Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал.1 СК. Ищецът твърди в исковата си молба, че сключили с ответницата граждански брак на 01.01.1991 г. От брака си имат две навършили пълнолетие деца – Роксана Захариева Любомирова, родена на 03.07.1992 г. и Ирина Захариева Любомирова, родена на 23.02.1991 г. Сочи, че няколко години след сключване на брака им, поведението на ответницата се променило. Не полагала достатъчно грижи за семейството си, периодично се занимавала с домакинството, дистанцирала се от решаване на общи семейни проблеми. Постепенно отношенията помежду им се влошили, отчуждили се един от друг. Ежедневието м преминало в спорове и караници за най-дребни проблеми. Ответницата на няколко пъти напускала семейството си и се прибирала при своите родители. За да издържа семейството си се принудил да работи по строителни обекти в гр. София. Изцяло паричните средства отделял за семейството си, като през това време ответницата не полагала труд срещи заплащане. Още от сключване на брака им живеят в къщата на родителите му, като ползват две стаи от втория етаж на триетажната жилищна сграда в с. Диманово. Твърди, че ответницата постоянно настоява да отидат да живеят другаде, но къде, при какви условия и на каква цена не станало ясно. Не искала да живеят на село. Психически се променила, или поне се опитвала да тормози него и семейството им по някакъв неин сценарий. На два пъти се опитала да скочи от прозореца на къщата им. Стигнала до там, че на 12.10.2009 г., чрез запалване унищожила три броя селскостопански постройки, сено и слама на обща стойност около 2200.00 лева, собственост на баща му Емил Асенов Любомиров. По непредпазливост запалила и унищожила имущество от което се ползвали и тяхното семейство. Наказателното производство от общ характер срещу нея е прекратено, което не е все още пречка баща му Емил Любомиров да възбуди наказателно производство по частно правен ред. След този случай, ответницата лично му казала, че ще се върне и вече ще запили и унищожи целият им имот на село. Явно омразата и към него и семейството му е прехвърлила всякакви граници и няма спирачки. На втория ден след пожара, доброволно без той или някой друг да я гони, напуснала семейното им жилище в с. Диманово и отишла да живее при родителите си в същото село. По телефона й казал, да не си х оди и да си остане в къщи. Прибрал се и отново направил опит да запази семейството, помолил я да се прибере, но баща й буквално го изгонил от къщата си. Вече повече от 9 месеца ответницата не се интересува от тях. Голямата им дъщеря учи в гр. Смолян, пълнолетна е и изцяло грижите за нейната издръжка са поети от него. Няма изгледи да заживеят нормален съпружески живот. Между тях като съпрузи са изчезнали взаимната любов, привързаност, взаимно уважение и доверие. Тези отношения и чувства са заменени с отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, неизпълнение неморалните и правни съпружески задължения. Бракът им е изпразнен от съдържание, съществува само формално. То е дълбоко и непоправимо разстроен, липсват каквито и да е отношение помежду им. Брачната им връзка е само формална и не съответства на закона. Счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака ми, поради което моли, да се постанови решение, с което се прекрати брака им поради дълбоко и непоправимо разстройство без съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака. След прекратяване на брака, моли съда, да постанови ответницата да носи предбрачното си фамилно име – Златкова. На осн. чл. 56 СК, моли да се предостави на него ползването на семейното им жилище, втори етаж от къщата, което е собственост на баща му Емил Асенов Любомиров и се намира в с. Диманово, общ. Неделино. Ответницата с писмен отговор оспорва обстоятелствата в исковата молба. Твърди, че обстоятелства, на които се основават претенциите на ищеца, не отговарят на действителното положение и че причината за дългата фактическа раздяла, както и за проблемите им в семейството, не е тя. Излагат се твърдения, че се е грижила за семейството, полагала е ежедневни грижи за отглеждане и възпитанието на децата им, като проблемите между тях започнали, след като ищецът започнал сезонна работа в гр. София като строителен работник. Действително напуснала семейното жилище, но поради тормоз от страна на ищеца, като не е правил опити за помирението им. Счита, че действително е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, който е изпразнен от съдържание и съществува само формално и моли да се прекрати по тази причина, като след брака носи бащиното си име Златкова. В съдебно заседание на 14.03.2011 год. страните изразяват становище, бракът да се прекрати по взаимно съгласие, за което представят подписано от тях споразумение по чл. 51 СК, поради което съгласно чл.321, ал.5 ГПК се преминава към прозводство за развод по взаимно съгласие. Страните лично в съдебно заседание поддържат становището си за развод по взаимно съгласие и поддържат постигнатото между тях споразумение. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното: Няма спор, че страните са съпрузи и са сключили граждански брак на 01.01.1991 г. с Акт № 1/01.01.1991 г. в с. Диманово, общ. Неделино, обл. Смолян. От брака си, видно от ксерокопия от Удостоверение за раждане № 57/27.02.1991 г. и № 441/04.07.1992 г., страните имат две пълнолетни деца – Ирина Захариева Любомирова, родена на 23.02.1991 г. в гр. Златоград, ЕГН **********, и Роксана Захариева Любомирова, родена на 03.07.1992 г. в гр. Смолян, ЕГН **********. На основание чл. 51 СК, страните са подписали споразумение, в което са уредили отношенията помежду си относно ползването на семейното жилище, издръжката помежду им, въпросът за фамилното име на ответницата и за разноските по делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ: Установи се, че желанието на съпрузите за развод е сериозно и непоколебимо и е постигнато след задълбочено обмисляне на техните взаимоотношения. Волята на страните за разтрогване на брака е окончателна и категорично е желанието им за разтрогване на брака, изразено, както в исковата молба, така и в съдебно заседание. Съгласно изискването на закона, страните са изложили писмено споразумение на основание чл. 51 СК, с което уреждат взаимоотношенията помежду си. Това споразумение ще следва да бъде потвърдено и одобрено от съда, като непротиворечащо на закона и волята на страните. Съдът ще следва да прекрати брака, без да издирва мотивите за това и да одобри споразумението. С оглед на това, че ищецът е внесъл ДТ в размер на 25.00 лв., ответницата ще следва да заплати в полза на съда допълнителна Д.Т. в размер на 15,00 лв. Разноските, съгласно постигнатото споразумение остават за страните, така както са направени. Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 СК, сключеният с Акт № 1/01.01.1991 г. на Кметство с. Диманово, общ. Неделино, обл. Смолян, граждански брак между ЗАХАРИ ЕМИЛОВ ЮЛОМИРОВ, ЕГН ********** от с. Диманово, общ. Неделино, обл. Смолян и МАРИЯ БОЙКОВА ЛЮБОМИРОВА, ЕГН **********, от с. Диманово, общ. Неделино, обл. Смолян, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите. ОДОБРЯВА постигнатото споразумение между страните, както следва: СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в с. Диманово, общ. Неделино, обл. Смолян, представляващо втори жилищен етаж от къща, собственост на Емил Асенов Любомиров, остава за ползване от Захари Емилов Любомиров. СЛЕД прекратяване на брака, страните не си дължат един на друг издръжка. СЛЕД прекратяване на брака МАРИЯ БОЙКОВА ЛЮБОМИРОВА възстановява предбрачното си фамилно име ЗЛАТКОВА и ще се именува МАРИЯ БОЙКОВА ЗЛАТКОВА. ОСЪЖДА МАРИЯ БОЙКОВА ЛЮБОМИРОВА, ЕГН **********, от с. Диманово, общ. Неделино, обл. Смолян, да заплати в полза на ЗРС Д.Т. за развод в размер на 15.00 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
С Ъ Д И Я: |