Решение по дело №443/2019 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 453
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 23 май 2022 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20194340100443
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Троян, 13.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД – четвърти състав, в проведеното на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание в състав:

                                              Председател: ДЕСИСЛАВА ЮТЕРОВА

 

при секретар Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 443 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В Троянски районен съд е образувано горното дело по молба на  С.Л.П. ***, ж. к. „Лъгът“ бл. 17, вх. Г, ап. 2, ЕГН **********, срещу  Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител Гл. комисар Н. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание  чл. 178, ал. 1, т. 2 вр. чл. 179, ал. 2 ЗМВР, вр. чл. 9 ал.2 от НСОРЗ и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.                                           

Ищецът твърди, че е служител на Главна дирекцияПожарна безопасност и защита на населението" гр. София към МВР, на длъжност „водач на специален автомобил”, като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 23.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Излага, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично, съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Заявява, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /обн. в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143,  като е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Сочи, че в съответствие с чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Излага, че за периода от период от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил нощни дежурства както следва: За 2016 г. - 400 часа;  За 2017 г.  - 528 часа;  За 2018 г. -  544 часа и за 2019 г. – 152 часа. Твърди, че  в съответствие с чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и няма заплащане на получените часове над тези, установени за работното време.  Заявява, че  за периода от 27.05.2017 г. до 31.03.2019 г. е  положил общо 1624 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на извънреден труд от 232 часа, който съобразно часовата ставка в размер на 8.13 лв., е общо в размер на 1865.28 лева.    Моли съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника по делото да му заплати сумата от 1865.28 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска  до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

  В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е представил писмен отговор, като е взел становище за неоснователност иска.

Ответникът, чрез юрисконсулт Рашева, е посочил, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.). В чл. 3, ал. 3 от цитираната наредба е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8:8, което е равно на коефициент 1, а не както е по смисъла на КТ 7 часа:8 часа /с коефициент 0. 143/. Твърди се, че съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на която ищецът се позовава, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Това правило определя коефициент за превръщане на отработените нощни часове в дневни, което произтича от различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време установени в чл. 136 и чл. 140 от Кодекса на труда. В чл. 187, ал. 3 от Закона за МВР законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова ответникът счита, че е налице специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на часове нощен труд от 8 часа. В отговора е посочено, че когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи /х 0.25 лева на час/.

Ответникът излага, че законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд в Заповед на Министъра на вътрешните работи. Заповедта в която е посочен размера на възнаграждението за нощен труд е № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи. В т. 1 на заповедта е посочено, че „за всеки отработен час, в часовете между 22.00 - 06.00 /нощен труд/ на държавните служители се изплаща възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева "

Ответникът сочи, че в исковата молба ищеца не прави разграничение между извънреден и нощен труд. Извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент /в случая 1/, а се заплаща като нощен, по смисъла на Заповед на Министъра на вътрешните работи.

Твърди, че в чл. 3, ал. 3 на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР, в сила през исковия период е регламентирано, че: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. При това положение съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време/ 8 часа, съгл. чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8/8 часа. За да има извънреден труд е необходимо, служителят да е полагал дневен/нощен труд над /извън/ установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време/ график на дежурство/ от 8 часа е по смисъла на заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза /КТ, НСОРЗ/ е налично разбирането, че часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е служител на МВР със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР, като през исковия период е заемал длъжността ”водач на специален автомобил”, в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Троян при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч  - Главна дирекцияПожарна безопасност и защита на населението" гр. София към МВР.

Безспорно е и обстоятелството, че П.  е полагал труд на 12- дванадесет часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощтаобщо 1624 часа за целия период, от което се  установява, че в процесния период от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ищецът е положил нощен труд по графиците за дежурство, на отчетен едномесечен и тримесечен период, че няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от ответника на сумарното работно време.                  Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗМВР държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност.

В чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1, пр. 2 - и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът с негова заповед, съгласно ал.2 на чл.178 и чл.179 от ЗМВР.

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8, за всеки 24-часов период /чл. 187 ал. 3 от ЗМВР/. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.

В процесния период от време са действали последователно Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121 з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3, ал. 1 и в трите Наредби са идентични и са в смисъл, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работни часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 /чл. 31, ал. 2 от Наредбата/ и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен. В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016 г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл. 9, ал. 2 от която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последният е надвишен, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т.е. това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014 г.                                                             

  От заключението на вещото лице по СИЕ, което като обективно и компетентно изготвено съдът изцяло кредитира, се установява, че за процесния период от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ищецът е положил нощен труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период в размер на 1 625 часа и за исковия период няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от ответника на сумарното работно време.  Експерта е констатирал, че общо за процесния период от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., паричната равностойност на часовете положен извънреден труд, след преобразуването на нощния труд към дневен е в размер на 1 559,85 лева и за процесния период, паричната равностойност на часовете положен извънреден труд, след преобразуването на нощния труд към дневен не е начислена към заплатата на ищеца и не е платена от ответника.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание, а досежно размера, следва да бъде уважен съобразно заключението на вещото лице - 1 559,85 лева, тъй като при негова доказателствена тежест, ответникът не ангажира доказателства, от които да е видно, че е  заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция, като за разликата до пълния претендиран размер от 1865,28 лева, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен

Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.05.2019 г., до окончателното плащане.

По искането за разноски: При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции. Още с отговора си ответника е направил възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С подадената искова молба е предявен един оценяем иск с цена на иска 1865,28 лева. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. Съобразявайки горното, както и цената на предявения иск, съдът намира, че минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като изчислен по този ред минималния размер адвокатското възнаграждение за предявения срещу ответника иск е в размер на 360,55 лева. Ищеца претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Съдът намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено до размер от 400 лева, който съответства на сложността на делото. Ще следва на ищеца да бъдат присъдени разноски в размер на 332,00 лева, съобразно с уважената част на претенцията.

На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направени деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част на претенцията в размер на 17,00 лева за юрисконсултско възнаграждение /определено от съда на основание чл. 78 ГПК на 100 лева/

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Троян държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 62,36 лева, както и сумата 124,50 лева възнаграждение за изготвеното и прието заключение по СИЕ, съразмерно с уважената част от иска, а останалата част от възнаграждението до 150 лева, предвид хипотезата на чл. 359 от КТ, следва да остане за сметка на бюджета.

Водим от горното, съдът

                            Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 1, вр. чл. 187 ОТ ЗМВР, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител Гл. комисар Н. Н. да заплати на С.Л.П. ***, ж. к. „Лъгът“ бл. 17, вх. Г, ап. 2, ЕГН ********** сумата 1 559,85 – хиляда петстотин петдесет и девет лева и 85 стотинки, представляваща неизплатено възнаграждение за 1 625 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 27.05.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото 27.05.2019 год. до окончателното й плащане, а за разликата до предявения размер от 1 865,28 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител Гл. комисар Н. Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на С.Л.П. ***, ж. к. „Лъгът“ бл.17, вх. Г, ап.2, ЕГН ********** сумата 332,00 – триста тридесет и два лева, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК С.Л.П. ***,  ж. к. „Лъгът“ бл.17, вх. Г, ап.2, ЕГН ********** да заплати на „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител Гл. комисар Н. Н. сумата от 17,00 – седемнадесет лева, представляващи деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител Гл. комисар Н. Н. да заплати по сметка на Районен съд - гр. Троян държавна такса в размер на 62,36 – шестдесет и два лева и 36 стотинки, както и сумата 124,50 –сто двадесет и четири лева и 50 стотинки възнаграждение за изготвеното заключение по СИЕ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                        

 Районен съдия: