Решение по дело №1996/2019 на Районен съд - Варна

 

 

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

... / 18.10.2019 г. 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Варненски районен съд, ХІV състав  в публично заседание на 17.09.2019  година, в състав:

 

           Районен съдия:  Даниела Павлова 

 

 

при секретаря Кичка Иванова  разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1996 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

          Предявени са кумулативно съединени искове с пр.осн.чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД  от ищец Д.Р.М.  с  ЕГН ********** с постоянен адрес *** срещу ответник „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, ж.к Възраждане, ул.”Света София” № 7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров с искане за постановяване на решение за осъждане на ответника да  заплати на ищеца  сумата 265 лева, представляваща  дължимо застрахователно обезщетение  по застраховка „Каско на МПС” по застрахователна полица № 0020090201700404, със срок от 28.03.2017 г. до 27.03.2018 г.  за имуществени вреди на лек автомобил „Нисан Примера“ с ДК № В 3638 НК ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.

             Твърденията в молбата са, че на 29.09.2017 г. ищецът управлявайки собствения си лек автомобил  марка и модел Нисан Примера“ с ДК № В 3638 НК, при извършване на маневра го удря в „стоп колче“ и нанася имуществени  щети.  За настъпилото ПТП уведомил застрахователя на същия ден и попълнил уведомление и заявление за завеждане на щета. Представител на застрахователя извършил оглед на автомобила за което е съставен опис на щета № 0020-090-1768/2017 г. Ищецът е получил уведомление от ответника с което същият му отказва заплащане на обезщетение, тъй като претенцията попада в обхвата на  Глава Втора „Общи изключения“, раздел 1, чл.18, т.4 на Общите условия на договора, съгласно която разпоредба  не се покриват щети когато се установи, че уврежданията не кореспондират с механизма на декларираните събития. Ищецът счита, че отказът на застрахователя е формален тъй като липсва конкретика, поради което е немотивиран и  неоснователен.  Моли за уважаване на иска и осъждане на ответника да му заплати и законна лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за производството. 

            В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва изцяло  предявеният иск по основание и по размер. Не оспорва твърденията, че между страните е налице застрахователен договор.  Договорът за застраховка „Каско” е сключен при Общи условия, които представляват предварително определение от едната страна уговорки, които са приети от другата страна и същите имат императивен характер за тях. Същите са неразделна част от договора и са приети от ищеца. Не се оспорват твърденията, че към 29.9.2017 г. между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № 00200902011700404 от 22.03.2017 г. за застраховка „Каско на МПС“ на лек  автомобил марка и модел „Нисан Примера“ с ДК № В 3638 НК, оценен на 5800 лева, както и че е настъпило застрахователно събитие, посочено в молбата. След подадено уведомление от ищеца е извършен опис – техническа експертиза е констатирано увреждане на автомобила, но събитието попада в приложното поле на чл.18, ал.4 от ОУ на изключен риск и застрахователят не дължи заплащане на обезщетение.  Не  е налице причинно-следствена връзка между събитието и щетите, за установяването на ПТП не  е съставен официален удостоверителен документ от органите на МВР, сектор Пътна полиция, а именно протокол за ПТП.    Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.

             В съдебно заседание страните поддържат становищата си.    

             Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, като взе предвид становищата на страните и въз основа на закона,  приема за установено следното от фактическа страна:

     Ответното дружество – застраховател не оспорва наличието на валиден застрахователен договор с ищеца по полица „Каско“ на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“ с рег.№ В3638НК, със срок на действие от 28.03.2017 г. до 27.03.2018 г. Полицата е била  действаща към датата на настъпилото  застрахователно събитие 29.09.2019 г.,  което също не се оспорва. Оспорва предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като е налице договорно и законово регламентирано основание да откаже да изплати обезщетение по доброволна застраховка „Каско“ по твърдения, че събитието попада в изключен риск по чл.18, ал.4 от Общите условия на застрахователя.  Оспорва и наличието на  причинно-следствена връзка между описаните щети и декларираното събитие. 

             На 03.10.25017 г. Д.Р.М.  е подал уведомление за щета на застрахованото МПС  като е посочил настъпили щети по предна броня, които са получени при извършена маневра паркиране на 29.09.2017 г. в съприкосновение  в стоп колче.  Посочени са документите, които се прилагат – уведомление за щета, застрахователна полица, свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за управление  на МПС, контролен талон, талон за годишен технически преглед, талон за оглед.  Заявено е искане да му се заплати обезщетение по експертна оценка – листи 4 и 5 от делото.

 

 

 

             С опис – техническа експертиза по щета № 00200901768/2017 г. от 03.10.2017 г. вещо лице на застрахователя е извършило оглед и опис на  увредените детайли, посочени в позиция 1. От издадена стокова разписка от трето за спора лице – Софсервиз ЕООД се установява, че стойността на материалите и разходите за труд за отстраняване на повредата на автомобил Нисан Примера по щета № 0020-090-1768/2017 г.  е в общ размер на 265 лева. 

      От заключението на проведената САТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че описаното в описа на застрахователя и в уведомлението увреждане е в дясната част на предната броня на автомобила. Вещото лице дава заключение, че стойността за възстановяване на щетата е 251.00 лева, в която сума са включени стойността на материали /боя и консумативи/ и стойността на услугите /автомонтьорски и бояджийски/ - таблица 1. Според експерта е налице  причинно-следствена връзка между описания механизъм на увреждането и увредените детайли, като увреждането е настъпило след съприкосновение на предната броня с твърд предмет, което е довело до ожулване. Стойността на щетата по Методика и указания за извършване на ликвидационна дейност по застраховка Каско и Гражданска отговорност, одобрени от КФН е 144 лева като отделните стойности на материали /боя и консумативи/ и на  услугите /автомонтьорски и бояджийски/ са посочени в таблица 2 към заключението.  

              В Общите условия по застраховка „Каско” на ответника в чл.18, ал.4 е посочено, че застрахователят не изплаща обезщетение в случай, че при извършената проверка се установят различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и снимков материал.   В тази връзка застрахователят не е посочил конкретни различия въз основа на които е отказал изплащането на обезщетение и отказът му не е мотивиран и не  е подкрепен с доказателства. 

 

 

 

 

             Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ  при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,, който не може да е по-дълъг от установения срок по чл.108 КЗ. В чл.408 КЗ са посочени хипотезите в които застрахователят може да откаже  плащане на обезщетение  при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. 

 

 

 

 

 

 

 

 Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3

 – чл.409 КЗ.

 

 

 

 

           Нормата на чл.405, ал.1 КЗ е императивна  и  съгласно същата при настъпило  застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок или най-късно в срока по чл.108 КЗ след като застрахованото лице е иззпълнило задълженията си по договора.  Не се оспорва от страна на ответника, че същият е уведомен за застрахователното събитие в указаните сроковете  и са представени поисканите документи, както и автомобилът е предоставен за оглед. При настъпило застрахователно събитие ответникът дължи обезщетение на собственика на  имуществени вреди в определените от договора лимити.  Каква е причината поради която същият е взел  решение  да изплати обезщетение в размер по-малък от действителния размер на увредените части и разходи за  материали и труд не е установено от доказателствата по делото.   

                    Ответникът не е установил в производството наличието на обстоятелства,  които да изключват заплащане на обезщетение в размер на действителните щети, установен от вещото лице по САТЕ.  От събраните в производството доказателства, съдът намира за установено по безспорен начин, че на посочената дата е настъпило застрахователно събитие с лекия автомобил,  който е бил застрахован при ответното дружество по застраховка “Каско на МПС”  и че по същия са настъпили описаните щети и по описания начин, което се установи от заключението на САТЕ, което не е оспорено от страните.  От това следва, че е  налице възникнало застрахователно правоотношение по силата на което  е възникнала  отговорност по застрахователен договор за обезщетение за имуществени вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие,  поради което съдът приема за установено, че е настъпило  застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя  на осн.чл.405, ал.1  КЗ и обезщетение се дължи в пълен размер на действителната стойност на необходимите части, материали и труд за възстановяване на щетите, съгласно заключението на САТЕ в размер на 251.00 лева. 

     Предявеният иск до този размер е  основателен, а  за горницата до претендираната сума 265.00 лева следва да се отхвърли.  От основателността на главния иск следва и основателността на акцесорния иск  за  заплащане на  лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД, считано от подаване на молбата  до окончателното изплащане на сумата. 

 

     По въпроса за разноските:

     Страните са направили допустими  искания по реда на чл.78 ГПК, подкрепени с доказателства.

     При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски за производството в размер на 525 лева.  На ищеца не се дължат разноски за заповедното производство, тъй като издадената в негова полза заповед за изпълнение е обезсилена изцяло. 

       По изложените мотиви,  съдът 

 

Р Е Ш И :

 

              ОСЪЖДА  ЗАД „ОЗК-Застраховане”  със седалище и адрес на управление ***,  ЕИК *** да плати на Д.Р.М.  с  ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата 251 /двеста петдесет и един/ лева,  представляваща  дължимо застрахователно обезщетение  по застраховка „Каско на МПС” по застрахователна полица № 0020090201700404  за имуществени вреди на лек автомобил „Нисан Примера“ с ДК № В 3638 НК ведно със законната лихва, считано от подаване на молбата 13.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 251.00 лева до размера на претендирана с исковата молба сума в размер на 265.00 лева.

 

           ОСЪЖДА  ЗАД  „ОЗК-Застраховане”  със седалище и адрес на управление ***,  ЕИК ***  да плати на Д.Р.М.  с  ЕГН ********** с постоянен адрес *** разноски за производството в размер на 525 /петстотин двадесет и пет/ лева,  на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

 

            Решението  може да се  обжалва с въззивна жалба пред ВОС  в двуседмичен срок от съобщаването  му на страните.

 

                                    Районен съдия: