№ 5359
гр. С, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110129302 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79 вр.
чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 93, ал. 1 ЗТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с предявени от М. М. А. срещу „Луксутур
БГ“ ЕООД искове с правно основание чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 93, ал. 1 Закона за
туризма /ЗТ/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1037 лева,
представляваща направени допълнителни разходи във връзка с Договор № 2302477 от
23.08.2021 г., както следва: сумата от 236,96 евро – полет С – Б, сумата от 173,22 евро
– полет Б – С и сумата от 121,60 евро – нощувка в гр. Олбия, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 31.05.2022 г. до
окончателното плащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 71 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 05.09.2021 г. до 30.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 23.08.2021 г. страните са сключили договор №
2302477, с предмет семейно пътуване до Италия, в периода от 25.08.2021 г. –
03.09.2021 г., по който ищецът е изпълнил всичките си задължения. Поддържа, че на
03.09.2021 г, при пристигане на летището на о.С, ищцата и съпругът й били уведомени
от италианските власти, че поради разпространението на Ковид 19, за да се качат на
борда на самолета трябва да имат сертификат или да си направят ПСР тест в
лабораторията на летището. Заявява, че резултатът от теста излязъл в същия час, в
който самолетът излетял, поради което не могли да се качат на борда, поради което
пропуснали предварително уговорените от ответника полети от о. С до гр. Бари на
03.09.2021 г. и от гр. Бари до С на 04.09.2021г. и се наложило да направят
1
допълнителни разходи за тяхна сметка, описани по-горе. Твърди се, че туроператорът е
имал задължението да уведоми ищеца за въведените здравни изисквания, като поради
неизпълнението на това свое задължение дължи на ищцата заплащане на направените
от нея допълнителни разходи. Заявява, че своевременно е предявена претенция пред
туроператора, но същият не заплатил направените от нея разходи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва
предявените искове. Заявява, че съгласно подписания договор и общите условия към
него ищецът е поел задължение да се запознае с условията и изискванията за влизане/
напускане на посещаваните държави. Оспорва ищцата да се е явила навреме на
летището за изпълнение на полета от о. С до гр. Бари.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представен Договор № 2302477 от 23.08.2021 г. за туристически пакет,
съгласно Закона за туризма, с приложени към него Общи условия се установява, че
същия е сключен между „ф-ма“ ЕООД, като Туроператор, от една страна и М. Б, с ЕГН
**********, като потребител, от друга, за предоставяне на туристическа услуга –
организирано туристическо пътуване, с име на програмата „Меден месец в Италия“. В
договора е уговорено, че програмата следва да се проведе за времето от 25.08.2021г. до
04.09.2021г. с маршрут Италия-Бари, Италия-С, с двама пътуващи - М. Б и Бисер
Александров. Уговорени са условия за настаняване – 3 нощувки 25-28.08.2021г. в
Италия, Бари, 6 нощувки 28.08.-03.09.2021г. в хотел в Италия, С и 1 нощувка на
04.09.2021г. в хотел в Италия, Бари; условия за транспорт, от които се установява, че на
03.09.2021г. е уговорен полет от С до Бари в 08.20ч. и полет от Бари до С на
04.09.2021г.; сключване на застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“. Уговорена е
цена на услугата – 5946лв. и какво включва и какво не включва тази цена. Видно е, че
цената не включва антигенно тестване. Прието е, че договорът важи само за изрично
описаните в него услуги. Към договора е приложена декларация от М. Б във връзка с
обявената пандемия на COVID-19 от СЗО, с която декларира, че е запозната с
актуалната ситуация в Италия, свързана с разпространението на Коронавирус и пътува
на свой собствен риск на 25.08.2021г.
От ищеца са представени Общи условия на „ф-ма“ ЕООД, като доколкото се
представят именно от ищцата, то следва да се приеме, че ги е получила при сключване
на договора и не оспорва приложимостта им към същия. Видно от раздел III Права и
задължения на потребителя – т.24 предвижда задължение за потребителя да се запознае
с валутно-митническия режим и условията за напускане/влизане в България и
посещаваните страни при изпълнение на туристическия пакет; т.28 задължение за
спазване на изискванията на местното и международното законодателство; т.29
2
препоръка за запознаване с официалната информация и препоръки на компетентните
институции в Република България. В т.31 е вписана декларация на потребителя , че
преди сключването на договора й е предоставен стандартен формуляр с информация,
вкл. информация за медицинските и санитарни изисквания в страните, в които ще
пребивава. В раздел IV Права и задължения на туроператора не се съдържа вписано
задължение за предоставяне на последваща информация за медицински и санитарни
изисквания. Възпроизведено е единствено задължението, вменено с разпоредбата на
чл.93 ЗТ за оказване на съдействие на изпаднал в затруднение турист.
Представена е имейл комуникация между М. А., с посочено в имейлите име М. Б
/М В/ и „ф-ма“ ЕООД /L.com/, от която се установява, че на 01.09.2021г. ищцата е
попитала служител на Туроператора за условията за влизане в България от Италия,
поради това, че е прочела новина, че Италия се е преместила в оранжевия списък. От
Туроператора е отговорено, че при при пристигане в България е нужно пътуващите да
направят тест. От писмата не е видно да е искана информация за вътрешните полети в
Италия, независимо, че потребителя е знаела, че страната е в оранжева зона.
Следващата кореспонденция е от 03.09.2021г. в 9.41ч., в която М. Б пише „има малък
проблем – ти ни каза, че няма нужда от отрицателен тест за вътрешните полети, но
всъщност на проверката ни върнаха и следователно изпуснахме полета, защото нещата
нямаше как да се случат толкова бързо. Какво следва от тук насетне?“. М. Б е
уведомила Туроператора, че не могат да стигнат до Бари, за да хванат полета до С и
няма как да направят нощувката в Бари, като следва да закупят нови билети от Олбия
до С и по всяка вероятност да нощуват в Олбия. Последвал е мейл от Туроператора с
предложения за два хотела в Олбия – 119 и 139 евро, както и информация за
евентуални полети до С, на който М. Б е отговорила, че са си намерили по-евтин хотел
и съответно Лилия Жотева, служител на ф-ма е отговорила, че остава на разположение.
Последващата кореспонденция касае обсъждане на обезщетение на извършените от
ищцата разходи, като е видно, че тя държи отговорен за случилото се Туроператора,
който не я е уведомил за информация на страницата на Министерство на външните
работи, че от 01.09.2021г. има промяна в пропусквателния режим в Италия и е нужен
зелен сертификат, съответно отрицателен тест и при вътрешни полети.
Не се спори по делото, че М. Б и М. А. са имената на едно и също лице – ищцата,
като същата след сключване на граждански брак е променила фамилното си име.
Идентичността на имената се установява и от връзката на двете с ЕГН на едно и също
лице.
Представени са разпечатки на резертвация на самолетни билети, от които е
видно, че ищцата е заплатила 236,96 евро за полет от С до Болония и 173,22 евро за
полет от Болония до С. Не се спори, че от ищцата е заплатена сума в размер на 121,60
евро за нощувка в гр.Олбия.
3
По делото са депозирани свидетелски показания от Б А А, съпруг на ищцата и
пътувал с нея по време на процесното пътуване. Свидетелят описва обстоятелствата,
осъществили се на 03.09.2021г. при пристигането им на летището в С – установило се,
че са им нужни сертификати за „Ковид 19“, за да могат да се качат на самолета за Бари,
като посочва, че това не им било споменато по-рано от туроператора. Посочва, че са
имали сертификати за напускането на България и влизане в Италия, но никога било
ставало въпрос, че им е нужен сертификат за трансфер вътре в Италия. Посочва, че
били попитали чрез имейл докато били на о. С, дали има някакви промени по
отношение на изискването за връщане в България и отговора бил, че няма промени.
Изрично заявява обаче, че не са питали за промени вътре в Италия. Посочва, че преди
да заминат туроператора им обяснил правилата за пътуване.
Заявява, че пристигнали на летището в С в 06:43 ч., като е сигурен за часа
защото били с „Рент а Кар“ и компанията от която взели автомобила под наем,
изисквала от тях при паркирането му на указаното от тях място на летището, да
изпратят снимка на автомобила, на която снимка се вижда и часа.
Посочва, че служителите на летището ги изпратили до лабораторията, но тя била
все още затворена, от проверка в интернет установили, че лабораторията отваря в 08:00
ч., а полета им бил в 08:20 ч., въпреки, че било осем без нещо, служителя на летището
се свързал с лабораторията и тя била отворена, били платили прегледа онлайн и
тръгнали на там, направили си теста, но резултата излязал в 08:20 ч. и не могли да се
качат на самолета.
Заявява, че след това звъннали на туроператора, от там им отговорили, че е
трябвало да звъннат на момента, за да говорят със служители на летището да ги пуснат.
След това служител на туроператора, понеже нямало полети от С за Бари, както и за С,
започнал да им търси евтина нощувка на острова, но те вече си били намерили.
Наложило се да закупят билети до Б и оттам съответно за С, като така пропуснали
осигурените по договора нощувка в Бари и два полета - от С до Бари и от Бари до С.
Заявява, че не е имало по-евтини самолетни билети от закупените от тях. Посочва, че
през цялото време докато течали събитията, имали връзка с туроператора по имейл и
по телефона.
При така установените факти от значение за спора, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл.90, ал.1 ЗТ Туроператорът носи отговорност за изпълнението на
туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет, независимо от
това, дали тези услуги се изпълняват от него, или от други доставчици на туристически
услуги. Съгласно ал.2 на разпоредбата Пътуващият уведомява без необосновано
забавяне туроператора за всяко несъответствие, установено при изпълнението на
туристическата услуга, включена в договора за туристически пакет, като се отчитат
4
конкретните обстоятелства за случая. В чл.91, ал.2 ЗТ е предвидена и санкция за
туроператора за несъотвествието, предвидено в горната разпоредба - Пътуващият има
право да получи обезщетение от туроператора за всички имуществени и
неимуществени вреди, претърпени в резултат на липсата на съответствие с договора за
туристически пакет.
В случая се търси договорна отговорност за причинени на ищцата имуществени
вреди от неизпълнение на задължение, поето с процесния договор за организирано
туристическо пътуване. Доколкото в ЗТ няма специфични правила освен цитираните
по-горе разпоредби на чл. 90 и 91 от ЗТ, то за същата са валидни и общите правилата на
чл. 79, ал. 1, предл. 2 и чл. 82 от ЗЗД. За да се приеме, че искът е основателен е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/
неизпълнение на конкретни договорни задължения от страна на туроператора, което
предвид чл. 90 ЗТ представлява несъответствието на туристическите услуги с
договора; 2/ претърпени вреди от пътуващия, 3/ същите да се намират в пряка причино-
следствена връзка с неизпълнението. Не е необходимо да се установи вина на
туроператора /видно от чл. 90/, като е достатъчно да е налице обективно
несъответствие между договорените условия на туристическия пакет и предложеното
на туриста.
Следователно несъответствието на предоставената услуга следва да се
преценява с оглед постигнатите между страните договорни уговорки или с оглед
законово приети задължения за туроператора, които са императивни и не са намерили
отражение в договора. В случая видно от текста на Договор № 2302477 от 23.08.2021 г.
за туристически пакет липсва поето от „ф-ма“ ЕООД задължение за последващо
уведомяване на потребителя за изменения на изискванията за осигуряване на достъп на
пътник до борда на самолет, като част от общо предоставените услуги по организация
на пътуване. Такова задължение липсва и в Общи условия на „ф-ма“ ЕООД, напротив -
видно от раздел III Права и задължения на потребителя, всички задължения за
запознаване с условията за напускане/влизане в България и посещаваните страни при
изпълнение на туристическия пакет, за спазване на изискванията на местното и
международното законодателство и за запознаване с официалната информация и
препоръки на компетентните институции в Република България, са вменени в тежест
на потребителя на услугата. Прехвърляне на отговорността за запознаване със
специфични изисквания за запознаване с условията за напускане или предвижване в
посещаваната страна се установява и от подписаната от М. А. декларация, неразделна
част от Договор № 2302477 от 23.08.2021 г. за туристически пакет, че е че е запозната с
актуалната ситуация в Италия, свързана с разпространението на Коронавирус и пътува
на свой собствен риск. С оглед на декларираната информираност относно
специфичните условия в Италия, касаещи разпространението на заболяването и в
допълнение към поетите с ОУ задължения за последващо информиране, следва да се
5
приеме, че потребителя е поел задължението за снабдяване с информация при
последващи изменения на ситуацията в страната, която посещава.
Видно от раздел IV на ОУ - Права и задължения на туроператора, не се съдържа
вписано задължение за предоставяне на последваща информация за медицински и
санитарни изисквания от страна на „ф-ма“ ЕООД.
Такова изрично задължение не се съдържа и в ЗТ, който е напълно съобразен с
изискванията на директива 2015/2302 на ЕП и на Съвета. Последната задължава
транспонирането в местното законодателство и приемането на правила за предоставяне
на преддоговорна информация и такива осигуряващи защита на потребителя при
неизпълнение на поети договорни задължения или изпадане на съшия в затруднение по
време на пътуването или ваканцията. В ЗТ се съдържат изискуемите от Директивата
задължения за предоставяне на преддоговорна информация и такава при изпадане в
затруднение, но няма задължение за предоставяне на информация при изменение на
здравни или местни изисквания в страната на пътуването, след началото на
предоставяне на услугата. Липсата на такова задължение в ЗТ или в договора не може
да се счете за несъответствие ако услугата не бъде предоставена.
Съгласно чл.83, ал.2 ЗТ Туроператорът и когато е приложимо – туристическият
агент, уведомяват пътуващия за всяка промяна в преддоговорната информация по ясен,
разбираем и видим начин преди сключването на договора за туристически пакет. От
разпоредбата е виден момента на нормативно въведеното задължение – преди
сключване на договора, като разпоредбата не следва да се прилага по аналогия и за
случаите когато преддоговорната информация се е изменила по време на предоставяне
на услугата, след сключване на договора. Такава аналогия не е предвидена в ЗТ,
доколкото липсва норма, която да касае изпълнението на вече сключения договор и да
препраща към задълженията, касаещи единствено преддоговорната информация.
Съгласно чл.93, ал.1 ЗТ Туроператорът е длъжен да окаже без необосновано
забавяне подходящо съдействие на изпаднал в затруднение пътуващ, включително в
случаите по чл. 90, ал. 13 ЗТ, и по-специално, като: осигури полезна информация на
пътуващия относно здравните услуги, местните власти и предоставянето на консулска
помощ и окаже съдействие на пътуващия да осъществи междуселищни и/или
международни комуникации и да намери алтернативни туристически услуги. Съгласно
тази разпоредба съдействие от туроператора се дължи последващо – след изпадане на
пътуващия в затруднение. Разпоредбата не вменява задължение за предоставяне на
информация по времето на изпълнение на договора, а само в конкретен, специфичен
случай – след като затруднението вече е настъпило.
При липса на изрично законово задължение за предоставяне на информация по
време на изпълнение на договора, в случай, че предоставената преддоговорна такава се
е изменила, за да съществува несъответствие е необходимо задължението за
6
предоставяне на услуга да е уговорено в самия договор. В случая не се установява
наличие на договорно задължение за „ф-ма“ ЕООД да информира пътуващия за
изменение на условията за достъп на борда на самолет. Напротив с ОУ към договора
задължението за информиране е вменено на пътуващия. Отделно от това следва да се
посочи, че М. А. не е изисквала от „ф-ма“ ЕООД предоставянето на информация за
изискванията за вътрешни полети в Италия. Информация е изискана единствено за това
имало ли е изменения досежно връщането в България. Св.Александров също заявява,
че информация за изискванията за наличие на отрицателен резултат от тест при
вътрешни полети в Италия, не са изисквали.
Доколкото разпоредбата на чл.90, ал.1 ЗТ въвежда отговорност за неизпълнение
и на задължения на други доставчици на туристически услуги, то на изследване
подлежи и дали авиокомпанията, предоставяща полета, който е бил пропуснат от
пътуващия, е имала задължение да уведоми М. А. за промяна на изискванията за
достъп до борда на самолет. Не се спори, че услугата по въздушен превоз от Олбия до
Бари е следвало да се осъществи от Volotea. Видно от представената разпечатка от
сайта на авиокомпанията на стр.49 от делото, раздел Изисквания за здравна
документация – Важна информация относно Вашата документация за пътуване
(COVID-19) – отговорност на всеки пътник е да гарантира, че разполага с валидна
документация за пътуване, която съответства на изискванията на здравните власти.
Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 март 2008
година относно общите правила в областта на сигурността на гражданското
въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 вменява задължение за
разработване, прилагане и поддържане не програма за сигурност на въздушния
превозвач. В случая преовзвачът е приел като част от своята програма задължение за
самия пътуващ да се информира за изискванията при пътуване по време на пандемия
от определено заболяване. Следователно не е на лице неизпълнение на задължение и на
въздушния превозвач.
Доколкото не съществува договорно задължение за предоставяне на информация
за изменение на условията за достъп до борда на самолет по време след сключване на
договор за организирано туристическо пътуване, не съществува и изрична законова
разпоредба, вменяваща отговорност на туроператора за предоставяне на информация за
изменени условия – здравни и административни такива в страната, в която се
осъществява пътуването, както и с оглед на това, че задължението за информиране е
вменено на самия потребител с ОУ, приложими към договора, то следва да се приеме,
че не е доказано проявлението на първата предпоставка за уважаване на претенцията –
не е установено несъотвествие между предоставената услуга и параметрите на
уговорената с Договор № 2302477 от 23.08.2021 г. за туристически пакет, такава.
Поради изложеното предявените искове следва да се отхвърлят.
7
По разноските:
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ответника
на осн. чл.78, ал.3 ГПК сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
От ищеца е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се разгледа. При
цена на исковете от 1108лв. минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размер и на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й преди изменението, публикувано в бр. 88 от 4.11.2022 г. на ДВ, доколкото
меродавен е момента на подаване на исковата молба, а в случая и момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие, е в размер на 307,56лв. Делото
не се характеризира с правна и фактическа сложност, протекло е общо в две заседания,
като не са събирани голям брой доказателства и поради това претендираното
възнаграждение от 600лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено до
минималния размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 93, ал. 1
Закона за туризма /ЗТ/ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от М. М. А., с
ЕГН ********** и адрес: гр.С, кв.“В“, ул.16 №4 за осъждане на „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК
***** и седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к. М Л И, бл. 60Б, ет. 4, ап. 33 да
заплати на ищеца сумата от 1037 лева, представляваща направени допълнителни
разходи във връзка с Договор № 2302477 от 23.08.2021 г., както следва: сумата от
236,96 евро – полет С – Б, сумата от 173,22 евро – полет Б – С и сумата от 121,60 евро
– нощувка в гр. Олбия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба – 31.05.2022 г. до окончателното плащане и сумата от
71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.09.2021 г. до 30.05.2022 г.
ОСЪЖДА М. М. А., с ЕГН ********** и адрес: гр.С, кв.“В“, ул.16 №4 да
заплати на „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к. М
Л И, бл. 60Б, ет. 4, ап. 33 на осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на
307,56лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8