Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 17.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично
заседание на осемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ХРИСТОВ
при участието на секретаря В.К., като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 813 по описа за 2013 година, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 5101
от 08.07.2011 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на Н.И.Г.
***, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП – глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
извършено от нея нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а на основание Наредба № Із
– 1959 на МВР са й отнети 12 контролни точки.
Недоволна от постановлението
останала жалбоподателката Г., която го е обжалвала в срок. Изтъква, че описаната
в наказателното постановление фактическа обстановка не съвпада с действителната
и че не е извършила вмененото й административно нарушение.
В съдебното заседание, редовно
призована, не се явява. Прилага писмени бележки от процесуалния представител -
адвокат Асен Димов от АК – Варна. Последния пледира за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, като излага подробни доводи в подкрепа на
тезата си.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и
се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства и от показанията на свидетелите В.С.В. и Г.А.Г., както
и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На първокласен път І-4 (София –
Варна), на километър 65+700, до с.Малиново, Ловешка област имало монтирана стационарна
видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № *********
ВВВ. Системата засичала превишена скорост на участник в пътното движение, като го
заснемала и на видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки
автомобили, както тези които се движели в посока гр.Варна, така и в посока
гр.София. По този начин, не се налагало на място полицейските служители да
спират за проверка автомобил, който е бил засечен да се движи с превишена
скорост, а след това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и
се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след
което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане
на санкции на нарушителите.
На 21.06.2010 г., системата за
контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.София със скорост
от 120 км/ч лек автомобил с рег.№ В 53-44 КТ. В този участък от пътя имало въведено
с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/час.
На 25.11.2010 г. видеозаписа от
системата бил прегледан от инспектора при сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Ловеч П.Полков, който от видеоклип № 00068 установил, че засечената в 17:47:46
часа на 21.06.2010 г. скорост от 120 км/час била от лек автомобил „Ситроен Ц 4”
с рег.№ В 53-44 КТ. От тази скорост свидетелят приспаднал 3 % толеранс, като
така наказуемата скорост била изчислена на 116,40 км/час.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.7 на гърба/, било установено, че собственик на автомобила било „ДСК
Ауто Лизинг” ЕООД – клон Варна. Тъй като автомобила бил лизингов, то до „ДСК
Ауто Лизинг” ЕООД – клон Варна било изпратено запитване на кого е бил
предоставен за ползване, на което от дружеството отговорили, че
лизингополучател е Н.И.Г. ***. Посочили и адрес и телефон на Г.. Писмото било
получено в Пътна полиция гр.Ловеч на 29.12.2010 г. /л.8/. Видно от докладна
записка от 06.05.2011 г. на полицай при Второ РУП – Варна /л.9/, Н.Г. е била
поканена в управлението, за да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, но тя
отказала да се яви.
На 31.05.2011 г., свидетелят В.В.
съставил в отсъствието на Н.Г. АУАН № 5101/31.05.2011 година (бланков № 172824).
Актосъставителят посочил, че Г., като лизингополучател на автомобила, който бил
заснет да превишава с 56 км/час разрешената скорост, не предоставила информация
за водача, който го е управлявал в този ден и час, с което нарушила
разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.6, т.1 и чл.188 от ЗДвП. Актът й бил
връчен на 13.06.2011 г., като Г. го подписала с възражението, че е минал
давностния срок от влизане според закона за 2010 година.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
жалбоподателката Г. е представила писмени възражения /л.10/.
Въз основа на акта за нарушение,
на 08.07.2011 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, в което
описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена в него. Наказващият
орган приел, че с действията си жалбоподателката Г. е нарушила разпоредбата на
чл.21, ал.2 от ЗДвП, за което й наложил предвидената в чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП (в редакцията на тази норма преди изменението й с ДВ, бр.10 от 2011 г.)
санкция.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № Із-1687/02.07.2010 г. на
Министъра на вътрешните работи /л.15/.
Наказателното постановление обаче
е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение.
Видно от събраните по делото
писмени и веществено доказателства, на жалбоподателката Г. е било вменено извършването
на нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като при ограничение
на скоростта с пътен знак „В26” от 60 км/ч., предоставения й на лизинг автомобил
преминал със скорост от 116 км/час, като последната е изчислена след
приспаднатия 3 % толеранс от действително засечената от техническото устройство,
или превишаването с което се е движел автомобила над разрешената в пътния
участък скорост е било от 56 км/час. Същевременно, в обстоятелствената част на
постановлението е посочено, че Г., като лизингополучател на автомобила, не
предоставила информация за водача управлявал превозното средство на 21.06.2010
г. в 17:47:46 часа по първокласен път І-4, км+700. Така формулирано деянието
навежда на извод за извършено нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1,
изр.2-ро от ЗДвП, което нарушение е във връзка с нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Такава квалификация обаче, не е дадена в обжалваното наказателно
постановление. При описание на горните обстоятелства, наказващия орган е
квалифицирал нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което не отговаря на описаното
в обстоятелствената част изпълнително деяние. Независимо, че нарушението на
чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП се предпоставя от извършването на такова по
чл.21, ал.2 от ЗДвП, т.е. второто е акцесорно спрямо първото, и че за двете се
прилага една и съща санкционна норма, то това са две отделни нарушения на ЗДвП.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП е непредоставянето на информация относно
лицето, което е управлявало автомобила, който е бил засечен да се движи с
по-голяма от разрешената скорост, а изпълнителното деяние на нарушението на
разпоредбата на 21, ал.2 от ЗДвП е управлението
на МПС с по-голяма от разрешената скорост. По този начин, на практика, при
описаното в обстоятелствената част на НП нарушение, елемент от състава на което
е и извършеното нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, наказващият орган не е дал
цифрова квалификация на нарушението, а дадената такава не отговаря на описаното
в обстоятелствената част на постановлението.
Освен това, двете нарушения са
извършени на различни дати, те няма и как да бъдат извършени едновременно. В
обжалваното НП, като дата на нарушението е посочена 21.06.2010 г., т.е. когато
е била засечена превишената скорост и заснет от техническото устройство автомобила
движещ се с тази скорост и като място на извършване - първокласен път І-4,
км+700. Докато в съставения АУАН, като дата на извършване на нарушението е
посочена 06.05.2010 г., когато Г. е отказала да се яви в полицейското
управление в гр.Варна и попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, а място на
извършване на нарушението не е посочено. Налице е пълно разминаване на датите и
мястото на извършване на нарушението в АУАН и тези в обжалваното НП, отделно
тези в постановлението не кореспондират с част от описаната фактическа
обстановка. В тази връзка, тези противоречия препятстват съда да се произнесе и
по възражението на жалбоподателката за изтекли срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН
при съставянето на АУАН.
Описаните при всички случаи
представляват съществени процесуални нарушения на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5
и т.6 от ЗАНН и са самостоятелни основания за отмяна на постановлението като
незаконосъобразно.
По своята правна същност
наказателното постановление е вид правораздавателен административен акт и в
него следва да е налице пълно единство между словесното описание на извършеното
нарушение, цифровата му квалификация и приложимата санкционна норма. Другото
императивно изискване на закона е и да са посочени точно датата и мястото на
извършване на нарушението. В противен случай съществено се нарушава правото на
защита на наказаното лице, тъй като той има право да знае точно какво нарушение
му се вменява и съответно е санкциониран, обстоятелствата при извършването му
приети за установени от наказващия орган, за да може да организира и реализира
това си право в пълен обем. Неизпълнението на тези изисквания, при всички
случаи са съществени процесуални нарушения и в разглеждания случай това не е
направено, което е довело до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и съответно следва отмяната му единствено на формално основание,
без да се разглеждат доводите на страните по същество на делото. И доколкото
законът позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН
(чл.53, ал.2 от ЗАНН), стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася
за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени
императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е
правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето
производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя. Не на последно
място, това процесуално нарушение препятства съда, в рамките на своята
компетентност да прецени извършено ли е нарушение на разпоредбите на ЗДвП, тъй
като не е ясно какво е нарушението предвид неточната и несъответстваща на
обстоятелствената част правна квалификация.
С оглед на така изложените съображения
съдът счете, че подадената от Н.И.Г. жалба против наказателно постановление № 5101/08.07.2011
г. на Началника на Сектор ПП Ловеч е основателна, макар и не по наведените в
нея доводи и постановлението следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5101 от 08.07.2011 г. на Началника на сектор
„ПП” при ОД на МВР Ловеч, с което е наложено на Н.И.Г. ***, ЕГН : ********** административно
наказание на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено от нея
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а на основание Наредба № Із – 1959 на МВР са й
отнети 12 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :