№ 12
гр. Кюстендил, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20221500500714 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Четиридесет и първа "Присъединяване на
кредитори и разпределение на събраните суми", чл. 463 от ГПК "Решение по
разпределението".
Делото е образувано по жалба на Д. А. Ш., с ЕГН **********, с адрес
***********, в качеството му на присъединен взискател по изп.д № 20117440400235
по описа на ЧСИ М. Джоргова, вписана в КЧСИ под № 744, с район на действие ОС-
Кюстендил, насочена срещу извършено разпределение на суми по посоченото
изпълнително дело, за което е съставен протокол от 25.11.2022 г.
Жалбоподателят смята, че извършеното разпределение е незаконосъобразно, т.к. в
полза на взискателя **********, била разпределена сумата от 65837,44 лв. по силата
на привилегията на чл. 136 т. 2 от ЗЗД, но част от вземането не попадало в обхвата на
посочената привилегия, доколкото част от тази сума представлявала задължение за
неплатени местни данъци и такси за продадения на публична продан имот с
идентификатор 68789.605.469.3, който имот обаче, бил само един от имотите, за които
са установени задължения в т.см.
Поддържа се още, че самият жалбоподател има привилегировано вземане по см.
На чл. 136, т. 5 от ЗЗД, т.к. сумите, които му дължало дружеството-длъжник, били
такива за неплатени трудови възнаграждения.
Позовава се на задължителните указания по прилагането на закона в т. 4 от
Тълкувателно решение №2/22.11.2022 г. по т.д. № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, като
счита, че публичното общинско вземане за данъка върху недвижимите имоти пряко и
безусловно се свързва със собствеността върху съответния имот и размерът му се
определя изключително и само с оглед стойността на имота.
Взискателят по изпълнителното дело и ответник по жалбата – ******** изразява
становище за недопустимост поради просрочие и неоснователност на жалбата.
1
Присъединеният по право кредитор – взискател по изпълнителното дело и
ответник по жалбата – Национална агенция по приходите (НАП) – не е подал писмени
възражения, нито е изразил становище в хода на производството.
Длъжникът по изпълнителното дело **** АД не е подал писмени възражения.
Частният съдебен изпълнител не е изложил писмени мотиви по жалбата.
След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени
доказателства, съдът констатира следното:
От фактическа страна е установено, че изпълнително дело № 20117440400235 по
описа на ЧСИ М. Джоргова е образувано на основание чл. 209 от ДОПК по искане на
кредитора ********** против длъжника **** АД, въз основа на ******* № 64/2009 г. и
******* № 65/2009 г., съгласно които се дължи плащане в размер на 67718,92 лв. ведно
с лихва, за дължими данъци върху недвижими имоти и такси битови отпадъци. От тази
сума заплатена била 23549,91, а оставали дължими 44169,01 лв.
Присъединени са и вземания по приобщените актове за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК – на л.202, 219, 231, 259, 476, 481, 492 и 552 от
изпълнителното дело.
Присъединен кредитор по право е Националната агенция по приходите-гр. София.
Присъединен кредитор е и настоящият жалбоподател, който е заявил свои
вземания против същия длъжник по силата на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
12797/2020 г. на СРС и дубликат на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 34353/2017
г. на СРС.
По изпълнителното дело е постъпила сума от проведена публична продан на
сграда с идентификатор 68789.605.469.3, по кадастралната карта на гр. Дупница,
одобрена със заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изп. Директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо сградата е със Заповед № КД-
14-10-377/30.09.2013 г. на началника на СГКК – Кюстендил, със застроена площ от 878
кв., м., построена в имот с идентификатор 68789.605.469, в общ размер от 282 350 лв.,
която не е била достатъчна за удовлетворяване на горепосочените кредитори.
С протокол от 25.11.2022 г. ЧСИ е извършил разпределение на сумата от 282 350
лв., като по реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД е разпределил: 9090 лева за такси
по изпълнението; 65837,44 лв. – вземания на Държавата по актове – данък недвижим
имот и актове такса битови отпадъци, както и в полза на присъединения кредитор Д.
Ш. вземания по изп.лист от 01.06.2021 г. - 67 127,06 лв. законна лихва за периода
06.03.2020 г. – 25.11.2022 г., 34100,69 лв. - обезщетение за забава и 106194,78 лв. от
главницата.
Разпределението е предявено на страните на 25.11.2022 г., за което е бил съставен
протокол от същия ден.
На 28.11.2022 г. Д. Ш. е подал разглежданата жалба, като това е сторено чрез
куриерска пратка, изпратена на същата дата – спр. л. 6 от въззивното дело.
В хода на настоящото производство не са поддържани искания за събиране на
доказателства и нови такива не са ангажирани.
По делото е приобщено цялото изпълнително дело.
При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от
правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу извършено разпределение , в
2
законоустановения три дневен срок по чл. 462, ал.2 от ГПК, респ. процесуално
допустима. Несподелеми са доводите в обратен смисъл, т.к. по правилото на чл. 60, ал.
5 ГПК срокът, който се брои по дни, се изчислява от деня, следващ този, от който
започва да тече срока, и изтича в края на последния ден. Извършеното разпределение е
обявено на 25.11.2022 г., респ. срокът за обжалване е изтекъл на 28.11.2022 г. –
присъствен и работен ден, а жалбата е изпратена на същия ден. Следователно жалбата
е депозирана в срок.
Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във
въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК. Тя именно определя рамките на
сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и
принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба
– чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК.
С оглед на горното и наведените в жалбата оплаквания предметният обхват на
произнасянето е ограничен тук до проверка правилността на разпределението на
сумата от 65837,44 лева, доколкото се сочи, че в нея са включени и дължими такси
битови отпадъци, като такива, подлежащи на предпочтително удовлетворяване по реда
на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Сочи се още, че в това разпределение са включени освен
задължения за неплатени местни данъци и такси за продадения на публична продан
имот с идентификатор 68789.605.469.3, така и такива, за други имоти, за които са
установени задължения в т.см.
За да бъде изяснен повдигнатия спор следва да се съобрази това, че
разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се
полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Освен това по правило
в разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на
изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по
искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително
внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от
длъжника по арг. От нормата на чл. 79, ал. 2 от ГПК.
На разпределение подлежи всяко постъпление по сметката на съдебния
изпълнител, независимо от произхода му.
Не съществува съмнение и че някои вземания се ползват с право на
предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени в нормата на чл. 136 от
ЗЗД. Посочените привилегии са общи и специални /особени/, като общите дават на
кредитора право да се удовлетвори от което и да е осребрено имущество на длъжника,
а специалните се отнасят до конкретни имоти на длъжника. Вземанията по чл. 136, ал.
1, т. 1-4 от ЗЗД са особени привилегии, а тези по т. 5 и 6 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД са
общи.
В разглеждания случай e установено, че сумата в размер на 282 350 лв. е
постъпила по изпълнителното дело след проведена публична продан на сграда с
идентификатор 68789.605.469.3, със застроена площ от 878 кв.м., със стар номер
68789.605.210.3. Частният съдебен изпълнител е разпределил част от нея за
привилегировани вземания от първи ред, като досежно това разпределение липсва
повдигнато възражение.
По реда на привилегиите от втори ред - по чл. 136, т. 2 от ЗЗД, е била разпределена
и сумата от 65837,44 лв., която именно сума се твърди, че е разпределена неправилно с
3
оглед на това, че част от сумите били дължими като такси за битови отпадъци. В този
смисъл действително със задължителна за съдилищата сила с Тълкувателно решение
№2/22.11.2022 г. по т.д. № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, бе прието, че публичното
общинско вземане за таксата „битови отпадъци“ няма пряка връзка със собствеността
върху имота и неговата стойност, а произтича от предоставянето на конкретни
обществени услуги и представлява цената за тях (стойността на същите), поради което
не може да попадне в приложното поле на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД и да бъде събирана от
стойността на имота, предмет на публичната продан. Такова вземане се ползва с
общата привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД и подлежи на предпочтително
удовлетворяване от цялото имущество на длъжника, съгласно чл. 136, ал. 2 ЗЗД.
В случая от приобщените по изпълнителното дело актове за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е видно, че в разпределението са включени само
задължения за данък недвижим имот, но не и такива за дължими такси за битови
отпадъци. В извършеното разпределение съдебният изпълнител също е описал
подробно кои са вземанията в състава на глобалната сума от 65837,44 лв., като е
установимо, че всички те касаят само и единствено задължения за данък недвижим
имот.
С жалбата обаче, е оспорено извършеното разпределение в тази част и с
твърдение, че няма данни за конкретния размер на данъка за осребрения имот, като в
спорното привилегировано вземане били включени и данъчни задължения за други
имоти, които се ползват с общата привилегия по т. 6 от чл. 136, ал. 1 от ЗЗД.
При тези доводи от доказателствата по делото е установимо, че предмет на
извършената публична продан е единствено сграда с идентификатор
68789.605.469.3, по кадастралната карта на гр. Дупница, одобрена със заповед № 300-
5-56/30.07.2004 г. на изп. Директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и регистри, засягащо сградата е със Заповед № КД-14-10-377/30.09.2013 г. на
началника на СГКК – Кюстендил, със застроена площ от 878 кв., м., построена в
поземлен имот с идентификатор 68789.605.469, стар номер 68789.605.210, целият с
площ от 12452 кв.м., с трайно предназначения на територията – урбанизирана, с начин
на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), находящ се в ************, при
съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори №№ 68789.605.431,
68789.605.251, 68789.604.148 и 68789.604.61.
По изпълнителното дело обаче, не са налични данни за конкретния размер на
дълга за данъка, дължим за осребрената сграда. Дори в този смисъл с изрично писмо
изх. №11-00-1184-(1), в отговор на искане от съдебния изпълнител, взискателят
********** е посочил, че неплатеният данък е за партида 6003F45130, част от която е и
сграда с идентификатор 68789.605.469.3. Въпреки това като привилегировани вземания
по т. 2 от чл. 136, ал. 1 от ЗЗД са начислени суми за дължими данъчни задължения,
които очевидно не касаят имота, предмет на публичната продан.
При тази налична информация по делото съдебният изпълнител е приел погрешно,
че привилегированите вземания от втори ред са в размер на 65837,44 лв. В
приобщените актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК – на
л.202, 219, 231, 259, 476, 481, 492 и 552 от изпълнителното дело, ясно се сочи, че
задълженията обхващат и дължими данъци за множество други имоти, различни от
възложения по реда на чл. 496 от ГПК. Постоянна и напротиворечива обаче е
съдебната практика относно това, че със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2
ЗЗД се ползват общинските вземания за дължимия местен данък за имота, върху който
е проведено принудителното изпълнение и от проданта му е получена сумата,
4
подлежаща на разпределение, но не и общинските вземания за дължимите местни
данъци за други имоти на длъжника, които вземания се ползват с общата привилегия
по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД
В случая всъщност изразената воля на съдебния изпълнител в разпределението от
втори ред на привилегиите, е останала неясна, т.к. реално липсва яснота за отделните
вземания, възприети като привилегировани от втори ред, съответно на техния размер,
която възпрепятства индивидуализацията им и не може да бъде изяснена и от
събраните доказателства по делото понастоящем. В този смисъл следва да се посочи
още, че съдебният изпълнител има задължението да извършва служебно действията за
определяне на привилегиите, включително по чл. 136, ал.1, т. 2 от ЗЗД. Поради това,
дори и да не са били посочени от страна на ********** конкретни размери на
дължимите данъци за осребрения имот, е бил длъжен да ги установи, респ. разпредели
като привилегировани вземания на общината по чл. 136, ал.1, т. 2 от ЗЗД, съотв. по т. 6
от тази норма, като за установяване на размерът им е следвало да използва помощта на
лице със специални счетоводни и данъчни познания, чрез назначаването на съдебно-
икономическа експертиза.
В очертаната хипотеза неправилността в горния смисъл се отразява и в третия ред
на привилегиите, а порокът на разпределението не може да бъде поправен от
въззивния съд, въпреки общото схващане, прогласено и с Тълкувателно решение № 2
от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК, че при уважаване на жалбата
срещу разпределението съдът не е необходимо да връща делото на изпълнителния
орган. Това указание е неприложимо, когато липсва достатъчна конкретизация на
вземанията, включени в разпределението, какъвто е и настоящият случай, като в тази
хипотеза, след отмяната му в частта по т. IV.II.1-8, в която е извършено разпределение
на сумата от 65837,44 лв. – за вземания на държавата по актове за данък недвижим
имот, както и в частта по т. IV. III - в която в полза на присъединения кредитор Д. А.
Ш. е разпределена сума за покриване на задължения по изпълнителен лист от
01.06.2022 г., както следва: 67127,06 лв. законна лихва за периода 06.03.2020 г. –
25.11.2021 г., 34100 – обезщетение за забава и 106194,78 лв., съдът следва да върне
делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение – в т.см. вече
цитираното Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г.,
ОСГТК.
Поради изложеното делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител за
издаване на нов акт за разпределение, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите
на настоящото решение и при точно прилагане разпоредбата на чл.28, ал.3 от ЗМДТ,
вр. с чл.136, ал.1, т. 2 от ЗЗД, вр. с чл.460 от ГПК.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи още, че евентуално
назначаване на съдебна експертиза за конкретизация на отделните вземания, съответно
на техния размер, пред настоящата инстанция, би лишило страните и от възможността
за проверка на разпределението от две такива, т.к. акта на апелативния съд не подлежи
на касационен контрол.
Допълнително основание, налагащо връщането на делото на съдебния изпълнител,
е и това, че в кориците на изпълнителното дело не се намери актуална справка от
Службата по вписванията за наличие на ипотеки (такава е изготвена през 2017 г.), а
това е било необходимо, т.к. съдебният изпълнител има задължение да конституира
присъединен по право кредитор като го включи в разпределението – чл. 458 и чл. 459
ГПК, но присъединен по право е и ипотекарният кредитор, тъй като с публичната
продан на имота всички ипотеки върху него се погасяват. И след като присъединените
5
по право взискатели са задължителни участници в изпълнителния процес във фазата на
разпределението, като условие за неговата допустимост, съдът следи служебно за
спазване от съдебния изпълнител на правилата на чл. 458 и чл. 459 ГПК, гарантиращи
правото на участие като страни в изпълнителното производство на присъединените по
право взискатели - така т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК. В случая, поради липсата на приобщена актуална справка
в горния смисъл, въззивният съд не може да установи дали съдебният изпълнител е
провел разпределението с участието на всички задължителни участници.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно разпределение, предявено на 25.11.2022 г. по
изп. д. №20117440400235 по описа на ЧСИ М. Джоргова, вписана в КЧСИ под рег.
№744 и район на действие КОС в частта по по т. IV.II.(като вземанията на Държавата
са описани под №№ от 1 до 8) - в която е извършено разпределение на сумата от
65837,44 лв. – за вземания на държавата по актове за данък недвижим имот, както и в
частта по т. IV. III - в която в полза на присъединения кредитор Д. А. Ш. е
разпределена сума за покриване на задължения по изпълнителен лист от 01.06.2022 г.,
както следва: 67127,06 лв. законна лихва за периода 06.03.2020 г. – 25.11.2021 г., 34100
– обезщетение за забава и 106194,78 лв. от главница, И
ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ М. Джоргова, вписана в КЧСИ под рег.
№744 и район на действие КОС за извършване на ново разпределение в посочените
части, съгласно указанията в мотивите на този съдебен акт.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в едноседмичен
срок, считано от датата на съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6