Решение по дело №1480/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е жалба на Д. Й. В., [ЕГН], действащ като ЕТ „Т. – Д. В.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, [улица], чрез пълномощник срещу Акт за прихващане или възстановяване № 88/ 09.04.2024 г. на Главен инспектор МДТНП – орган по приходите в Община Вълчи дол, потвърден с Решение № 24 – 680 от 17.06.2024 г. на Кмета на Община Вълчи дол.

В жалбата се излагат съображения за нищожност на оспорения акт, а в условия на евентуалност – за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че с влязло в сила решение по адм. дело № 4492/ 2023 г. на ВАС, е отменено решение по адм. дело № 1862/ 2022 г. на АдмС – Варна, и е отменен Акт за прихващане или възстановяване № 5/ 03.05.2022 г., издаден от старши инспектор по приходите към дирекция „Местни данъци и такси“, потвърден с решение на кмета на общината. Преписката е върната на компетентния орган, за ново произнасяне, в едномесечен срок, считано от получаването и, Д. В., действащ като едноличен търговец «Тиасо – Д. В.», за възстановяване/ прихващане с вх. № РД 7700-160 от 05.04.2022 г., при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. След връщане на преписката, между оспорващия и Община Вълчи дол е сключено споразумение по реда на чл. 20 АПК, с което е прието от страните, че три броя метални силози са неправилно обложени по чл. 4 ЗМДТ, поради което заплатените ДНИ и ТБО за недължими и подлежат на възстановяване. С решение на ОС – гр. Вълчи дол от 16.02.2024 г., е предоставено съгласие за изплащане на тези суми. Споразумението не е изпълнено от ответника. Отправя се искане за отмяна на обжалваният АУЗ, както и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощник, оспорващият поддържа жалбата и формулираните искания.

Ответникът – Кметът на Община Вълчи дол, не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено с депозиране на искане с вх. № РД 7700 -160 от 05.04.2022 г. от ЕТ „Т. - Д. В.“, до Дирекция „МДТНП“ при Община Вълчи дол, за възстановяване/ прихващане на недължимо начислени и платени местни данъци и такси за 3 броя силози в общ размер на сумата от 63 571,02 лева.

Искането е обосновано с твърдения, че металните съоръжения - тип „силоз“ не представляват обект на данъчно облагане по смисъла на чл. 10 от ЗМДТ.

С Акт за прихващане или възстановяване № 5 от 03.05.2022 г., издаден от старши инспектор „МДТ“ орган по приходите в Дирекция „местни данъци и такси“ при Община Вълчи дол, потвърден с Решение № 647 от 12.07.2022 г., издадено от П. П. - временно, изпълняваща длъжността Кмет на Вълчи дол, съгласно Решение № 573 от 16.06.2021 г. на Общински съвет Вълчи дол, е постановен отказ по искането за възстановяване на гореописаните задължения, начислени и платени, в периода от 2017 г. до 2021 г.

Акт за прихващане или възстановяване № 5 от 03.05.2022 г., издаден от старши инспектор „МДТ“ орган по приходите в Дирекция „местни данъци и такси“ при Община Вълчи дол, потвърден с Решение № 647 от 12.07.2022 г., издадено от П. П. - временно, изпълняваща длъжността Кмет на Вълчи дол, съгласно Решение № 573 от 16.06.2021 г. на Общински съвет Вълчи дол е оспорен по съдебен ред. С Решение № 32 от 13.01.2023 г., постановено по адм. дело № 1864 по описа за 2022 г. на Административен съд - гр. Варна жалбата срещу постановения отказ е отхвърлена.

С Решение № 32 от 13.01.2023 г., постановено по адм. дело № 1864 по описа за 2022 г. на Административен съд - гр. Варна съдът потвърди обжалвания административен акт.

С Решение N 10736 от 07.11.2023 г., постановено по адм. дело [рег. номер] описа на 2023 г. на ВАС, I отд. е отменено изцяло Решение № 32 от 13.01.2023 г., постановено по адм. дело № 1864 по описа за 2022 г. на Административен съд - гр. Варна. Отменен е и Акт за прихващане или възстановяване № 5 от 03.05.2022 г., издаден от старши инспектор по приходите към Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Вълчи дол, потвърден с Решение № 647 от 12.07.2022 г., издадено от вид кмета на Община Вълчи дол. Преписката е върната на компетентния орган от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Вълчи дол, за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от получаване на преписката, по искането на ЕТ „Т. - Д. В.“ за възстановяване/прихващане с вх. № РД 7700-160 от 05.04.2022 г., при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.

За да постанови този резултат, прието е от касационната инстанция, че процесните силози не съставляват сгради и не подлежат на облагане с ДНИ и ТБО.

След връщане на административната преписка, на 08.02.2024 г., между ЕТ „Т. - Д. В.“ и Община Вълчи дол е сключено споразумение по реда на чл. 20 от АПК, с което е прието, че платените и събрани данъци за недвижим имоти и такси битови отпадъци, касаещи 3 броя метални силози, е са неправилно наложени от служители на общинската администрация по чл. 4 от ЗМДТ, поради което и същите са недължимо платени и подлежат на възстановяване, ведно с законна лихва.

С Решение № 108 по Протокол № 7 от заседание на Общински съвет Вълчи дол, проведено на 16.02.2024 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 519,ал. 2 от ГПК, Общински съвет Вълчи дол, предоставя съгласие за изплащане на суми на ЕТ „Т. - Д. В.“ от бюджета на Община Вълчи дол за 2024 година и 2025 година, за неоснователно платени ДНИ и ТБО, в това число: лихви за периода 30.11.2020 г.- 30. 1.2023 г. и съдебни разноски, в общ размер на 130 823,87 лева, съобразно Решение №10736 от 07.11.2023 г., постановено по адм. д. № 4492/ 2023 г. на Върховен административен съд.

С уведомление изх. № РД - 7700 – 286/ 09.04.2024 г., на ЕТ „Т. – Д. В.“ е съобщено, че споразумението от 08.02.2024 г. е едностранно развалено от Община Вълчи дол. Издаден е Акт за прихващане или възстановяване № 88 от 09.04.2024 г. на Главен инспектор „МДТНП“ орган по приходите в община Вълчи дол, с който е прието, че недължимо платени от ДЗЛ лице суми, за трите обекта, са в размер на 0.00 лв., сума за възстановяване, също 0.00 лв.

За да постанови този резултат, прието е от органа по приходите, че процесиите силози са трайно прикрепени и не представляват „преместваем обект“, определен в § 5, т. 80 от ЗУТ. Този извод е основан на издаденото през 2013 г. разрешение за строеж, както и на становище на главния архитект на общината.

След предприето обжалване по административен ред, при идентични мотиви, издаденият АПВ, е потвърден изцяло от кмета на Община Вълчи дол.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149 ДОПК, от легитимиран субект – адресат на оспорения административен акт и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Разглеждането на жалби срещу актове за установяване на задължения за местни данъци, за местни такси, както и на актове за прихващане и възстановяване се реализира по правилата на ДОПК - арг. чл. 4 от ЗМДТ. В тази връзка, предвид правилото на чл. 129, ал. 7 от ДОПК, е приложима регламентацията за обжалване на ревизионни актове, което обуславя извода, че съдът е длъжен да изследва законосъобразността на акта по критериите, разписани в чл. 160, ал. 1 – 5 от ДОПК.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган - главен инспектор при дирекция „ Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ при Община Вълчи дол, надлежно овластен по реда на чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ предвид приложената към преписката заповед № 24 - 340/ 08.04.2024 г. на кмета на Община Вълчи дол.

В съответствие с общите правила на чл. 59, ал. 2 от АПК, оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му.

В административното производство по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет.

Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В конкретния случай, при издаване на оспореното решение, от ответника не съобразени мотивите на влезлия в сила съдебен акт.

Процесният акт за прихващане или възстановяване е втори по ред и е постановен след като с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 4492/ 2023 г. на Върховен административен съд, е отменен предходен акт за прихващане или възстановяване и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. В мотивите на касационното решение, от решаващия състав е прието, че актът за прихващане или възстановяване е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и чл. 64, във вр. с чл. 11 ЗМДТ, тъй като при издаването му незаконосъобразно на трите процесни силоза е придаден статут на сгради, което от своя страна е основание да се направи извод за дължимостта на ДНИ и ТБО за тях за процесните периоди. Процесните силози не съставляват сгради и не подлежат на облагане с ДНИ и ТБО. Видно от материалите по делото, след връщане на преписката, от административния орган не са съобразени указанията, дадени от касационната инстанция. От административния орган е извършена повторна преценка за наличие на законовите изисквания облагане на процесните силози и повторно е изследван техния статут, въпреки позитивното произнасяне на касационния състав по релевантния за спора въпрос, а именно - процесните обекти не съставляват сгради и не подлежат на облагане с ДНИ и ТБО. В тази хипотеза, след връщане на преписката, при издаване на акта, административният орган е длъжен да съобрази със указанията на съда, съдържащи се в мотивите на решението - в случая, че процесните силози не съставляват сгради и не подлежат на облагане с ДНИ и ТБО. Подаване на ново искане за възстановяване на недължимо заплатени ДНИ и ТБО, касаещо идентични по основание, период и размер задължения за ДНИ и ТБО, спрямо тези, предмет на заявление с вх. № РД 7700 – 160/ 05.04.2022 г., което искане е свързано с крайния съдебен акт, не е основание за преразглеждане на въпроса относно статута на процесните обекти.

Съдебните актове се ползват със сила на присъдено нещо между страните и е следвало да се зачетат от компетентния орган от Дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ при Община Вълчи, на когото преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване с указанията, съдържащи се в мотивите на касационното решение. Действително, със сила на присъдено нещо се ползва диспозитивът на решението, но мотивите са неразделна част от него, като съдържащите се именно там указания по тълкуване и прилагане на закона са задължителни за органа съгласно разпоредба на чл. 173, ал. 2 АПК (така Решение № 7528/ 19.06.2024 г., постановено по адм. дело № 4966/ 2024 г. на Върховен административен съд).

Фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт, както и неговата разпоредителна част, напълно съвпадат тези на отменения, по силата на съдебното решение, постановено по адм. дело № 4492/ 2023 г. на Върховен административен съд, акт за прихващане или възстановяване. Издаването на акт за прихващане или възстановяване, със същото съдържание и разпоредителна част, е несъвместимо с правилото на чл. 177, ал. 2 АПК. В този смисъл са и Решение № 3865 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11535/ 2023 г., І о., Решение № 1689 от 07.02.2019 г. ва ВАС по адм. д. № 9102/ 2018 г., І о., Решение № 13144 от 04.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1938/ 2015 г., VІІ о.

Оспореният административен акт е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение, поради което на основание чл. 177, ал. 2 АПК, се явява нищожен.

При обявяване нищожността на акта, на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК, вр. чл. 173, ал. 2 АПК, преписка следва да се изпрати на компетентния орган от Дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ при Община Вълчи дол за ново произнасяне по искането на Д. В., действащ като ЕТ „Т. – Д. В.“ за възстановяване/ прихващане с вх. № РД 7700-160 от 05.04.2022 г. при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт, в едномесечен срок, считано от получаването на преписката.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следа да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените за водене на производството разноски, чийто общ размер възлиза на 1252.00 лева.

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1, предл. първо и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОБЯВЯВА нищожността на Акт за прихващане или възстановяване № 88/ 09.04.2024 г. на Главен инспектор МДТНП – орган по приходите в Община Вълчи дол, потвърден с Решение № 24 – 680 от 17.06.2024 г. на Кмета на Община Вълчи дол, по жалба на Д. Й. В., [ЕГН], действащ като ЕТ „Т. – Д. В.“, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. ******, [улица].

ВРЪЩА преписка на компетентния орган от Дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ при Община Вълчи дол за ново произнасяне по искането на Д. В., действащ като ЕТ „Т. – Д. В.“ за възстановяване/ прихващане, с вх. № РД 7700-160 от 05.04.2022 г., при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт, в едномесечен срок, считано от получаването на преписката.

ОСЪЖДА Община Вълчи дол да заплати на Д. Й. В., [ЕГН], действащ като ЕТ „Т. – Д. В.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, [улица]сумата от 1252.00 (хиляда двеста петдесет и два) лева, представляваща извършени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване подлежи на касационно обжалване, пред Върховен административен съд на РБ, в 14-дневен срок, от получаване на съобщението до страните, че същото е изготвено.