Определение по дело №256/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4311
Дата: 16 октомври 2014 г.
Съдия: Иво Харамлийски
Дело: 20131200200256
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юли 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 83

Номер

83

Година

11.2.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.11

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Янко Янев

дело

номер

20114100100042

по описа за

2011

година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от И. С. Т. от с. К., Община С., ул. „В. Л.” № 59, чрез адв. Максим Авджийски от САК жалба против действие на Частен съдебен изпълнител Ралица Касабова, с район на действие - Окръжен съд – Велико Търново – постановление за прекратяване на изп. дело № 589/2010 г.

От длъжника по изпълнителното дело Т. „Е.”, с. К., Община С. са постъпили писмени възражения по реда на чл. 436, ал. З от ГПК, в които се посочва, че жалбата е неоснователна.

Съдебният изпълнител Ралица Касабова, с район на действие - Окръжен съд – Велико Търново, е изложил мотиви по обжалваното действие.

Окръжен съд – Велико Търново, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното действие, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 589/2010 г. по описа на съдебен изпълнител Ралица Касабова, с район на действие - Окръжен съд – Велико Търново, е образувано по молба на взискателя – И. С. Т. от с. К., Община С., ул. „В. Л.” № 59 и издаден в негова полза изпълнителен лист против Т. „Е.”, с. К. за следните суми: 3 464.71 лв. – представляващи неизплÓтени трудови възнаграждения за м. януари 1999 г., м. май – м. декември 1999 г., цялата 2000 г. и за м. януари и февруари 2001 г., ведно със законната лихва от 28.11.2001 г. до окончателното изплащане на сумата; 226.20 лв. – съставляваща лихва за забава за времето от падежа на всяко едно от неизплатените трудови възнаграждения до датата на исковата молба – 28.11.2001 г.; 303.77лв. – съставляваща разноски, съобразно уважената част от иска.

На 09.11.2011 г. е постъпила молба от Атанас Недялков Евтимов, в качеството му на председател на Т. „Е.”, с. К. с изявление, че посочените суми по изпълнителния лист са погасени по давност, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, като моли да се прекрати изпълнителното производство.

С Постановление от 09.11.2010 г., по изп. дело № 589/2006 г. по описа на съдебен изпълнител Ралица Касабова, с район на действие - Окръжен съд – Велико Търново частен съдебен изпълнител Ралица Касабова е прекратил производството по изп. дело № 589/2010 г. по описа на съдебен изпълнител Ралица Касабова, с район на действие - Окръжен съд – Велико Търново, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

По същия изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 16/2004 г. по описа на СИС при Районен съд - Горна Оряховица.

Последното изпълнително действие по изп. дело № 16/2004 г. по описа на СИС при Районен съд - Горна Оряховица – изпращане на призовка за принудително изпълнение е извършено на 16.03.2004 г.

С Постановление от 01.12.2006 г., по изп. дело № 16/2004 г. по описа на СИС при Районен съд - Горна Оряховица, Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Горна Оряховица е прекратил производството по изп. дело № 16/2004 г. по описа на СИС при Районен съд - Горна Оряховица.

Жалбата е допустима. Разгледано по същество жалбата е основателна.

Постановлението на съдебния изпълнител е незаконосъобразно.

На същия не е предоставена процесуална възможност да прекрати изпълнението, поради изтичане на давност по отношение на вземането по изпълнителния лист. Съдебният изпълнител не само не следи служебно за изтеклата погасителна давност, но и не е оправомощен при възражение от страна на длъжника в тази насока да преценява дали вземането се дължи или не, като същевременно възраженията си в тази насока длъжникът би следвало да заяви по общия исков ред, като същевременно обезпечи иска си, спирайки изпълнителното производство.

Изтичането на погасителната давност е факт, който, съобразно възражението на длъжника, е настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист по делото. Установяването на този факт може да стане само по исков ред (чл. 439 от ГПК), а предявяването на иска е право на длъжника.

Т. е. законодателят има предвид едно състезателно, исково производство, в което длъжникът може да прави доводи срещу изпълнението, когато то е основано на съдебно изпълнително основание, какъвто е настоящият казус, и които доводи се основават на факти настъпили след приключване на самото съдебното производство. Безспорно е, че такъв довод може да бъде и доводът за изтекла погасителна давност. Произнасянето по такъв довод обаче определено не е в прерогативите на съдебния изпълнител. Това води до извода, че давността като материалноправен институт може и следва да бъде въведен чрез процесуален довод в нарочното съдебно състезателно производство по реда на чл. 439 от ГПК, в което производство могат и следва да бъдат обсъдени и евентуални доводи за прекъсване и спиране на давността, доводи които в настоящото производство не могат да бъдат обсъждани.

В чл. 433, ал. 1 от ГПК лимитативно са изброени основанията за прекратяване на изпълнителното производство и съдебният изпълнител е длъжен да съобразява наличието им при постъпило искане за прекратяване. Изтичането на погасителна давност по отношение на вземането, който факт преклудира възможността за принудителното му събиране, следва да бъде установено с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 439 от ГПК. Т. 7 на ал. 1 на чл. 433 от ГПК задължава съдебният изпълнител да прекрати изпълнението едва при представяне на съдебно решение, с което е уважен искът по горецитирания текст, но не и сам да преценява дали е изтекла погасителна давност по отношение на вземането или не.

При извършената проверка за законосъобразност, съдът констатира основания за отмяна на действията на ЧСИ по отношение на взискателя И. Т., поради допуснати при прекратяване на изпълнителното производство. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че следва да се уважи подадената жалба срещу действията на съдебния изпълнител по отношение на взискателя И. Т..

С оглед на изложеното, Окръжен съд – Велико Търново

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА действията на Ч с и Р. К., с рег. № 731 в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд – В. Т., а именно – Постановление от 09.11.2010 г. за прекратяване на изпълнително дело № 589/2010 г., на основание чл. 435 от ГПК, като неправилни и незаконосъобразни.

ВРЪЩА изпълнително дело № 589/2010 г. по описа на съдебен изпълнител Р. К., с район на действие - Окръжен съд – В. Т. на Частен съдебен изпълнител Р. К., с рег. № 731 в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд – В. Т. за продължаване на изпълнителните действия.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

Решение

2

5690977459EF3A60C22578340044DD2A