О., като се включил в пътя с управлявания от него
лек автомобил „М.”. Разстоянието между двамата автомобила било от 56,60 метра,
като автомобилът „М.” се намирал в лентата за движение на автомобила
„Фолксваген”. На около 47,40 метра от другия автомобил св. Г. предприел маневра
наляво - по заобикаляне на излезлия на пътя автомобил, но същата била
неуспешна, тъй като автомобилът „М.” попаднал в опасната зона на спиране на
автомобила „Фолксваген” (която при движение със 78 км/ч била около 65,40
метра). Между двата автомобила настъпил сблъсък – на около 3,60 метра преди
началото на черния път, а по ширината – в лявата лента на 5,10 метра от дясната
част на пътя. В този момент автомобилът „М.” се намирал косо върху
разделителната линия на пътя. Ударът попаднал в дясната странична част на
автомобила „Фолксваген Пасат” – в областта на десните врати и в предната дясна
част на автомобила „М.”. Между автомобилите се получило взаимно приплъзване,
автомобилът „Фолксваген” преминал през канавката в ляво от пътя, съборил
крайпътен камък и спрял след удар в крайпътно дърво на около 14-15 метра след
началото на черния път. След удара К. преместил автомобила на 5-6 метра напред
в ляво, за да не пречи на движението. Вследствие на настъпилия между
автомобилите удар св. С.А.претърпял открито счупване с луксация на дясна лъчева
кост, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от около
2-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес и лезия на артерия радиалис
в същата област, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота.
Произшествието било посетено от св. И. – младши автоконтрольор в РУ Н., като
пострадалият А.и св. Д.(която също получила леки увреждания) били откарани в
УМБАЛ Бургас. На място бил извършен оглед на местопроизшествието, документиран
с протокол (на л. 8 – л. 11 от том I от ДП).
От
изготвената по ДП съдебномедицинска експертиза (на л. 58 – л. 59 от том I ДП) се установяват уврежданията, получени от А..
От
изготвените автотехническа експертиза (на л. 26 – л. 56 от том I от ДП) и допълнителна експертиза (на л. 49 – л. 51 от
том II от ДП) се установява, че към момента на удара
автомобилът „М.” се намирал косо на пътното платно и бил разположен в двете му
ленти, като действията на водача на автомобила „Фолксваген” били правилни от
техническа гледна точка. От експертизите се установява скоростта, с която се е
движел лекият автомобил „Фолксваген” и опасната му зона на спиране.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите К., Г., А., Д.,
Я., А., И., се кредитират от съда, като същите се потвърждават от останалите
събрани по делото доказателства. Изготвените по ДП експертизи не са оспорени и
се кредитират изцяло от съда като обективни, компетентни и безпристрастни. От
тях се установяват релевантни за спора факти – уврежданията, получени от
пострадалото лице и механизмът на самото произшествие, вкл. и причините за
него. От извършения оглед на местопроизшествие се потвърждават установените по
делото факти. Писмените доказателства по делото потвърждават установената
фактическа обстановка.
Налага
се краен извод, че събраните писмени доказателства и експертни заключения, в
съвкупност с гласните такива, допринасят за категорично установяване на
гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства,
които да поставят под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл.
343, ал. 1, б. Б, предл.второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 25, ал. 1 и чл.
37, ал. 3 от ЗДвП.
Според
цитираните норми на наказание подлежи деец, който при управление на МПС наруши
правилата за движение и в причинна връзка с това нарушение по непредпазливост
причини средна телесна повреда на едно лице.
Първият
елемент от обективната страна на деянието е да е извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна от обвиняемия. В чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е прието, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Според чл. 37, ал. 3 от ЗДвП водачът
на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по този път. От фактическа
страна безспорно се установява, че обвиняемият е излизал от черен път, водещ
към лозовия масив в с. О., на път III-906, като е
предприел маневра – завой наляво в посока към с. О.. При предприемане на тази
маневра той не се е съобразил с участника в движението – управлявания от св. Г.
автомобил „Фолксваген”, не го е пропуснал да премине и по този начин е създал
опасност за движението. Ето защо с поведението си обвиняемият безспорно е
нарушил посочените правила от ЗДвП. В причинна връзка с това негово поведение
управляваният от К. автомобил „М.” е навлязъл в опасната зона на автомобила
„Фолксваген” и именно поради тази причина е настъпило процесното ПТП.
Наред с това от обективна страна безспорно се
установява, че вследствие на произшествието свидетелят А.е претърпял телесни
увреждания. Както се установи от фактическа страна в пряка причинна връзка с
произшествието той е получил открито счупване с луксация на дясна лъчева кост, довело
до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от около 2-4 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес и лезия на артерия радиалис в същата
област, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота. В
съдебната практика на върховната инстанция е застъпено разбирането, че белегът
„трайност” се свързва с минимална продължителност от около тридесет дни – напр.
т. 8 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, Решение
№ 1006 от 16.IХ.1974 г. по н. д. № 904/74 г., III н. о., Решение № 530 от 7.ХII.1984 г. по н. д. №
520/84 г., III н. о. (последните две свързани именно с трайно затруднение
движението на крайниците). В случая движението на дясната ръка на А.е било затруднено за повече от тридесет
дни (около 2-4 месеца). Наред с
това разстройството на здравето, временно опасно за живота, също представлява
„средна телесна повреда” по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Поради тази
причина в резултат на настъпилото ПТП пострадалият е претърпял две увреждания,
които попадат в обхвата на понятието „средна телесна повреда”.
Нарушението на правилата за движение е съставомерно
и от субективна страна, тъй като К. е
съзнавал, че се включва в друг път и предимството е на движещите се по този път
автомобили, но въпреки това е предприел маневра за включване в пътя без да
изчака преминаването на движещия се автомобил „Фолксваген”. Ето защо той
съзнателно е допуснал нарушението на чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от ЗДвП.
Същевременно
по отношение на настъпилото ПТП е действал по непредпазливост при форма на
вината небрежност. Обвиняемият не е предвиждал настъпването на процесното ПТП,
ведно с настъпилите вследствие от него увреждания на здравето на пострадалото
лице, но е бил длъжен, или е могъл да ги предвиди. Същият е следвало да предвиди,
че като не съобразява маневрата си с правилата за движение по пътищата може да
настъпи ПТП между управляването от него МПС и други участници в движението. Бил
е длъжен и е могъл да предвиди, че от това ПТП могат да настъпят телесни
увреждания за участниците в него.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че К. е извършил престъплението
по 343, ал. 1, б. Б, предл.второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 25, ал. 1 и
чл. 37, ал. 3 от ЗДвП.
Налице
са и предпоставките на чл. 78А от НК за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл. 343,
ал. 1, буква „б” НК наказание е до три години или пробация за средна телесна
повреда. Видно от свидетелство за съдимост на К. лицето е неосъждано.
Наред това с престъплението не са
причинени съставомерни имуществени вреди, тъй като елемент от състава му е
причиняването на средна телесна повреда. Поради тази причина няма пречка за
приложението на чл. 78 А – арг. от т. 3 от Тълкувателно решение №
2/22.12.2016г. по тълк. д. № 2/2016г. по описа на ОСНК на ВКС. Ето защо съдът
прие, че всички предпоставки на чл. 78 А са налице и освободи обвиняемия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба” в
размер на 1000 лв.
При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление №
7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното
постановление след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. К. е неосъждан. Наред с това демонстрира добро
процесуално поведение. От момента на деянието до момента на постановяване на
присъдата е изминал сравнително дълъг период от време – близо две години, като
за това забавяне обвиняемият не носи вина. Обвиняемият е в пенсионна възраст и
не е наказван за нарушения на ЗДвП. Тези обстоятелства се отчитат като
смекчаващи отговорността. Обществената опасност на престъплението по чл. 343,
ал. 1, буква „б” НК следва да се определи като сравнително ниска. К. е лице с
ниска степен на обществена опасност, за което свидетелства и липсата на
наложени наказания по ЗДвП. Същевременно не са налице отегчаващи вината
обстоятелства. При отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН,
съдът достигна до извод, че деянието е осъществено изключително при смекчаващи
вината обстоятелства. Съдебният състав взе предвид ниската степен на обществена
опасност на дееца и съобразявайки смекчаващите вината обстоятелства достигна до
извод, че наказанието следва да бъде определено в минималния размер по чл. 78А НК от 1000 лв. Според съдебния състав така наложеното наказание в пълнота ще изпълни целите си, като
въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото и е съобразен напълно с
имотното състояние на обвиняемия, който е пенсионер.
При
извършена преценка за справедливото административно наказание, което да се
наложи на обвиняемия, съдът взе предвид и разпоредбата на чл. 78А, ал. 4 НК вр.
чл. 343г НК. Следва да се има предвид, че по арг. от чл. 343г НК за
престъплението по чл. 343, ал. 1 НК е предвидено и кумулативното налагане на
наказанието „лишаване от право”. В тази връзка разпоредбата на чл. 78А, ал. 4 НК дава възможност на съдебния състав да реши дали да наложи наред с глобата и
административно наказание „лишаване от право”. При преценка на всички относими
обстоятелства, съдът достигна до краен извод, че на К. не следва да се налага
наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Както вече се посочи деянието е
извършено единствено при наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а
обвиняемият не се характеризира като лице с повишена степен на обществена
опасност. Поради тази причина съдът достигна до извод, че на обвиняемия следва
да се даде възможност да се поправи и превъзпита без допълнително ограничаване
на правата му чрез налагане на наказанието „лишаване от право”.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на обвиняемия за виновен, съдът го
осъди да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР Бургас
направените по досъдебното производство разноски в размер на 700,83 лева.
Така мотивиран, съдебният състав постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: