№ 4402
гр. София, 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно
гражданско дело № 20221110145932 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
По делото е постъпила молба от адв. М. Л. Л. с искане да се допусне изменение
на Определение № 35073/21.12.2022г., в частта за разноските, като присъдените в
полза на адв. Л. разноски за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. в размер на 50.00лв. бъдат увеличение на 310.00лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК по делото е постъпил отговор от дружеството
заявител, с който се излагат доводи за неоснователност на молбата.
Съдът като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за обжалване на
определението, чието допълване се иска, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Производството по настоящото дело е образувано по подадено от „С.В.“ АД,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. Г.
М., като същото е уважено и съдът е издал такава на 12.09.2022г.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК по делото е постъпило възражение подадено от
длъжника, чрез адв. Л., към което е приложен договор за правна защита и съдействие,
от който е видно че адв. Л. е оказал безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв.
С разпореждане съдът е дал указания на дружество заявител по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, че с оглед депозираното възражение по чл. 414 ГПК може да предяви
иск за сумите по издадената заповед за изпълнение. С определението, чието допълване
се иска, съдът, на основание чл. 415 ГПК е обезсилил издадената заповед за
изпълнение и е прекратил производството по делото, доколкото заявителят не е
представил доказателства за иск по чл. 422 ГПК, като в полза на адв. Л. е присъдено
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 50.00лв.
Настоящият съдебен състав не намира основание да ревизира постановеното
определение в частта за разноските, в частност в частта, с която в полза на адв. Л. е
1
присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 50.00лв.
Осъществените от адв. Л. процесуални действия в хода на заповедното
производство се ограничават до депозиране на възражение по чл. 414 ГПК.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т.
д. № 3074/2018 г., Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. №
7006/2021г.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, чрез процесуален представител, осъществил безплатна правна помощ по
смисъла на чл. 38 ЗАдв. на адвоката се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на 50.00лв.
По изложената аргументация следва извода за неоснователност на депозираната
от адв. Л. молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по
настоящото дело определение в частта за разноските.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв. М. Л. Л., Молба вх. №
9475/13.01.2023г., с правно чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на Определение №
35073/21.12.2022г., постановено по настоящото ч.гр.д. № 45932/2022г., по описа на
СРС, IIIГО, 180-ти състав, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
едноседмичен от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2