Решение по дело №3222/2018 на Районен съд - Видин

                                                       Р Е Ш Е Н И Е - 531

 

гр. Видин, 11.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                                                      Председател : Владимир Крумов

 

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора ..................................                                                     като разгледа докладваното от съдията Крумов гр. дело № 3222 по описа за 2018год., и за да се произнесе, взе предвид следното :

  Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД от Б.Б.Г., ЕГН **********,***, против „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, пл.“Света Неделя“ № 7.

Твърди се от ищеца, че през 1998г. започнал работа при ответното дружество като експерт кредитна дейност, а от 16.02.2007г. бил назначен за Директор на Офиса на ответното дружество в гр. Видин. По време на заемане на длъжността, ищцата претърпяла на 05.09.2014г. трудова злополука. Злополуката била призната за трудова с Разпореждане № 17248 от 24.09.2014г. на ТП на НОИ – София град. За времето от 05.09.2014г. до 15.02.2015г. на ищцата били издавани болнични листове за претърпяната трудова злополука, а след това било издадено ново разрешение за отпуск заради злополуката от ЛКК. Въведени са обстоятелства относно болки и страдания настъпили в резултат от трудовата злополука и последващо лечение. Състоянието на ищцата се влошавало, което обстоятелство я лишавало от възможността да работи по професията си. След станалата трудова злополука с ищцата, от ответното дружество, по време когато ищцата била в отпуск по болест, същата била извикана в офиса на банката и й било направено предложение с вх. № 143 / 21.05.2015г. да напусне работа на основание чл. 331 от КТ. Ищцата била принудена да приеме предложението, тъй като й казали, че ще бъде уволнена поради несправяне с работата, ако не подпише. От 01.06.2015г. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено след повече от 16 години работа. Веднага след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата се регистрирала в Дирекция „Бюро по труда“ Видин, като редовно поддържала регистрация. Ищцата правела много опити да намери работа, отговаряща на квалификацията й, но поради уврежданията, които имала, не успяла да намери работа. С Експертно решение на ТЕЛК № 4399 / 12.12.2016г., във връзка с трудовата злополука, на ищцата била призната трайно намалена работоспособност за срок от две години. Настъпилите увреждания в резултат на трудовата злополука сериозно затруднявали ищцата при намирането на работа. С решение по гр. дело № 1677 / 2016г. на Районен съд Видин било присъдено обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди. Наред с неимуществени вреди ищцата претърпяла имуществени вреди – пропуснати ползи, тъй като за периода от 01.06.2015г. до месец декември на 2016г. била останала без работа, въпреки регистрацията си в Дирекция „Бюро по труда“ Видин. За този период ищцата не могла да си намери работа заради получените увреждания. За исковия период месец декември на 2015г. до месец ноември на 2016г. на ищцата била изплатена сумата в общ размер на 15 550,05лева от Дирекция „Бюро по труда“ Видин. Ако не бе пострадала при трудовата злополука ищцата би могла да получава ежемесечна заплата подобна на тази, която получавала при ответното дружество, а именно по 2 307,79лева. Общият размер на пропуснатите ползи за исковия период е 13 454,88лева. В началото на месец декември на 2018г. ищцата изпратила до ответната страна покана за доброволно заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, настъпили в резултат на трудовата злополука.

Иска Съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца : сумата в общ размер на от 13 454,88лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, за периода от 01.12.2015г. до 30.11.2016г., представляваща сбор ежемесечни обезщетения, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би могъл да получи, ако не бе претърпял трудовата злополука и бе останал на работа в ответното дружество, и получаваното обезщетение за безработица, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, сумата от 2 834,74лева обезщетение за забава върху горната сума за периода от 01.12.2016г. до 28.12.2018г., сумата от 610,00лева представляваща общ размер на лихви за забава върху всяко ежемесечно обезщетение, считана от първо число на следващия месец, за който се дължи до 01.12.2016г.

От ответната страна е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорва основателността на исковете. Направено е възражение за погасени по давност претенции. Въведено е възражение за липса на пряка причинно – следствена връзка между претърпяната трудова злополука и претендираното обезщетение за пропуснати ползи. Трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие по чл. 331 от КТ с отправено предложение от работодателя и изрично писмено приемане на предложението от ищцата на 25.05.2015г.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначени и изслушани са три съдебно-счетоводни експертизи.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна :

Не се спори от страните въведеното с исковата молба трудово правоотношение между страните, неговото съдържание и прекратяване. Не е спорно обстоятелството на претърпяване на трудовата злополука от ищцата. С разпореждане № 17248 от 24.09.2014г. на Териториално поделение на НОИ – София град декларираната злополука станала с ищцата на 05.09.2014г. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Със Заповед № 144 / 25.05.2015г. на ответната страна трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 331, ал. 1 от КТ, считано от 01.06.2015г. С Експертно решение № 3698 от 21.10.2016г. на ТЕЛК при МБАЛ “Света Петка“ АД Видин, на ищцата е определена 20 % трайна неработоспособност поради общо заболяване и 30% трайна неработоспособност поради трудова злополука със срок за две години до 01.10.2018г. Датата на инвалидността е 10.05.2016г. С Експертно решение № 4399 от 12.12.2016г. на ТЕЛК при МБАЛ “Света Петка“ АД Видин, на ищцата е определена 76 % трайна неработоспособност поради общо заболяване и 30% трайна неработоспособност поради трудова злополука със срок за две години до 01.12.2018г. Датата на инвалидността е 10.05.2016г.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение за разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал ищецът, ако е на работа в ответното дружество, и размера на полученото обезщетение за безработица, на база получаваното брутно трудово възнаграждение от ищцата преди освобождаването й. На база брутното трудово възнаграждение за исковия период и получаваното от ищеца обезщетение за безработица за същия период, разликата за процесния период е в общ размер от 12 143,55лева. Вещото лице е дало и вариант на база нетно трудово възнаграждение и на база основно трудово възнаграждение ведно с добавките за професионален стаж и опит. През исковия период ищцата не е работела по трудово правоотношение.

Останалите събрани по делото доказателства не са необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :

            Спорен въпрос между страните е наличието на причинна връзка между претърпяната трудова злополука и твърдените имуществени вреди, доколкото трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 331, ал. 1 от КТ преди исковия период, т.е. може ли да се присъдят имуществени вреди, изразяващи се в претендираната разлика между трудово възнаграждение и обезщетение за безработица за период след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, след като основанието за прекратяване не е във връзка и не е следствие от трудовата злополука.

За вредите от трудова злополука е приложим принципът на пълното обезщетяване по чл. 51 от ЗЗД, според препращането на чл. 212 от КТ към гражданския закон за неуредените въпроси на имуществената отговорност на работодателя при смърт или увреждане на здравето на работника. Ако вредите са пряка последица от злополуката, настъпила при изпълнение на работата по трудовото правоотношение и довела в случая до 30 % трайна неработоспособност на ищцата за определен в Експертното решение срок, обезщетение за тях за периода на инвалидизацията се дължи, независимо от последвалото злополуката прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание. Предвид това възражението на ответната страна за липса на причинна връзка между увреждането и твърдяните вреди е неоснователно.

Налице е неработоспособност у ищеца за част от претендирания период, а именно от 10.05.2016г. до 30.11.2016г., поради заболяването му вследствие настъпилата трудова злополука. На ищцата е призната 30% трайна неработоспособност поради трудова злополука със срок за две години до 01.10.2018г. От приложената по делото регистрационна карта на лице, търсещо работа е видно че за претендирания период ищецът не е имал работа и не е получавал трудово възнаграждение.

 Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

В настоящия случай, ищецът търпи имуществени вреди, за периода от 10.05.2016г. до 30.11.2016г., които се изразяват в разликата между възнаграждението, което би получила, ако беше здрава и работеше в ответното дружество и получаваното от нея обезщетение за безработица. С оглед на горното, съдът намира, че са налице условията на чл. 200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за претендираните от ищеца имуществени вреди на посоченото основание, за периода от 10.05.2016г. до 30.11.2016г. в общ размер на 7 099,35лева, като искът в останалите части до пълния претендиран размер и период е неоснователен.

При определяне размера на обезщетението, съдът намира, че на ищеца ще следва да се присъди разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил на длъжността съгласно разпоредбата на чл. 228 от КТ и обезщетението за безработица. Тази разлика възлиза в общ размер от 7 099,35лева, съгласно първото заключение на вещото лице, поради което и иска ще следва да бъде уважен в тази част и за периода от 10.05.2016г. до 30.11.2016г. в останалата част до пълния претендиран период и размер искът е неоснователен.

Предвид частичната основателност на иска следва да се разгледа възражението на ответника за погасени по давност претенции. Исковете са предявени на 27.12.2018г. предвид което тригодишния давностен срок не е изтекъл за обезщетението за периода месец май на 2016г. до месец ноември включително на 2016г. 

С оглед частичната основателност на главния иск, частично основателни се явяват акцесорните искове за обезщетение за забава. Върху присъдени суми като обезщетение за вреди от професионално заболяване или трудова злополука по чл. 200 от КТ се дължи законната лихва върху тези суми не от датата на исковата молба, а от датата на увреждането. Обективната отговорност по чл. 200 от КТ не изключва приложението на разпоредбите на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В КТ няма конкретен текст за размера на дължимите се лихви, а самата разпоредба на чл. 200 КТ изисква наличие на вреда - професионално заболяване или трудова злополука. След като се отнася до претърпени от работника вреди, лихвата върху дължимата се сума се събира от момента на увреждането. При това положение законната лихва върху всяко ежемесечно обезщетение считана от първо число на месеца, следващ месеца за който се дължи до 01.12.2016г. е в общ размер на 180,70лева. Обезщетението за забава, върху главницата от 7 099,35лева, за периода от 01.12.2016г. до 27.12.2018г. е в общ размер на 1 492,84лева.

С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати по сметка на Районен съд Видин сумата в общ размер на 400,92лева за държавна такса по всеки иск и сумата в общ размер на 62,29лева за възнаграждение за вещо лице, съразмерно уважената част на исковете.

Ответната страна следва да заплати на ищцата сумата от 642,15лева за възнаграждение за адвокат съразмерно уважената част от исковете.

Ищецът следва да заплати на ответната страна сумата от 1 154,12лева за възнаграждение за адвокат съразмерно отхвърлената част на исковете.

            Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

Осъжда „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, пл.“Света Неделя“ № 7, да заплати на Б.Б.Г., ЕГН **********,***,  сумата в общ размер на 7 099,35лева, обезщетение за имуществени вреди за периода от 10.05.2016г. до 30.11.2016г., представляващо разликата между трудовото възнаграждение, ведно с добавките за професионален опит и стаж, което ищцата би могла да получава, ако не бе претърпяла трудова злополука, и обезщетението за безработица, която получава за същия период, ведно със законната лихва за забава считана от предявяване на иска 27.12.2018г. до окончателното издължаване, като иска до пълния претендиран период и размер отхвърля като неоснователен.

Осъжда „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, пл.“Света Неделя“ № 7, да заплати на Б.Б.Г., ЕГН **********,***,  сумата в общ размер на 180,70лева представляваща обезщетение за забава, върху всяко ежемесечно обезщетение за периода от 10.05.2016г. до 30.11.2016г., считано от първо число на месеца, следващ съответния месец за който се дължи обезщетението до 01.12.2016г., като иска до пълния претендиран размер и период отхвърля като неоснователен.

Осъжда „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, пл.“Света Неделя“ № 7, да заплати на Б.Б.Г., ЕГН **********,***,  сумата в общ размер на 1 492,84лева обезщетение за забава върху сумата от 7 099,35лева, за периода от 01.12.2016г. до предявяване на иска 27.12.2018г., като иска в останалата част до пълния претендиран период и размер отхвърля като неоснователен.

Осъжда „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, пл.“Света Неделя“ № 7, да заплати на Б.Б.Г., ЕГН **********,***,  сумата в общ размер 642,15лева разноски по производството, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Осъжда Б.Б.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, пл.“Света Неделя“ № 7, сумата в общ размер 1 154,12лева разноски по производството, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Осъжда „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, пл.“Света Неделя“ № 7, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 400,92лева за държавна такса.

Осъжда „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, пл.“Света Неделя“ № 7, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 62,29лева за възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.

 

 

                                                                                              Районен съдия :