РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Шумен , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20203600900088 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от А.Г.С., ЕГН
**********, чрез ад. Д.К., гр. С..., офис * срещу В.В. к., ЕГН **********, с адрес в гр. В....,
„Хънт–консултинг“ ООД (в несъс- тоятелност), ЕИК * със седалище и адрес на управление
гр. Ш..., представлявано от управителя В.В.К. и по- стоянният синдик на „Хънт –
консултинг“ ООД (н.) Д. Н. ИЛ.. Ищецът твърди, че в качеството си на кредитор с прието
вземане в производството по несъстоятелност на „Хънт–консултинг“ ООД (н.) – т.д. №
60/2019 г. по описа на ШОС е възразил срещу приетите от синдика вземания на В.В.
Кулцичка в общ размер на 50 000.00 лв., включени в Списък на приети вземания, предявени
в срока по чл.685, ал.1 ТЗ под т.2, с привилегия по реда на чл.722, ал.1, т.8 ТЗ. Списъкът е
обявен в Търговския регистър на 24.02.2020 г. С Определение № 220 от 04.08.2020 г.,
постановено по т.д. № 60/2019 г., ШОС е оставил без уважение възражението на ищеца.
Вземанията на В. В. К. се основават на сключените между нея и ответното дружество
четири договора за паричен заем, а именно: договор за паричен заем от 26.06.2014 г. за
сумата от 14 500.00 лв., договор за паричен заем от 02.09.2014 г. за сумата от 14 500.00 лв.,
договор за паричен заем от 12.12.2014 г. за сумата от 14 500.00 лв. и договор за паричен заем
от 18.12.2014 г. за сумата от 6 500.00 лв. Ищецът счита, че вземанията не съществуват, тъй
като сумите, посочени в договорите не са реално предадени на ответното дружество. На
следващо място липсва изрично изразено съгласие от страна на „Хънт–консултинг“ ООД
(н.) да поеме задължение да върне предоставените му в заем суми. Договорите нямат
достоверна дата. С исковата молба се претендира да се признае за установено, че вземанията
1
на В.В. к. към „Хънт–консултинг“ ООД (в несъстоятелност) в общ размер на 50 000.00 лв.,
представляващи заемни средства, основаващи се на четири договора за паричен заем, а
именно: договор за паричен заем от 26.06.2014 г. за сумата от 14 500.00 лв., договор за
паричен заем от 02.09.2014 г. за сумата от 14 500.00 лв., договор за паричен заем от
12.12.2014 г. за сумата от 14 500.00 лв. и договор за паричен заем от 18.12. 2014 г. за сумата
от 6 500.00 лв., включени в Списъка на приетите предявени вземания по т.д. № 60/2019 г. по
описа на ШОС са несъществуващи.
В депозираните от ответниците В.В. К. и Д. Н. ИЛ. отговори е изразено становището,
че искът е неоснователен. Вземането произтича от сключени договори за заем. За
предаването на сумите са съставени приходни ордери в счетоводството на дружеството,
които били изискуе- мите счетоводни документи за реалното предаване на сумите. Всички
договори имат вписани дати на сключването им. Получените суми в брой са осчетоводени
по дебита на сметка 501 Каса и по кредита на сметка 152 Получени дългосрочни заеми през
2014 г. Няма върнати суми по сключените договори.
Ищецът е депозирал и допълнителна искова молба, с която поддържа твър- денията
изложени в исковата молба. В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответниците В.В. Кулцичка и Д.
Н. ИЛ. са депозирали отговори на допълнителната искова молба, с които поддържат
становищата си, съдържащи се в отговорите на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и след извършената проверка в ТРРЮЛНЦ на
Агенцията по вписванията, с оглед разпоредбата на чл. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът приема за
установено, че с Решение № 62 от 09.12.2019 г. на ШОС, постановено по т.д. № 60/2019 г. на
основание чл. 630, ал.1 от ТЗ е обявил неплатежоспособността и е открито производство по
несъстоятелност на „Хънт–консултинг“ ООД, като за начална дата на неплатежоспособност
е определена 31.12.2017 г., назначен е временен синдик, допуснато е обезпечение, чрез
налагането на запор и възбрана върху движимото и недвижимо имущество на длъжника и е
определена датата на първото събрание на кредиторите. Решението на съда е обявено на
09.12.2019 г. С решение от 11.09.2020 г. е обявена несъстоятелността на търговското
дружество, постановено е прекратяване дейността на предприятието на длъжника,
прекратени са правомощията на органите му, като е лишен от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото включено в масата на несъстоятелността и постановено да
започне осребряването му. Решението на съда е обявено в Търговския регистър на
14.09.2020 г.
На 24.02.2020 г. в Търговския регистър е обявен списък на приети вземания
предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ. В списъка, синдикът е включил под № 2 вземането
на В. В. К. в размер на 50 000.00 лв., предявено на 07.01.2020 г., с поредност на
удовлетворяване чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ. Вземането произтича от сключени между
2
търговското дружество и В. В. К. четири договора за паричен заем за предоставени от нея на
дружеството па- рични суми, а именно: от 24.06.2014 г. за сумата 14 500 лв., от 02.09.2014 г.
за сумата от 14 500 лв., от 12.12.2014 г. за сумата 14 500 лв. и от 18.12.2014 г. за сумата от 6
500 лв. В срока по чл.690, ал.1 от ТЗ ищецът е предявил възражение срещу приетото от
синдика вземане. С Определение № 220 от 04.08.2020 г. по т.д. № 60/2019 г. на ШОС, съдът
по несъстоятелността е оставил без уважение възраже- нието на А.Г.С. против приетите в
т.2 от списъка вземания на В. В. К., основаващи се на четири договора за паричен заем в
общ размер на 50 000 лв. и на основание чл.692, ал.4 от ТЗ е одобрил списъка на приетите
вземания, при съобразяване на извършената в него промяна, а именно заличаване на
вземането посочено в т.8.3 от списъка.
От приложените по делото четири договора за паричен заем от 24.06.2014 г.,
02.09.2014 г., 12.12.2014 г. и 18.12.2014 г. се установява, че В. В. К. в качеството си на
заемодател е предоставила в заем на ответното тър- говско дружество в качеството му на
заемател, парични суми в общ размер на 50 000 лв. Сумите се предават в деня на
подписването на договора, като за полу- чаването на всяка една от тях, „Хънт–консултинг“
ООД (н.) е подписвало приходен касов ордер. Паричният заем, по всеки един от договорите,
се е предоставял за срок от пет години. В съответствие с договорите, в датата на
подписването им, ответното търговско дружество е издавало и съответния приходен касов
ордер за получената парична сума.
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че „Хънт–консултинг“ ООД (н.) е завело търговските си книги и записванията в
тях се извършват редовно, т.е. изградило е своята отчетност и същата се води, съобразно
изискванията на Закона за счетоводството, приложимата обща рамка – Национални
счетоводни стандарти, приети в България, както и другите действащи нормативни актове.
При извършване на експертизата не са установени случаи на нарушения във връзка с не
водене и/или неправилното водене на счетоводната отчетност, както и на наложени санкции
за нарушения на същата, констатирани от контролните органи.
В заведената счетоводна отчетност на „Хънт–консултинг“ ООД (н.), сделките,
обективирани в процесните четири договора за заем са осчетоводени, както следва: 1)
договор за паричен заем от 26.06.2014 г. за предоставен заем в брой в размер на 14 500.00
лв. е отразен по дебита на счетоводна сметка 501 „Каса“ 14 500.00 лв. и по кредита на
счетоводна сметка 152 „Получени дългосрочни зае- ми“ 14 500.00 лв.; 2) договор за паричен
заем от 02.09.2014 г. за предоставен заем в брой в размер на 14 500.00 лв. е отразен по
дебита на счетоводна сметка 501 „Каса“ 14 500.00 лв. и по кредита на счетоводна сметка 152
„Получени дългосрочни зае- ми“ 14 500.00 лв.; 3) договор за паричен заем от 12.12.2014 г. за
предоставен заем в брой в размер на 14 500.00 лв. е отразен по дебита на счетоводна сметка
501 „Каса“ 14 500.00 лв. и по кредита на счетоводна сметка 152 „Получени дългосрочни зае-
ми“ 14 500.00 лв. и 4) договор за предоставен паричен заем от 18.12.2014 г. за пре- доставен
заем в брой в размер на 6 500.00 лв. е отразен по дебита на счетоводна сметка 501 „Каса“ 6
3
500.00 лв. и по кредита на счетоводна сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“ 6 500.00
лв.
Начина на осчетоводяване на четирите договора за предоставени парични заеми
съответства на възприетата счетоводна политика от дружеството и е в съответствие с
приложимата обща рамка и действащата нормативна уредба.
В заведената счетоводна отчетност на „Хънт–консултинг“ ООД (н.) касови- те
разплащания, при четирите договора за заем, са отразени хронологично в движе- нието на
счетоводна сметка 501 „Каса“ на основание издадени приходни касови ор- дери за внесени
суми в брой, както следва: 1) договор за паричен заем от 26.06.2014 г. за предоставен заем в
брой в размер на 14 500.00 лв. за получената сума от дружеството е съставен приходен касов
ордер (ПКО) № 1/24.06.2014 г. за 14 500.00 лв.; 2) договор за паричен заем от 02.09.2014 г.
за предоставен заем в брой в размер на 14 500.00 лв. за получената сума от дружеството е
съставен ПКО № 2/24.06.2014 г. за 14 500.00 лв.; 3) договор за паричен заем от 12.12.2014 г.
за предоставен заем в брой в размер на 14 500.00 лв. за получената сума от дружеството е
съставен ПКО № 3/12.12.2014 г. за 14 500.00 лв. и 4) договор за паричен заем от 18.12.2014
г. за предоставен заем в брой в размер на 6 500.00 лв. за получената сума от дружеството е
съставен ПКО № 4/18.12.2014 г. за 6 500.00 лв.
Внасянето в касата на „Хънт–консултинг“ ООД (н.) на парични средства от
предоставените заеми увеличават касовата наличност на дружеството и се осчетоводява чрез
дебитиране на счетоводна сметка 501 „Каса“ и същевременно се увели- чава задлъжнялостта
на дружеството, която се осчетоводява чрез кредитирането на счетоводна сметка 152
„Получени дългосрочни заеми“.
В предвид така изяснената фактическа обстановка, съдът приема, че налице е правен
спор относно установяване несъществуването на прието от синдика, взе- мане. Предявения
установителен иск е с правно основание чл. 694, ал.3, т.1 от ТЗ.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от
ГПК от 02.03.2021 г. Разгледан по същество установителният иск е неосно- вателен, поради
следните съображения:
От събраните в хода на процеса доказателства се устновява, че между ответ- ниците
„Хънт–консултинг“ ООД (н.) и В. В. К. са налице облигационни отношения, възникнали в
резултат на валидно сключени между тях четири договора за паричен заем. Въз основа на
договорите В. В. К. е предоставила в заем на ответното дружество парични суми в общ
размер на 50 000.00 лв.
Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължа- ва да върне заетите
суми или вещи от същия вид, количество и качество. Анализа на текста показва, че
4
договорът за заем е реален договор, т.е. счита се за сключен когато заетите пари или вещи
бъдат предадени на заемателя. Именно от този момент възникнва облигационното
отношение между страните по договора и по- специално задължението на заемателя да
върне получената в заем заместима вещ. В конкретния случай, издадените от ответното
дружество ПКО установяват, че то е получило в брой посочените в договорите парични
суми. ПКО е първичен счетоводен документ по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗСч, с който се
документира прие- мането на парични средства в касата на съответното предприятие. По
своята същ- ност ПКО е разписка, удостоверяваща получаването на посочената в него
парична сума.
Получаването на сумите, посочени в договорите за заем се потвърждава и от
заключението на ССЕ. Налице е надлежно осчетоводяване на задължението, като
счетоводното отчитане на стопанските операции (касовите разплащания) е осъществено в
хронологичен ред. Търговските книги на ответното дружество са водени редовно, съобразно
изискванията на закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти и
записванията в тях могат, съгл. чл.182 от ГПК и чл. 55, ал.1 от ТЗ, могат да се приемат за
доказателство за получените от В. В. К. парични суми. С оглед на това и предвид липсата на
доказателства за погасяване задълженията, произтичащи от четирите процесни договора за
паричен заем, съдът намира за установено съществуването на процесното вземане в размер
на 50 000.00 лв.
Неоснователно е възражението на ищеца, че „Хънт–консултинг“ ООД (н.) не е поело
задължението да върне предоставените му в заем парични средства. Това задължение
произтича пряко от разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, поради което не е необходимо
неговото изрично посочване в текста на договорите. Но от съдържащите се в договорите
клаузи в раздела „Срок и условия“, се установява, че ответното дружество е поело
задължение да върне предоставените му в заем суми.
Предвид гореизложеното предявения от А.Г.С. уста- новителен иск с правно
основание чл. 694, ал.3, т.1 от ТЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.694, ал.7 от ТЗ
ищецът следва да бъде осъден да заплати на В. В. К. направените от нея разноски по делото
в размер на 2 500.00 лв. и държавна такса в размер на 500.00 лв. по сметка на Шуменския
окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от А.Г.С., ЕГН ********** срещу В.В. К, ЕГН **********, с
адрес в гр. В...., „Хънт–консултинг“ ООД (н.), ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.
5
Ш..., представлявано от управителя В.В.К. и постоянният синдик на „Хънт – консултинг“
ООД (н.) Д. Н. ИЛ. иск с правно основание чл. 694, ал.3, т.1 от ТЗ да се признае за
установено, че не съществуват вземанията на В.В. К. към „Хънт–консултинг“ ООД (н.) в
общ размер на 50 000.00 лв., представляващи предоставени в заем парични суми въз основа
на договор за паричен заем от 26.06.2014 г. за сумата от 14 500.00 лв., договор за паричен
заем от 02.09.2014 г. за сумата от 14 500.00 лв., договор за паричен заем от 12.12.2014 г. за
сумата от 14 500.00 лв. и договор за предоставен паричен заем от 18.12.2014 г. за сумата от
6 500.00 лв., които са включени в Списъка на приети вземания, предявени в срока по чл.685,
ал.1 от ТЗ и одобрени с Определение № 220 от 04.08.2020 г. по чл.692, ал.4 от ТЗ,
постановено по т.д. № 60/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд.
Осъжда А.Г.С., ЕГН ********** да заплати на В.В. Кулцичка, ЕГН **********, с
адрес в гр. В.... сумата от 2 500.00 лв., представляващи направените от нея разноски по
делото.
Осъжда А.Г.С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 500.00 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
6