О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
Гр. Добрич 20.01.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият
окръжен съд търговско отделение в закрито заседание на двадесети януари през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ АНГЕЛОВА
При
секретаря като
разгледа докладваното от съдия Т.Ангелова т.д.№ 213/2016г. по описа на Окръжен
съд гр.Добрич и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.374 ГПК.
С предявения иск „П.И.Б.”АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.С. ***,район И. ,бул.”Д. Ц.” № * чрез юриск.Х.П. срещу „Т.С. - Х.”ЕООД – в несъстоятелност ЕИК – *******
с адрес на синдика С.С. *** офис * и „П.-В.”ЕООД ЕИК – ****** със седалище и адрес на
управление гр.В.,район М. ,ул.”А. А. С.” № * ет.* претендира да бъде прогласена
нищожност,алтернативно недействителност на сключена между ответниците сделка –
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *,том № *,рег.№ *,дело №
*/***г.,вписан в Службата по вписванията гр.Добрич с вх. Рег.№ */***г.,с номер
от двойно вх.рег.№ */********г.,акт № *,акт в том № * от ***г.,с който първият
ответник чрез синдика продава на втория ответник свой собствен недвижим имот в
гр.Добрич,част от масата на несъстоятелността на дружеството ,подробно описан в
молбата.
Твърди се в исковата молба,че ищецът
като универсален правоприемник на „Ю.”АД е ипотекарен кредитор на първия
ответник съгл. чл.717н ТЗ.Сочат се две учредени ипотеки от 2007г. в полза на
Банката от „А.”ЕООД и „С.Т.”ЕООД върху недвижимите имоти,предмет на атакуваната
по-горе сделка,които са се легитимирали като собственици на двата имота към
момента на учредяването.
С решение № 117/04.07.2011г.по т.д.№
146/2009г. на ДОС „Т. С. Х.”ЕООД е обявено в несъстоятелност.
С решение № 209/23.11.2011г. по т.д.№
172/2011г. на ДОС са прогласени за недействителни по отношение на кредиторите
на масата на несъстоятелността на „Т. С. Х.”ЕООД двата договора за
покупко-продажба,сключени между несъстоятелното дружество и учредилите
ипотеките в полза на Банката „А.”ЕООД и
„С.Т.”ЕООД .Твърди се,че тъй като Банката не е участвала в производството по
т.д.№ 172/2011г. не е обвързана със силата на присъдено нещо на
решението.Исковата молба по същото дело била вписана след учредяването на двете
договорни ипотеки.Банката не е и не била кредитор на несъстоятелното
дружество,поради което посоченото решение нямало действие спрямо нея,до влизане
в сила на решението правната легитимация на собственик на двете дружества била
валидна и всички сделки с имотите,включително обезпечителните са били
действителни.Твърди се,че и към момента договорните ипотеки са валидни,правата
на Банката били признати от предходния синдик като същата е уведомявана за
извършваните от него действия с недвижимите имоти по чл.717н ТЗ.
Сочи се нищожност на атакуваната
сделка,поради противоречие с императивни законови норми:
ПИБ АД не е получавала съобщение от
синдика С. за проданта,която е проведена по отношение на имот № 72624.621.225
като се позовава на чл.501 ГПК относно уведомление от съдебен изпълнител за
извършван опис и продан на ипотекиран имот.
Редът,по който била извършена продажбата
не съответствал на заявения от синдика в искането за разрешение за продажба.
Липсвало решение на Общото събрание на
кредиторите на несъстоятелното дружество ,което да определя реда за продажба по
чл.718 ТЗ,както и за разсрочено плащане на цената.
Синдикът бил въвел в заблуждение
евентуалните наддавачи чрез обявлението за проданта като посочил обща пазарна
оценка на имота от 592 200 лв.,без да посочи ,че цената може да бъде
платена разсрочено от бъдещия купувач.
В акта на съда не било посочено,че се дава
разрешение цената да бъде плащана разсрочено от купувача.
Обявлението за проданта не съдържало
всички реквизити по чл.717а ТЗ,позовава се на т.8 от Тълк.р. № 2/26.06.2015г.
на ВКС ОСГТК по т.д.№ 2/2013г. във
връзка с извършване на публична продан и жалба срещу постановление за
възлагане.
Посочва се,че след като Банката е научила
за проданта е отправила оферта до синдика
като е предложила да закупи имот № 72624.621.225 при по-добри условия от
договорените с втория ответник,за сумата от 600000 лв. при еднократно плащане
на имота,която оферта синдикът е отхвърлил с мотив,че предложението е отправено
след посочения от него срок.
В
срока по ГПК е постъпил отговор от „Т. С. Х.”ЕООД – в несъстоятелност ,в който
се твърди,че е налице несъответствие между обстоятелствената част на исковата
молба и петитума.Сочи се,че искът е основан на взаимно изключващи се поради
тяхната противоположност твърдения на ищеца,което утежнява защитата срещу иска.Ищецът
твърдял,че е ипотекарен кредитор съгл. чл.717н ТЗ,а в същото време сочел,че не
е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност,което
изключвало твърдението му,че уговорката за разсрочено плащане уврежда ПИБ АД
точно в качеството й на ипотекарен кредитор да получи припадащата се сума на
осн. чл.717н ТЗ.Твърди се в тази връзка нередовност на исковата молба.Твърди
се,че искът е недопустим,тъй като за ищеца липсва правен интерес сделка,в която
не участва да бъде прогласена за нищожна.Сочи се,че ищецът би следвало за да
обоснове правния си интерес да изложи обстоятелства,от които следва,че като
последица от обявяване на нищожността ще настъпи промяна в неговата сфера,искът
не обуславял обективно съединен с него иск
или по друго висящо производство иск,обусловен от въпроса за действителността
на сделката.Неоснователно било обосноваването на правния интерес с легитимация
на ищеца по чл.717н ТЗ,тъй като ипотеката не е учредена в негова полза от несъстоятелния
длъжник.Твърди се,че след като самостоятелното прогласяване нищожността на
сделката не може да доведе до установяване на противопоставими на ответника
права на ищеца,както и че ипотечни права на ищеца не следват пряко или косвено
от факта дали сделката-предмет на иска е действителна или не,то искът е
недопустим поради липса на правен интерес и производството следва да се
прекрати,като се претендират съдебно-деловодни разноски.Твърди се,че искът е и
неоснователен.Съгл. чл.646 ал. ТЗ/ред.преди измен. от 2013г./сделките,с които
лицата са учредили ипотеки в полза на ищеца са относително недействителни от
самото им сключване по силата на закона в подозрителния период на
неплатежоспособност.За кредиторите приобретателите не са собственици,поради
което на кредиторите не могат да се противопоставят действия по утежняване на
имотите,извършени от лица,които не са собственици.Сочат се съображения за липса
на основание за права на ищеца ,основани на разпоредбата на чл.717н ТЗ,поради
което синдикът не е имал задължение да уведомява ищеца.Правилата на чл.717 ТЗ
не се прилагали при продажба по чл.718 ТЗ поради това всички твърдения в
исковата молба в тази насока били неотносими към въпроса за недействителност на
сделката.Твърди се,че при отваряне на офертата и договарянето на 22.08.2016г. е
присъствал представител на ищеца,поради което твърдението,че последният е узнал
едва през м.септември 2016г. било невярно.
Постъпил е писмен отговор от втория
ответник-„П.-В.”ЕООД ,в който се оспорват твърденията в исковата молба
изцяло.Сочи се,че исковата молба е нередовна,тъй като не са посочени
пороци,водещи до твърдяната алтернативна недействителност на
сделката.Твърденията в исковата молба били взаимно изключващи се.Възразява
се,че искът е недопустим,поради липса на правен интерес,ищецът не е навел
твърдения,обосноваващи правния му интерес.Ищецът не бил страна по
сделката,същият не сочи права,които да са в принципна зависимост от
действителността на сделката,същият не е ипотекарен кредитор по чл.717н ТЗ,тъй
като ипотеките са учредени от трети лица за обезпечаване на техни задължения,а
не от несъстоятелния длъжник,ищецът не притежавал никаква легитимация в
производството по несъстоятелност.Дружеството-ответник е придобило
собствеността върху имота-предмет на сделката и дали ищецът има ипотечни права
след сделката не може да окаже влияние върху нейната действителност и не води
до правен интерес за ищеца от прогласяване на нищожност на
сделката.Действителността на сделката не зависела от това дали имотът е ипотекиран
или не.Сочи се,че позоваването на право на собственост на приобретателите по
относително недействителните сделки е недопустимо,тъй като на такива права
самите лица не могат да се позоват в отношенията си с кредиторите на
несъстоятелността,а позоваването на чужди права е недопустимо.Сочат се
възражения по основателността на иска ,посочени и в отговора на първия
ответник.
В допълнителната искова молба ищецът
сочи като основание на иска чл.26 ал.1 ЗЗД като твърди,че при сключване на
нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот са допуснати съществени
нарушения на императивни разпоредби-чл.717н ТЗ,чл.677 ал.1 т.8 ТЗ и пр.Актът
съдържал пороци,обосноваващи унищожаемостта му.Интересът на Банката от водене
на иска бил,че същата не получава пълния размер на цената по сключения договор
и не може да разполага с разпределените за нея суми в търговския оборот.Като не
ги е уведомил за продажбата синдикът ги е лишил от възможността да участват в
проданта.Развиват се съображения относно основателността на иска,посочени и в
първоначалната искова молба.
Постъпил е допълнителен отговор от „П.-В.”ЕООД
гр.В.,в който се поддържа искането за прекратяване на производството поради
недопустимост на иска.Твърди се,че ищецът не е ипотекарен кредитор при
условията на чл.717н ТЗ,тъй като по негови твърдения в негова полза са учредени
две поредни ипотеки от трети лица за обезпечаване на техни задължения,а не от
несъстоятелното дружество за обезпечаване на задължения на трети лица.
При така изложените данни съдът
намира,че предявеният иск е недопустим,поради което производството по делото
следва да се прекрати.Ищецът няма правен интерес от предявяване на иска,като за
наличието или липсата на правен интерес съдът следи служебно.Безспорно е,че ищецът
не е страна по атакуваната сделка.Същият няма правата по чл.717н от ТЗ,тъй като
не е ипотекарен кредитор на несъстоятелното дружество.Сам сочи,че двете
учредени договорни ипотеки от 2007г. върху недвижимия имот от масата на
несъстоятелността са учредени от трети лица в негова полза за обезпечаване на
задължения на третите лица.Разпоредбата на чл.717 н ТЗ има предвид продажба на
имот,ипотекиран от длъжника за обезпечаване на чужд дълг,а не от третите
лица.Поради това промяна в сферата на ищеца от обявяване нищожност на
сделката-предмет на иска не би могла да настъпи,което обосновава липсата на
правен интерес от водене на иска.Ипотеката следва имота,независимо от извършени
транслации на собствеността на обременения с ипотека имот.Ищецът не би търпял и
сочените вреди от разсрочено плащане по сделката,тъй като не доказва
легитимация на ипотекарен кредитор на несъстоятелното дружество.Позоваването на
чл.501 от ГПК е несъстоятелно,тъй като специалната разпоредба на чл.717н от ТЗ
дерогира приложението на общото правило.Предвид изложеното производството по
делото следва да се прекрати поради липса на правен интерес.Разноски в полза на
ответниците не се присъждат,тъй като не са представени доказателства за сторени
такива.
Воден от гореизложеното Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№
213/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич.
Определението може да се обжалва пред
Апелативен съд гр.В. с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до
страните.
Съдия: