Р Е Ш Е Н И Е
№..……/………..……2020 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, Гражданско
отделение, в открито съдебно заседание, на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при участието на секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип
Радинов въззивно гражданско дело № 1988 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава двадесета от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба №
70698/01.10.2019 от Р.К.З., чрез адв. С.К. – БАС срещу Решение №
3857/18.09.2019 по гражданско дело № 19327/2018 на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от Р.К.З. срещу
Прокуратурата на РБ, осъдителен
иск, с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 758,69 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени данъци върху превозните
средства, за периода от м.10.2014 г. до м.12.2018 г., за лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с ДК № А 6368 МК, иззет като веществено доказателство по
досъдебно производство № 441/2013 г. по описа на Пето РУ на ОД на МВР – Варна,
пр. пр. № 10205/2013 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 23.08.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Навеждат се
оплаквания, че решението е неправилно, поради необоснованост, като се твърди,
че отказът на Прокуратурата на РБ да бъдат върнати регистрационните табели на
процесния автомобила е незаконосъобразен, тъй като последните не са веществено
доказателство в наказателното производство. Поддържа, че съдът незаконосъобразно
е отказал увеличаване на иска с аргумент, че добавянето към исковата претенция
на заплатен, за процесния лек автомобил, Данък върху превозните средства за
2019 г. е едновременно изменение на основанието и петитума на иска. Счита, че
заплащаният местен данък за автомобила представлява за него вреда, тъй като не
ползва автомобила си.
Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и
присъждане на разноски за двете инстанции.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, въззивникът поддържа жалбата.
На
24.10.2019 г. е постъпил отговор от Прокуратурата на РБ, чрез юрк. Т.Г., в
който се изтъква, че прецесният отказ е законосъобразен, тъй като относно
автомобила на жалбоподателя, включително неговите регистрационни табели има
искане за връщане от друго лице. Сочи се, че заплатеният от въззивника местен
данък, не е следствие от действия или бездействия на прокуратурата, а резултат
от притежаваното от него право на собственост върху процесния автомобил.
Направено е
искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
Относно предмета на
исковата претенция се излага, че ищецът е собственик на лек автомобил
„Фолксваген Голф" с ДК № А 63 68 МК, придобит чрез договор за
покупко-продажба при продажна цена от 8 000 лв., заплатена в брой при
доставката на автомобила, като МПС е регистрирано на 24.10.2013 г. На
02.10.2014 г. ищецът бил призован в ОД на МВР - Бургас за даване на обяснения
по повод автомобила, тъй като следвало да бъде извършена проверка за евентуална
интервенция върху номера на рамата му. На същата дата ищецът доброволно предал
автомобила, за което бил съставен съответен протокол, като от тогава не е
виждал превозното средство. Двукратно бил викан на разпит в гр. Варна, от
където разбрал, че автомобилът бил откраднат от полски гражданин месеци преди
да му бъде продаден. Въпреки направените опити за това, Прокуратурата отказала
да върне обратно на ищеца МПС с аргумент, че имало спор за собственост.
Междувременно ищецът продължил да плаща всяка година данъка на автомобила, тъй
като била невъзможна неговата дерегистрация и снемането му от данъчен отчет без
регистрационните табели и част втора от свидетелството за регистрация, които
Прокуратурата също отказала да върне. По изложените аргументи ищецът поддържа,
че е претърпял имуществени вреди в размер на 758,69 лв., изразяващи се в
заплатените данъци за превозното средство в периода от неговото предаване през
м. октомври 2014 г. до датата на исковата молба – 23.08.2018 г., като счита, че
тези вреди следва да бъдат репарирани от ответника, доколкото именно органите
на Прокуратурата са отказали връщането на автомобила, регистрационните му
табели и свидетелството за неговата регистрация, с което са принудили ищеца да
заплаща данък върху превозното средство, което не ползва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Прокуратурата
на Република България, е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че автомобилът е
иззет като веществено доказателство по ДП № 441/2013 г. по описа на Районна
прокуратура – Варна, както и че е постановен отказ за неговото връщане. Намира,
че отказът е законосъобразен, като се позовава на разпоредбата на чл. 111, ал.
1 НПК. Отделно излага, че по досъдебното производство са правени искания за връщане
на автомобила, освен от ищеца, и от други лица, поради което е налице спор за
правото на собственост върху вещественото доказателство по смисъла на чл. 113 НПК. Счита, че задържането на автомобила е извършено на законно основание,
поради което не дължи обезщетение за вреди. Освен това намира, че такива вреди
изобщо не са претърпени, доколкото ищецът е собственик на иззетия автомобил и
като такъв има задължение да заплаща дължимите данъци върху превозното
средство. Релевира възражение за изтекла петгодишна погасителна давност,
считано от изземането на автомобила през 2013 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата, и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Страните не
спорят, а и от приложеното по делото свидетелство за регистрация част 1 е видно, че въззивникът е
сключил договор за покупко-продажба на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
А 6368 МК, рама № WVWZZZ1KZ5W507971, като последният е регистриран
на негово име на 24.10.2013 г.
Не е спорно, а и от протокол за
доброволно предаване на вещ по чл. 84 ал. 2 от ЗМВР от 02.10.2014 г. е видно,
че въззивникът е предал процесният автомобил на служител на ОД на МВР – Бургас,
заедно с един брой ключ, дистанционно управление и свидетелство за регистрация
част 1 № ********* и част 2 № *********, който впоследствие е приобщен като
веществено доказателство към Досъдебно производство № 441/2013 г. по описа на
Пето РУ на ОД на МВР – Варна, пр.пр. № 10205/2013 г.
по описа на Районна прокуратура – Варна.
С прокурорско постановление на
от 22.07.2016 г. по ДП № 441/2013 г. по описа са 5 РУ ОД на МВР-Варна е
постановен отказ процесният автомобил да бъде върнат на въззиваемия, тъй като
преди неговата молба, по досъдебното производство е постъпила друга молба за
връщане на МПС от друго лице.
С молба от
13.12.2017 г. въззивникът е направил искане до Районна прокуратура – Варна за
връщане на регистрационните табели на процесния автомобил, по повод която с
постановление от 17.01.2018 г., наблюдаващият прокурор е постановил отказ,
който след обжалване е потвърден с Определение № 740/04.05.2018 г. по ЧНД № 1854/2018 г. по
описа на РС – Варна.
От квитанция № 59475/18.08.2014 г., квитанция №
**********/03.05.2016 г., квитанция № **********/26.10.2016 г., квитанция №
**********/09.10.2017 г. и № **********/12.10.2017 г. се установява, че за
периода от 2014 г. до 2017 г., въззивникът е заплатил Данък върху недвижимите
имоти за процесния автомобил в общ размер от 758,69 лв.
От
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
За да бъде
ангажирана деликтната отговорност на Прокуратурата на РБ е необходимо по делото
да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки – 1) извършено
противоправно деяние, изразяващо се в постановен незаконосъобразен отказ от Прокуратурата на
РБ за връщане на регистрационните табели на процесния автомобил; 2) вида и обема на
твърдените имуществени вреди – заплатени местни данъци за превозното средство
за процесния период; 3) причинна връзка между противоправното деяние и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното – чл. 45 от ЗЗД.
От оплакванията във въззивната жалба е видно,
че спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху въпроса, дали
Прокуратурата на РБ незаконосъобразно е отказала да върне регистрационните
табели на процесния автомобил и по този начин е причинила на въззивника вреди -
заплащане на местни данъци за автомобила, поради обстоятелството, че
регистрационните табели са необходими за прекратяване на регистрацията на
автомобила, а оттам и на данъчното му облагане.
По делото бе
установено, че процесният автомобил е приобщен като веществено доказателство
към досъдебно производство, а веществените доказателства се пазят до
завършването на наказателното производство - чл. 111 ал. 1 от НПК. По изключение те
могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди завършване на
наказателното производство, с разрешение на наблюдаващия прокурор и при
условията предвидени в чл. 111 ал. 2 от НПК, освен ако относно тях възникне
спор за право, който подлежи на разглеждане по реда на Гражданския процесуален
кодекс, в които случаи веществените доказателства се пазят, докато решението на
гражданския съд влезе в сила – чл. 113 от НПК. Всички превозните
средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България се състоят, освен от технически елементи, но и от
други съоражения или принадлежности към тях, каквито са регистрационните
табели. Последните без да са част от техническите елементи на превозното
средство са необходими за неговото законосъобразно предвижване по пътната мрежа
и следователно са част от превозното средство, без която то не може
законосъобразно да бъде ползвано по предназначение. По изложените съображения и
при наличие на спор за право относно веществено доказателство по неприключило
наказателно производство - процесния автомобил, наблюдаващият прокурор не
разполага с законово правомощие да разреши отделянето и връщането на отделна
част от това веществено доказателство, каквато в конкретния случай представляват
регистрационните табели на автомобила, поради което отказът на Прокуратурата на
РБ за връщане на същите не е противоправен.
От изложеното следва
изводът, че не е налице една от предпоставките – противоправност, за ангажиране
на деликтната отговорност на Прокуратурата на РБ, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК, Р.К.З. следва да бъде осъден да заплати на Прокуратурата
на РБ, сума в размер от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78 ал. 8 във вр. чл.
25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3857/18.09.2019 по гражданско дело
№ 19327/2018 на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от Р.К.З., ЕГН **********, адрес *** срещу
Прокуратурата на РБ, адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, осъдителен иск, с правно основание чл.
49, във връзка с чл. 45 ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 758,69 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени данъци върху превозните средства, за периода от
м.10.2014 г. до м.12.2018 г., за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № А 6368 МК,
иззет като веществено доказателство по досъдебно производство № 441/2013 г. по
описа на Пето РУ на ОД на МВР – Варна, пр. пр. № 10205/2013 г. по описа на
Районна прокуратура – Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 23.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението;
ОСЪЖДА, на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК, Р.К.З., ЕГН **********, адрес *** да заплати на Прокуратурата на РБ, адрес гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, сума в размер от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал. 8 във вр.
чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………..
ЧЛЕНОВЕ:
1….…………;
2………….….