Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….05.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на пети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Мая И.ова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1801 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно,
образувано по искова молба вх. № 34277/22.05.2018 г. на РС – Варна, изпратена
по подсъдност на ВОС, подадена от
Д.Б.Д. с адрес: *** *** **, срещу Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1612, район р-н Красно
село, Юнак No 11 - 13, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 44 990,00
евро застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по застрахователна
полица № 16001112025 от 21.04.2016 г., ведно със законната лихва забава от 22.05.2018
г. до окончателното погасяване на задължението. Размерът на исковата претенция
е формиран в резултат на допуснато от първоинстанционния съд увеличение на иска
от частичен до пълния му размер (л. 139 ВРС).
Ищцата твърди, че е собственик на лек
автомобил „Мини купър Ол 4“ с ДКН В6109ВХ. На 21.04.2016 г. сключила с
ответното дружество застрахователен договор № 16001112025 „Пълно Каско“ – клауза
„А" с обект на застраховката посочения автомобил за застрахователна сума в
размер на 49 875,00 лева със срок от 00.00 часа на 22 април 2016 г. до
24.00 часа на 21 април 2017 г. На 21.04.2016 г. била платена първата вноска от
уговорената премия в размер на 635,91 лв. На същата дата бил извършен оглед на
автомобила. На 15.05.2016 г. за времето от 20.00 ч. до 21.15 часа докато бил
паркиран в гр.Бургас, ул. „Демокрация“, пред блок 12, автомобилът бил отнет от
владението на ищцата противозаконно от неизвестен извършител с намерение да го
ползва. За случая били уведомени органите на МВР. Ключовете от автомобила били
предадени от ищцата на разследващите органи по искане на РП Бургас и на
08.02.2017 г. същите били върнати, след което ищцата ги предала на ответното
застрахователно дружество с приемо-предавателен протокол. От постановление на
районния прокурор се установява, че местонахождението на автомобила не е
открито и след връщане на документите за него, същият бил снет от отчет и била
прекратена регистрацията му. До подаване на молбата не било платено обезщетение
от страна на застрахователя.
Ответникът в срока за отговор изцяло
оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва твърденията, че
между страните е налице застрахователен договор. Претенцията била заявена при
застрахователя на 20.05.2016 г. и била образувана щета № 16110010105, след
което дружеството извършило проучване по „ликвидация“ на щета. След извършена
справка по номер на шаси било установено, че автомобил със същата марка и № на
шаси е произведен на 21.10.2013 г. за пазара в Швейцария и е регистрирано там с
рег.№ ZН763549. На 20.06.2016 г. същото МПС било регистрирано като откраднато в
Швейцария. С оглед на това застрахователят е счел, че застрахованият автомобил
не е този за който се твърди да е застрахован и се касае за два различни
автомобила като застрахователят е бил въведен в заблуждение относно
действителното фактическо положение. Ако същият е знаел за това положение, той
не би сключил застрахователния договор с ищцата. Това обстоятелство водело до
нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради невъзможен предмет.
Застрахователя бил въведен в заблуждение по отношение на действителното
фактическо положение, застраховайки автомобил с явно подправена/заменена рама.
В този смисъл не бил налице т.н. “покрит риск“. Позовава се на т. 6.5.16, т. 6.5.19
б."з" и т. 6.8 от Общите условия към полицата, според които са налице
обстоятелства изключващи задължение за обезщетяване. Счита, че е налице
основание за отказ за изплащане на обезщетение по чл. 408, предл. второ на КЗ.
В евентуалност ответникът оспорва
предявеният иск за главница по размер като сочи, че действителната стойност на
автомобила е значително по-ниска от посочената в договора. Действителната
стойност не може да бъде по-висока от пазарната стойност към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението, което евентуално ще
бъде присъдено следвало да се намали и с размера на сбора на три вноски, които
не са заплатени от ищцата, всяка в размер на 635.90 лева и съгласно чл. 369,
ал. 2 от КЗ, във вр. т. 12.15.1 от ОУ застрахователят може да ги удържи при
изплащане на обезщетение. Освен това видно от полицата застрахованият се е
съгласил с условия на самоучастие в размер на 5 % и обезщетението, ако се
определи такова следвало да се намали и с тази сума. Претендира разноски за
производството.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства,
ценени заедно и поотделно по реда на чл. 12, вр. чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е
по делото, че страните са били в договорни отношения по застрахователна полица
№ 16001112025 от 21.04.2016 г. за лек автомобил „Мини Купър Ол 4“ (MINI COOPER
ALL 4) с ДКН В6109ВХ, застрахован с клауза „Пълно Каско“ – клауза „А" при
ответника за сумата 49 875,00 лева при застрахователна премия и данък в
размер на 2 543,75 лева, платима на 4 равни вноски, първата от които е платена
на 21.04.2016 г., което е видно от представената разписка. Видно от приложената
застрахователна полица, срокът на застраховката е 1 година с начало 22.04.2016
г. и край 21.04.2017 г. Не е спорно обстоятелството, че ищцата дължи на
ответника заплащане на втора, трета и четвърта вноски от премията по договора
за застраховка.
Не се
спори, че на 15.05.2016 г. за времето от 20.00 ч. до 21.15 часа МПС е било
противозаконно отнето от мястото, където е било паркирано, като е установено,
че ищцата незабавно е уведомила полицията за кражбата и че по случая е било
образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, прокурорска
преписка № 5288/2016 г. на БРП, която с Постановление от 12.04.2017 г. е спряла
наказателното производство.
Видно от уведомително
писмо по щета № 16110010105/16.05.2016 г. ищцата е уведомила ответното
застрахователно дружество за извършената кражба на застрахования автомобил и с
приемателни протоколи е предала на
застрахователя исканите документи, в т.ч. регистрационни талони част І и
ІІ - оригинал и два броя ключове, което е потвърдено от ответника в писмо изх.
№ 4003/24.08.2017 г. От представеното свидетелство за регистрация е видно, че същата е прекратена на 07.02.2018
г. поради кражба на превозното средство.
Видно от
писмо изх. № 3538/21.07.2017 г. (л. 86 ВРС) ответното дружество е отказало
изплащане на застрахователно обезщетение поради данни за извършено престъпление
по отношение на застрахования л.а. „Мини Купър Ол 4“, рама № WMWSS71060WS35071.
От приетите
като доказателства по делото заверени копия от документи, представени при
регистрацията на автомобила в КАТ – Пътна полиция (л.69-94), се установява, че
автомобилът е бил представен пред полицейските органи в Р България на
20.04.2016 г. Извършен е преглед за техническа изправност. При първоначалната
проверка за съответствие на номера на рамата техникът-механик установява, че
има съмнение за автентичността на идентификационния VIN № на автомобила в 13-ти
символ. За установяване на автентичността на номера на рамата е извършено
изследване от експерти от Базова научно-техническа лаборатория при ОДна МВР –
Варна като резултатът е обективиран в Експертна справка № 308/20.04.2016 г. (л.
88), според която номерът на рамата *WMWSS71060WS35071* на процесния л.а. „Мини
Купър Ол 4“ е автентичен.
От
представеното с документите за регистрация Свидетелство за регистрация на ПС,
Част І и Част ІІ е видно, че автомобилът е бил регистриран във Федерална
република Германия през м. септември 20** г. като марката, моделът,
техническите характеристики и номерът на рамата съвпадат с тези на
регистрирания в Р България на 20.04.2016 г. автомобил на ищцата. Видно от
приетата като доказателство по делото преписка, съдържаща документите,
предоставени при първоначалната регистрация на
процесния л.а., към заявлението за регистрация е приложен договор за
покупко-продажба от 08.04.2016 г., от който е видно, че автомобилът е бил
закупен чрез пълномощник от лицето посочено в свидетелството за регистрация,
издадено във ФРГ.
Във връзка
с възражението за нищожност на застрахователния договор поради липса на
предмет, ответното дружество е представило Сертификат Provin за извършена
проверка на произхода в OCIS (Open Car Information System), издаден от Цебиа
ЕООД на 20.09.2016 г. Според удостовереното в същия, л.а. „Мини Купър Ол 4“ с
рама № WMWSS71060WS35071 е произведен на 21.10.2013 г. за пазара в Швейцария и
е бил регистриран там от 25.02.20** г. с регистрационен номер ZH763549. Според
сертификата посоченото МПС е регистрирано като откраднато в ШИС и Швейцария.
От постъпилото
по делото на 08.11.2018 г. писмо от ОД на МВР – Бургас (л. 10) се установява,
че в международната система „ШИС“ (Шенгенска информационна система – б. на
съда) за автомобил „Мини Купър Ол 4“ с рама № WMWSS71060WS35071 и чужд
регистрационен номер за първи път е въведен сигнал за издирване на 05.05.2016
г. като страната, въвела сигнала в системата е Швейцария. От същото писмо е видно, че на 16.05.2016 г. е въведен друг сигнал за издирване на л.а. със
същата марка и номер на рама като страна инициатор на издирването е Република
България.
От
представеното становище на официалния дилър за България Ауто Бавария ООД (л.
104) се установява, че л.а. „Мини Купър Ол 4“ с рама № WMWSS71060WS35071 е
произведен на 21.10.2013 г. за европейския пазар.
Представени
са Общи условия на ЗК „Уника“ АД по застраховка Каско на моторни превозни
средства.
От
заключението на вещото лице А.В.по проведената САвтЕ, оспорено от ищеца, се
установява, че на база възрастта, техническите характеристики и пробега на
автомобила действителната стойност на л.а. „Мини Купър Ол 4“ с ДКН В 6109 ВХ,
към 15.05.2016 г. е 46 900,00 лева. В о.с.з. вещото лице уточнява, че при
използване метода на пазарните аналози, за тези, които са най-близо до
22 000 км. пробег е приел коефициент за съответствие – 1, а останалите
пазарни аналози, тъй като са с по-висок пробег е завишил коефициента за
съответствие на 1.05 за да се отчете по-ниския пробег на процесния автомобил. По делото е изслушана и приета повторна тройна САвтЕ,
според заключението на която действителната стойност на л.а. „Мини Купър Ол 4“
с ДК№ * **** **към датата на застрахователното събитие е 41 569,57 лв. В
о.с.з. вещите лица сочат, че не са взели предвид пробега на автомобила, но са
съобразили всички характеристики и екстри като са извършили проверка по номера
на рамата и са взели предвид овехтяването на автомобила.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно цитираната разпоредба, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Безспорно
по делото е, че към датата на кражбата на автомобила – 15.05.2016 г. страните
са били в договорни отношения по застрахователна полица от 21.04.2016 г. с
клауза „Пълно Каско“, което означава, че един от покритите рискове е
"кражба на цяло МПС" (т. 5.1.3, б. „а“ от Общите условия).
Обстоятелствата
по извършената кражба, незабавното уведомяване на полицията, съгл. т. 11.5.1 от
Общите условия и на застрахователя, представянето на изискуемите, съгласно т.
12.3 от Общите условия документи, не са спорни по делото.
Ответното
дружество възразява, че е налице изключение от застраховката и не дължи
застрахователно обезщетение, тъй като ищцата не е изпълнила изискванията на т. 6.5.16
и т. 6.5.19 б."з" от Общите условия. Другото изключение на което се
позовава ответникът е т.
6.8 от Общите условия.
Приложението
на общите условия на застрахователя към процесното договорно правоотношение не е
спорно. Видно от застрахователната полица, общите условия на застрахователя са
били предоставени на ищцата, същата е била запозната с тях и ги е приела.
По
същество, клаузите на т. 6.5.16 и т. 6.5.19 б."з" от Общите условия
визират хипотези, които биха могли да послужат като основание за отказ на
застрахователя да изплати обезщетение по имуществена застраховка, доколкото
попадат в общата хипотеза на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, а именно: при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие;
Съгласно т.
6.5.16 от Общите условия, застрахователят не изплаща обезщетение, когато, при
сключване на застраховката и/или в срока на действието й, застрахованото лице
или негов представител депозират становища, несъответстващи на действителните
факти и обстоятелства, които биха попречили на застрахователя да установи, дали
настъпилото събитие е покрит риск, както и при измама или опит за измама от
застрахованото лице или негов представител.
Посочената
клауза следва да се тълкува във връзка с регламентираната в разпоредбата на чл.
363 от КЗ хипотеза на съзнателно неточно обявяване. Само в случаите, когато
застрахованият или негов представител съзнателно е обявил неточно или е
премълчал обстоятелство и застрахователното събитие настъпи, застрахователят при
наличието на останалите предпоставки по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ може да
откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение.
Възражението
се поддържа в контекста на твърдението на ответника, че застрахованият
автомобил не е този, за който е представен за застраховане, а се касае за два
различни автомобила. Твърди се, че автомобил със същата марка и № на шаси е
произведен на 21.10.2013 г. за пазара в Швейцария и е регистриран там с рег.№
ZН763549.
Възражението
е неоснователно. По делото не са налице данни ищцата да е знаела за подобни
обстоятелства и съзнателно да ги е премълчала. Автомобилът е придобит чрез
довереник. Сключването на застрахователния договор ищцата е извършила лично.
Ответното застрахователно дружество не е ангажирало никакви доказателства, от
които да се констатира несъответствие между обявени от ищцата при сключване на
застрахователния договор обстоятелства и действително установени такива.
Възражението
за изключен риск в хипотезата на т. 6.5.19 б."з" от Общите условия
също е неоснователно. Текстът визира случаите, когато „застрахованото лице или
лица, покрити по застраховката изказват противоречиви или несъответстващи на
реалността становища, както и до приключване на разследвания и/или проучвания
на разследващите органи, касаещи покритите по застраховката вреди и лица“. В
случая не са налице данни за изказвани противоречиви или несъответстващи на
реалността становища. По отношение на разследването, което е започнато във
връзка с настъпилото застрахователно събитие, видно от представеното
постановление на БРП от 12.04.2017 г. наказателното производство е спряно,
поради което не е налице визираната в ОУ хипотеза.
С отговора
на исковата молба ответното дружество е релевирало възражение за нищожност на
застрахователния договор поради липса на предмет. Възражението е обосновано с
твърдението че автомобил със същата марка и № на шаси е произведен на
21.10.2013 г. за пазара в Швейцария и е регистриран там с рег. № ZН763549.
С оглед на
събраните по делото доказателства съдът намира, че представеният от ищцата за
застраховане лек автомобил не е с фалшифициран номер на рама. Това е установено
при регистрацията на автомобила в България от специално назначена за целта
комисия от експерти от Базова научно-техническа лаборатория при ОД на МВР – Варна.
Съмнението на техника-механик за автентичността на идентификационния № на
автомобила (VIN) в 13-ти символ е отхвърлено видно от експертна справка №
308/20.04.2016 г. (л. 88), според която номерът на рамата *WMWSS71060WS35071*
на процесния л.а. „Мини Купър Ол 4“ е автентичен. Евентуална първоначална
регистрация на автомобила в Швейцария на 25.02.20** г. не е пречка за
последваща регистрация в Германия на 15.09.20** г., какъвто е разглежданият
случай видно от свидетелството за регистрация, издадено в Германия (л. 90). Цитираното
от ответника Решение № 95 от 9.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 2416/20** г., II т.
о., ТК, е неотносимо към настоящия спор, тъй като не се установява извършена интервенция
върху основния индивидуализиращ белег на моторното превозно средство –
поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.
Видно от
приложеното по делото писмо изх. № 3538/21.07.2017 г. (л. 86 ВРС) ответното
дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение поради данни за
извършено престъпление по отношение на застрахования л.а. „Мини Купър Ол 4“,
рама № WMWSS71060WS35071.
Отказът на
ответното дружество се основава на т. 6.8 от ОУ, според която застрахователят
може да откаже да изплати обезщетение, когато при сключването на застраховката
на МПС, последното е било обект на престъпление и/или е обявено за издирване от
компетентните органи, като противозаконно отнето в или извън страната. В
отговора на исковата молба ответникът изрично се позовава на т. 6.8 от ОУ.
Правната
квалификация на това последно възражение на ответника е за нищожност на
застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес.
Съгласно
чл. 349, ал. 1 от КЗ застрахователният интерес представлява правно призната
необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие.
Според чл. 349, ал. 2 от КЗ, недействителен е застрахователен договор, сключен
при липса на застрахователен интерес, освен в случаите на бъдещ застрахователен
интерес. При имуществените застраховки застрахователният интерес включва право
на собственост (респ. ограничено вещно право) или облигационно право или
потенциална отговорност към трети лица за вреди. В случая на застраховка „Каско
на МПС“ застрахователният интерес е налице, когато застрахованият е собственик
на МПС, предмет на застраховката – т. 2 от Общите условия.
При
сключване на застрахователния договор ищцата се е легитимирала като собственик
със свидетелство за регистрация на МПС, издадено от МВР – Пътна полиция Варна. При
регистрацията на процесния л.а. в България, към заявлението за регистрация е
приложен договор за покупко-продажба от 08.04.2016 г., от който е видно, че
автомобилът е бил закупен от лицето посочено в свидетелството за регистрация,
издадено във ФРГ. Истинността на свидетелството за регистрация, издадено във
ФРГ, не е оспорена от ответното дружество. В документа е посочен брой на
предишни собственици – един, което не противоречи на твърдението на ответното
дружество, че автомобилът първоначално е бил пуснат в експлоатация в Швейцария.
Възможно е това да е така, но ищцата не твърди, че е закупила автомобила от
първия собственик. Възражението на ответника, че върху издаденото във ФРГ
свидетелство за регистрация е положен надпис „невалидно“ не променя горния
извод, а потвърждава, че собствеността върху МПС-то е била прехвърлена, което е
и причината за полагането на щемпела.
При това
положение съдът намира, че към момента на сключване на договора за застраховка „Пълно
Каско“ ищцата се легитимира като собственик на автомобила и, съответно, е имала
застрахователен интерес от сключване на застраховката.
Следователно,
налице са предпоставките за възникване отговорността на застрахователя да
заплати дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Ищцата претендира сумата от 44 990,00
лв., която е по-малка от застрахователната сума. Застрахователят е направил
възражение, че действителната стойност на застрахованото имущество към момента
на настъпване на застрахователното събитие е по-ниска. Според заключението на първоначалната
САТЕ действителната стойност на л.а. „Мини Купър Ол 4“ с ДКН * **** **към 15.05.2016
г. е 46 900,00 лева. Според повторната тройна САвтЕ, действителната
стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие е 41 569,57
лв. Видно от застрахователната полица, застрахователят е сключил договора за
застрахователна сума в размер на 49 875,00 лева. Съдът кредитира в
по-голяма степен заключението на първоначалната експертиза по следните
съображения: Не се твърди надзастраховане. Вещите лица приемат годишна
обезценка от 5% след първата година. От датата на сключване на договора за
застраховка до датата на застрахователното събитие е изминал по-малко от месец,
което означава обезценка малко над 200 лева на база застрахователната сума. Същевременно,
тройната експертиза не е взела предвид изминатите от автомобила километри, тъй
като същият не бил наличен, но и тук съществена промяна за толкова кратък
период не може да се очаква. При липса на други данни по делото, съдът намира,
че стойността на автомобила не се е намалила значително след сключване на
договора за застраховка, поради което приема за действителна стойност сумата от
44 990,00 лева, т.е. претендираната от ищцата сума.
Възражението
на застрахователя, че ищцата следва да участва в размера на обезщетението е
неоснователно. Действително, в застрахователната полица е посочено, че застрахованият
ще участва с 5 % от размера на одобреното обезщетение във всяка щета, но
съгласно т. 8.2 от ОУ самоучастие не се прилага при кражба на МПС. Съгласно чл.
348, ал. 1 от КЗ, приетите от застраховащия общи условия са неразделна част от
застрахователния договор, а при несъответствие между застрахователния договор и
общите условия има сила уговореното в договора. Съдът намира, че в случая не се
касае за несъответствие. Несъответствие би било налице, ако полицата изрично
изключваше приложението на т. 8.2 от общите условия. При тълкуването на уговорките
за самоучастие следва да се приложат принципите заложени в чл. 20 от ЗЗД, в
частност всяка една уговорка да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Смисълът на самоучастието е да се мотивира застрахованото лице да не допуска
щети. Изискването за самоучастие на застрахования при вреди причинени от кражба
би противоречало на добросъвестността. Друг е въпросът, че при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования
застрахователят може на общо основание, вкл. и при кражба на застрахованото
имущество, да откаже плащане или да намали застрахователното обезщетение, ако
са налице предпоставките на чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ.
Ответното
дружество в срока по чл. 371 от ГПК е противопоставило възражение за прихващане
с трите неплатени от ищцата вноски за дължима застрахователна премия в общ размер от 1 907,70 лева, като
неплащането не се оспорва от ищцовата страна. Съдът намира, че не са налице
пречки за извършване на това прихващане, тъй като вноските са изискуеми и
ликвидни. Ето защо, след приспадането им от претендираната сума ответникът
дължи 43 082,30 лева. За тази сума исковата претенция следва да бъде
уважена, като до пълния размер от 44 990,00 лева искът следва да се
отхвърли. Върху сумата от 43 082,30 лева застрахователят дължи законната
лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 22.05.2018 г. до
окончателното плащане.
Отговорност
за разноски.
При този изход на спора предвид представените
отстраните списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства за сторени разноски ЗК
„Уника“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Д.Б.Д. сумата от 4 021,90 лв., на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК, съобразно уважената част на иска. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК
ищцата дължи на ответника сумата от 71,13 лева, съобразно отхвърлената част на
иска като съдът приема за адекватно на фактическата и правна сложност на делото
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лева. След извършена съдебна
компенсация в полза на ищцата ще се присъди сумата от 3 950,77 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1612, район р-н Красно село, Юнак No 11 – 13, да заплати на Д.Б.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** *** **, сумата
от 43 082,30 лева (Четиридесет и три хиляди и осемдесет и два лева и 30 ст.),
на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, представляваща застрахователно обезщетение,
дължимо на основание застрахователна полица № 16001112025 от 21.04.2016 г.,
ведно със законната лихва забава, считано от 22.05.2018 г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до претендираната сума от 44 990,00 лева поради
погасяване чрез извършено съдебно прихващане със сумата 1 907,70 лева,
представляваща дължима застрахователна премия по посочената застрахователна полица.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1612, район р-н Красно село, Юнак No 11 – 13, да заплати на Д.Б.Д., ЕГН **********,
адрес: *** *** **, сумата от 3 950,77
лева, представляващи сторени съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК, изчислени по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: