Р Е Ш Е Н И Е
Град Карлово, 09.11.2011 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Карловски районен съд, втори
граждански състав в публичното заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
При секретаря К.Б. като разгледа докладваното от районния
съдия гражданско дело № 2024 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск за делба във фазата по
допускането ù.
Предявен
е иск за делба от М.Ц.Н. ЕГН **********,***, чрез адв. М. Р.,***, против С.И.С. ЕГН **********,***;
с. О*********,
общ. К********,
обл. Пловдив, с искане да се допусне извършване на съдебна делба на съсобствена
движима вещ – лек автомобил марка ”ФОРД”, модел „ФИЕСТА”, хетчбек, цвят –
резеда металик, с ДК№ РВ **** МВ, рама – ***двигател № WB85479; предявена е претенция
за заплащане на месечен наем, за времето през което ищцата не ползва автомобила
в размер на 50,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до
прекратяване на съсобствеността.
Ответника, представляван от процесуалния си
представител – адвокат К., заявява, че иска за делба на движимата вещ – лек
автомобил е допустим но неоснователен.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са
съсобственици на следната движима веща: лек автомобил марка ”ФОРД”, модел
„ФИЕСТА”, хетчбек, цвят – резеда металик, с ДК№ РВ 0378 МВ, рама – ***двигател
№ WB85479, закупена съгласно
представения договор за покупко – продажба от 10.09.2009 г. и фактура №****от
10.09.2009 г., веднос финансов бон съвместно от страните. Представено е
Свидетелство за регистрация на автомобила, в което М.Н. и С.С. фигурират като
собственици на автомобила.
Представена е разписка от
29.06.2010 г., която не е оспорена от страните и от която става ясно, че
ответника е заплатил на ищцата сумата от 300,00 лева за закупения лек
автомобил.
По отношение на движимите вещи ищцовата страна е
ангажирала гласни доказателства. От показанията на свидетелите П.. и С..., се
установява, че познавали страните по делто, същите живеели на съпружески
начала. Докато живеели заедно закупили процесния автомобил. Сега вече били
разделени, но автомобила се ползвал след раздялата от С.. Свидетелят З*******
заявява, че от ищцата бил чул, че отношенията за парите били уредени. А
свидетелката Т***** заявява, че знаела от ответника, че е платил на ищцата два
пъти по 200,00 лева и веднъж чрез разписка още 300,00 лева.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Правото
на делба е потестативно субективно право, което съгласно член 34 от ЗС може
винаги да се упражни, освен ако закона разпорежда друго. В случая делбата се
води между съсобственици, като съсобствеността е възникнала въз основа на
правна сделка. С оглед представените писмени и гласни доказателства съдът
намира за доказано, че всеки от съделителите при закупуване на автомобила е
придобил по 1/2 идеална част.
Доказа се по надлежния ред от ответника на
ищцата да са били платени още 300,00
лева за процесния автомобил. Същото
обаче не е основание да се приеме, че е прехвърлена собственост от процесния
автомобил. Съгласно чл.144 от ЗДП, собствеността върху моторни превозни
средства се прехвърля с писмен договор с нотариална заверка на подписите. В
този смисъл всяка сума дадена от някой от съсобствениците с цел придобиване на
по-голям дял от вещта не е основание да се придобие собственост, ако не е
облечена в предписаната от закона форма. В този смисъл претендираните от
ответника суми заплатени на ищцата могата да бъдат претендирани на друго
основание и в друг иск, но не прехвърлят по-голям обем собственост по отношение
на делбения автомобил.
С оглед представените по делото
доказателства, съдът счита предявения иск за основателен и доказан и следва да
допусне делба между страните по делото при квоти 1/2 ид. части за С.И.С. и 1/2 ид.
части за М.Ц.Н..
С исковата си молба ищцата е сезирала съда и с претенция с правно
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК
за постановяване на привременна мярка до окончателното поделяне на делбената вещ, посредством постановяване ответника да заплаща в полза на ищцата сумата от по 50,00 лева месечно,
представляваща обезщетение за изключителното ползване на делбения автомобил от ответника, съразмерно с
припадащата му се
част в съсобствеността, считано от датата на подаване на исковата молба до
прекратяване на съсобствеността. Правото на обезщетение срещу ползването на собствената на ищцата част от автомобила произтича от чл. 31, ал. 2 ЗС и общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, което обаче не дава
основание искането за обезщетение за периода след завеждане на делото да се
квалифицира като осъдителен иск по цитираната разпоредба от ЗС.
По делото са представени категорични
доказателства, от
които се установява, че делбения лек автомобил се е ползвал единствено от ответника, т.е.
в повече от
правата му. По делото ищцата ангажира доказателства за евентуално
дължимо обезщетение под формата на месечен наем, като видно от заключението на
вещото лице Р.М., прието по делото и неоспорено от страните, същото е в размер
на 41,00 лева за целия автомобил.
Съобразявайки квотите в
съсобствеността, съдът намира, че следва да уважи исковата претенция до половината
от тази сума или в размер на 20,50 лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба до прекратяване на съсобствеността.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между М.Ц.Н. ЕГН **********,***,
от
една страна и С.И.С.
ЕГН **********,***; с. О*****, общ. К********, обл. Пловдив от друга
страна, по отношение на следната движима вещ, а именно: – ЛЕК АВТОМОБИЛ марка
”ФОРД”, модел „ФИЕСТА”, хетчбек, цвят – резеда металик, с ДК№ РВ **** МВ, рама – ***, двигател № WB85479, ПРИ КВОТИ: 1/
2 (една втора) ид.ч. за М.Ц.Н. и 1/2 (една втора) ид.ч. за С.И.С..
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл.344 ал.2 от ГПК, като привременна мярка С.И.С. ЕГН **********,***;
с. О*****,
обл. Пловдив, да заплаща на М.Ц.Н. ЕГН **********,***, сумата от 20,50(двадесет лева и
50 ст.) месечно считано от датата на
подаване на исковата молба – 06.12.2010 г.
до прекратяване на съсобствеността.
РЕШЕНИЕТО в тази му част има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на
съобщение от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.