Р Е Ш
Е Н И Е № 260142
Град Н., 02.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия П.П. административно наказателно дело № 1157 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.С.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление № НП249 от 17.10.2020г., издадено от И.С.Г.– заместник-кмет, направление “Бюджет и финанси” на О.Н. с което за нарушение на чл.20, ал.1 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на О.Н. ***, му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лева на основание чл.20, ал.2 от същата Наредба.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва и компетентността на заместник-кмета на О.Н. да издава наказателни постановления. Позовава се на разминаването в датата на издаване на постановлението, предвид, че в него като дата на издаването му е посочена такава, която е преди датата на нарушението, както и преди акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено. Като конкретно нарушени процесуални разпоредби посочва тези на чл.42, т.4 и чл..57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Оспорва изложената фактическа обстановка. Излага съображения и за маловажност на извършеното деяние. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Същият признава, че е рисувал трибагреник върху графити на бетонна стена, като самото рисуване на е било с графити. Като мотиви да нарисува трибагреника посочва липса на такъв в град Н.. Признава и че е направил снимки и ги е разпространил в интернет пространството и че изпитва гордост от това.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, нарушението счита за доказано от събраните доказателства, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, с които да се нарушава правото на защита на наказаното лице. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 23 октомври 2020г. служители на О.Н. са поискали съдействие от свидетеля Н.Т.К. на длъжност полицай ООР при РУ-Н. за извършено нарушение. Когато той заедно със свой колега са отишли пред сградата на общината, по-късно там се явили и двама души, между които и жалбоподателят В.В.. На всички тях служител от О.Н. е показал снимков материал на изображение – трибагреник с лъв, като на снимката се вижда другото лице, а според сведенията на служителя на общината, рисването е било с графити на брегоукрепителните стени и същият е посочил мястото, като от снимките мястото не може да се установи.
На 23.10.2020г. свид. Н.Т.К. е съставил АУАН № ІІ-101, бл. № 768106 за това, че на 22.10.2020г. около 17:00 часа в град Н., С.Ч., К.А., до църква “С.Й.А.”, В.С.В. рисува трибагреник с лого на движение “Възраждане” на брегоукрепително съоръжение. Като нарушена е посочил разпоредбата на чл.20, ал.1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Н.. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от един свидетел – Б.Г.С., за когото е посочено, че е очевидец, присъствал при установяване на нарушението, и от нарушителя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка. Като възражения при съставянето и връчването на акта, В.С.В. е посочил, че не е рисувал лого на никаква партия или движение, а само български национален символ.
Пак според показанията на актосъставителя на снимките не се е виждала никаква църква, както и че нито той, нито свидетелят, посочен в акта, са ходили на място за да установят дали рисунката е там, както се вижда на снимката, но и че от снимката не може да установи мястото.
Административно наказващия орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложена санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва наказателното постановление, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Като нарушена правна норма и в
Наказателното постановление и в АУАН е посочена чл.20, ал.1 от Наредба № 1 за
осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за
опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на
движение на територията на О.Н. ***. Съгласно тази разпоредба, се забранява писане, драскане и рисуване по
фасадите и вътрешната част от общите части на сградите, по оградите, пътните
знаци и пътните съоръжения. Т.е. с нея не се забравява въобще рисуването, а
само на посочените в тази разпоредба места, а „брегоукрепително съоръжение“ не
е сред изброените. В обстоятелствената част на НП и на АУАН не са изложени
обстоятелства, които да отъждествяват посоченото „брегоукрепително съоръжение“
с фасади на сгради, вътрешността на сгради, огради, пътни знаци или пътни
съоръжения. Това означава, че е нарушен материалния закон.
Самият
актосъставител признава, че от показаните му снимки не може да се установи
мястото, където се намира рисунката, както и че въпреки че е посочил, че в
близост се намирала и църква, по указания на служител от общината, на същата
тази снимка не е заснета такава. Това означава първо, че актосъставителят не е
установил мястото на описаното от него нарушение, като не само не е било
достатъчно, но и е недопустимо това да се установава единствено от снимка,
направена от друго лице, без да е изяснено кога е направена тази снимка. Признанията
на жалбоподателя не са достатъчни за да се приемат за доказани датата и мястото
на нарушението. Актосъставителят е бил длъжен поне ако не за установяване
точното време на извършването на рисунката, да посети мястото в град Н. –
Старата част, за да установи самото нарушение, т.е. че към този момент
рисунката все още съществува, и с оглед необходимостта той сам да установи
конкретното място и да го опише по начин, по който да бъде индивидуализирано в
максимална точност и яснота.
В случая обаче, актосъставителят е действал
единствено въз основа на твърдения на друго лице, които те самите е било
необходимо да бъдат доказани в хода на административно наказателното
производство.
С оглед
всичко това, настоящият съдебен състав приема, че са нарушени чл.42, т.3 и т.4
от ЗАНН, които нарушения са съществени и представляват самостоятелно основание
за отмяна на наказателното постановление.
Друго невярно обстоятелство в акта е посоченото, че единствения свидетел, вписан като него – ст. пол. Б.Г.С., е бил очевидец и е присъствал при установяване на нарушението. Актосъставителят не е установил и този негов колега да е посещавал мястото, описано от служител на О.Н. напротив признава, че и той не е установил и посетил мястото. Така, административно наказателното производство е започнало със съставяне на незаконосъобразен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а ал.3 на чл.40 от ЗАНН постановява, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая се установява, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел с имена ст. пол. Б.Г.С., който освен това не е присъствал при извършване или установяване на нарушението. Нарушението по чл.40, ал.3 от ЗАНН представлява процесуално нарушение, което също е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Така от една страна наказателното постановление е издадено при съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като същевременно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 и чл.53 от ЗАНН. Фактическото описание на нарушението в наказателното постановление е механично възпроизведено от описанието на тези факти в акта, поради което логично постановлението страда от идентични пороци, обосноваващи извод за липса на реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което означава неспазване на императивна законова разпоредба. Тези процесуални пропуски са съществени, тъй като са допуснати в действия по образуване на административно наказателното производство (относно акт), и в постановлението на правораздавателния акт по същество на производството. Изложените в акта обстоятелства не се явяват достатъчни за обосноваване на административно наказателната отговорност и не позволяват индивидуализацията на конкретното изпълнително деяние като административно нарушение с присъщите му обективни белези.
От друга страна, наличният по делото доказателствен материал, при тежест на доказване, лежаща изцяло върху административно наказващия орган, не позволява формиране по категоричен и несъмнен извод за извършено от страна на жалбоподателя административно нарушение с посочената в АУАН и НП правна квалификация по чл.20, ал.1 от Наредба № 1 на Общинския съвет - Н..
Ето защо съдът приема, че твърдяното административно нарушение не е доказано, а обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и е издадено при съществени процесуални нарушения и при необосновано и неправилно приложение на материалния закон.
Поради това не може да се иска от съда да приеме, подобно на актосъставителя и наказващия орган, единствено въз основа на изложеното от тях съответно в акта и постановлението, че на посочените в АУАН и НП време и неконкретизирано място, жалбоподателят е рисувал трибагреника, въпреки общите му признания, че е извършвал такава рисунка. За времето и мястото на извършването на нарушението и дори за това дали то съществува в посочените дата и час, не само не бяха ангажирани доказателства пред съда, но се установи, че въобще не са били предмет на изследване в хода на административнонаказателното производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно.
Ето защо и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Н.ският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП249 от 17.10.2020г., издадено от И.С.Г.– заместник-кмет, направление “Бюджет и финанси” на О.Н. с което за нарушение на чл.20, ал.1 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на О.Н. ***, му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лева на основание чл.20, ал.2 от същата Наредба, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: