№ 522
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500278 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 04.01.2022г по гр.д. № 82/2021г Врачански окръжен съд е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на О. В. Ц. сумата от 8 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 5 500лв- обезщетение за
имуществени вреди, на осн. чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху
главницата. ВОС е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата до 26 000лв. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на ВОС е влязло в сила в осъдителната си част, касаеща
обезщетението за имуществени вреди, като необжалвано.
Решението на ВОС се обжалва с въззивни жалби и от двете страни в частта за
обезщетението за неимуществени вреди .
Въззивникът- ищец О.Ц., представляван от адв. Г. обжалва решението в
отхвърлителната му част, касаеща обезщетението за неимуществени вреди като
поддържа, че решението е незаконосъобразно. Въззивникът сочи, че ВОС правилно е
установил фактическата обстановка по делото, но изводите му са необосновани и
1
незаконосъобразни. Поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон-
чл.52 от ЗЗД, не е съобразил всички установени претърпени от ищеца неимуществени
вреди. Поддържа, че съдът не е съобразил практиката на съдилищата по сходни казуси,
че определеното обезщетение е ниско и несправедливо. Моли в обжалваната част
решението на ВОС да бъде отменено , а предявеният иск- изцяло уважен.
Въззивникът- ответник Прокуратура на РБ обжалва решението в осъдителната
част касаеща обезщетението на неимуществени вреди, с твърдения, че неправилно е
приложен материалния закон- чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е завишено по размер. Оспорва изводите на съда в този смисъл
като необосновани. Поддържа,че не се установява ищецът да е претърпял сериозни
вреди от наказателното производство водено против него. Въззивникът- ответник моли
решението на ВОС да бъде отменено в обжалваната част и присъденото обезщетение
да бъде намалено по размер.
Ищецът О.Ц. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на Прокуратурата
на РБ , с който оспорва жалбата като неоснователна.
Прокуратурата на РБ не е депозирала отговор на жалбата на насрещната страна.
В о.с.з. въззивникът - ищец О.Ц. не се представлява. Депозира писмена молба , с
която заявява, че поддържа своята жалба и моли предявеният иск да бъде уважен
изцяло.Оспорва жалбата на Прокуратурата на РБ . Претендира разноски по делото.
Въззивникът – ответник Прокуратура на РБ се представлява от прок. С. от САП,
който моли въззивната жалба на ответника да бъде уважена. Моли жалбата на ищеца да
бъде оставена без уважение. Поддържа, че на ищеца се дължи обезщетение в по-нисък
размер. Поддържа, че определеното сега обезщетение за неимуществени вреди е
необосновано завишено и не е справедливо.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
страда от пороците, посочени в двете въззивни жалби.
2
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за
вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на
държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или
бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е
посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство
намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси.
Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление по чл. 202, ал.1, т.2 от НК, като твърди, че производството е продължило
от 2016г, образувано срещу неизвестен извършител, до 30.10.2020г, когато е бил
окончателно оправдан. Поддържа, че му е била извършена криминалистична
регистрация, че е имал мярка за неотклонение парична гаранция. Поддържа,че
ответникът е искал неговото отстраняване от заеманата длъжност „изпълнителен
директор” на МБАЛ Хр. Ботев- Враца, което е било отказано от съда, но на 13.02.2018г
сам подал оставка. Твърди,че е бил изпитвал безспокойство и тревога, че родителите
му, които живеели във Враца изпитвали притеснения. Твърди, че делото получило
медийно отразяване, че се е наложило да ограничи контактите си. Поддръжа,че от
съпругата му са изисквани доказателства за оправдателната присъда на ищеца, че се е
притеснявал за издръжката на децата си. Поддържа още, че заболявания, от които
страдал са се обострили-захарен диабет, хипертония.
По делото се установява, че 2016г е образувано производство против неизвестен
извършител ДП 167/2016г за престъпление по чл.311, ал.1 от НК. В рамките на това
производство с решение № 87/2017г по ЧНД № 330/2017г и решение № 290/2017г по
ЧНД № 968/2017г и двете на РС – Враца, е допуснато разкриване на банкова тайна по
отношение на ищеца Ц. и още 4 лица.
С Постановление от 26.02.2018г по ДП № 167/2016 г ищецът е привлечен като
обвиняем за това престъпление по чл.202, ал.1, т.2 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26, ал.1
НК. По отношение на Ц. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на
1000 лева“. След привличането му като обвиняем е извършена криминалистична
регистрация.
Установява се, че с постановление от 27.02.2018 г Врачанска районна
прокуратура е направила искане пред Врачански районен съд за отстраняването на
ищеца от заеманата длъжност изпълнителен директор на МБАЛ Христо ботев – Враца ,
3
което искане съдът е оставил без уважение.
На 14.06.2018 г. Районна прокуратура – Враца е внесла обвинителен акт в
Районен съд – Враца, въз основа на който е образувано НОХД № 611/2018 г по описа
на РС-Враца. С обвинителния акт са повдигнати обвинения на ищеца и други лица за
престъпление по чл.202, ал.1, т.1 във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 НК. По делото са
проведени 5 съдебни заседания, на които ищецът е присъствал.
Съдебното производство по делото е приключило с присъда от 25.04.2019 г., с
която ищецът О.Ц. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и е оправдан.
По протест на Врачанска районна прокуратура против е образувано ВНОХД №
220/2020 г по описа на Окръжен съд – Враца.Проведени са две съдебни заседания и
ищецът е присъствал и на двете. С окончателно решение от 30.10.2020г е потвърдена
оправдателната присъда по отношение на ищеца.
Установява се по делото , че ищецът не е осъждан.
Установява се, че в периода от 29.10.2012г до 11.09.2013г и от 12.07.2016г
ищецът е бил изпълнителен директор на МБАЛ Христо Ботев- Враца. На 12.02.2018г.
Ц. е подал предизвестие за прекратяване на сключения с болницата договор и с
решение от протокол от 30.04.2018г на ОС на акционерите на „МБАЛ „Хр. Ботев“, АД
гр.Враца ищецът е освободен от заеманата длъжност.
Считано от 01.09.2020г ищецът е назначен на длъжност главен експерт в ЦУ на
НЗОК.
По делото е прието заключение на СМЕ , изготвено от в.л. д-р Г.- кардиолог,
който е констатирал, че ищецът има артериална хипертония, ИБС стенокардия, захарен
диабет 2 тип. Според експерта няма пряка причинно-следствена връзка между
заболяванията на ищеца и преживения от него стрес във връзка с наказателния процес.
Стресът, преживян от ищеца в резултат на воденото срещу него наказателно
преследване, се явява второстепенен коригеруем рисков фактор за възникване
на исхемична болест на сърцето стенокардия.
В о.с.з. на 23.12.2021г е изслушана СПЕ, изготвена от в.л. Г. , която дава
заключение , че в резултат на преживяната от ищеца травма, вследствие воденото
срещу него наказателно производство, в психичния му живот от травматичното
събитие до днес се проявяват негативни емоционални преживявания, характерни за
остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство , които дават
отражение върху цялостното му функциониране. Според вещото лице проявите на
ПТСР у ищеца продължават да са налице и да създават дискомфорт в определени
моменти и понастоящем. Според вещото лице ищецът все още не е възстановил
обичайното си ниво на психично функциониране.
В о.с.з. на 22.04.2021г са изслушани свидетелите М. Й. и И. Г..лите
4
Свидетелката Й. установява,че познава ищеца от много години, , както и че е е
работила в МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр.Враца, като ищецът й е бил работодател и
шеф.Свидетелката установява,че проверките против ищеца започнали от 2016г от
икономическа полиция. Свидетелката установява, че след 2018г ищецът й е споделял
по телефона, че е много притеснен, както и че семействота му се притеснява.
Свидетелката установява че е била очевидец на случай, когато в болницата
констатирали , че ищецът има високо кръвно налягане, била му оказана медицинска
помощ. Според свидетелката проверките на полицията допринесли за това състояние
на ищеца. Свидетелката установява,че ищеца и семейството му се ползват с много
добро име, уважавани хора са и наказателното дело накърнило това добро име, с което
се ползват в града.
Свидетелката Г. установява,че е лекар и колега на ищеца и го познава от 2009г.
Свидетелката установява, че през 2018г срещу ищеца е започнало наказателно
преследване и знае как това се отразило през целия този период на него и неговото
семейство. Установява,че е била викана от съпругата на ищеца, за да отиде в тях да му
помогне като лекар, тъй като ищецът не се чувствал добре – имал силно главоболие,
високо кръвно налягане и отпуснатост, оплаквал се, че не може да спи, а също така и че
му е нарушена кръвната захар и приема медикаменти. Според свидетелката ищецът
бил в депресия, не бил общителен както преди, променил се , станал затворен.
Свидетелката установява, че и семейството на ищеца било притеснено за него. Това
състояние на ищеца свидетелката свързва с наказателното преследване, което се водело
срещу него, тъй като семейството не е споделило с нея друга тежка травма, която да
доведе до депресията на ищеца. Според свидетелката след постановяване на
оправдателната присъда и към момента ищеца се чувства по-спокоен, започнал да
нормализира състоянието си.Свидетелката установява,че е чела за процеса против
ищеца в медии и била изумена от написаното, защото познавала ищеца добре.
Свидетелката предполага, че напускането на местоработата в гр. Враца на ищеца е
свързано с наказателното преследване, но не е сигурна.
Свидетелските показания са взаимоподкрепящи се , логични , не се опровергават
от доказателства по делото. Свидетелите съобщават факти, които са възприели лично
и за които няма основание да се приеме, че не са достоверни.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице състава на чл.2,т.3 от ЗОДОВ , тъй
като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, което
обвинение е приключило с оправдателна присъда. Поради доказаността на този състав
на ЗОДОВ пораждащ отговорността на Прокуратурата на РБ за вреди от незаконно
обвинение съдебният състав приема, че предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е доказан по основание. Не се спори, че отговорността за
незаконното обвинение следва да носи Прокуратурата на РБ, доколкото длъжностни
лице в нейната структура са отговорни за повдигането на обвинението против ищеца.
5
За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищецът има
право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.
№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г
и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите,
причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на
личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите
елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е
доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В
този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата
е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва
да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените
вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива,
претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца ,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Към момента на започване на действия по накзателното преследване против него
2017г - ищецът е бил на 43г. Наказателното производство водено против ищеца е
продължило близо 3 години. Обвинението повдигнато на Ц. по чл.202, ал.2, т.1 от НК
е било за тежко престъпление и законът е предвиждал наказание от 1 до 10 години ЛС.
Ищецът е имал наложена мярка за неотклонение парична гаранция и е претърпял
криминалистична регистрация.
От гореизложените факти се установява още, че периода , през който е
продължило наказателното производство не е дълъг и обосноваващ по- висок размер
на обезщетението, дължимо се на ищеца не като обезщетение за бавно правосъдие , а
като обезщетение за по-дълъг период на търпене на незаконосъобразно повдигнато
обвинение и последиците от него.
През този период , през който е бил обвиняем и подсъдим по обвинение по
чл.202 от НК ищецът е претърпял обичайните за едно лице, подложено на незаконно
наказателно преследване, неимуществени вреди - притеснения за изхода на
производството, страх от осъждане, засягане на достойнството, напрежение в
отношенията с близки и познати. От свидетелските показания може да се обоснове
извод, че ищецът е страдал от стрес, променил е отношениято си към близки и познати,
имал е трудности в общуването, изпитвал е неудобство от изнесеното в средствата за
6
масова информация във връзка с воденото наказателно дело. Установява се още, че
ищецът е изпитал остра стресова реакция и постравматично стресово разстройство,
което дава отражение в неговия живот, при определени обстоятелства и досега.. Не се
установява по делото твърдяното от ищеца влошаване на неговото здравословно
състояние. Не се установява и да е загубил работата си вследствие на воденото
наказателно дело. Освен изпитаната остра стресова реакция и посттравматично
стресово разстройство не се установяват вреди, изпитани от ищеца в обем или в
интензитет по-голям от обичайните за състоянието, в което се е намирал.
При така установените неимуществени вреди и при определяне размера на
обезщетение съдът следва да съобрази какъв е имуществения еквивалент, които
справедливо да обезщети ищеца за претърпените от него вреди. В тази връзка съдът
следва да съобрази както задължителните указания дадени с ППВС № 4/68г , така и с
трайната съдебна практика по сходни казуси.
Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр. В този смисъл реш. 132/2016г по гр.д. № 5861/2015г на ІVГО на ВКС.
Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. № 5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на
справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените
критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
С оглед всичко изложеното и като взе предвид гореизложените установени при
съвкупното тълкуване на доказателствата претърпени от ищеца вреди и на основание
чл.52 ЗЗД съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ
обезщетение по чл.2,т.3 ЗОДОВ възлиза на сумата от 8 000.00лв. При определяне на
този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав следва да
посочи, че е съобразил от една страна, че установените като претърпени от ищеца
вреди от повдигнатото му обвинение са в рамките на обичайните при сходни случаи, с
изключение на острата стресова реакция, която обосновава по-висок размер на
обезщетението на неимуществени вреди . В ъсщото време срокът на висящност на
производството е разумен и се установява , че ищецът постепенно възстановява своето
7
нормално ежедневие в личен и професионален план. С така посоченото обезщетение се
репарират в относително пълен и справедлив размер причинените на ищеца
неимуществени вреди от незаконните действия на ответника, като над посочената сума
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции частично съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора ранзоските остават за страните както са направени.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000 от 04.01.2022г, постановено по гр.д. №
82/2021г по описа на Врачански окръжен съд , в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8