№ 18920
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110114286 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от М. В. Б. срещу (ФИРМА)
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да
се постанови решение, с което да се признае за установено между страните,
че ищцата не дължи на ответника следните суми: 21 095,64 лева,
представляваща главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
кредит - ГФМК“ № BL14071 от 13.03.2008 г., ведно със законната лихва за
периода от 13.01.2015 г. до окончателно изплащане на вземането, 2 147,71
лева – договорна лихва за периода от 21.03.2014 г. до 12.01.2015 г., 40,00 лева
– такси по договора, начислени за периода от 10.05.2014 г. до 12.01.2015 г. и 1
520,77 лева – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 20.01.2015 г. по ч.гр.д. 1382/2015 г. по описа на СРС, 51-ви състав.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е образувано изпълнително
дело № 20158380401025 по описа на ЧСИ М. Б. по молба на ответника, въз
основа на гореописания изпълнителен лист и за гореописаните суми. Сочи, че
е отправила извънсъдебно искане до ответника за отписване на задължението
от ЦКР, но ответното дружество отказало. Аргументира, че процесните
вземания са погасени по давност и в тази връзка сочи, че изпълнителното
дело е било образувано на 20.01.2015 г. и прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК на 27.01.2023 г., като твърди, че в хода на изпълнителното
производство не са предприемани изпълнителни действия и развива подробни
съображения в тази насока. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и счита, че липсва
1
правен интерес от воденото на производството. Твърди, че изпълнителното
производство е прекратено, както и че ново такова не е образувано. Признава
иска по основание и подробно излага, че не е дал повод за завеждане на
делото, поради което моли разноските да останат в тежест на ищеца.
Евентуално прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която
е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на
съдебното дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране
или прекъсване на давността.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че е
издаден изпълнителен лист от 20.01.2015 г. по ч.гр.д. 1382/2015 г. по описа на
СРС, 51-ви състав за сумите както следва: 21 095,64 лева, представляваща
главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит - ГФМК“ №
BL14071 от 13.03.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 13.01.2015
г. до окончателно изплащане на вземането, 2 147,71 лева – договорна лихва
за периода от 21.03.2014 г. до 12.01.2015 г., 40,00 лева – такси по договора,
начислени за периода от 10.05.2014 г. до 12.01.2015 г. и 1 520,77 лева –
разноски по делото, въз основа на който срещу ищцата е образувано
изпълнително дело № 20158380401025 по описа на ЧСИ М. Б. по молба на
ответника.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено
2
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни
изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и
действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на
покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
Ответникът признава иска. Не излага твърдения и не представя
доказателства за спиране и прекъсване на давността, поради което съдът
намира искът за основателен и следва да го уважи изцяло.
По разноските:
Съдът намира, че доколкото ответникът с отговора на исковата молба
признава иска и изпълнителното дело, образувано въз основа на процесния
изпълнителен лист е прекратено преди депозиране на исковата молба, то
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски. В този
смисъл е константната практика на ВКС – Определение № 300 от 26.06.2013
г. по ч.гр.д. № 2274/2013 г., Първо ГО, Определение № 75 от 21.04.2017 г. по
ч.гр.д. № 1371/2017 г., Първо ГО, Определение № 66 от 12.02.2018 г. по
ч.гр.д. № 4770/2017 г., Трето ГО, Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д.
№ 510/2018 г., Четвърто ГО, Определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. №
2828/2018 г., Трето ГО, Определение № 534 от 06.12.2019 г. по ч.гр.д. №
4484/2019 г., Трето ГО.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
439 ГПК, че М. В. Б., ЕГН ********** не дължи на (ФИРМА), ЕИК
********* следните суми: 21 095,64 лева, представляваща главница по
Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит - ГФМК“ № BL14071 от
3
13.03.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 13.01.2015 г. до
окончателно изплащане на вземането, 2 147,71 лева – договорна лихва за
периода от 21.03.2014 г. до 12.01.2015 г., 40,00 лева – такси по договора,
начислени за периода от 10.05.2014 г. до 12.01.2015 г. и 1 520,77 лева –
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.01.2015
г. по ч.гр.д. 1382/2015 г. по описа на СРС, 51-ви състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4