ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1570
гр. Пловдив, 31.07.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, X въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на тридесет и първи юли, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ХРИСТО ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Иванов частно гражданско дело № 1653 по описа на
Окръжен съд - Пловдив за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Т.К., срещу
Разпореждане от 29.05.2019г. по ч.гр. д. № 8488 по описа за 2019г. на РС –
Пловдив, VIII гр. с-в,
с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя, против В.С.М., Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 34251/27.05.2019г. Жалбоподателят
счита, че разпореждането на първоинстанционния
съд е неправилно и постановено при противоречие с процесуалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, тъй като в закона не е предвидено, че към заявлението по чл. 410
от ГПК кредиторът е задължен да представи доказателства в подкрепа на
фактическите си твърдения, на които основава претенциите си. Твърди, че
заявлението му отговаря на изискванията на закона и вземането му е
индивидуализирано в достатъчна степен, поради което моли съда да отмени изцяло
обжалваното разпореждане, като вместо това постанови делото да бъде върнато на
РС-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за претендираните
суми.
Частната жалба е подадена в срок, от оправомощена
за това страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството по ч.гр.д. № 8488/2019г. по описа на
ПдРС – VIII гр. с-в
е образувано въз основа на подадено от жалбоподателя заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с длъжник: В.С.М., за парично вземане в общ
размер на 1129,09 лв., от които главница в размер на 513,05 лв., договорна
възнаградителна лихва в размер на 86,90 лв., за периода от 30.12.2008г. до 30.10.2009г.
и лихва за забава в размер на 529,14 лв. за периода от 31.12.2008г. до
25.04.2019г., ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Посочва се,
че длъжникът следва да заплати и разноските в производството в размер на 25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В т. 12 от заявлението е
посочено, че вземанията произтичат от Договор за стоков кредит, а именно – договор с
номер CREX-01627583
от 29.10.2007г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********
(с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“) и В.С.М., като по силата
на договора кредиторът отпуснал сума в размер на 953,68 лв., а длъжникът се
задължил да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва, на 24 месечни
погасителни вноски. Заявителят посочва, че длъжникът е спрял да заплаща
задълженията по договора, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 30.12.2008г.,
след което длъжникът изпаднал в забава на следващия ден. Твърди, че крайният
срок за изпълнение на задълженията по договора настъпил на 30.10.2009г., когато
е станала изискуема цялата неизплатена сума от задължението. Посочва, че с
договор за цесия от 08.07.2014г. БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД му е
прехвърлил вземанията си по горепосоченото правоотношение, но задълженото лице
не е предприело действия за погасяване на дължимото.
С Разпореждане № 49912 по ч.гр.д. № 8488/2019г. по
описа на ПдРС – VIII гр. с-в, горепосоченото заявление е отхвърлено,
като мотивите, изложени от първоинстанционния съд, са непредставяне със
заявлението на каквито и да е доказателства, от които да се установява, че
действително между праводателя на кредитора и длъжника е бил сключен договор,
че вземанията по този договор са били прехвърлени на кредитора, както и че длъжникът
е бил уведомен за извършената цесия.
Настоящият състав намира, че
постановеното от първоинстанционния съд разпореждане е неправилно. В нормата на
чл. 410, ал. 2 от ГПК липсва препращане към чл. 127, ал. 2 ГПК, от което
следва, че няма изискване за прилагане на доказателства за установяване на
вземането. Следователно, заявителят може да приложи такива, но не е длъжен,
доколкото целта на производството е само да се провери дали вземането е спорно
или не. Тази проверка се извършва само въз основа на твърденията на заявителя.
Тоест, когато заявлението е допустимо с оглед на предметния си обсег, както е в
настоящия случай, и отговаря на останалите формални изисквания (чл. 411, ал. 2
от ГПК), се издава заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, без да се проучва наличието или не на
вземането, както и неговата основателност. Проверката дали вземането съществува
или не следва да се прави от съда при предявяването на установителен иск по чл.
422 от ГПК, където кредиторът вече трябва да представи доказателства за наличието
на вземането си.
В заявлението вземането трябва да бъде
индивидуализирано по основание и размер – заявителят трябва да посочи източника
на претендираното вземане, като посочи фактическите обстоятелства на неговото
възникване, съществуване и изискуемост, неговия размер и в зависимост от вида
на вземането и периода, за който същото се отнася. По този начин се осигурява
яснота за съда относно спорното право, а за длъжника става ясно какво точно
вземане се претендира от него, за да прецени дали да го изпълни доброволно, или
да подаде възражение по чл. 414 от ГПК. В случая, кредиторът е индивидуализирал
вземането си в достатъчна степен, така че да е ясно от какво произтича и в
какъв размер е. Поради тази причина заявлението му е редовно и заповед за
изпълнение следва да бъде издадена.
Въз основа на гореизложеното, настоящият състав
намира, че обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено и да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение по отношение
на заявителя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, срещу длъжника В.С.М., парично
вземане, произтичащо от Договор за стоков кредит, а именно – договор с
номер CREX-01627583
от 29.10.2007г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********
(с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“) и В.С.М., в общ размер на
1129,09 лв., от които главница в размер на 513,05 лв., договорна
възнаградителна лихва в размер на 86,90 лв., за периода от 30.12.2008г. до
30.10.2009г. и лихва за забава в размер на 529,14 лв. за периода от
31.12.2008г. до 25.04.2019г., ведно със законната лихва върху дължимата
главница от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и разноските в производството в размер на 25 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. №
4/2013г., ВКС, ОСГТК определението на въззивния съд в заповедното производство
не подлежи на обжалване.
Мотивиран
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 28.05.2019г. по ч.гр. д. № 8488 по
описа за 2019г. на РС – Пловдив, VIII гр. с-в, с което е отхвърлено
подаденото от кредитора „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, против
длъжника В.С.М., Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 34251/27.05.2019г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която да се разпореди длъжникът В.С.М., да заплати на кредитора
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, сума в общ размер на 1129,09
лв., от които главница в размер на 513,05 лв., договорна възнаградителна лихва
в размер на 86,90 лв., за периода от 30.12.2008г. до 30.10.2009г. и лихва за
забава в размер на 529,14 лв. за периода от 31.12.2008г. до 25.04.2019г., ведно
със законната лихва върху дължимата главница от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, представляващи парично
вземане, произтичащо от Договор за стоков кредит, а именно – договор с
номер CREX-01627583
от 29.10.2007г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********
(с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“) и В.С.М., както и
разноските в производството в размер на 25
лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Да се
изпрати делото на Пловдивския районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземането,
описано по–горе.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.