Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 25.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №1394 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.274, ал.1, т.1 КЗ/отм./.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.С.М.– Г.и П.В.Д.– ***против М.И.Н., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че на 04.01.2015г. около 00.30 часа в ***М. И.Н. управлявайки л.а.***с рег.№ ***, собственост на И.Ц.Д., без свидетелство за правоуправление на МПС и поради движение с несъобразена скорост се удря в л.а.***с рег.№ ***, собственост на Н.Б.Я., което е паркирано, като му нанася имуществени вреди. Твърди, че за настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол от 05.01.2015г.на ОД на МВР Плевен. Твърди, че на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”- полица № ***със срок от 17.06.2014г. до 16.06.2015г. на ЗК “***” АД на л.а. ***с рег.№ ***, със З.к. „Л.и.”АД, собственикът на увреденото МПС е подал уведомление в ЗК”***”АД и е образувана щета № 0014-5060- 15-300064.Извършен е оглед на автомобила и е определено обезщетение за имуществени вреди в размер на 993.25 лв.. което е изплатено с РКО № 61 от 16.02.2015г. на собственика Н.Я.. Освен изплатеното обезщетение претендира и 10.00 лв.ликвидационни разноски или общо 1003.25лв. Твърди, че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка “ Гражданска отговорност “на автомобилистите се поражда правния интерес на ЗК “ *** “ АД за предявяване на настоящата претенция. Излага съображения, че с изплащане на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка “Граяеданска отговорност“, “ЗК “***“ АД встъпва в правата на пострадалия против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение по имуществената застраховка.
Моли да бъде признато за установено вземането на ЗК”***”АД срещу М. И.Н. ЕГН ********** *** произтичащо от застраховка „Гражданска отговорност” на лек ***с рег.№ ***със ЗК”***”АД с полица № ***валидна от 17.06.2014г. До 16.06.2015г. за сумата от 1003,25 лв./993,25 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разходи/,ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 8230/2018г. на РС-Плевен и направените съдебни разноски включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. допустим- предявен в законно определения срок I ПК, но е неоснователен. Счита, че съставеният констативен протокол за ПТП не отговаря на изискванията на Наредба за реда и документиране, издадена по чл.125а, ал.2 ЗдвП, тъй като констативния протокол е официален писмен документ, ползващ се с материална доказателствена сила. На основание чл.193, ал.1 ГПК оспорвам автентичността на представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 05.01.2015 г и приложения към него план-схема. Оспорва авторството на извършителя М.Н.. Твърди, че е налице съпричиняване от друго лице а именно собственика на автомобил описан в протокол за ПТП като участник №2-Н.Б.Я., соственик с рег.№***„***". Твърди, че автомобилът е паркиран неправилно, което е в причинна връзка с настъпилите увреждания на автомобил марка „***" На следващо място оспорва и размера на причинените вреди. Твърди, че поканата за доброволно изпълнение изх. Л -№912/26.03.2015 г не е получена от ответницата. В качеството си на особен представител счита, че ИМ не може да се счита за покана за доброволно изпълнение която да е връчена.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от
Застрахователна полица № ***от 16.06.2014г., че между ЗК *** АД, в качеството
на застраховател и И.Ц.Д.
е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за МПС ******с ДКН ***, със срок на валидност на застраховката от 17.06.2014г.
до 16.06.2015г.
Видно от Акт № 54/636426/01.01.2015г. за
установяване на административно нарушение, М.И.Н., ЕГН**********, на
04.01.2015г. около 0,30 часа в ***посока кръгова връзка Шел управлява лек
автомобил ***318 с ДК № ***, като при движение с несъобразена скорост и пътните
условия-заледен участък изгубва контрол над МПС и се удря в паркиран лек
автомобил *** без рег.табела отдясно по посока на движението, който от удара се
измества и удря паркиран зад него лек автомобил ***, с ДК № ***и предизвиква
ПТП с материални щети. Водачът е неправоспособен.
Не се спори между страните и се установява от
представените писмени доказателства, че пострадалите лица са заявили претенция
за изплащане на претърпените вреди, в резултат на което застрахователя –ищец е
заплатил на претърпелите вреди от ПТП лица-А.С.А. 993.25 лева. Видно е, че
съгласно Договор за покупко-продажба на МПС от 12.05.2014г. с нотариална
заверка на подписите, пострадалото лице е А.С.А., който е придобил правото на
собственост върху увреденото МПС на посочената в договора дата и факта,
въпреки, че не е извършена пререгистрация на автомобила по надлежния ред.
Съдът възприема изцяло заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От него се установява, че М. И.Н. управлявайки застрахованото
МПС - ***с peг № *** причинила материални щети на л.а. „***” с peг № ***,
собственост на Н.Б.Я..Обстоятелства, нарушение причини и условия за ПТП: М. И.Н.,
управлявала автомобил ***с per № *** без свидетелство за правоуправление на
МПС. При движение по крива в завой наляво загубила контрол на автомобила и
блъснала паркиран автомобил на ул. „***л.а. „***” с per № ***, собственост на Н.Б.Я..
Деформациите по автомобила „***” са в предната част на автомобила: преден
капак, решетка декоративна, фарове, мигачи, предни калници, радиатор, климатик
и др. Описаните щети по автомобил „***” с per № *** в документи по делото и
приложените снимки е видно, че са по предната част на автомобила и съответстват
на механизма на произшествието, удар на автомобил „***” от л.а. ***.
Настъпилите, описани щети и ремонтните операции са във връзка с движение на автомобил
***при челен удар по кривата на завоя неконтролиран от водача за движение в
границите на пътното платно. Стойността на щетите по л.а. „***” с per № *** са
в причинко следствена връзка с произшествието. Извършеният ремонт на автомобила
е само във връзка с настъпилите щети при произшествието. Стойността на щетата е
993,25 лв. Общо ликвидационни разходи 10,00 лв.
При така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
Плащането
на застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС, е правомерен
юридически факт, тъй като е предмет на изпълнение на възникнало за
застрахователя задължение да го стори. Предпоставките за възникване на това
задължение, респ. за пораждане насрещното право на третото лице да получи
застрахователно обезщетение, запълват следния законов фактически състав: 1/
действие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност; 2/
настъпване на застрахователното събитие - осъществения риск, т.е. факта на ПТП,
явяващ се; 3/ източник на реална имуществена вреда, претърпяна от третото лице,
която е ; 4/ установена по вид и парична стойност/ оценка/.
Регресното
право на застрахователя срещу застрахования е уредено при застраховане
“Гражданска отговорност”. Съгласно чл.274, ал.1 КЗ застрахователят се
освобождава от задължението по договора за застраховка към застрахования при
задължителното застраховане “Гражданска отговорност”, когато вредите на третите
лица са причинени от застрахования по време на управление на МПС след употреба
на алкохол с концентрация над допустимата от закона, под въздействието на друго
упойващо вещество или без да е взел мерки за отстраняване на възникнала по
време на движение повреда или неизправност в МПС, следствие на което е
настъпила щета. Правото на регрес на застрахователя настъпва след като плати
обезщетението на третото увредено лице. Регресното право е средство за
санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в
закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна
премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите
лица не се освобождават от гражданската си отговорност.
Съгласно
чл. 45, ал.1 и чл.51, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредата може да бъде причинена в резултат на извършени виновни
действия или бездействия. Вината се предполага до доказване на противното.
Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е допуснал настъпването на
вредата или макар да не е предвиждал настъпването на определен резултат, е бил
длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да
я предотврати.
Удовлетворяването
на правото на обезщетение, чийто носител е увреденото трето лице има двоен
погасяващ ефект- погасява се както това пряко субективно право/ на третото
увредено лице да претендира заплащане на вредите от застрахователя по
застраховка Гражданска отговорност/, така и правото на това лице към
причинителя на вредата. Затова в идейната основа на разглежданото законно
регресно право е заложен един общ правен принцип- този за недопустимост на
неоснователното обогатяване /този, който уврежда, нито е справедливо, нито е
разумно да избегне в крайна сметка тежестта на поемане на възстановителната
стойност на вредата, която друго лице е платило на увредения, независимо, че
това е извършено по силата на договор.
За
успешното провеждане на регресния иск ,при условията на пълно и главно
доказване,ищецът следва да установи съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „ГО” за управлявания от ответника
автомобил, заплащането на обезщетение на собственика на увредения автомобил, а
така също и елементите на деликта-вреда,противоправно поведение, причинна
връзка между противоправното поведение на причинителя на вредата и твърдените
от ищеца вреди. В тежест на ищеца е да докаже по несъмнен начин,чрез надлежни
доказателства,че ответникът е управлявал МПС без валидно свидетелство за
правоуправление. По делото не е спорно, че
за процесния автомобил,управляван от ответницата е сключен валиден договор за
гражданска отговорност. Оспорена е вината на ответницата за настъпването на
процесното ПТП и е направено възражение за съпричиняване поради неправилно
паркиране на автомобила, на който са причинени вредите в резултат на процесното
ПТП. Не е спорно между страните, че към датата на настъпване на процесното ПТП
ответницата не е имала валидно свидетелство за управление на МПС. От друга
страна, ищеца твърди отрицателен факт, а ответника по делото не ангажира
доказателства, ако твърди, че е имал надлежно свидетелство за управление на
МПС. Съдът намира този факт за доказан и от събраните по делото доказателства- представен протокол за ПТП, в който е отразен
механизма на ПТП, както и че водача няма свидетелство за управление на МПС.
Протокола не е оспорен ответника. Протокола носи подписа на М.Н..
Не се
оспорва, че обезщетението за претърпените вреди от процесното ПТП са изплатени
на пострадалите лица на 16.02.2015г. с РКО № 61/16.02.2015г.
Доколкото
се установиха по делото всички елементи от фактическия състав на чл.274, ал.1,
т.1 КЗ, то следва да бъде прието, че ответника по делото дължи заплащане на
платената от застрахователя сума в размер на 1003,25 лв.
По тези
съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.274, ал.1, т.1 КЗ се явява основателен и доказан в предявения си
размер от 1003,25 лв. и за тази сума следва да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 75,00
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1, ответника по делото следва
да бъде осъден да заплати на ищеца по делото направените от него деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, ДТ и Депозит за
вещо лице и за особен представител в общ размер от 525,00 лв./100,00 лв+25,00+200
лв.+200 лв./
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на чл.422, ал.1, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.274, ал.1, т.1 КЗ, по отношение на М.И.Н., ЕГН **********,***, че
ДЪЛЖИ на З.К. „ Л.И.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, представляван от С.С.и М.М.-Г.-***,
сумата 1003,25 лева, представляваща стойността на изплатено обезщетение по
застрахователна полица № ***от 16.06.2014г., по щета № 0014-5060-15-300064,
ведно със законната лихва за забава от 14.11.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 5158/15.11.2018г. по
ч.гр.д.№8230/2019 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК М.И.Н., ЕГН **********,***, да плати на З.К. „ Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представляван от С.С.и М.М.-Г.-***, сумата
от 75,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.8230/2019 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на осн.чл.78, ал.1 ГПК, М.И.Н., ЕГН **********,***, да
плати на З.К. „ Л.И.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, представляван от С.С.и М.М.-Г.-***,
сумата от 525,00 лв деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение, ДТ, депозит за вещо лице и особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: