Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 18.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив. Велчева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 283 по описа за 2019 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, вр. с чл. 211
от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от от Г.П.М.,
с ЕГН **********,*** А, чрез адв. К. К. от АК-Русе,
против Заповед рег. № 372з-1304/13.05.2019 г. на Директора на ОДМВР – Шумен, с която на основание
чл.204, т.3 във връзка с чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, при спазване на чл.206,
ал.1, чл.195, ал.1 и чл.210, ал.1 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от 6 месеца на държавен служител - мл. инспектор Г.П.М. на
длъжност мл. автоконтрольор II степен, в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност, сектор „ПП“, отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР-Шумен, за нарушение на служебната дисциплина по
чл.194 ал.2 т.1 и 2, вр. чл.200 ал.1 т.11, предл. първо от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения,
във вр. с глава четвърта раздел втори, чл.99 т.2, т.5
и т.8 и чл.80 ал.2 т.20 от Инструкция №8121з-749/2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.
В жалбата се изразява несъгласие с
издадената заповед, като оспорващият сочи, че в хода на производството са
допуснати следните пороци – неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Счита, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен и моли съда да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с адв. К., РАК, който поддържа изцяло
депозираната жалба, съобразно изложените в нея основания и аргументи.
Претендира за присъждане на разноски, като представя списък на същите.
Пълномощникът, представя от името на доверителя си писмени бележки, в които
излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед.
Ответникът, редовно и своевременно
призован се предсавлява от юриск.
С., която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира разноски. В писмени бележки доразвива съображенията си за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168
от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
Жалбоподателят Г.П.М. на длъжност мл. автоконтрольор II степен, в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност, сектор „ПП“, отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР-Шумен, бил назначен като длъжностно лице – старши на екип от състав в
наряд с позивна „Явор 7“ за времето от 08.00 часа на 28.03.2019
г. до 20.00 часа на същата дата. В състава на наряда бил и колегата му младши
инспектор С.С.К. - младши автоконтрольор.
По време на дежурството им бил получен
сигнал за ПТП без пострадали до с. Р. Димитриево около 15.35 часа от ОДЧ. М. и К.
били изпратени на място. Сигналът бил подаден от Л.В., участник в инцидента.
При пристигането служителите установили водачите на МПС, участници в ПТП,
извършена им била проверка за употреба на алкохол, проверени били документите
им.
Служителите констатирали, че между
водачите има съгласие относно вината за възникналото ПТП, поради което решили,
че няма да вземат отношение по случая, което обстоятелство не е докладвано по
съответния ред.
В телефонен разговор с подателят на
сигнала било установено, че между водачите не е съставен двустранен протокол за
настъпилото ПТП.
Тези обстоятелства били констатирани при
извършена проверка на 28.03.2019 г. около 16.30 часа от комисар Д., н-к отдел
ОП при ОД МВР – Шумен, който установил екипа на местопроизшествието на ПТП в с.
Р. Димитриево, където служителите са изпратени по сигнал на ОДЧ за възникнало
ПТП, но не са изпълнили задълженията си глава четвърта раздел втори от
Инструкция №8121з-749/2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение. Тези констатации били обективирани в Справка №УРИ372р-6229, изготвена от комисар Д..
С резолюция обективирана
върху справката е възложено извършването на проверка на началник сектор ПП В. Г.,
който след приключване на проверката изготвил Справка рег. № 869р-2500/30.04.2019
г., съдържаща предложение за налагане на дисциплинарни наказания на двамата
служители.
На 03.05.2019 г. М. и К. били запознати
със справката, което удостоверили с подписите си.
До двамата служители били изготвени
Покани за даване на обяснения, съответно рег. № 372з-8565/10.05.2019 г. до М.,
по повод която последният дал писмени обяснения на 13.05.2019 г. и рег. №
372р-8564/10.05.2019 г. до К., който също на 13.05.2019 г. дал писмени
обяснения по случая. На същата дата 13.05.2019 г., видно от резолюции върху
обясненията, същите били приети от Директора на ОДМВР-Шумен.
На основание на направените
констатациите в процеса на проведеното административно производство директорът
на ОДМВР – Шумен издал оспорената Заповед рег. № 372з-1304/13.05.2019 г. на Директора на ОДМВР – Шумен, с която на основание
чл.204, т.3 във връзка с чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, при спазване на чл.206,
ал.1, чл.195, ал.1 и чл.210, ал.1 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от 6 месеца на държавен служител - мл. инспектор Г.П.М. на
длъжност мл. автоконтрольор II степен, в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност, сектор „ПП“, отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР-Шумен, за нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2
т.1 и 2, вр. чл.200 ал.1 т.11, предл.
първо от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, във вр.
с глава четвърта раздел втори, чл.99 т.2, т.5 и т.8 и чл.80 ал.2 т.20 от
Инструкция №8121з-749/2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение.
Заповедта била връчена на М. лично на 14.05.2019
г., който я оспорила пред Административен съд – Шумен с жалба № УРИ
372000-10357/29.05.2019 г.
По искане на страните в съдебно
заседание бяха събрани гласни доказателства и беше извършен оглед на магнитен
носител – възпроизвеждане файловете, съдържащи се на магнитен носител във
връзка с позвъняване на тел.112 по повод процесното
ПТП.
От разпита на св. С. – ПИ при група ОДЧ
се установява, че двамата участници в ПТП са подали отделни сигнали на тел.112.
След посещение от патрулен екип на ОДЧ е върната информация, че водачите са
постигнали съгласие помежду си и не желаят намесата на полицейските служители.
След като получил тази обратна информация, С. я отразил в дневник и случаят е
приключен. Разяснява, че не регистрира номер на двустранен протокол за ПТП.
При възпроизвеждане на магнитния носител
се установи, че поради мястото на ПТП -
участък със завой, никой от двамата участници в ПТП не е останал на
местопроизшествието, а всеки изтеглил МПС на безопасно място и всеки поотделно
сигнализирал с обаждане на 112. Двамата участници в ПТП И.М.К. и Л.Т.В. бяха разпитани
за пръв път в съдебно заседание, от показанията на които се установява, че
щетите по двете МПС са били незначителни и двамата са се споразумели, което са
заявили пред полицейския екип, посетил ПТП. Била извършена проверка на
редовността на документите им и били изпробвани за употреба на алкохол.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.
149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 146
от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган,
спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е в съответствие с
целта на закона.
Дисциплинарната отговорност на
служителите в МВР, които са нарушили служебната дисциплина е уредена с
разпоредбите на Глава
осма на ЗМВР и Инструкция
№ 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията и дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието и дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр.34 от 12.05.2015 г.
По делото не е спорно, че към момента на
издаване на процесната заповед жалбоподателят е
заемал длъжността мл. инспектор Г.П.М. на длъжност мл. автоконтрольор
II
степен, в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност, сектор „ПП“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Шумен.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – Директор
на ОДМВР – Шумен ст. Комисар Я.Р.,
който в качеството си на служител заемащ ръководна длъжност, съгласно
разпоредбата на чл.
204, т.3 от ЗМВР има право да налага дисциплинарните наказания изброени в чл.
197, ал.1, т.1- 3
от ЗМВР.
Заповедта е издадена в срока по чл.
195, ал.1 от ЗМВР при съблюдаване на изискванията на чл.
210, ал.1 от ЗМВР по отношение на индивидуализацията на извършителя, като
дисциплинарно-наказващият орган е изложил приетите за установени от него
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата за това,
както и правното основание за нейното налагане. В заповедта е посочено, че
извършеното от жалбоподателя нарушение е установено със Справка рег. №
869р-2500/30.04.2019 г. и останалите материали по дисциплинарната преписка,
които представляват неразделна част от заповедта и съдържа мотивите за нейното
издаване.
Същевременно съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на
процесуалните норми и в нарушение на материалните разпоредби на закона поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.
208, ал.1 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение
по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал.1, т.1 дисциплинарното производство може да
започне и без издаване на заповед.
В настоящия случай съдът приема, че
дисциплинарното производство е започнало с поставяне на резолюция с дата 02.04.2019
г. : "Г-н Г. за проверка и търсене на дисциплинарна отговорност на
служителите М. и К.“ върху Справка №УРИ372р-6229.
В този смисъл следва да се приеме, че
дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ е разпоредил извършване на проверка по
реда на чл.
205, ал.2 от ЗМВР, но в нарушение на чл. 16
от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., тъй като не е издал заповед в
писмен вид по утвърден за това образец и не е изпратил нейно копие в дирекция
"Човешки ресурси" – МВР, както и не е запознал жалбоподателя Г.М.
срещу подпис и отбелязване на датата и часа на запознаване.
Липсата на издадена писмена заповед по
утвърден образец не представлява съществено процесуално нарушение само по себе
си, но по този начин е препятствано изпълнението на задължението на ДНО да
запознае държавния служител със заповедта посредством полагане на негов подпис
с отбелязване на дата и час, в резултат на което жалбоподателят не бил
своевременно запознат с факта на извършваната дисциплинарна проверка и да
участва в нея от самото й начало. Същевременно съдът намира, че това не е
довело до ограничаване правото на жалбоподателя М. да осъществи защитата си,
тъй като същият е бил запознат със съдържанието на справка Справка рег. №
869р-2500/30.04.2019 г. относно данни за неизпълнение на служебните задължения
и заповеди от страна на служители от сектор "ПП" при ОД МВР – Шумен и
от този момент е имал възможността да участва пълноценно в проведеното
дисциплинарно производство, самостоятелно или подпомаган от друг служител на
МВР, съгласно разпоредбата на чл.
205, ал.3 от ЗМВР.
Съгласно нормата на чл.
210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в
която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта формално отговаря на тези
критерии.
Според ДНО, М. е извършил две нарушения
по чл. 194, ал.2 т.1 и 2 - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители; 2. неизпълнение на
служебните задължения.
Двете нарушения са квалифицирани като
такива по чл.
200, ал.1, т.11, предл.1 от ЗМВР, за които се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Неправилно
ДНО е субсумирал извършените според него нарушение
като такива по предложение първо на чл. 200, ал.1, т.11, тъй като в него е
посочено само неизпълнението на служебните задължения, но не и неизпълнението
на заповеди. Това несъответствие между фактическите и правните основания
изложени в оспорената заповед представлява процесуално нарушение, което е
съществено, тъй като не е посочено материалното основание за налагане на
наказанието "порицание" по отношение на извършеното според ДНО
нарушение по чл.
194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Горното представлява съществено нарушение по
смисъла на чл.
146, т.2, вр. с чл.
59, ал.2, т.4 от АПК.
В оспорената заповед ДНО е посочил, че:
"... служителят М. не е изпълнил служебните си задължения, а именно – след
като е посетил с колегата си К. ПТП само са изпробвали участниците за употреба
на алкохол, но не са разследвали ПТП, за да установят неговия механизъм и не са
изготвили никакви документи..“
Съгласно чл. 80, ал.2, т.20 от
Инструкция № 8221з-749/20.10.2014 г. – служителя, осъществяващ дейност по пътен
контрол, е длъжен да изследва обстоятелствата и изготвя необходимите документи
за настъпило ПТП в предвидените от закона случаи. ДНО е посочил също така, че М.
е нарушил чл. 99 т.2,5 и 8 от Инструкция
№ 8221з-749/20.10.2014 г.: 2. извършва оглед на местопроизшествието,
причинените щети на ППС, на пътя и неговите принадлежности или щети на други
лица, организацията на движението – наличието на пътни знаци, светофарна
уредба, маркировка, като заснема фактическата обстановка с цифров фотоапарат:а)
общ изглед на местопроизшествието;б) изглед по посока на движение на всеки участник
в ПТП;в) знаково стопанство и организация на движението;г) щети, причинени от ПТП по ППС, сгради, съоръжения, прилежаща
инфраструктура и др.;д) следи, оставени на местопроизшествието от участниците в
ПТП;е) разположение на ППС спрямо определения ориентир;
5. издава необходимите документи
(протоколи за ПТП, АУАН, скици на ПТП); протоколът за ПТП се подписва от
участниците в него;8. попълва чрез РСОД показателите, необходими за отчет и
анализ на ПТП.
Съдът намира, че от анализа на
установената в административната преписка и по делото фактическа обстановка не
може да се направи извода, че Г.М. е извършил дисциплинарните нарушения, за
които му е наложено наказанието "порицание" за срок от шест месеца.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 80, ал.2, т.20 от Инструкция №
8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите
по контрол на пътното движение, служителят осъществяващ дейност по
пътен контрол, е длъжен да изследва обстоятелствата и изготвя необходимите
документи за настъпило ПТП в предвидените от закона случаи.
Според чл. 99, т.5 и т.8 от същата
Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г., когато са причинени само материални щети
и ПТП не се разследва от ДОГ, нарядът е длъжен да разследва причините за
неговото настъпване, като издава необходимите документи /протоколи за ПТП,
АУАН, скици на ПТП/, като протоколът за ТПТ се подписва от участниците в него и
да попълни РСОД показателите, необходими за отчет и анализ на ПТП.
Жалбоподателят не е извършил нарушение
на разпоредбата на чл. 80, ал.2, т.20 от Инструкция №
8121з-749/20.10.2014 г., тъй като от установените в дисциплинарното
производство факти и обстоятелства и от събраните по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че същият не е бездействал, а напротив – той и
колегата му са извършили действия по проверка редовността на документите на
участниците в ПТП и проверка за употреба на алкохол, докладвали са на ОДЧ, че
между водачите е налице съгласие и нежелаят намесата на полицейски служители,
което е отразено от последния и случаят е приключен.
След като двамата участници в ПТП са
постигнали съгласие да попълнят двустранен протокол за ПТП, за жалбоподателя е
отпаднала необходимостта да състави протокол за ПТП – обстоятелство, което се
потвърди от разпита на двамата участника в ПТП – И.К. и Л.В.. Показанията на
двамата са последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира с
доверие. Същите заявиха категорично, че предвид незначителните материални щети
са нямали претенции и разногласия помежду си-съгласие, което са изразили пред
полицейските служители.
Нарушаването на разпоредбата на чл. 80,
ал.2, т.20 от Инструкция може да се осъществи единствено чрез бездействие,
която в случая не е налице, тъй като жалбоподателят заедно с неговия колега К.
са извършили действия по проверка редовността на документите на участниците и проба
за употреба на алкохол, докладвали са на ОДЧ, като предвид съгласието,
постигнато между двамата участници, не се е налагало извършването на други
действия.
Освен това съдът намира, че по аргумент
от чл.
125, т.7 от ЗДвП в конкретния случай за жалбоподателя е отпаднало
задължението да посети мястото на процесното
произшествие, поради факта на постигнатата договореност между участниците в
него да попълнят двустранен протокол за ПТП. В този смисъл от момента на
постигане на това споразумение за М. не е съществувало задължението да извършва
действията предвидени в Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. свързани с
посещаване на ПТП.
Не е налице и нарушение по чл.
194, ал.2, т.1 и 2 от ЗМВР, тъй като не се сочи в какво конкретно се
изразява неизпълнението на заповедите и разпорежданията на министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители
Отделно от изложеното при издаване на
оспорената заповед ДНО е нарушил разпоредбата на чл.
206, ал.2 от ЗМВР, съгласно която при определяне на вида и размера на
дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Посочените обстоятелства не са обсъдени поотделно от органа в своята конкретика. Изброяването им в заповедта, без да се обсъжда
всяко едно от тях конкретно и с факти, не дава възможност на съда да упражни
ефикасен съдебен контрол върху тези обстоятелства.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, поради което се явява немотивиран и
недоказан и поради това постановен в несъответствие с материално-правните
разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против него се явява
основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл.
143, ал.1 от АПК и при липсата на направено възражение за прекомерност по
реда на чл.
78, ал.5 от ГПК, съдът намира искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10.00 лв.,
5.00 лв. за издаване на съдебно удостоверение и изплатено възнаграждение на
адвокат в размер на 600.00 лв., за основателно.
По отношение на сумата от 60.00 лв., заплатени по определен от съда депозит
за призоваване на свидетели, съдът констатира, че свидетелите не са поискали и
съответно не са им изплащани средства от депозита, поради което вносителят ще
следва с писмена молба да поиска възстановяването им.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед рег. № 372з-1304/13.05.2019 г. на
Директора на ОДМВР – Шумен, с
която на основание чл.204, т.3 във връзка с чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, чл.206,
ал.1, чл.195, ал.1 и чл.210, ал.1 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от 6 месеца на държавен служител - мл. инспектор Г.П.М. на
длъжност мл. автоконтрольор II степен, в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност, сектор „ПП“, отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР-Шумен, за нарушение на служебната дисциплина по
чл.194 ал.2 т.1 и 2, вр. чл.200 ал.1 т.11, предл. първо от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения,
във вр. с глава четвърта раздел втори, чл.99 т.2, т.5
и т.8 и чл.80 ал.2 т.20 от Инструкция №8121з-749/2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.
ОСЪЖДА
ОД на МВР - Шумен да заплати на Г.П.М., с ЕГН **********,*** А направените по делото
разноски за внесена държавна такса, съдебно удостоверение и възнаграждение на
адвокат общо в размер на 615.00 /шестстотин и петнадесет/ лева.
На
основание чл. 211 от ЗМВР, решението не подлежи на касационно оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :