№ 2439
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110110748 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на „М..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. С/адрес/, чрез своя прокурист Д.У. срещу Д. З. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С/адрес/ и В. П. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. П/адрес/.
Ищецът твърди, че с акт за начет № 11-04-12/02.04.2019г. по отношение
на лицата В. Б., служител при ищеца, клон „ЦКЛ“, Н.., на длъжност
„дефектоскопист“ и Д. И., служител при ищеца, клон „ЦКЛ“, Н.., на
длъжност „счетоводител оперативен“, е установена липса в размер на 24
626,29 лв.
Твърди, че актът за начет отговаря на всички изисквания за
законосъобразност, както и че за настъпване на липсата солидарна
имуществена отговорност носели двамата ответника на основание чл.21, ал.1,
т.2, чл. 21, ал. 2, вр. чл. 23, т.1 и т. 2 ЗДФИ. Ето защо предявява настоящите
искове за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при
условията на солидарност сумата в размер на 24 626,29 лв. ведно със
законната лихва от 19.06.2019г. до окончателното плащане, представляваща
установена липса с акт за начет № 11-04-12/02.04.2019г., както и законна
лихва от деня на причиняване на вредата до 02.04.2019г. в размер на 629,39
лв., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
1
ГПК от 27.06.2019г. по ч.гр.д. № 34951 от 2019г. по описа на СРС, 144 с-в,
оспорена от ответниците.
При направено оспорване се желае решение за установяване на сумите
по акта спрямо двамата ответника в условията на солидарност. Претендират
се и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. Б., като
другият ответник Д. И. не подава отговор в законоустановения срок.
Ответникът Б. оспорва предявените искове, с твърдение, че в
длъжностната му характеристика не се включват отчетнически трудови
функции, поради което било недопустимо прилагането на имуществена
отговорност за липси по отношение на същия. Не оспорва обстоятелството, че
през процесния период е бил служител при ищеца на длъжност
„дефектоскопист“, както и че за изпълнение на възложените му функции, е
получавал парични суми от касата на ищцовото дружество и по банков път,
като за извършените разходи ежемесечно е представял опис за разходваните
средства, заедно със съответните разходо-оправдателни документи, като
всички извършвани от ответника действия по разходване на средствата са
били по разпореждане и след съгласуване с управителя на дружеството.
Твърди, че представените разходо-оправдателни документи се одобрявали от
управителя и се оформяли и изплащали от счетоводителя на дружеството –
другият ответник по делото, като сочи, че щом не била констатирана
нередовност на документите от управителя, не можела да се вмени вина на
служителя за незаконосъобразно разходване на средства. Оспорва да е налице
противоправно поведение от негова страна, като твърди, че е получавал
командировъчни пари в изпълнение на нареждане на управителя на
дружеството, поради което не може да му се вмени недобросъвестност.
Излага, че процесният акт за начет е бил незаконосъобразен, доколкото
същият не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 3 ЗДФИ, както и на чл. 14,
ал. 1, т. 2 ЗДФИ, като на ответника не бил представен и съответния доклад
преди изготвяне на акта за начет, което представлявало абсолютно
процесуално нарушение. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове,
като претендира и разноски по производството.
В открито съдебно заседание от 01.11.2022 г. ответникът Д. И. оспорва
бланкетно предявените искове.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 21, ал. 1 и
ал. 2 ЗДФИ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26 ЗДФИ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че през процесния
период ответникът В. Б. е заемал длъжността „дефектоскопист“ при „М..“
ЕАД клон „ЦКЛ“, Н... Посоченото се подкрепя и от приложения към акт за
начет №11 - 04 - 12/02.04.2019 г. трудов договор № 022ЛС/01.03.2010 г., по
силата на който ответникът В. Б. е назначен на длъжност „дефектоскопист“
при ищеца, като трудовото му правоотношение е било прекратено на
21.11.2018 г. с акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 028-
ТД/21.11.2018 г. На същата дата, на основание чл. 114, ал. 1 КТ, е бил
сключен нов трудов договор между страните за работа през определени дни в
месеца, по силата на който ответникът е заемал същата длъжност -
„дефектоскопист“. На 24.01.2019 г., на основание чл. 67, ал. 2, вр. чл. 68, ал. 1,
т. 2 КТ, е бил сключен нов трудов договор между страните за същата
длъжност.
Представена е и длъжностна характеристика на изпълнявана от
ответника В. длъжност, съгласно която същността на позицията
„дефектоскопист“ се състои в подготвяне и извършване на неразрушаващ
контрол, оценка на резултатите, подготвяне и подписване на технически
протоколи. Основните задължения на длъжността включват: извършване на
неразрушаващ контрол по метод, за който има квалификация и/или
сертификат за квалификация; избиране технологията за използвания метод за
контрол; определяне ограниченията за прилагане на метода за контрол;
тълкуване на стандартите и спецификациите за контрол и трансформиране на
същите в инструкции; настройване и проверяване на техническите средства;
извършване, наблюдаване и контролиране на изпитванията; тълкуване и
оценяване на резултатите съгласно прилаганите стандарти, установени
правила или спецификации; подготвяне на писмени инструкции за контрол;
извършване, наблюдаване и контролиране на всички дейности, извършвани от
лица с квалификация ниво 1; даване на указания на персонала от ниво 2 или
по-ниско; обобщаване, докладване, изготвяне и подписване на резултатите от
контрола. Длъжността е подчинена на управителя на клона, както и на
ръководителите на „Органа за контрол“ и на направление „Неразрушаващ
контрол“. Служителят носи отговорност за поверената му техника, апаратура
и инвентар.
От представения трудов договор № 1076/14.11.1989 г. се установява, че
ответната страна Д. И. е била назначена на длъжност „счетоводител“ при
„ЦКЛ – КЗУ“ гр. София, считано от 18.10.1989 г. Със споразумение №
641/30.08.1991 г. е назначена на длъжност „счетоводител-касиер“. С
3
допълнително споразумение № 873/11.05.1997г. служителката е преназначена
на длъжност „счетоводител“. С допълнително споразумение №
1466/30.07.1996г. е преназначена на длъжност „счетоводител-отчетник и отч.
произв. ЦКЛ към КЗУ ЕАД гр. София“. С допълнително споразумение №
87/22.06.1998г. е с нова длъжност „счетоводител, той и касиер“, а такова с №
95/01.08.2001 г. е преназначена на длъжност „счетоводител“ и най-сетне със
споразумение № 122ЛС/21.12.2006 г. е преназначена на длъжност
„счетоводител, оперативен“.
От представената длъжностна характеристика се установява, че
основните задължения на длъжността „счетоводител, оперативен“ са:
извършване на всички дейности, свързани с обработка на финансово-
счетоводни документи по сметките, за които отговаря; изготвяне на оборотни
ведомости, извършване на извлечения и справки от аналитични сметки,
участие при изработване на тримесечните, шестмесечните и деветмесечните
междинни баланси, както и годишния баланс на предприятието; участие в
комисии по инвентаризации и проверки на материално-отговорни лица и
осигуряване необходимата информация при реализиране на имуществената
отговорност на работници и служители при липси и разхищения на парични
средства и материални ценности, както и при търсене на отговорност при
неизпълнение на договорни задължения от клиенти на предприятието;
подготвяне на данни за статистически отчети и формуляри; изчисляване и
осчетоводяване на заплатите и вноските за държавното обществено
осигуряване, здравното осигуряване, данък общ доход и данъка към
общините; изпълняване и на други задачи, възложени от ръководството на
предприятието. Отговаря за своевременното оформяне на счетоводните
документи и воденето на възложените сметки, които обработва и води, за
достоверността на финансово-счетоводните документи и информацията,
която се представя на ръководството и длъжностните лица, носи отговорност
за несвоевременното или неточно извършени счетоводни операции и
подадени данни.
При извършена финансова инспекция на „М..“ ЕАД – клон „ЦКЛ“ Н..,
възложена със заповед № ФК-10-980/02.10.2018 г., изменена със заповеди №
ФК-10-1143/15.11.2018 г., № ФК-10-1194/30.11.2018 г., № ФК-10-
1290/19.12.2018 г., № ФК-10-148/06.02.2019 г., № ФК-10-208/25.02.2019 г., №
ФК-10-256/12.03.2019 г., на директора на Агенция за държавна финансова
инспекция, със срок на извършване от 08.10.2018 г. до 29.03.2019 г., е
съставен акт за начет №11 - 04 - 12/02.04.2019 г. от държавен финансов
инспектор от отдел Първи, дирекция "Извънпланова инспекционна дейност"
на Агенцията за държавна финансова инспекция.
В акта за начет е установена вреда под формата на липса в размер на
24 626,29 лв. за периода от 01.04.2014 г. до 31.12.2018 г., причинена на „М..“
ЕАД – клон „ЦКЛ“ Н.. от ответника от отчетническата му дейност, свързана с
получени парични средства от „М..“ ЕАД – клон „ЦКЛ“ Н.. и неотчетени с
редовни разходооправдателни документи. Установено е, че Д. в качеството си
4
на „счетоводител оперативен“, който извършвал всички дейности, свързани с
обработка на финансово-счетоводни документи, не е упражнила контрол
върху редовността на представените документи. Същата е одобрила и
осчетоводила отчетените от Б. разходи за командировки, без да са били
документално обосновани с редовни разходооправдателни документи, в
нарушение на чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството (отм.), респективно чл. 3,
ал. 3 от Закона за счетоводството (в сила от 01.01.2016 г.). В резултат на
действията на служителката И. неоснователно са били признати разходи и са
били намалени паричните задължения на подотчетното лице, за което
следвала да носи солидарна отговорност с В. Б. за причинената вреда на „М..“
ЕАД – клон „ЦКЛ“ Н...
Приложена към акта за начет е заповед от 22.02.2006 г. на директора на
„М..“ ЕАД – клон „ЦКЛ“ Н.., с която е наредено служебна командировка да се
ползва само след надлежно оформена и подписана командировъчна заповед,
като е забранено изплащането на командировъчни разходи без предварително
оформена командировъчна заповед. Приложени са още разходни касови
ордери, приходни касови ордери, вносни бележки, банкови извлечения и
преводни нареждания за процесния период. Приложени са и отчети от В. Б.,
описи командировъчни заповеди, както и заповеди за командироване за
периода от м.04.2014 г. до м.11.2018 г. Представените заповеди за
командироване съдържат датата на издаване, работодателя и името на
командирования служител, като същите не са подписани, с изключение на
седем от тях. В описа на командировъчните заповеди е посочен периода на
командировката, мястото на командироване и задачата на командирования
служител.
В приложените обяснения по проверката, Д. заявява, че
командировките са били на база предварително издадени опис
командировъчни заповеди, като описът представлявал заповед за
командироване и замествал отделната заповед за всеки служител до края на
2017 г.
От протокол по делото се установява, че актът за начет е бил връчен на
„М..“ ЕАД – клон „ЦКЛ“ Н.. на 08.04.2019 г.
Представено е заключение на държавния финансов инспектор от
28.05.2019 г. по акт за начет №11 - 04 - 12/02.04.2019 г. по подадено от В. Б.
5
възражение, с което заключение е потвърден съставения акт за начет.
Представен е още протокол за връчване на процесния акт, видно от
който същият е връчен на ответника В. Б. на 18.04.2019 г., като това
обстоятелство е удостоверено с подписа му. По така връчения му акт,
ответникът Б. е подал възражение на 10.05.2019 г. – в определения от
финансовия инспектор срок.
От заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът цени на основание чл. 202 ГПК, като компетентно, безпристрастно и
обективно изготвена, се установява, че за периода 01.04.2014 г. - 31.12.2018 г.
ответникът Б. е получил по касов и банков път парични средства в размер на
общо 112 189.55 лева. Установява се, че съгласно хронологичен опис за
периода 01.04.2014 г. - 31.12.2018 г. за сметка 422 „Подотчетни лица“,
аналитична сметка В. Б. (Приложение №192 към Акт за начет, от стр. 454 по
делото) и авансови отчети (Приложения от № 138 до № 190 от Акта за начет,
стр. от 176 до 448 по делото), ответникът В. Б. е отчел извършени разходи в
размер на 114 172.45 лева. Според заключението на финансовия инспектор,
разходи в размер на 26 609.19 лева не са удостоверени с редовни
разходооправдателни документи и същите следва да се отнесат в намаление
на отчетения разход. Посочената сума е формирана от разходи за дневни и
квартирни пари по извършени командировки през процесния период.
Установява се, че след намаление на отчетения разход коригираната сума е в
размер на 87 563,26 лева, като след съпоставяне на получените приходи и
отчетените разходи, се явявала липса на парични средства в размер на 24
626,29 лева. Вещото лице е изчислило, че законната лихва върху главница от
24 626,29 лева за периода от 01.01.2019 г. до датата на изготвяне на
експертизата - 27.11.2023 г., възлиза на сумата в размер на 12 575.99лева.
В открито съдебно заседание от 05.12.2023 г. вещото лице допълва, че
от касата на ищеца не са изчезнали пари, това били непризнати разходи и
съответно имало липса, ако разходите не са признати. Заповедите за
командироване били некоректно издадени, но същевременно имало други
счетоводни документи, които свидетелствали за извършване на такива
командировки. Имало фактури за всичко, други разходи – са пътни, пътували
са предимно с автомобил, за гориво, ремонти, технически преглед. Сочи, че
финансовият инспектор не признал тези командировки и парите за квартирни
6
и дневни ги водил като дължими.
От разпита на свидетелката Б. Б. Г. се установява, че работи при ищеца
от 2001 г. и към настоящия момент. Заявява, че ответникът Б. заемал
длъжността „дефектоскопист“ при ищеца, както и че същият е бил изпращан
в командировки. Посочва, че като ръководител на група, задълженията му са
били да организира контрол по местата на обектите. Когато имало заявен
обект за контрол - той отивал, комуникирал с изпълнителите, организирал,
осигурявал битовите условия, условията за работа и отговарял за
организацията на изпълняващите контрола, занимавал се и с финансовата
част на командировките, планирал какво е необходимо и получавал служебни
аванси, които след това отчитал. Сочи, че не е получавала сигнал за
нарушения при отчитането на средствата. Заявява още, че би трябвало, когато
са готови и когато са били представени на свидетелката, същата да подписва
отчетите, както и че не е установявала нередности по отношение на отчетите
на Б.. Свидетелства, че за периода от 2015 г. до средата на 2017 г. Б. е
получавал по банков път авансови средства за командировките, доколкото
практиката на дружеството е била такава, като предполага, че ги е получавал
по личната си сметка, доколкото не знае дали служителят е имал служебна
такава. Заявява, че при получаване на служебния аванс, средствата се
отчитали с отчет на края на месеца на база разходооправдателни документи.
След което командировъчния разходен отчет се изпращал към
счетоводството. Посочва, че Б. попълвал данните на изразходваните средства
с всички позиции вътре, прилагал всички разходни документи и
командировъчни, като с оформянето на командировките се занимавало
счетоводството. Сочи, че в някои случаи свидетелката е подписвала
командировъчни, като са имали практика, когато се пускат така наречените
месечни командировъчни, т.е. дава се един номер за човек, като на края на
месеца под този номер се отчитали всички командировки. Предполага, че
контролът над счетоводството при оформянето, изготвянето и изплащането
влизал в нейните задължения.
От разпита на свидетеля В. К. Б. се установява, че в периода от 2001 г.
до 2015 г. е изпълнявал длъжността „управител“ при ищеца, познава
ответника Б., доколкото същият е работил на длъжност „дефектоскопист“ при
ищеца, като на по-късен етап е упражнявал и контрол над групата в гр.
Плевен. Заявява, че в зависимост от обектите, работата на ответника е била на
7
различни места, като същата е била свързана с радиоактивни източници.
Придвижването е ставало със специализирани автомобили, които могат да
возят радиоактивни източници, като посещенията са се оформяли като
командировки. Сочи, че съгласно негова заповед, в края на месеца
служителите са отчитали разходите и ако е имало налични средства – те са
получавали аванс. Като на практика не са получавали аванс, доколкото
липсвали средства, поради което служителите се финансирали с лични
средства. Заявява, че авансите се давали срещу ордер, подписан от
оперативния счетоводител, като разходите се отчитали с командировъчни.
Сочи още, че някои от обектите били на полето. Свидетелства, че в
качеството си на управител на дружеството е подписвал и одобрявал в края на
месеца командировъчни заповеди, подписвал е и отчети. Посочва, че не е
получавал сигнали, че се губят пари от дейността на Б.. Като управител
свидетелят е одобрявал финансовите отчети на всички командировани лица.
Няма спомен Б. да е имал пълномощно да тегли пари от банкова сметка на
фирмата, както и в действителност да е теглил пари от сметката на
дружеството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Производството по финансов начет е особено исково производство за
реализиране имуществената отговорност на определени в чл. 23 от Закона за
държавната финансова инспекция /ЗДФИ, обн. ДВ- бр. 33/21.04.2006 г./ лица
за щети, причинени на посочени в чл. 4 ЗДФИ юридически лица, което
/производство/ е продължение на производството по финансова инспекция на
определеното учреждение в случаите, когато при нея са констатирани вреди и
е прието, че за тези вреди отговарят лицата по чл. 23 ЗДФИ. Това определя и
особената негова цел - да се провери пред съд истинността на констатациите
на финансовия инспектор за причинените вреди и да се присъди дължимото
на ощетеното учреждение обезщетение за тези вреди. Актът за начет е
официално удостоверяване на определени факти, изхождащо от надлежен
държавен орган и извършено по надлежния ред. За да има актът за начет
законна доказателствена сила, той следва да е редовен и да съдържа
реквизитите, визирани в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, както и да е подкрепен с
доказателства относно съдържащите се в него констатации (чл. 22, ал. 2
8
ЗДФИ и чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ ). Нередовният акт за начет - издаден от
некомпетентен орган, несъдържащ констатации за вреди, ненадлежно
документиран, невръчен на начетеното лице, не се ползва с присъщата на
редовния акт за начет доказателствена сила. Предмет на законната
доказателствена сила на акта за начет са съдържащите се в него фактически
констатации относно непозволеното Д.ние на начетеното лице, вредите и
техния размер, причинната връзка между Д.нието и вредите. Законната
доказателствена сила на акта за начет се състои в задължението на съда да
приеме, че констатираните в акта за начет факти са се осъществили така,
както са удостоверени. Съдът е длъжен да счита фактическите констатации в
акта за начет за истински до доказване на противното - чл. 22, ал. 5 ЗДФИ.
Оборването на тази доказателствена сила се състои в доказване, че
фактическите констатации на акта за начет не отговарят на действителността.
То е обратно, а не главно доказване, но поради законната доказателствена
сила на акта за начет трябва да бъде пълно доказване.
Пълната имуществена отговорност по реда на производството по
финансови начети се търси за вреди, които са причинени противоправно и са
пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица.
Вредата трябва да е причинена умишлено (при пряк или евентуален умисъл),
или без значение формата на вина - ако е от липси или е причинена не при
или по повод изпълнение на служебните задължения.
От съвкупния анализ на приетите доказателства се установява, че
процесният акт за начет, въз основа на който е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, е редовен. Същият е изготвен от финансов
инспектор при АДФИ при извършена финансова инспекция на „М..“ ЕАД –
клон „ЦКЛ“ Н... Актът за начет е съставен при спазване на посочения в ЗДФИ
и ППЗДФИ ред - финансовата инспекция е възложена със заповед № ФК-10-
980/02.10.2018 г. на директора на АДФИ, като не се спори, че с последващи
заповеди крайният срок на инспекцията е продължен до датата на акта за
начет; Финансовият инспектор е извършил инспекцията в рамките на
указания предмет на проверката - за законосъобразност и документална
обоснованост при отчитане на приходите по касов път, както и счетоводното
им отразяване в регистрите в периода от 01.04.2013 г. до датата на
извършване на проверката на касовата наличност на клона, изменен
впоследствие на: проверка за законосъобразност и документална
9
обоснованост при отчитане на приходите и разходите по касов път, както и
счетоводното им отразяване в регистрите за периода от 01.01.2013 г. до
датата на извършване на проверката на касовата наличност на клона; Актът за
начет съдържа реквизитите по чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ и е документиран; Актът
за начет е връчен на проверяваните лица, като са обсъдени и възраженията на
проверяваното лице Б. и е съставено мотивирано писмено заключение по акта
за начет (чл. 22, ал. 4 ЗДФИ), според което констатациите по акта за начет
остават непроменени.
За да се зачете презумптивната доказателствена сила на акт за начет и
да се ангажира имуществената отговорност на ответниците по реда на ЗДФИ
е необходимо те са да измежду лицата визирани в чл. 23 ЗДФИ респ. чл. 38
ППЗДФИ.
Съгласно закона, субекти на такава отговорност могат да бъдат пет
категории лица, които правната доктрина и съдебна практика дефинира с
общото понятие - отчетници, с изключение на тези по чл. 21, ал. 3 ЗДФИ.
Съгласно чл. 21, ал. 3 са налице следните групи субекти на имуществената
отговорността, а именно лица, които: 1. получават, събират, съхраняват,
разходват или отчитат имущество; 2. упражняват контрол върху лицата по т.
1; 3. упражняват контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и
отчетната дейност на проверяваната организация или лице; 4. управляват или
се разпореждат с имущество; 5. са посочени в чл. 21, ал. 3 - лицата, получили
нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на
причинителя на вредата, дължат връщането му, като отговарят солидарно с
причинителя на вредата. Когато полученото е възнаграждение или
обезщетение по трудово или по служебно правоотношение, получателите не
дължат връщането му, ако са били добросъвестни. Добросъвестността се
предполага до доказване на противното. Преките отчетници са лицата, които
получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество /пари и
материални ценности/, което им е поверено с оглед на заеманата от тях
длъжност в проверяваната организация и произтичащите от нея трудови
задължения. Работници и служители, които не заемат отчетническа длъжност,
могат да бъдат субекти на имуществена отговорност, ако фактически
осъществяват отчетническа дейност в някоя от горепосочените й проявни
форми. Това са т.нар. фактически отчетници. Не се спори и от събраните по
10
делото доказателства се установява, че ответникът Б. е заемал длъжността
„дефектоскопист“ при ищеца през процесния период, като съгласно
длъжностната характеристика на длъжността, не служителя не са му били
вменени отчетнически функции, свързани с получаване, събиране,
съхраняване, разходване или отчитане на парични средства. В същото време,
не се спори и се установява, че ответникът е получавал парични средства под
формата на командировъчни и се е отчитал всеки месец за изразходваните от
него средства, следователно съдът приема, че с същият е придобил качеството
на "фактически отчетник" по смисъла на чл. 23, т. 1 ЗДФИ.
За възникването отговорността на ответника следва да е осъществен
фактически състав, включващ виновно и противоправно поведение, в пряка и
непосредствена последица от което за ищеца да са настъпили имуществени
вреди.
В акта за начет финансовият инспектор е обосновал отговорността на
ответника Б. с обстоятелството, че приложените към авансовите отчети на
служителя Б. заповеди за командировки не съдържали задължителните
реквизити по чл. 9, ал. 1 НКС, както и не били подписани от управителя на
клона в качеството му на работодател на командированите лица, поради което
същите не пораждали валидно правоотношение между него, като
командироващ и лицето – командирован, както и не водили до съответните
правни последици, свързани с отчитането на командировъчни разходи, като
отчетните документи, с които са отчетени от подотчетното лице разходите за
командировки по приложени бланки на командировъчните заповеди, също не
били подписани от управителя на клона, като лице, което утвърждавало
разходите.
Съгласно чл. 10 НКС заповедта за командировка се издава от
работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице, като
съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата заповедта следва да
съдържа следните реквизити: наименованието на предприятието и
длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на
командированото лице; мястото на командироването; задачата, за която
лицето се командирова; времетраенето на командировката;
командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които
командированият има право; начинът на пътуването и други данни, които
11
имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни
пари; видът на отчета за извършената работа; необходимостта от заверка на
заповедта с подпис на оправомощено длъжностно лице на мястото на
командироването. От представените заповеди за командироване за процесния
период се установява, че не съдържат необходимите реквизити, както и че не
са подписани от управителя на клона, с изключение на седем от тях. В същото
време, от събраните свидетелски показания на двамата управители на клона
за процесния период се установява, че Б. действително е бил изпращан на
командировки, доколкото задълженията му са били да организира контрол по
местата на обектите, като този контрол по места се оформял именно като
командировка. От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни
доказателствени средства се установява още, че служителят е представял
авансови отчети за извършените разходи по време на командировките, като е
представял и съответните документи за извършените разходи. Следователно
съдът приема, че служителят е имал право на командировъчни и неиздаването
на надлежни заповеди за командировка не може да се вмени във вина на
служителя, доколкото задължението за издаване на командировъчните
заповеди лежи върху управителя на дружеството.
С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице противоправно
поведение от страна на ответника Б., в пряка и непосредствена последица от
което за ищеца да са настъпили претендираните имуществени вреди, поради
което предявният срещу него иск подлежи на отхвърляне, като
неоснователен.
По отношение на ответника Д. И. съдът намира следното:
Не се спори и от събраните доказателства се установява, че през
процесния период ответничката е изпълнявала длъжността „счетоводител,
оперативен“ при ищеца, като в това си качество е извършвала всички
дейности, свързани с обработка на финансово-счетоводни документи,
съгласно представената длъжностна характеристика за длъжността.
Както се посочи по-горе, фактическите констатации в акта за начет
следва да се считат за верни до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да установи чрез пълно обратно доказване, че релевантните за
отговорността му факти не са се осъществили по начина, отразен в акта за
начет.
В акта за начет е прието за установено, че в качеството си на
счетоводител, оперативен, ответничката не е упражнила контрол върху
редовността на представените от служителя Б. разходооправдателни
12
документи. Установено е, че И. е одобрила и осчетоводила отчетените от Б.
разходи за командировки, без да са документално обосновани с редовни
разходооправдателни документи, в нарушение на чл. 4, ал. 3 от Закона за
счетоводството (отм.), респективно чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството (в
сила от 01.01.2016 г.). В резултат на действията на служителката
неоснователно са били признати разходи и са били намалени паричните
задължения на подотчетното лице, за което на основание чл. 21, ал. 2 ЗДФИ
следва да носи солидарна отговорност с В. Б. за причинената вреда на „М..“
ЕАД – клон „ЦКЛ“ Н...
Съдът намира, че ответникът Д. не успя да обори констатираното в акта
за начет, доколкото от негова страна не бяха посочени никакви твърдения или
доказателства в тази насока, поради което предявените по отношение на
ответника И. искове подлежат на уважаване в тяхната цялост.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д. И. следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата в размер на 1092,52 лв., представляваща разноски
по исковото производство за държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и сумата от 1 233,95 лв. –
разноски в заповедното.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника В. Б. сумата в размер на 2 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДФИ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26 ЗДФИ, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Д. З. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С/адрес/, дължи на „М..“
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С/адрес/, чрез своя
прокурист Д.У., сумата в размер на 24 626,29 лв. ведно със законната лихва от
19.06.2019г. до окончателното плащане, представляваща установена липса с
акт за начет № 11-04-12/02.04.2019г., както и законна лихва от деня на
причиняване на вредата до 02.04.2019г. в размер на 629,39 лв., за които суми
е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 27.06.2019г. по
ч.гр.д. № 34951 от 2019г. по описа на СРС, 144 с-в. и
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр. С/адрес/, чрез своя прокурист Д.У., исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДФИ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 26 ЗДФИ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване по отношение на
В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П/адрес/, че дължи на ищеца сумата в
13
размер на 24 626,29 лв. ведно със законната лихва от 19.06.2019г. до
окончателното плащане, представляваща установена липса с акт за начет №
11-04-12/02.04.2019г., както и законна лихва от деня на причиняване на
вредата до 02.04.2019г. в размер на 629,39 лв., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 27.06.2019г. по ч.гр.д. №
34951 от 2019г. по описа на СРС, 144 с-в, като неоснователни и
ОСЪЖДА Д. З. И., ЕГН ********** , с адрес: гр. С/адрес/, да заплати
на „М..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С/адрес/, чрез
своя прокурист Д.У., сумата в размер на 1092,52 лв., представляваща
разноски по исковото производство и сумата от 1 233,95 лв. – разноски в
заповедното производство и
ОСЪЖДА „М..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
С/адрес/, чрез своя прокурист Д.У., да заплати на В. П. Б., ЕГН **********,
с адрес: гр. П/адрес/, сумата в размер на 2 500 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14