ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 813
гр. Перник, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
частно гражданско дело № 20221700500671 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 1052/23.08.2022 г. от „Рила Мел 2018“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Богданов дол, общ. Перник, ул.
„Стопански двор – Мелница“, чрез адв. З., против Определение № 114/09.08.2022 г.
постановено по гр.дело № 93/2022 г. по описа на РС-Трън, с което е отменено на основание
чл. 402 ГПК обезпечението, допуснато с Определение № 72/03.06.2022 г. по гр.д. № 93/2022
г. по описа на РС-Трън на искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Рила
Мел 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Богданов дол,
общ. Перник, ул. „Стопански двор – Мелница“, против „ЕКИР-21“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Ерул, общ. Трън, обл. Перник, за сумата в общ
размер 5184,65 лв., като вземане по неформални договори за доставка на стока, за която е
издадена фактура с № *** за стоки на стойност от 10780,80 лв. – дължим остатък от 4900,80
лв., ведно с лихвата за забава, считано от датата на забавата до завеждането на исковата
молба на обща стойност 283,85 лв., както следва: законна лихва от 20.01.2022 г. до
30.03.2022 г. върху неизплатената част от 10000,00 лв. в размер на 194,46 лв., законна лихва
за периода от 30.03.2022 г. до 15.04.2022 г. върху неизплатената част от 4900,00 лв. в размер
на 63,98 лв., чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху вземанията на дружеството
в сметки на ответника до размера на исковата претенция – 5184,65 лв.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и
противоречащо на метериалния закон. Сочи се, че в исковата молба, с която е сезиран РС-
1
Трън, изрично е поискано ответникът да заплати на ищеца и сторените в производството
разноски, в т.ч. държавна такса и адвокатско възнаграждение, за което са представени
доказателства по делото. Навежда се довод, че извършеното плащане не е достатъчно за
пълно погасяване на задълженията по изп.д. № 1523/2022 г., поради което на основание чл.
76, ал. 2 ЗЗД при липса на посочване в платежното нареждане кои точно суми се погасяват,
следва да се приеме, че ответникът е заплатил претендираните в производството пред РС-
Перник разноски, разноските по изпълнителното дело, лихвата и частично задълженията по
иска по чл. 327 ТЗ. Предвид изложеното, се моли обжалваното определение да бъде
отменено.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЕКИР-21“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез пълномощника й адв. Т., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че предмет на
производството е сума за главница и лихва в общ размер 5184,65 лв., за която е допуснато
обезпечение. Сочи, че обезпечение върху разноските не е допуснато, а и няма законово
основание да се допусне, тъй като разноските се присъждат съобразно с окончателното
съдебно решение съобразно с изхода на спора. По изложените съображения моли
обжалваното определение да бъде потвърдено.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Рила Мел 2018“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на
управление: с. Богданов дол, общ. Перник, ул. „Стопански двор – Мелница“, чрез адв. З.,
против „ЕКИР-21“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ерул,
общ. Трън, обл. Перник, с която е отправено искане да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата 4900,80 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатена част от закупена стока, за
която е издадена фактура № *** на обща стойност 10780,80 лв. с вкл. ДДС, и сумата 283,85
лв., представляваща лихва за забава, формирана, както следва: 194,46 лв. - лихва за забава
върху неизплатената част от 10000,00 лв. за периода 20.01.2022 г. до 30.03.2022 г., 25,41 лв.
– лихва за забава върху неизплатената част от 5380,00 лв. за периода 30.03.2022 г. до
15.04.2022 г., и 63,98 лв. - лихва за забава върху неизплатената част от 4900,00 лв. за периода
15.04.2022 г. до 31.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба – 01.06.2022 г. до изплащане на вземането. Претендират се и сторените за
производството по делото разноски.
С Определение № 72/03.06.2022 г. е допуснато обезпечение на основание чл. 389, ал. 1
ГПК на предявения иск от „Рила Мел 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Богданов дол, общ. Перник, ул. „Стопански двор – Мелница“, против „ЕКИР-
21“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ерул, общ. Трън, обл.
Перник, за сумата в общ размер 5184,65 лв., като вземане по неформални договори за
доставка на стока, за която е издадена фактура с № *** за стоки на стойност от 10780,80 лв.
– дължим остатък от 4900,80 лв., ведно с лихвата за забава, считано от датата на забавата до
завеждането на исковата молба на обща стойност 283,85 лв., както следва: законна лихва от
2
20.01.2022 г. до 30.03.2022 г. върху неизплатената част от 10000,00 лв. в размер на 194,46
лв., законна лихва за периода от 30.03.2022 г. до 15.04.2022 г. върху неизплатената част от
4900,00 лв. в размер на 63,98 лв., чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху
вземанията на дружеството в сметки на ответника до размера на исковата претенция –
5184,65 лв., при условие, че молителят внесе по сметка на съда парична гаранция в размер
на 518,46 лв.
С молба с рег. № 653/07.06.2022 г. от ищеца е представено доказателство по делото за
внесена по сметка на Районен съд – Трън гаранция по гр.д. № 93/2022 г. в размер на 518,46
лв. и на същия ден е получил обезпечителната заповед, съгласно извършеното
удостоверяване.
С молба с рег. № 862/13.07.2022 г. от ответника „ЕКИР-21“ ЕООД е представено
платежно нареждане за сумата 5184,65 лв. с основание „пълно погасяване изп.д. №
1523/2022 г. по ч.гр.д.93/2022 РС-Трън“ и е отправено искане на основание чл. 402 ГПК
допуснатото обезпечение да бъде отменено.
Срещу молбата за отмяна на обезпечението е постъпило възражение с рег. №
984/08.08.2022 г., с което признава плащането на сумата 5184,65 лв., но сочи, че тъй като
плащането не е достатъчно да покрие дълга, на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД се погасяват най-
напред разноските, след това лихвата и накрая главницата, поради което същата е частично
погасена. По изложените съображения е отправил искане молбата за отмяна на
обезпечението да бъде оставена без уважение.
С Определение № 114/09.08.2022 г. постановено по гр.дело № 93/2022 г. по описа на
РС-Трън, е отменено на основание чл. 402 ГПК обезпечението на предявените искове,
допуснато с Определение № 72/03.06.2022 г. по гр.д. № 93/2022 г. по описа на РС-Трън.
Съобщението с препис от определението е връчено на ищеца на 18.08.2022 г., който е
депозирал частна жалба с рег. № 1052/23.08.2022 г., въз основа на която е образувано
настоящото производство.
Предвид горната фактическа обстановка, съдът намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от
ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 402, ал. 2 ГПК съдът в закрито заседание отменя обезпечението след като
се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато или че са налице
условията по чл. 398, ал. 2.
В случая с Определение № 72/03.06.2022 г. е допуснато обезпечение на предявените
искове от „Рила Мел 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Богданов дол, общ. Перник, ул. „Стопански двор – Мелница“, против „ЕКИР-21“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ерул, общ. Трън, обл. Перник, за
сумата в общ размер 5184,65 лв., включваща вземането за главница в размер на сумата
3
4900,80 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатена част от закупена стока, за която е
издадена фактура № *** на обща стойност 10780,80 лв. с вкл. ДДС, и сумата 283,85 лв.,
представляваща лихва за забава.
Следователно в размера на допуснатото обезпечение не са включени претендираните
разноски.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че разноските по делото са
неотменима част от исковата претенция, поради което извършеното плащане следва да бъде
отнесено първо за тяхното погасяване.
Действително, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да
покрие разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските и накрая главницата. В
случая обаче производството по делото не е приключило и въпросът за отговорността за
разноски не е разрешен. При произнасянето си по реда на чл. 78 ГПК съдът следва да
съобрази въпросите дали е налице основание за присъждане на разноски на ищеца, дали
представените доказателства установяват извършването им, респ. да съобрази евентуално
възражение на ответника за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
Следователно вземането на ищеца за разноски по делото не е ликвидно и изискуемо, поради
което извършеното плащане не може да бъде отнесено за погасяването му.
Извършеното плащане не може да бъде отнесено за погасяване и на разноските по
изпълнителното дело, тъй като липсват доказателства, че такива са определени в полза на
ищеца с акт на съдебния изпълнител и в какъв размер.
С оглед изложеното, съобразно доказателствата по делото причината, поради която е
допуснато обезпечението, е отпаднала, поради което молбата за отмяната му е основателна.
По изложените съображения обжалваното определение се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда за въззиваемата страна, която
не е направила искане за присъждането им, поради което такива не следва да й бъдат
присъдени. За пълнота във връзка с представения договор за правна защита и съдействие
към отговора на частната жалба следва да се отбележи, че е посочено, че договореното
възнаграждение е платимо в брой, но договорът не съдържа изявления, имащи характера на
разписка, удостоверяваща извършеното плащане, поради което извършването на разноски не
е доказано съгласно разрешението, дадено с ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 114/09.08.2022 г., постановено по гр.дело №
93/2022 г. по описа на РС-Трън.
НЕ ПРИСЪЖДА разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5