РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Търговище, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четвърти
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело №
20233500900005 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Искове с правно основание в
разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ. Иск за неимуществени вреди в размер на
500 000 лева и иск за имуществени вреди в размер на 41 662,40 лева.
Производството е образувано по депозирана искова молба от Е. Х. М., ЕГН
**********, с адрес: с. *******, общ. *******, ул. Д-р ******* № ****, чрез
Адвокатско дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, представлявано от
адвокат Г. Б. – управител, срещу “HDI Versicherung AG” (ХДИ Ферзихерунг
АД), регистрационен номер: D- TDLT-9356W-74, с адрес: Hannover 30659,
HDI Platz 1, електронен адрес: ****@***.**, представлявано от адвокат С. М.,
САК, адрес: гр. *******, ул. „*******” №****, ет. ****, с цена на исковите
претенции: 500 000 лв. (петстотин хиляди лева), представляващи обезщетение
за неимуществени вреди и 41 662,40 (четиридесет и една хиляди шестстотин
шестдесет и два лева и четиридесет) лева - обезщетение за имуществени
вреди, касаещи разходи за лечение, с правно основание в разпоредбата на чл.
432, ал. 1 от КЗ.
В исковата молба се твърди следното: На 14.09.2022 г., около 01:00 часа, по
път II-51, се движи МПС марка „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 63 AMP’, с per. №
GGXS6363, управлявано от И. Я. И.. В района на км. 50+667 м., поради
1
движение с несъобразена с пътните условия скорост, водачът губи контрол
над управляваното от него МПС, отклонява се вдясно, напуска пътното
платно и се блъска в скат. При настъпилия пътен инцидент тежко е пострадал
Е. Х. М. - ищецът, който е пътувал на предна дясна седалка в лекия автомобил
с поставен обезопасителен колан. Образуваното срещу водача наказателно
производство ДП № 366/2022 г., по описа на РУ - Попово, съотв. пр. пр. №
2102/2022 г., по описа на РП – Търговище, било прекратено на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24. ал. 1,т. 9 НПК.
Ищецът твърди, че при посоченото ПТП е претърпял „счупване на
гръбначния стълб в поясната област, закрито L1“. След проведена
компютърна томография на цяло тяло, лекарите са установили травматична
фрактура, засягаща тялото на прешлен L1, дислокация на фрагмент с
релативна спинална стеноза (стеснение на гръбначния канал), данни за
компресия на сегмент на гръбначния мозък на ниво прешлен L1, данни за
фрактура на напречен израстък на прешлен Thl2. На 15.09.2022 г. в „МБАЛ
Св. Панталеймон - Плевен“ ООД на пострадалия е извършена оперативна
интервенция на лумбалния прешлен, изразяваща се в ламинектомия и
декомпресия, след което е извършена реклинация на прешлена, който
впоследствие е стабилизиран чрез инструментация. При извършените
консултации след операцията, специалист невролог е констатирал
възможност за движения в минимален обем в проксималната мускулатура
около тазовия пояс и бедрена мускулатура, но и долна вяла парапареза от
тежка степен на подбедриците (предна и задна група мускули), колянна и
ахилова арефлексия, сетивни нарушения от прешлен ТХ10 надолу вдясно и
ТХ11 надолу вляво.
Въпреки проведена интензивна рехабилитация, ищецът твърди, че към
момента няма чувствителност в двата долни крайника и е напълно
обездвижен на легло, като престоят му в лечебното заведение продължава.
Това налага непрестанна денонощна грижа и помощ, както от страна на
медицински специалисти, така и от специално нает придружител, които да му
помагат в битовите и хигиенни нужди - храна, къпане, тоалет и др. Според
лекарските прогнози той ще остане инвалид до живот. Преживеният пътен
инцидент рефлектирал драстично и върху психиката на пострадалия.
Вследствие на преживения силен стрес, Е. М. не е на себе си, все още не може
да възприеме случващото се около него и сегашното си положение. Той е в
2
тревожно съС.ие, сънува кошмари, свързани с инцидента, изпада в съС.ия на
агония и мъка, затваря се в себе си и отказва да комуникира с близките си.
Изпитва панически страх от мисълта, че ще остане инвалид завинаги и никога
няма да може да проходи. Притеснява се как ще се грижи за прехраната на
семейството си.
Във връзка с получените увреждания ищецът твърди, че към настоящия
момент е сторил разходи в общ размер на 41 662,40 (четиридесет и една
хиляди шестстотин шестдесет и два лева и четиридесет) лева по приложени
фактури.
Според ищеца, виновен за настъпване на ПТП е водачът на МПС марка
„Мерцедес“, модел „ГЛЦ 63 АМГ”, с per. № GGXS6363 И. И.. Към датата на
настъпване на инцидента автомобилът е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с „НГМ Versicherung AG”, полица №
D/5085/V-073-358-141.
На 06.10.2022 г. от името на ищеца е подадена молба до „Авус България -
Регулиране на щети” ЕООД, с която е претендирано изплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на процесния пътен инцидент, но отговор от немския
застраховател няма.
Предвид гореизложеното, ищецът предявява настоящите искови претенции
да бъде осъден ответника да му заплати 30 000 лв. (тридесет хиляди лева),
предявен като частичен от 500 000 лв. (петстотин хиляди лева),
представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 41 662,40
(четиридесет и една хиляди шестстотин шестдесет и два лева и четиридесет)
лева - обезщетение за имуществени вреди, касаещи разходи за лечение. В
съдебно заседание искът за неимуществени вреди е увеличен на 500 000 лева.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се изразява следното становище по исковите претенции: Считат
исковата молба за нередовна поради липса на конкретизация на твърдените от
ищеца претърпени от него неимуществени вреди. Оспорват размера на
предявения иск за неимуществени вреди. Считат, че обезщетението следва да
се определя в съответствие с реално причинени вреди, а не за евентуални,
хипотетични или основаващи се на прогнози вреди. Възразяват срещу
3
размера на претендираното обезщетение от 500 000 (петстотин хиляди) лева,
предявен като частичен за сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, тъй като
претендираното обезщетение е прекомерно и не съответства нито на
търпените вреди, нито на възприетото от съдебната практика. На основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД правят възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия Е. М. в размер на 90 %. Съпричиняване в
размер на 70% поради това, че М. е бил без поставен обезопасителен колан. В
отговора се твърди, че водачът И. И., както и самият Е. М., са употребили
„райски газ“ непосредствено преди катастрофата. След като доброволно се е
качил в автомобил, който е управляван от водач, който непосредствено преди
инцидента е употребил „райски газ“, то пострадалият сам се е поставил в
положение на опасност, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат с 10%. Отделно от това се твърди, че водачът И. е бил
неправоспособен, тъй като свидетелството му за управление на МПС е било
отнето. Твърди се, че това обстоятелство е станало известно на М., който е
присъствал на проведения разговор между полицая Х. Г. и И. И. относно
липсата на свидетелство за управление. Така, след като е узнал, че водачът И.
е неправоспособен, М. съзнателно е допуснал да бъде пътник в МПС,
управлявано от неправоспособно лице. С това си поведение М. също е
допринесъл за настъпване на вредите, който принос определят на 10 %. И
употребата на „райски газ“, и липсата на валидно СУМПС сами по себе си, а
и в съвкупност са достатъчно рискови обстоятелства, водещи до ПТП, които
пострадалият е могъл да избегне, ако доброволно не се е качил да пътува в
МПС, управлявано от И.
Ответникът твърди, че на репариране подлежат онези имуществени вреди,
които пострадалият е понесъл и които са в пряка причинно-следствена връзка
с вредата. Претенцията е за 41 662.40 лв. разходи за лечение, които разходи не
са направени от ищеца. Видно е от вносни бележки за плащания по фактури,
че наредител на плащанията не е Е. М.. След като няма обедняване в неговата
имуществена сфера, то не е налице и задължение за обезщетяване на това
обедняване.От друга страна, оспорват наличието на причинно-следствена
връзка между вредата и разходите за лечение. Видно е от епикриза от „МБАЛ
Търговище“ ЕАД, че причина за преместването на Е. М. в лечебно заведение
в гр.Плевен не е от медицински характер, а е „по настояване на близките на
пациента“. Твърди се, че не са били налице обективни данни за
4
наложителност на такива по вид и обем процедури, каквито са осъществени
спрямо ищеца, още повече като се има предвид, че същият е неосигурен и
безработен. Ответникът твърди, че пострадалият М. не е положил грижа да
изпълни законовото си задължение да заплаща здравноосигурителни вноски,
които биха покрили в голяма степен евентуални разходи за лечение. Като не е
положил дължима грижа, то М. сам се е поставил в положение да не може да
ползва безплатна медицинска помощ
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищeца, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания и
се конкретизира допълнително исковата претенция. В частност се заявява, че
не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Считат твърдението на ответника, че пострадалият не е пътувал с поставен
предпазен колан, за недоказано. Няма данни ищецът да е бил в автомобила
без поставен колан, в нарушение на законови разпоредби на ЗДвП. Твърдят,
че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. Това става ясно от
получените травматични увреждания при пострадалия, които са
позиционирани в областта на гръбначния стълб в поясната област.
Счупването на прешлена при ищеца е получено при подскачането на
автомобила вследствие на удара в крайпътния скат и последващото му
падане. При него първоначално гръбнакът се е разтегнал при отскачане на
автомобила, след което вследствие на рязкото „приземяване“ на автомобила
гръбнакът се е свил и така се е получила фрактурата на прешлена.
От друга страна, в случай че ищецът е бил без поставен обезопасителен
колан и с оглед интензивността на удара, който се явява челен, то
уврежданията, които биха настъпили щяли да са с много по-тежък характер и
локализирани в областта на главата на ищеца. Твърдението, че тялото на
ищеца се е движило свободно в купето на автомобила и доказателство за това
е повреденото панорамно стъкло, не отговаря на обективната истина. От
приложения с настоящата допълнителна искова молба фотоалбум е видно, че
е отворена въздушната възглавница на автомобила. В такъв случай тялото на
ищеца не е възможно изобщо да контактува с предното панорамно стъкло.
В подкрепа на твърденията, че ищецът е бил с поставен колан при
настъпване на инцидента е и фактът, че въздушната възглавница не би се
задействала в случай, че коланът не е бил поставен. Още повече, че в случай
5
на непоставени колани, при движение на процесния автомобил се включва
звукова сигнализация, чийто сигнал става нетърпим при по-дълго пътуване,
каквото е и в конкретния случай.
Твърди се още, че напълно недоказани и неоснователни са твърденията на
ответника за употребата на „райски газ“ от страна на водача И.. Още повече,
че не става ясно по какъв начин ответникът твърди, че това е допринесло за
настъпване на процесното ПТП. Необосновано е, според ищеца, и
възражението за липсата на свидетелство за управление на водача И. И..
Видно от приложения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 16/14.09.2022 г., издаден от РУ - Попово е отбелязано, че
водачът има валидно свидетелство за управление, с валидност до 25.10.2030
г., като в тази си част констативния протокол е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него факти.
С ДИМ са направени оспорвания по част от доказателствените искания на
ответното застрахователно дружество.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен
отговор от ответника. Във връзка с представеното от тях писмо от
автоексперт от 01.2023 г. и оспорено от ищеца, молят да се допусне до разпит
експертът, който е извършил оглед и проверка на цялостното съС.ие на
автомобила след настъпване на ПТП. Твърди се, че огледът е извършен
в ****** по повод предявена от собственика на автомобила претенция за
обезщетение по застраховка „автокаско“. Отделно молят да им бъде издадено
удостоверение, по силата на което да се снабдят с друго такова от НАП
относно банкови сметки и имущество, притежавано от Е. М. преди преди
14.09.2022 год. По така направените доказателствени искания съдът се е
произнесъл с определението за насрочване на делото в съдебно заседние.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявените по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ искове се явяват допустими.
Ищецът е предявил претенция пред застрахователя за доброволно уреждане
на спора. Споразумение не е постигнато, поради което той има правен
интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Що се отнася до
твърдяната нередовност на исковата молба поради липса на конкретизация на
претърпените неимуществени вреди, съдът приема това твърдение на
6
ответника за неоснователно. Неимуществените вреди, които ищецът счита че
е претърпял, са достатъчно ясно и конкретно индивидуализирани.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа лично от ищеца и от
неговия процесуален представител адвокат Г. Б.. Постъпила е писмена
защита.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адвокат С. М.
от САК, който оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли със
законните от това последици.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, представени с
исковата молба и събрани в хода на съдебното производство, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
По фактите съдът съобрази следното:
На 14.09.2022 г., около 01:00 часа, по път II-51, се движи МПС марка
„Мерцедес“, модел „ГЛЦ 63 AMP’, с per. № GGXS6363, управлявано от И. Я.
И.. В района на км. 50+667 м., поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост, водачът губи контрол над управляваното от него МПС,
отклонява се вдясно, напуска пътното платно и се блъска в скат. Съставен е
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16/14.09.2022 г., издаден
от РУ – Попово.
От показанията на разпитания по делото свидетел Х. А. Г. се установява, че
непосредствено преди инцидента съвместен патрул на РУП-Попово и КАТ в
състав от двама души – свидетелят и съставителят на протокола Б. Р. Б. са
спрели за проверка описания по-горе автомобил, който е бил управляван от
неговия собственик, поС.но живеещ в ******. В автомобила са пътували още
лицата И. Я. И. и ищеца Е. Х. М.. Последните двама са били известни на
патрула поради техни предходни нарушения на правилата за движение.
Същите пред самия патрул дишали райски газ от балони и по този повод
отправяли реплики към патрула, че за тези техни действия патрулът не може
да ги санкционира. Пробата на водача на автомобила била положителна за
наркотици, поради което на същия било обяснено, че той се счита задържан и
следва да даде кръвна проба, а автомобилът следва да се прибере до друго
място от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или наркотици.
Собственикът на автомобила бил отведен от патрула до болницата в град
Попово за вземане на кръвна проба, придружен и от негов познат на име
7
Бейхан, който при необходимост да му превежда. В болницата, някъде 10-12
минути след като патрулът е напуснал заедно със собственика на
„Мерцедеса“-а мястото на проверка, бил получен сигнал на телефон 112 за
настъпило ПТП на околовръстния път на град Попово и патрулът веднага се
отправил натам. На мястото на произшествието свидетелят Г. установил
следното: „На място И. беше на земята в близост до задна дясна седалка. Е.
беше наполовина в предна дясна, а другата му половина беше на земята.
Обяснението на И. беше, че искал да отиде да помогне на Е.. И. излязъл от
автомобила и се е провлачил да помогне на Е.. Е. агонизираше. Личеше, че
много го боли.“
Механизмът на обсъжданото ПТП е установен чрез заключението на
назначеното по делото вещо лице – специалист по АТЕ. Същият установява
следното:
Посоката на движение на МПС е от гр. Попово към гр. Бяла. Скоростта на
движение на лекия автомобил е била около 108-109 км/ч. Приближавайки
разклона за фирма „Европак”, в даден момент водачът губи контрол над
управлението на автомобила поради неправилно боравене с органа за
управление (волана на автомобила) и поради движение на автомобила с
технически превишена скорост, отклонява се вдясно, напуска платното за
движение и се удря в скат с височина около 2,5 м. След удара в ската, поради
сравнително високата скорост на движение автомобилът продължава
движението си и достига хоризонтална затревена площ. По затревената площ
автомобилът изминава разС.ие около 12 м., след което се завърта по посока
обратна на часовата стрелка и се установява на мястото намерено при огледа.
Произшествието е станало в тъмната част на денонощието, ограничена
видимост от светлините на автомобила /къси или дълги/, на прав участък от
пътя и сухо пътно платно.
Непосредствената причина, довела до настъпване на ПТП, е неправилно
боравене на водача с органите за управление (кормилно устройство,
спирачната система, и др.), довела до загуба на контрол над автомобила и
напускане на платното за движение, при управление със скорост от около 108
км./ч. Управлението на автомобила със скорост над разрешената представлява
сериозно нарушение на правилата за движение, което, съчетано с небрежно
боравене на волана, е довело до пътния инцидент, в който ищецът е
8
претърпял сериозни травматични увреждания. Последните се установяват от
вещото лице-съдебен лекар, което подробно изяснява не само вида на
уврежданията, но и механизмът на настъпването им. Същият пояснява
експертизата си в съдебно заседание така: „Уврежданията, които е получил
пострадалият, това са счупвания на два прешлена на гръбначния стълб – 12-ти
гръден и първи поясен прешлен. Те са непосредствено един над друг. Първо
е 12-ти гръден, след това е първи поясен прешлен. Това счупване се получава
от силен натиск върху гръбначния стълб или тялото трябва да се е
придвижило нагоре и след това рязко да се удари върху седалката със
седалището, при което от силния натиск на гръбначния стълб се получава
счупване на тези два прешлена – 12 гръден и първи поясен. Освен, че са
счупени тези прешлени, в първи поясен е имало костен фрагмент, който е
довел до стесняване на гръбначномозъчния канал – каналът, в който е
поместен гръбначният мозък. Притиснат е гръбначният мозък в този отдел
Тх 12 - Л 1, при което се е получила миеломалация на гръбначния мозък и е
довело до тежка пареза на долните крайници, първо от таза надолу, след това
от колената надолу, която остава за поС.но. Тежката парапареза от колената
надолу остава за поС.но поради органичното увреждане на гръбначния мозък
– конус медуларис.“ Вещото лице е категорично, че пострадалият не може
сам да си причини тази травма. Същата се е получила в резултат от
движението на тялото на пострадалия след сблъсъка на автомобила в скат.
Получила се е веднага като пострадалият би могъл да откопчее колана си, ако
е бил с такъв, да отвори вратата и да пропълзи навън.
Един от въпросите, които поставя процесуалният представител на
ответното застрахователно дружество, е въпросът дали И. Я. И. е управлявал
автомобила по време на произшествието или автомобилът е управляван от
ищеца. Самият ответник не е заявявал до разглеждане на делото в съдебно
заседание, че ищецът е управлявал автомобила. Изказва само предположения
в съдебно заседание по този въпрос, които съдът държи да обсъди.
От събраните по делото доказателства може за се направи заключение, че
автомобилът е управляван от лицето И. Я. И.. На първо място, това лице е
посочено като водач на автомобила в съставения Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 16/14.09.2022 г., издаден от РУ – Попово.
Съгласно разпоредбата на чл. 179 от ГПК, официален документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред,
9
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него
и пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е
официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила
относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.
Когато местопроизшествието е посетено от съставителя, протоколът като
официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат
опровергани с други доказателства. На второ място, съгласно показанията на
свидетеля Г., разпитан пред настоящия съд, свидетелят попитал И. какво се е
случило, а той му казал: „Виж райският газ какво прави“. Попитал го кой е
карал и И. отвърнал, че той е карал. Предна лява врата била отворена, където
е водачът – там нямало никой. До задната дясна врата бил И. и И. казал, че
той е шофирал. Е. бил наполовина в предна дясна седалка, а другата му
половина била на земята. На трето място, фактът, че автомобилът не е бил
управляван от ищеца, се установява и от това, че по време на произшествието
той е получил внезапна парализа на долните крайници, поради което и тялото
му е било разположено частично на предна дясна седалка и частично навън.
Несъмнено при такава травма е невъзможно ищецът да е управлявал
процесния автомобил, а впоследствие сам той или неговият спътник да са го
прехвърли на съседната предна дясна пасажерска седалка. Още повече, когато
са изминали неповече от 10-15 минути от предходната среща на пътния
патрул с участниците в инцидента до момента, в който патрулиращите са
посетили местопроизшествието и са възприели местоположението на телата
на пострадалите.
На база на така обсъдените по-горе доказателства, съдът категорично
изключва възможността ищецът да е управлявал „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 63
AMP’, с per. № GGXS6363. Съдът е приел за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП е била
налична валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на автомобил МПС марка „Мерцедес“, модел
„ГЛЦ 63 AMP’, с per. № GGXS6363 по застраховка, сключена с ответното
10
застрахователно дружество - полица № D/5085/V-073-358-141. Не е спорен
факта, че образуваното срещу водача И. Я. И. наказателно производство ДП
№ 366/2022 г., по описа на РУ - Попово, съотв. пр. пр. № 2102/2022 г., по
описа на РП – Търговище, било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24. ал. 1,т. 9 НПК. Ето защо, гражданският съд е този, който ще следва
да прецени наличието на предпоставките за уважаване, респ. – отхвърляне на
така предявените в настоящото производство искове, а именно: наличие на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора; претърпени
неимуществени и/или имуществени вреди от лицето, претендиращо
обезщетениe, които вреди са в пряка причинна връзка и в резултат на
виновното поведение на застрахования водач.
По отношение на причинените в резултат на обсъжданото ПТП
неимуществени вреди, които е претърпял ищеца, съдът констатира следното:
В резултат на процесното ПТП ищецът е получил счупване на тялото на
първи поясен прешлен на гръбначния стълб, счупване на напречният израстък
на 12-ти гръден прешлен на гръбначния стълб, стеснение на гръбначно-
мозъчния канал на нивото на първи поясен прешлен. Има нарушена
чувствителност на двата долни крайници с липса на активни движения на
двата крака под коленете. При изписването му на 27.09. 2022 г. от болницата
в Плевен му е е поставена диагноза: долна вяла парапареза от тежка степен на
подбедриците (предна и задна група мускули), колянна и ахилова арефлексия,
сетивни нарушения от прешлен ТХ10 надолу вдясно и ТХ11 надолу вляво.
Така установените увреждания са в пряка причинна връзка с претърпяното
ПТП на 14.09. 2022 г. Вещото лице-съдебен лекар заявява, че с оглед на
проведените изследвания загубата на основните функции на двата долни
крайници ще остане завинаги. Касае се за парализа, осакатяване на двата
долни крайника. Отделно се установява, че в резултат на произшествието
пострадалият не може да задържа урина и чревно съдържимо като съС.ието
му може да се подобри след време.
Следва да се отчете, че съгласно обясненията, дадени от вещото лице в
съдебно заседание, проведеното на ищеца лечение е адекватно и правилно.
Медицинският експерт обяснява, че транспортирането на ищеца от болницата
в гр. Търговище до болницата в гр. Плевен е наложена от естеството на
11
самата травма, която налага спешност. Ищецът е получил стеснение на
гръбначния мозък, костен откъс, увреждане на гръбначния мозък, който се
установява в болницата в гр. Търговище, но за по-качествено лечение, той е
насочен от лекарите към гр. Плевен. Следва също така да се отчете, че
вещото лице обяснява, че в случая не е било необходимо консултирането на
пострадалия с неврохирург, доколкото се касае до увреждане на гръбначния
мозък, загиване на гръбначномозъчна тъкан, което е довело до пареза на
долните крайници и неврохирургът не може да направи нищо в тази
ситуация.
Видно от назначената от съда съдебно-психологическа експертиза ищецът
е преживял болка на повече от едно място по тялото си, което е довело до
преобладаващо преживяване на силни болки, особено след операцията.
Болката е била хронична и персистираща за дълъг период от време, около
четири месеца и продължава като „тъпа” болка, особено в областта на кръста
и до настоящия момент. Ищецът все още е обездвижен и се придвижва
предимно с инвалидна количка. Този сблъсък с неочакваните външни
дразнители е разгърнал психична реакция с преживяване на висока
тревожност, опасения, безпокойство. Всичко това е по типа на остра стресова
реакция, която е довела до разстройство в адаптацията в рамките, на около
четири месеца /в клиника/ и продължила до настоящия момент /инвалидна
количка и постелен режим/. В конкретната ситуация преживяваното от ищеца
е стресогенен фактор с голяма интензивност. Продължилото във времето
задържане на мисли и емоции в едно психотравмено събитие, невъзможността
да се изработи печеливш вариант за излизане от последствията на събитието
са формирали симптоми на дистрес, който е надвишил адаптационните
възможности на организма и довел до негативни физиологични и
психологични промени, които са се проявили в нарушено личностово,
социално и професионално функциониране. Към настоящия момент ищецът
се придвижва предимно на инвалидна количка; ежедневието му преминава
предимно на постелен режим. Емоционално е изтощен. Ако физическото му
съС.ие не се подобри, то и емоционалното съС.ие ще варира, вероятно с
преобладаване от гняв до мъка и тъга. Сегашното си здравословно съС.ие
ищецът приема като безпомощно поради липсата на автономност.
Възстановителният период все още не е приключил и ищецът продължава да
изпитва силна тревожност, болки и притеснения относно липсата на
12
самостоятелност.
Показанията на свидетеля Г. и на свидетеля В. - служител на Спешното
звено към болницата в гр. Попово, установяват интензивните болки, които е
получил ищецът след произшествието. Св. Г. заявява: „Е. агонизираше.
Личеше, че много го боли.“ Св. В. подкрепя тези показания – „Имаше болки,
не си усещаше крайника.“
Показанията, дадени от свидетелката Н. Х. – майка на ищеца, потвърждават
естеството на претърпените болки и страдания от Е. М. и внасят яснота по
отношение на интензитета и продължителността им. Свидетелката разказва,
че видяла пострадалия в деня след пътния инцидент в болницата в гр. Плевен.
Първоначално той бил приет в болницата в гр. Търговище, но бил пренасочен
от лекарите в гр. Плевен, където му била извършена операция. Обяснява, че
по време на болничния му престой изпитвал изключително силни болки,
които го карали да крещи. Свидетелката разказва, че пострадалият не може да
контролира физиологичните си нужди и тазовите резервоари, поради което се
налага да използва памперси. При него е налице пълна дисфункция на
половия му орган, има проблем с ерекцията и няма сетивност в областта на
таза, не може да извършва полов акт с жена. Свидетелката разказва за
проведената на ищеца рехабилитация в „МБАЛ Авис Медика“ - гр. Плевен.
Там му правили масажи, провеждали му високотехнологични
рехабилитационни процедури - робот и електрошок. При така
осъществяваните процедури ищецът е изпитвал силни болки, които налагали
прием на болкоуспокояващи медикаменти. Към момента грижи за
пострадалия полага свидетелката, която се преместила да живее при него.
Майката на ищеца разказва, че той има три деца. Обяснява, че ищецът се
чувства ненужен, в шок е, изнервен и напрегнат е, вика и крещи „майко,
искам да провървя, не мога да ходя“. По цял ден стои в стаята си, не излиза.
Притеснява се всеки път, когато му се налага да ходи до тоалетна. Преди
инцидента ищецът бил активен мъж, работил като алпинист във фирма за
почистване на прозорци, което често налагало да се провесва по фасадите на
сградите със защитна екипировка. Обяснява, че към момента Е. М. не чувства
нищо от кръста надолу, а в кръста има болки. Разказва, че преди инцидента Е.
бил активен човек - работил, грижил се за децата си, а след инцидента,
ищецът се чувства безполезен и в тежест на близките си. Обяснява, че ищецът
се отчуждил от децата като цяло, тъй като не можел да им помага и да се
13
грижи за тях пълноценно, а те се надяват баща им да проходи. Свидетелката
обяснява, че за да осигури необходимите лекарствени продукти за
възстановяването на сина й, й се е налагало да взима заеми от приятели и
познати.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е
функционално обусловена от основанието и размера на имуществената
отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на
виновния извършител на противоправното деяние – до размера на
установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Съобразно правната природа на обезпечително-
гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените вреди
само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован -
делинквент по застраховка „Гражданска отговорност”. Функциите на този вид
специална имуществена застраховка, са обезщетителна и обезпечителна -
целящи да бъдат отстранени неблагоприятните последици, възникнали в
тежест на застрахования от непозволено увреждане, чрез покриване на
отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира
запазване на неговото имущество, както и да се обезпечи правото на
обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от
застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение.
При застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите втората
функция има не само обществена оправданост, но и важно социално
предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: - валидно застрахователно правоотношение -
към датата на ПТП е била налична сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на автомобил МПС марка
„Мерцедес“, модел „ГЛЦ 63 AMP’, с per. № GGXS6363 по застраховка,
14
сключена с ответното застрахователно дружество - полица № D/5085/V-073-
358-141; - настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора - ПТП, - претърпени неимуществени и имуществени вреди от
лицето, претендиращо обезщетениe, които - вреди са в пряка причинна
връзка и в резултат на виновното поведение на застрахования водач.
Спорните въпроси, на следващо място, са свързани с размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което обезщетение следва да се
определи по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на
съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Според установената съдебна практика съобразно критерия за
справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези
обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане
и съС.ието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и
начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена
трудоспособност, степен на възстановяване, прогноза на отшумяване на
уврежданията и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането. Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1 от
ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Изразът “всички вреди” дава обхват на нормата по
отношение на вредите, които са настъпили, както и на тези, които ще
настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане.
Съобразно фактическата установеност по делото и горните критерии съдът
съобразява по отношение на ищеца вида, характера и тежестта на получените
травматични увреждания, продължителността на лечението, степента на
възстановяване към настоящия момент и остатъчните явления, за които
15
свидетелства медицинският експерт. Следва да бъдат съобразени
преживените от него болки, страхове и притеснения, както и икономическата
конюнктура в страната към момента на ПТП - минимална РЗ от 710 лева към
датата на процесното ПТП и лимит на отговорността на застрахователя по
застраховка ГО от 10 000 000 лв. Въз основа на горното съдът определя
пълния размер на обезщетението за ищеца в размер на 500 000 лева.
Съдът изхожда от следните факти при определяне размера на
справедливото за ищеца обезщетение: Ищецът е бил здрав и работоспособен
млад мъж на 33 години; работил е като чистач на прозорци и фасади по
алпинистки метод; имал е нормално семейство – жена и три деца, което е
обгрижвал. Уврежданията, които е получил вследствие на инцидента са
довели до трайната му инвалидизация. Това го е принудило да ограничи
социалните си контакти, обусловило е чувство за ненужност и усещане, че е в
тежест на близките си. Свидетелката Н. Х. изяснява, че вследствие на
процесния инцидент ищецът се нуждае от поС.на чужда помощ. Вследствие
на ПТП пострадалият е получил сериозни психични травми. Той е съкрушен,
че семейството, което е изградил със съпругата си е безвъзвратно разрушено и
че никога повече няма да има пълноценен живот. Изпитва панически страх,
че ще остане инвалид за цял живот. Той не е способен да поддържа нормални
човешки контакти с външния свят, което го депресира в голяма степен.
Получените физически и психически травми вследствие на процесното ПТП
са довели до промяна изцяло на социалното му функциониране и поставянето
му в нов социален статус на зависим, отчаян от живота човек - инвалид. В
тази насока, следва да се отбележи, че претърпените от пострадалия телесни
увреждания са тежки по своя характер и ще останат за цял живот.
Към настоящия момент средната месечна работна заплата в страната по
данни на НСИ e 1 882 лв. – т.е. присъденото от съда обезщетение се равнява
на възможността през следващите 22 години ищецът да може да ползва
финансова помощ в рамките на една средна работна заплата, определена към
настоящия момент.
По направените от ответното застрахователно дружество възражения
за съпричиняване:
Съгласно задължителната съдебна практика и формираната по реда на
чл.290 и сл. ГПК казуална практика на касационната инстанция,
16
обективирани съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на
ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известните на
настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г.
на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от
26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 5 25/2008
г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№
35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн. др., които
изцяло се споделят от настоящия състав, за да е налице съпричиняване на
вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се
изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение трябва да е
противоправно и да води до настъпване, или да улеснява настъпването на
вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е
необходимо да бъде направено разграничение между приноса на пострадалия
за възникване на самото пътнотранспортно произшествие, като правно
значим факт, изискващ приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и допринасяне за
настъпване на вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение
на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е налице принос на увредения към
настъпване на увреждането е необходимо извършеното от последния
действие, респ. въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от
ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в
пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие.
В процесния случай застрахователят е релевирал няколко възражения за
съпричиняване, а именно:
1. Възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан.
Според механизма на получаване на уврежданията, вещото лице съдебен
лекар приема,че пострадалият по време на ПТП-то е бил с поставен
предпазен колан като отбелязва, че коланът не ограничава движението на
тялото във вертикална посока. Счупването на първи поясен прешлен на
гръбначният стълб може да са получи от силно тръскане на лекия автомобил
след отскачане от терена и падане върху четирите му гуми, при което се
17
получава силен натиск във вертикална посока върху гръбначния стълб на
седналият на предна дясна седалка пътник и при този натиск се получава
счупването на първи поясен прешлен. Според вещото лице, предвид така
описания механизъм на настъпване на травмите, при поставен предпазен
колан биха се получили същите увреждания.
Съгласно заключението на автоексперта, вероятно ищецът е бил с поставен
предпазен колан, тъй като се е отворила въздушната възглавница. В съдебно
заседание той пояснява, че пиропатронът в самото закопчаване на
закопчалката на колана се активира при рязко опъване на колана, а това рязко
опъване се получава при реализиране на удар. Тогава тялото на пътника или
на водача полита напред и този пиропатрон активира въздушната
възглавница.
Тезата на процесуалния представител на ответното дружеството е в насока,
че поради обстоятелството, че предното стъкло на автомобила от страната на
предна дясна седалка, където е бил ищецът, е пукнато, следва да се приеме, че
ищецът е бил без предпазен колан и с глава е ударил стъклото. Тази теза,
според вещото лице инж. М. Х., не е невъзможна, но е малко вероятна в
случая. Същият заявява, че предното стъкло може да се счупи в тази му част
както от отворилата се въздушна възглавница, която по принцип не дава
възможност тялото на пасажера да контактува със стъклото, така и при
едновременен удар на възглавницата и главата на пасажера в стъклото.
Вещото лице поясни, че наличието на волан пред предна лява седалка /тази на
водача/ не дава възможност да се получи такова счупване на стъклото от
отворена въздушна възглавница.
На базата на заключенията на тези две вещи лица, съдът приема, че ищецът
е бил с поставен предпазен колан. Допълнително в подкрепа на това
становище на съда са показанията на фелдшера В. В. от Спешния център в
Попово, който с линейка е транспортирал пострадалия от мястото на
произшествието до болницата в гр. Търговище. Свидетелят заяви пред съда,
че по лицето на пострадалия не е имало кръв – нещо, което би се очаквало
при сблъсък на главата на пострадалия с предното стъкло, което се е напукало
значително.
2. Възражение за съпричиняване в насока, че ищецът е спомогнал за
настъпване на вредите поради това, че непосредствено преди
18
произшествието водачът на автомобила е употребил райски газ и това е
било известно на самия ищец.
По това възражение съдът приема следното:
Ноторен факт е, че Министерството на здравеопазването подготвя промени
в действащото законодателство срещу притежанието и употребата на
диазотен оксид (райски газ). С промените ще се създаде възможност за
изготвянето и поддържането на Списък с опасни за здравето вещества. В този
списък ще бъдат включени вещества, които не могат да бъдат класифицирани
като наркотични, но могат да окажат вредно въздействие върху човешкото
здраве какъвто е райският газ. Към момента на настъпването на ПТП
райският газ не е бил включен в такъв списък, а ограничението спрямо него,
съдържащо се в чл. 54а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.)
от Закона за здравето въвежда единствено ограничения, касаещи продажбата
на райски газ на лица под 18 години; на територията на детските градини,
училищата, общежитията за ученици, лечебните заведения; на спортни
прояви, организирани за деца и ученици; на обществени мероприятия,
организирани за деца и ученици; в закритите обществени места, с изключение
продажбата за медицински цели и за хранително-вкусовата промишленост.
Макар водачът на лекия автомобил, виновен за настъпилото произшествие,
да е употребил райски газ непосредствено преди инцидента – около 10-12
минути преди него, съдът приема, че това обстоятелство, макар и известно на
ищеца, не би могло да обуслови извода за съпричиняване на вредоносния
резултат. Шофиране след употреба на наркотици се явява престъпление, но
райският газ не е определен като наркотик. Към момента на инцидента не е
налице забрана за шофиране след употреба на райски газ, поради което не
може да се приеме, че водачът на автомобила е нарушил разпоредби на ЗДвП
или НК, респ. - че ищецът сам се е поставил в положение да бъде пътник в
автомобил, управляван от такъв водач.
3. Възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че водачът на
лекия автомобил, виновен за настъпилото ПТП, е бил неправоспособен –
т.е. без валидно СУМПС и този факт е бил известен на пострадалия.
Съдът приема, че така направеното възражението за липсата на
свидетелство за управление на водача И. И. е необосновано. Видно от
приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
19
16/14.09.2022 г., издаден от РУ - Попово, водачът има валидно свидетелство
за управление, с валидност до 25.10.2030 г., като в тази си част констативния
протокол е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в
него факти. От друга страна, свидетелят Х. Г. изяснява, че И. И. е заявил пред
него, че има норвежка шофьорска книжка, като е показал същата на
свидетеля, респ. – ищецът също е приемал, че водачът И. И. има валидно
СУМПС, поради което не може да се приеме за доказано, че той е знаел, че И.
няма право да управлявал автомобил и въпреки това се е съгласил да пътува в
управляван от него автомобил.
Предвид изложеното, съдът приема, че направените възражения от страна
на ответното застрахователно дружество за наличие на съпричиняване от
страна на ищеца по отношение на причинените му травми, се явяват
неоснователни.
По така предявения иск за имуществени вреди:
Претендирани са разходи в общ размер на 41 662,40 лв. (четиридесет и една
хиляди шестстотин шестдесет и два лева и четиридесет), за които са
представени следните счетоводни документи:
- Фактура № **********/15.09.2022 г., издадена от „ДКЦ Свети
Панталеймон“ ООД, на стойност 60 лв., касаеща медицински преглед, ведно с
фискален бон;
- Фактура № **********/15.09.2022 г., издадена от „ДКЦ Свети
Панталеймон“ ООД, на стойност 90 лв., касаеща изследване - скенер, ведно с
фискален бон;
- Фактура № **********/20.09.2022 г., издадена от „Алфамед хоспис“
ЕООД, на стойност 705 лв., касаеща транспорт с линейка, ведно с фискален
бон;
- Фактура № **********/22.09.2022 г., издадена от „МБАЛ Свети
Панталеймон - Плевен14 ООД, па стойност 8 017,40 лв., касаеща
имплантируеми изделия и медицински услуги и Фактура №
**********/22.09.2022 г., издадена от „МБАЛ Свети Панталеймон - Плевен“
ООД, на стойност 150 лв., касаеща битови условия, ведно с Платежно
нареждане с уникален регистрационен № 03500В-00Г8761/15.09.2022 г.;
- Фактура № **********/03.10.2022 г., издадена от „МБАЛ Авис -
20
Медика“ ООД, на стойност 8 320 лв., касаеща рехабилитация и физиотерапия,
ведно с вносна бележка от 03.10.2022 г.;
- Гаранционна карта, издадена от „Новамед БГ“ ООД, касаеща
закупуването на антидекубитален дюшек с помпа и въздушни камери, ведно с
касов бон на стойност 220 лв.;
- Фактура № 20000001 13/03.11.2022 г., издадена от „МБАЛ Авис Медика“
ООД, касаеща разходи за роботизирана рехабилитация, физиотерапия и
болничен престой, на стойност 8 920 лв., ведно с вносна бележка ог 04.1
1.2022 г.;
- Фактура № **********/08.12.2022 г., издадена от „МБАЛ Авис
Медика44 ООД, касаеща разходи за роботизирана рехабилитация,
физиотерапия, болничен престой, на стойност 5 730 лв., ведно с вносна
бележка от 13.12.2022 г.;
- Фактура № **********/08.12.2022 г., издадена от „МБАЛ Авис
Медика44 ООД, касаеща разходи за роботизирана рехабилитация,
физиотерапия, болничен престой, на стойност 9 450 лв., ведно с вносна
бележка от 12.12.2022 г.
Според заключението на вещото лице-съдебен лекар, всички тези разходи
са били необходимо за лечението на ищеца. Извършените от Е. М. разходи по
лечението му и възстановяването са в пряка причинна връзка с получените
при претърпяното ПТП на 14.09. 2022 г. Тези разходи са били необходими и
целесъобразни за лечението на пострадалия. Съгласно поС.ната практика на
ВКС, обективирана в ППВС № 4/30.10.1975 г., както и в множество
конкретни решения, напр. решение № 808/06.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г.
на ВС, IV г. о., решение № 893/27.11.198 г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV г.
о. , решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
други, разходите, свързани с лечението на пострадалия и полагането на
необходимите за него грижи, представляват пряка и непосредствена
последица от причиненото увреждане.
Във всяка една от представените фактури като платец не фигурира името на
ищеца. И това е напълно обяснимо. Към момента на направата на тези
разходи ищецът е бил в болница, на легло, със силни болки, под силен
физически и емоционален стрес и няма как да се очаква да е във възможност
да организира финансите си в един такъв момент и да поеме разходите за
21
лечението си. Последните е следвало да бъдат направени в спешен порядък и
всеки един от близките за него хора с помощта на роднини и приятели е
заплатил суми за поемане на тези разходи. Не може да се счита, а и не се
доказва в настоящото производство, че тези суми са дадени от посочените
във фактурите лица с дарствено намерение. Нито пък са дадени в полза на
ищеца в изпълнение на юридическо задължение за издръжка. Нормално е при
една такава ситуация ищецът да възстанови на посочените във фактурите
като платци лица предоставените от тях суми. Разходите са направени за
неговото лечение от лица, които нямат задължение по закон да сторят това.
Ето защо следва да се приеме, че това са разходи, които се явяват
имуществени вреди за самия ищец и същите следва да му се възстановят, за
да може той да ги върне на лицата, които са му ги предоставили. Дали
последните ще искат връщане, респективно дали ищецът наистина ще ги
върне на тези лица е въпрос, който е ирелевантен в настоящото производство.
Важното в случая е, че претендираните имуществени вреди представляват
необходими разходи за лечението на ищеца, поради което предявеният иск за
обезщетение за имуществени вреди за сумата от 41 662,40 лева се явява
основателен и следва да се уважи в посочения размер.
По акцесорното искане за присъждане на законна лихва, считано от
06.10.2022 година, съдът приема следното:
По делото се установява, че на 06.10.2022 година ищецът е предявил
претенцията си пред застрахователя. На основание чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ,
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1
КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена застрахователна претенция по
реда на чл. 380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл. 496, ал. 1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона
максимален срок от три месеца, считано от предявяването й. Съгласно
даденото тълкуване в решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на
ВКС, І т.о. в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента
на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
22
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията
по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за
произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на застрахователя в
забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл.
432, ал. 1 КЗ.
В този смисъл при предявяване на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ
увреденото лице следва да посочи размера и основанието на претендираното
обезщетение – вредата и паричната й оценка, както и лихвите, за които
застрахователят отговаря. Лихвите като парична сума са функция на
определеното от съда застрахователно обезщетение, доколкото те се
изчисляват като процент върху обезщетението. Размерът на този процент за
бъдещ период (след определяне на обезщетението) може да се измени, тъй
като се формира въз основа на променлива величина (основния лихвен
процент) - чл. 86, ал.2 ЗЗД. Уточнението на началния период, от който се
претендират лихвите, като: посочване на дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на събитието, дата на предявяване на
претенцията на увредения пред застрахователя или дата на изтичане на срока
за произнасяне от застрахователя, не биха представлявали увеличение на
иска, след като е заявено искане за присъждане на лихви, а конкретната
начална дата на начисляването им се определя от съда съгласно нормите на
Кодекса на застраховането според установените факти по спора. Съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихви за забава по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция. /В този смисъл Решение № 50106 от 03.11.2022 г.
по т.д. № 1865 по описа за 2021 г., Търговска колегия на ВКС, І отделение/.
23
В случая няма данни кога застрахователят е бил уведомен от застрахования
деликвент, както и от увреденото лице преди датата на предявяване на
застрахователната претенция. Следователно застрахователят, който в случая е
отказал да уважи застрахователната претенция на ищеца при наличие на
достатъчни доказателства за основателността й, е изпаднал в забава от датата
на предявяване на тази претенция, а именно - 06.10.2022 г., поради което
лихва за забава следва да се присъди в полза на ищеца от тази дата.
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски в размер на 21 666.50 лева за заплатена
държавна такса и 575 лева депозит за експертизи.Представен е списък на
разноските. С оглед обстоятелството, че предявените искове са изцяло
основателни, на ищеца следва да му се присъдят разноските изцяло в общ
размер на 22 221.50 лева.
Ищецът е представляван безплатно от адвокат. На същия се дължи
възнаграждение съобразно резултата по делото по двата уважени искове. По
иска за обезщетение за неимуществени вреди - Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/2014 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
„при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. - 8650 лв. плюс 4 % за горницата
над 100 000 лв.“ По така предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди адвокатското възнаграждение следва да се определи според посочената
наредба в размер на 24 650 без ДДС или 29 580 лева с ДДС, което следва да
се присъди в тежест на ответника. По иска за обезщетение за имуществени
вреди се прилага чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 - при интерес от 25 000 лв.
до 100 000 лв. - 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. – т.е.
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 3983 лева без ДДС или 4
779.60 лева с ДДС. Общото дължимо адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца с ДДС се равнява на 34 359.60 лева,
които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “HDI Versicherung AG” (ХДИ Ферзихерунг АД), регистрационен
24
номер: D- TDLT-9356W-74, с адрес: Hannover 30659, HDI Platz 1, електронен
адрес: ****@***.**, представлявано от адвокат С. М., САК, адрес: гр. *******,
ул. „*******” №****, ет. ****, да заплати на Е. Х. М., ЕГН **********, с
адрес: с. *******, общ. *******, ул. Д-р ******* № ****, действащ чрез
Адвокатско дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, представлявано от
адвокат Г. Б. – управител, сумата от 500 000 /петстотин хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – травматични
увреждания, болки и страдания, причинени му при ПТП на 14.09.2022 г., на
път II-51, при сблъсък в скат на МПС марка „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 63
AMP’, с per. № GGXS6363, управлявано от И. Я. И., застраховано в “HDI
Versicherung AG” със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите - полица № D/5085/V-073-358-141, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 06.10.2022 година до окончателно изплащане
на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА “HDI Versicherung AG” (ХДИ Ферзихерунг АД), регистрационен
номер: D- TDLT-9356W-74, с адрес: Hannover 30659, HDI Platz 1, електронен
адрес: ****@***.**, представлявано от адвокат С. М., САК, адрес: гр. *******,
ул. „*******” №10, ет. 3, да заплати на Е. Х. М., ЕГН **********, с адрес: с.
*******, общ. *******, ул. Д-р ******* № 84, действащ чрез Адвокатско
дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, представлявано от адвокат Г. Б.
– управител, сумата от 41 662,40 (четиридесет и една хиляди шестстотин
шестдесет и два лева и четиридесет ст.) лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение на причинените му травматични
увреждания, болки и страдания при ПТП на 14.09.2022 г., на път II-51, при
сблъсък в скат на МПС марка „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 63 AMP’, с per. №
GGXS6363, управлявано от И. Я. И., застраховано в “HDI Versicherung AG”
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите -
полица № D/5085/V-073-358-141, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 06.10.2022 година до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА “HDI Versicherung AG” (ХДИ Ферзихерунг АД), регистрационен
номер: D- TDLT-9356W-74, с адрес: Hannover 30659, HDI Platz 1, електронен
адрес: ****@***.**, представлявано от адвокат С. М., САК, адрес: гр. *******,
ул. „*******” №10, ет. 3, да заплати на Е. Х. М., ЕГН **********, с адрес: с.
25
*******, общ. *******, ул. Д-р ******* № 84, действащ чрез Адвокатско
дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, представлявано от адвокат Г. Б.
– управител, направените по делото разноски в размер на 22 221.50 /двадесет
и две хиляди лева двеста двадесет и един лева и 50 ст./.
ОСЪЖДА “HDI Versicherung AG” (ХДИ Ферзихерунг АД), регистрационен
номер: D- TDLT-9356W-74, с адрес: Hannover 30659, HDI Platz 1, електронен
адрес: ****@***.**, представлявано от адвокат С. М., САК, адрес: гр. *******,
ул. „*******” №10, ет. 3, да заплати на Адвокатско дружество „Димов и Х.“,
Булстат *********, представлявано от адвокат Г. Б. – управител, адвокатско
възнаграждение в размер на 34 359.60 /тридесет и четири хиляди триста
петдесет и девет лева и 60 ст./ лева с ДДС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
26