Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно
заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при
секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 276/2021 г.
Производството е по реда на
чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 13 ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Делото е образувано по жалба на З.В.П. чрез адв.А.Д. срещу заповед № ЗСПД/Д-В/7437 от 14.12.2020г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане” гр.Варна, потвърдена с решение №03-РД06-0009/11.01.2021г. на
директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна.
С обжалваната заповед е отказана
социална помощ по чл.16б ал.1 т.2 от Правилника за прилагане на Закона за
социалното подпомагане /ППЗСП/ на З.В.П.
по нейно заявление-декларация с вх.№ ЗСПД/Д-В87437 от 30.11.2020г. за това, че
не е останала без работа при обявено извънредно положение или извънредна
епидемична обстановка. Посочено е, че последният ѝ трудов договор е
прекратен на 05.04.2018г.
Жалбоподателката счита, че отказът
за отпускане на социалната помощ е материално незаконосъобразен. Заявява чрез
адв.Д., че не оспорва факта, че не е била в трудово правоотношение към момента
на обявяване на извънредна епидемична обстановка, което да е било прекратено по
този повод, но смята, че самата криза е попречила да започне работа, макар че е
била регистрирана като безработна и няма спор, че е търсила работа. Смята, че
разпоредбата на чл.16б ал.1 т.2 от ППЗСП предвижда отпускане на социални помощи
не само за родител, който е загубил работа по време на Ковид кризата, но и
когато самата епидемична обстановка му е попречила да си намери работа. Смята,
че отказът е постановен при превратно тълкуване на правната норма и дописване на закона. Иска отмяна на отказа и
връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със
задължителни указания по прилагането на закона. Не претендира разноски.
Ответникът директорът
на дирекция „Социално подпомагане” гр.Варна оспорва жалбата като неоснователна.
В писмо с вх.№7418/19.05.2021г. се твърди, че за да е налице право на социална
помощ по чл.16б от ППЗСП трябва
родителят да е останал без работа заради въведените ограничения във връзка с
обявеното извънредно положение или извънредна епидемична обстановка на
територията на България във връзка с разпространението на Ковид-19.
Предвид представените
доказателства, че решение №03-РД06-0009/11.01.2021г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“
– Варна не е
било връчено на З.П. и пратката с баркод №60776936 е върната като недоставена,
поради изчерпване на опити за доставка, и представеното извлечение от ел.писмо
за получаване на решението по ел.поща на 25.01.2021г., съдът намира, че
14-дневния срок за обжалване на решение №03-РД06-0009/11.01.2021г. на
директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна е започнал да тече на 25.01.2021г., поради което
жалбата подадена на 08.02.2021г. е процесуално допустима.
От приложените към
жалбата и с административната преписка доказателства и тези събрани по делото,
както и предвид изявленията на страните и техните процесуални представители,
ХІХ състав на Варненски административен съд, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление
вх.№ЗСП/Д-В/7437 от 30.11.2020г. З.В.П. е поискала от директора на дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Варна отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от
ППЗСП при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка. Заявлението-декларация на З.П. е окомплектовано с необходимите
документи предвид листа за извършен предварителен контрол за законосъобразност
преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа и описа на
преписката.
В заявлението на З.П.
е отбелязано, че тя е омъжена за Д.П, с който имат дъщеря И.Д. П. и син М.Д.П, които поради обявеното извънредно
положение/извънредна епидемична обстановка
в периода от 27.11.2020г. до 21.12.2020г. са се обучавали в електронна
среда и не са посещавали училище и съответно детска градина. Видно от
съдържанието на решение №03-РД06-0009/11.01.2021г. на директора
на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, от 25.11.2020г. З.П. е безработна с регистрация в дирекция
„Бюро по труда“ гр.Варна без право на парично обезщетение за безработица.
Доходът на семейството за м.ноември 2020г. се формира от работна заплата на
съпруга Д.П в размер на 1761.20 лева и семейни помощи по чл.7 ал.1 от ЗСПД в
размер на 72 лева, като доходът на член от семейството възлиза на 1833.20: 4=458.30
лева, което е по-малко от нормативно
определения доход, даващ право на исканата помощ. Установено е, че последния
трудов договор на З.П. е бил прекратен на 01.07.2019г., поради което е прието,
че тя не е останала без работа по повод на обявеното в България извънредно
положение и затова не отговаря на изискването по чл.16б ал.1 т.2 от ППЗСП за
отпускане на месечна целева помощ.
Въз основа на
установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, предвид
изричното изявление от жалбоподателката чрез нейния пълномощник адв.Д., и след
служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички
основания по чл.146 от АПК, Варненският административен съд, ХІХ състав достига
до следните правни изводи:
Административното
производство е проведено по реда на чл. 13 от ЗСП и чл. 16б ат ППЗСП. Производството е образувано
надлежно по заявление-декларация подадена от З.П. до органа по попълнен от нея формуляр.
Процесната заповед е издадена от надлежен орган – директор на дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, като е спазено специалното
процесуално изискване за провеждането на социална анкета, т. нар. социален
доклад, приложен към
административната преписка. Произнасянето става със заповед на директора на
дирекция „Социално
подпомагане“ след преценка на
всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Отказът за отпускане на
социални помощи е мотивиран.
При извършената проверка съдът не установи съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят
нищожност или отмяната на оспорената заповед.
Заповед № ЗСПД/Д-В/7437 от 14.12.2020г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане” гр.Варна, потвърдена с решение №03-РД06-0009/11.01.2021г. на
директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна е материално незаконосъобразна, което е достатъчно основание за нейната отмяна,
поради следните съображения:
Съгласно приложимата в конкретния
случай норма на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от
ППЗСП, право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка, имат семейства с деца до 14-годишна
възраст, когато двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам
дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или
размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал.
4. Към датата на подаване на
заявлението-декларация от З.П. е било в сила изменението на чл.16б от ППЗСП от ДВ, бр. 101 от
2020 г.
Законодателят е предвидил няколко изисквания по чл.16б ал.1 т.2 във връзка с ал.4 от ППЗСП, които в случая са налице: не е спорно, че за страната е
обявена извънредна епидемична обстановка; жалбоподателката отглежда две деца до 14-годишна възраст, които в периода от 27.11.2020г.
до 21.12.2020г. не са посещавали училище и детска градина, поради въведено от
българското правителство дистанционно обучение, заявителката е останала без работа, но няма право на обезщетение за
безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от
средномесечния доход по ал. 4 на чл.16б от ППЗСП; средномесечен доход на член от семейството за месеца, в
който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, по-нисък или
равен на 150 % от минималната работна заплата.
При внимателен прочит на нормата на чл.16б ал.1 т.2 от ППЗСП става
ясно, че в нея не е предвидено, че оставането без работа трябва да е в някаква пряка
или непосредствена връзка с епидемична обстановка. Достатъчно е заявителката да е без работа и
без право на обезщетение за безработица към момента на обявяване на извънредно
положение или на извънредна епидемична обстановка. Това
е логично, защото намирането на работа пряко се влияе от влошената
икономическа обстановка свързана с пандемията от Ковид-19. По делото няма данни жалбоподателката да е отказвала
започване на работа, предложена от
дирекция „Бюро по труда“ – Варна.
Акцентът на целевата месечна помощ за семейства с
деца по чл.16б ал.1 т.2 от ППЗСП е върху това семейството
да е със средномесечен доход на член
от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени
ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка, по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата.
Както и да отглежда само децата си до 14-годишна възраст, които не са настанени извън семейството по реда на чл.
26 от Закона за закрила на детето и не посещават училище или детска ясла и детска
градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището
или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка. Не може да бъде споделен мотивът за отказа, потвърден и в
решението на горестоящия орган, че същия се налага,
защото З.П. не е останала без
работа по причини, предпоставили обявената извънредна епидемична обстановка.
Този мотив не само не попада сред изискванията на чл. 16б, ал.1, т. 2 от ППЗСП, подобен извод не налага и § 2 от ПЗР на ПМС №
322/23.11.2020 г.
Напротив, изискването на цитираната разпоредба е поне единия от родителите да е
без работа и да няма право на
обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е
по-нисък от средномесечния доход по ал. 4 на чл.16б от ППЗСП. Употребеният
в приложимата правна норма израз: при обявеното извънредно положение
или обявена извънредна епидемична обстановка, поне единия
родителя да е останал без работа не може да се тълкува стеснително в смисъл - да е прекратен трудовия му договор заради
извънредното положение/обстановка, защото родителят може да е останал без
работа, и поради това, че не може да си намери такава именно заради същото
обстоятелство. Ако законодателят беше имал предвид точно този замисъл, щеше
изрично да посочи в правната норма, че трудовото правоотношение на
родителите/родителят трябва да е било прекратено, поради обявеното извънредно
положение или обявената извънредна епидемична обстановка. От значение е и
факта, че обявяването на извънредно положение или извънредна епидемична
обстановка не е сред основанията за прекратяване на трудовия договор от
работодателя с или без предизвестие, видно от разпоредбите на чл.325, чл.328,
чл.330 от КТ, поради което не може да се
изисква началния момента на „оставането без работа“ по смисъла на чл.16б ал.1
т.2 от ППЗСП да съвпада с обявяването на извънредно положение или извънредна
епидемична обстановка.
Изложеното
обосновава основателността на жалбата. Заповедта като постановена при
неправилно приложение и тълкуване на материалния закон трябва да бъде отменена.
С
оглед обстоятелството, че естеството на казуса не позволява решаването му по
същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на административния орган
за ново произнасяне, съобразено задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с настоящото решение, като се приеме, че заявителката З.В.П. отговаря на всички изисквания
на чл. 16б ал. 1 т. 2 от ППЗСП.
Мотивиран от това и на основание чл. 172, ал.
2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна, ХІХ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-В/7437 от
14.12.2020г. на директора на дирекция
„Социално подпомагане” гр.Варна, потвърдена с решение
№03-РД06-0009/11.01.2021г. на директора
на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.
ВРЪЩА преписката на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.Варна за ново произнасяне по заявление-декларация на З.В.П.
с № ЗСП/Д-В/7437 от 30.11.2020г., съобразно с дадени в настоящото решение
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, като му
определя 7-дневен срок за
произнасяне.
Решението е окончателно на основание чл. 13,
ал. 6 от ЗСП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: