РЕШЕНИЕ
№125/2.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на трети септември през
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева,
като разгледа докладваното НАХД № 444/2017
г. по описа на РС - Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба на И.Б.П., ЕГН:********** *** против Наказателно постановление № 17-0253-000196,
издадено на 10.05.2017 г. от Началника РУП към ОДМВР – Девня, с което на
въззивницата за нарушение по чл. 50 ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева; за
нарушение на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева и за нарушение на чл. 150 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в срок, като твърди, че
същото е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата си заявява, че е
правоспособен водач на МПС от 1995 г., но СУМПС й е било откраднато заедно с
други лични документи. Твърди, че в деня на проверката е отивала до гр. Добрич,
за да мине ГТП на автомобила, с което на практика не отрича едно от описаните в
АУАН нарушения. Заявява, че вина за настъпилото ПТП има водача на другия
автомобил, в който се е блъснала.
В първото по делото с.з., въззивника редовно призован, се явява и участва в
производството лично. Заявява, че поддържа жалбата, желае събирането на
допълнителни доказателства както и назначаването на защитник, тъй като
упълномощения от нея адвокат не се явявал по делата. Въпреки указанията на съда
не представя доказателства за невъзможността да си ангажира процесуален
представител по делото. В следващите по делото с.з. не се явява, като след
приключването им депозира молби за събиране на допълнителни доказателства, в
които сочи и причини за неявяването си.
Въззиваемата страна – РУП - Девня, редовно призована, не
се представлява и не представя становище по жалбата.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призована, не
изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 15.03.2017 г. в около 12, 00 часа въззивницата И.Б.П. пътувала с л.а. „***“
с рег № ВР *** ВМ, собственост на Х. Ц. М. по път 2702 в посока от гр. Вълчи
дол за с. Брестак. На кръстовището за гр. Добрич, тя не пропуснала движещия се
по път с предимство л.а. „***“ с рег. № В *** ВК с водач свид. П.П.И., който се
движел в посока от гр. Добрич за гр. Вълчи дол. В платното за движение на
автомобила на въззивника настъпил удар между двата автомобила, от който
настъпили незначителни материални щети, а самата П. леко пострадала и била
силно уплашена. Пристигналия на место екип на КАТ в състав свид. Х. исвид. Ч.
установили конкретната пътна обстановка и съставили протокол за ПТП. При
извършената проверка било установено, че управлявания от въззивницата автомобил
не е преминал ГТП, а самата тя не притежава СУМПС. С оглед на това й бил
съставен АУАН, който тя подписала с отбелязването, че има известни възражения
по него. Такива не постъпили в законоустановения тридневен срок, поради което
на 10.05.2017 г. било издадено атакуваното пред настоящата съдебна инстанция
наказателно постановление, като наказващия орган възприемайки изцяло
фактическите констатации, описани в акта наложил гореописаните санкции на
жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията
на разпитаните по делото свидетели, както и на приобщените по делото писмени
доказателства – протокол за ПТП, справки. В своята съвкупност доказателствата
по делото установяват по категоричен начин гореописания механизъм на настъпване
на ПТП, както и факта, че автомобилът управляван от П. към датата на проверката
не е бил преминал ГТП, а така също и че тя не притежава СУМПС. Последното се
установява от множеството извършени по делото справки както от страна на РУ на
МВР Девня, така и от страна на ОДМВР – Враца. Представеното ведно с
жалбата удостоверение от Началника на
Второ РУ ОДМВР – Варна установява единствено, че на 27.10.2016 г. тя е заявила
пред органите на МВР за извършена кражба на СУМПС и други документи, но не и че
е притежавала такова, както и че същото е било валидно за категорията на
управляваното то нея МПС.
Съдейки от мястото на удара между двата автомобила и деформациите по същите
за съда е ясно, че удара между двата автомобила не е настъпил по начина,
твърдян от въззивницата, а по начина описан от свид. Петров и отразен в
протокола за ПТП. В същият ясно е отразено местоположението на знак, указващ
път с предимство, при което следва да се приеме, че тя е допуснала твърдяното
нарушение на чл. 50 ал. 1 от ЗДвП. В случай, че удара между двата автомобила е
настъпил при извършвана то нея маневра десен завой, то деформациите по
автомобила на свид. Петров не биха били в неговата предна лява част. Същите
ясно посочват, че въззивницата е „пресякла“ пътя на движещия се по път с
предимство автомобил, извършващ маневра ляв завой в посока към гр. Вълчи дол.
Факта, че управлявания от въззивницата МПС не е било преминало
задължителния ГТП не се отрича от нея самата, като твърдението й, че в същия
ден е отивала до гр. Добрич, за да мине ГТП дори и да е вярно не променя
изводите на АНО за допуснато от нея нарушение на задължителната повеля на чл.
147 ал. 1 от ЗдвП.
При така
установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му,
съдът прави следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно
компетентността на органа, издал обжалвания административен акт:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началника на РУ – Девня, упълномощен с това правомощие съгласно заповед
№ 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че
обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения,
даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити,
които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в
както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението
е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички
свързани с нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало
правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да
може адекватно да организира защитата си по него. Грешно посочените
идентификационни белези на процесното МПС в обжалваното наказателно постановление
съдът намира за очевидна фактическа грешка, която не влияе по никакъв начин на
правото на защита на нарушителя. Отражение върху процесуалната
законосъобразност на обжалвания акт не дава и грешно посочената дата на
връчването на АУАН. Очевидно е, че се касае за техническа грешка при нейното
изписване, тъй като АУАН е съставен на 15.03.2017 г. и не би могъл да бъде
връчен на нарушителя на 15.02.2017 г.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Въз основа на приетите за доказани фактически
обстоятелства, съдът приема безспорно, че и трите нарушения са консумирани от
жалбоподателката И.П., поради което правилно е ангажирана административно –
наказателната й отговорност на основание посочените санкционни разпоредби.
Налагането на имуществена
санкция в максимален размер за нарушението по чл. 150 от ЗДвП е прекомерно
завишено, предвид липсата на доказателства и за други подобни нарушения,
допуснати от въззивницата. Липсват мотиви от АНО защо определя санкция в
максимален размер. Съдът намира, че целите на административното наказание в чл. 12 ЗАНН - предупредително и превъзпитателно въздействие могат да се постигнат
и чрез изменението й до възможния минимум, предвиден в закона, а именно – 100
лева. Същият би бил съобразен с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН - тежестта на нарушението, както и с материалното положение на нарушителя.
Наложените санкции за останалите две нарушения са във
фиксиран от законодателя размер и няма възможност за тяхната промяна от страна
на съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление № 17-0253-000196,
издадено на 10.05.2017 г. от Началника на РУ към ОДМВР – Варна, РУ – Девня
срещу И.Б.П., ЕГН:**********, като НАМАЛЯВА
размера на наложената й на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 пр. 1 от ЗДвП ГЛОБА за
нарушение по чл. 150 от ЗДвП от 300 лева на 100 лева /сто лв./
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в
останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14 дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: