Мотиви към решение № 260414, постановено на 17.11.2020 г. по
НАХД № 4227 по описа на Районен съд - Варна за 2020 г.
Производството по НАХД № 4227 по описа на Районен съд - Варна за 2020 г. е образувано по внесено в Районен
съд - Варна постановление на Районна прокуратура - Варна, с което на основание
чл. 375 НПК е направено предложение обв. А.О.Ч. да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба
по реда на чл. 78а НК за това, че на 14.07.2017 г. на главен път I – 9, обл. Варна, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил «Дачия Докер» с рег. №
Р 2296 ВР, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2,
изр. 1 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“,
с което по непредпазливост причинил на А.Н.Я.средна телесна повреда, изразяваща
се в изкълчване на лява раменна става, което е обусловило трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за около 2 – 2, 5 месеца – престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание представител на Районна прокуратура - Варна не се явява.
Защитникът адв. С.Т. моли за налагането
на минимално административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 НК предвид
това, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени
минималното превишаване на разрешената за участъка скорост и наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия. Отправя искане съдът да не налага на
обв. Ч. наказание лишаване от право да управлява МПС поради това, че същият се
намира във Великобритания заедно със семейството му, като в условията на
извънредно положение, в каквото се намират Република България и останалите
държави, би било трудно да упражнява трудова дейност.
Обвиняемият А.О.Ч., редовно призован,
не се явява в проведеното открито съдебно заседание.
Разпитан в хода на досъдебното
производство обв. Ч. дава кратки обяснения, в които посочва, че управляваното
от него МПС е било със скорост 70 км/час, като по последен спомен е видял л.а.
„Мерцедес“ пред него, натиснал рязко спирачката, завил рязко надясно, но не
успял да избегне удара с автомобила пред него. Едва след като излязъл от
автомобила видял, че в пътно-транспортното произшествие са участвали още два
автомобила.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият А.О.Ч. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, работи като техник в
„Ес Ен Ти Технолоджи“ ЕООД.
Същият бил правоспособен водач на МПС с
категории „В" и „АМ" от 2003 г., като
управлявал лек автомобил почти ежедневно.
На 14.07.2017 г. около 11 ч. обв. Ч. се
движел с лек автомобил „Дачия докер" с peг. № Р
2296 ВР на главен път 1-9, обл. Варна, в посока гр.Бургас със скорост от 100,52
км/ч. В автомобила пътували съпругата му (на предна дясна седалка) и трите им
деца (на задната седалка).
Времето било слънчево и ясно.
Асфалтовото покритие било сухо, пътният участък бил прав, без неравности.
Движението по главния път в двете ленти за движение било натоварено, като се
движели моторни превозни средства в двете посоки. Пътното платно било
двупосочно, състоящо се от две ленти за движение, разделени с бяла прекъсната
линия. Всяка от лентите за движение била с широчина от по 3,70 м. Вляво и
вдясно от пътното платно имало утъпкани пътеки от
дребна фракция с широчина от по 40 см.
Поради това, че пътният участък бил
извън населено място разрешената скорост за движение била 90 км/ч.
По същото време на около 2 км преди с.
Старо Оряхово, обл.Варна, се образувала колона от автомобили в лентата за
движение в посока гр. Бургас, тъй като в най-дясната й част, едновременно върху
платното и утъпканата пътека от дребна фракция, имало
аварирал спрял бетоновоз „Ман" с рег. № В 0048
НС с водач св. С.И.С.и пътник св.Т.М.Н..
На 30 метра от задните гуми на бетоновоза, зад него, св. Стойчев поставил предупредителен
триъгълник.
По същото време в лентата за движение в
посока гр. Варна се движел със скорост от 96,81 км/ч л.а."Опел Зафира" с рег. № А 4979 МР, управляван от водача св.Е.Б.Б..
В лентата за движение на обвиняемия,
между неговия автомобил и спрелия бетоновоз, се
движели други два автомобила, а именно л.а."Мерцедес" с рег. № В 1967
ВМ - първа кола зад бетоновоза, управляван от св. Д.А.П.със
скорост от 6 км/ч, и зад него л.а."Фолксваген Пасат" с рег. № В 5986
НВ, управляван от св. И.Ш.М.със скорост от 29,80 км/ч. Св. П. и Св. М. видели
спрелия бетоновоз и намалили скоростта на
управляваните от тях автомобили до посочените по-горе стойности, за да изчакат
идващите коли от насрещната лента и да заобиколят бетоновоза, за да продължат движение в посока гр.Бургас.
Обвиняемият Ч. видял своевременно
колоната автомобили пред него, но не съобразил, че избраната от него скорост от
100,52 км/ч не е съобразена с характера и интензивността на движението. С
управлявания от него л.а. „Дачия докер" със скорост от 100,52 км/ч
доближил движещия се със скорост от 29,80 км/ч. л.а."Фолксваген
Пасат". Обв. Ч. осъзнал, че ударът е неизбежен и
за да избегне сблъсъка с лек автомобил "Фолксваген Пасат",
обвиняемият направил маневра „завой надясно", но въпреки това настъпило
съприкосновение между предната лява част на управлявания от него л.а. „Дачия
докер" и задната дясна част на л.а."Фолксваген Пасат".
Вследствие така реализираният удар л.а."Фолксваген Пасат" се
повдигнал, отделил се от пътната настилка и продължил движението си в посока
отдясно-наляво, „летейки", без водачът св. И.Ш.М.да може да го контролира.
При това свое движение л.а. "Фолксваген Пасат" се ударил в задната
лява светлина движещия се пред него л.а. "Мерцедес". След този
вторичен удар л.а. "Фолксваген Пасат", продължавайки да е
неуправляем, паднал на пътното платно на четирите си колела в лентата за
насрещно движение, веднага след което се ударил насрещно и косо с движещия се в
този момент в посочената лента за насрещно движение л.а."Опел Зафира", управляван от водача св. Е.Б.Б.. В л.а."Опел
Зафира" имало пътник на предна дясна седалка,
закопчан с обезопасителен колан - св. А.Н.Я.. След този сблъсък, със странично приплъзване и завъртане автомобилите се отклонили в посока
надясно по отношение посоките си на движение преди удара и преустановили
движението си в растителността край пътя, единият вляво, другият - вдясно.
В резултат на така претърпения сблъсък
св. А.Н.Я.се ударил в детайл на л.а."Опел Зафира"
и получил изкълчване на лява раменна става.
След удара с л.а."Фолксваген
Пасат" обвиняемият с управлявания от него автомобил заобиколил
отляво л.а."Мерцедес", изпреварил последния и бетоновоза
и спрял в близка пресечка с асфалтова настилка, оставяйки стъкла по пътното
платно след себе си. Автомобилът "Мерцедес" спрял пред бетоновоза.
С протокол за оглед на
местопроизшествие било образувано досъдебно производство.
В хода на досъдебното производство била
назначена съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р С.М., от
заключението по която се установява, че при така настъпилото ПТП св. А.Н.Я.получил
изкълчване на лява раменна става, което обусловило трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за около 2-2,5 месеца.
Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното
производство автотехническа експертиза, изготвено от
вещото лице инж. Е.И., причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие
е импулсният удар на движещия се с по-висока скорост и задноразположен
лек автомобил „Дачия докер" в движещ се с по-ниска скорост предноразположен л.а."Фолксваген Пасат", след
което настъпва вторичен удар между л.а."Фолксваген Пасат" и
л.а."Мерцедес" и третичен между
л.а."Фолксваген Пасат" с л.а."Опел Зафира"
при описаните по-горе механизъм и скорости към момента на сблъсъка. Към момента
на настъпване на произшествието спирачната система на л.а. „Дачия докер" е
била технически изправна.
От заключението по назначената тройна автотехническа експертица,
изготвено от вещите лица инж. Е.К.И., инж. Е.С.Ж. и инж. Т.П.Т.се установява,
че дължината на опасната зона за спиране на л.а. „Дачия докер" възлиза на
97,05 м. Техническото състояние на л.а. „Дачия докер" е позволявало
водачът да контролира движението му и да предотврати настъпването на
произшествието чрез спиране.
При разследването е назначена
допълнителна тройна автотехническа експертиза, като
съгласно заключението на вещите лица инж. Е.К.И., инж. Е.С.Ж. и инж. Т.П.Т.сблъсъкът
на л.а. „Дачия докер" с л.а."Фолксваген Пасат" би могъл да бъде
предотвратен при скорост на л.а. „Дачия докер" под 55,30 км/час (при разрешена скорост за движение 90
км/ч) и при условие, че водачът Ч. е предприел спиране от разстояние 39,10 м.
По
отношение на доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка се установи и потвърди от събраните
в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства: обясненията
на обв. А.О.Ч., показанията на свидетелите Е.Б.Б., А.Н.Я.,
И.Ш.М., Д.А.П., С.И.С., Т.М.Н., В.Г.Д. - Б., Д.М.Х., В.К.Г., А.Ж.Ж., И.А.П.; от
изготвените в хода на досъдебното производство съдебно автотехническа
експертиза; тройна автотехническа експертиза и
допълнителна тройна автотехническа експертиза; от
писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие със фотоснимки; констативен протокол за ПТП с пострадали
лица; справка за съдимост; справка за нарушител/водач.
Документите и експертизите, касаещи
причинените материални щети, както и телесни повреди на други участници в
произшествието като неотносими не следва да бъдат обсъждани от съда.
Авторството на деянието и субективната му страна се установява на първо
място от показанията на свидетелите Е.Б.Б., А.Н.Я., И.Ш.М.,
Д.А.П., С.И.С., които са преки свидетели – очевидци и възпроизвеждат
непосредствено възприетите от тях обстоятелства във връзка с настъпилото
пътно-транспортно произшествие.
Съдът кредитира изцяло
показанията на посочените свидетели, тъй като същите не съдържат вътрешни
противоречия, от една страна, а от друга страна, взаимно се подкрепят и
допълват, като възпроизвеждат описаните обстоятелства в идентична хронологична
последователност и са житейски достоверни.
Не на последно място всички тези доказателства съответстват и на
дадените от обв. Ч. обяснения, че е видял автомобил пред него и въпреки
предприетото от него намаляване на скоростта не успял да избегне настъпилите
впоследствие удари.
Съдът преценява заключението на съдебномедицинската експертиза като
изготвено компетентно и безпристрастно, с нужните професионални знания и опит и
съответстващо на останалите доказателства по делото.
Всички изслушани по делото технически експертизи са категорични относно
причините за инцидента. Същите са компетентно изготвени, при спазване на
съответните процесуални правила и методики, а освен това се допълват взаимно,
поради което съдът прие, че следва да основе върху тях своите заключения
относно фактическата обстановка, която се подкрепя и от свидетелите очевидци.
От правна страна:
При така изложената
фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият А.О.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От обективна страна обв. Ч.
на 14.07.2017 г. на главен път I – 9, обл. Варна, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил «Дачия Докер» с рег. № Р 2296 ВР се е движил
със скорост от 100,52 км/ч на натоварен и в двете посоки пътен участък, състоящ
се от две ленти за движение – по една за всяка посока, при условие че
съобразена с тези условия скорост би била такава под 55,30 км/час.
По този начин обв. Ч.
нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата и по-конкретно
чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“,
В резултат на допуснатото
нарушение настъпило пътно-транспортно произшествие с други три ППС,
представляващи предвидими препятствия. В резултат на настъпилото ПТП св. А.Н.Я.ударил
лявото си рамо в детайл на л.а."Опел Зафира",
при което получил изкълчване на лява
раменна става, което е обусловило трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за около 2 – 2, 5 месеца.
Причинените на
пострадалото лице увреждане покрива състава на чл.129, ал.2 НК и по-конкретно
трайно затруднение на движението на крайник, поради което се квалифицира като
средна телесна повреда.
От субективна страна –
обв. Ч. е извършил деянието по непредпазливост, под формата на небрежност - той
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от своето деяние,
но е бил нормативно задължен да ги предвиди и е имал възможност да го стори с
оглед на своето състояние, житейска подготовка и жизнен опит - чл.11, ал.3,
пр.1 НК. Липсват основания да се счете, че обвиняемият е невменяем или има
някакви ограничения във вменяемостта.
С оглед на изложеното,
съдът призна обв. Ч. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
По отношение на вида и размера на наказанията:
Съдът намира, че напълно законосъобразно Районна
прокуратура - Варна е внесла предложение за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, необходими
за приложението на тази норма, а именно – за извършеното от обв. Ч.
непредпазливо престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок
до три години или пробация, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер, спрямо него не е бил прилаган института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна
санкция, както и с деянието не са
причинени никакви имуществени вреди.
При индивидуализацията на наказанието съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на
обвиняемия, неговата трудова и семейна ангажираност и дългият срок на
проведеното наказателно производство, като от привличането на А.О.Ч. като
обвиняем до внасянето на делото в съда са изтекли около 2 години и 2 месеца.
Минималното
превишаване на разрешената за процесния пътен участък скорост не следва да се
отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство поради това, че
пътно-транспортното произшествие е в резултат не на управление на МПС с
неразрешена скорост, а в резултат на управление на МПС с несъобразена скорост,
която в конкретния случай е много под разрешената.
При наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
намери, че размерът на административното наказание глоба следва да бъде
определен в минималния размер от 1000 лв.
Съдът намери, че следва да
приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК и да наложи на обв. Ч. наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Налагането на това
наказание в този размер (при отчетено наличие само на смекчаващи отговорността
обстоятелства) ще допринесе за превъзпитаването на обв. Ч. към спазване на
правилата за движение по пътищата и би препятствало извършването нови нарушения
и престъпления до настъпването на превъзпитателния ефект от наказанието.
Не са налице
доказателства, че работата на обв. Ч. е свързана с управлението на МПС, поради
което съдът намира, че не следва да обсъжда дали това наказание ще препятства
реализирането на доходи за издръжката на неговото семейство.
По
отношение на веществените доказателства:
Предвид
изхода на делото съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди А.О.Ч. да заплати
в полза на държавата по сметка на ОДМВР - Варна направените по делото разноски
в размер на 3375,43 лева.
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: