№ 1684
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110114820 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявена във ВРС искова
молба от дата 13.10.2021 г. , надлежно уточнена с писмена молба от 12.11.2021 г. , от
ищцовото дружество ЗАД „О. З.“ АД, ЕИК*** , със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д. чрез адвокат С.С. от САК,
със съдебен адрес : ***, против ответника Р. ХР. ЯНК. , ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл.
500, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД и с цена на иска общо 305,53 лв.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства:
На 13.01.2017 г., около 10:30 часа, в гр. Варна, кв. „***“, по ул. „***“ до бл. № ***, се
движело МПС, марка „***“ модел „***“, с рег. № ***, управлявано от Р. ХР. ЯНК., който
поради несъобразена със състоянието на пътната настилка скорост, изгубил управление над
автомобила и блъснал МПС - автобус, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, управлявано
от ИВ. Ж. ХР.. Вследствие на гореизложеното настъпило ПТП с материални щети. По повод
инцидента бил съставен Протокол за ПТП № 1665590/13.01.2017 г., по описа на СПП към
РДВР - Варна, от който било видно, че водачът на МПС марка „***“, модел „***“, с рег. №
***, Р. ХР. ЯНК. бил виновен за настъпването на ПТП.
Спрямо виновния водач било взето административно отношение с АУАН, с бл. №
819759/13.01.2017 г., по описа на СПП към РДВР - Варна.
На 13.01.2017 г. представител на собственика на МПС марка „***“, модел „***“, с
рег. № ***, който имал сключена валидна застраховка „Каско на МПС“ със „З. А.“ АД -
1
полица № **********, валидна от 11.01.2017 г. до 10.01.2018г. г., предявил претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение. В резултат на гореизложеното в „З. А.“ АД
била заведена щета с № 13017030100251. От Застрахователното дружество определили
застрахователно обезщетение в размер на 204,17 лв. С платежно нареждане № П
9137422/27.01.2017 г., ведно с опис към него, на „***“ ЕАД била изплатена сума в общ
размер на 830,35 лв., в това число и сумата в размер на 204,17 лв. по образуваната щета.
Към датата на застрахователното събитие собственикът на МПС марка „***“, модел
„***“, с рег. № ***, твърди ищецът, че имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със „ЗАД О. З.“ АД с полица № BG/23/117000107331 от 28.12.2016 г., валидна от
02.01.2017 г. до 01.01.2018г.
Във връзка с извършеното плащане, сочи още ищеца, че „З. А.“ АД изпратило
регресна покана до „ЗАД О. З.“ АД, с която претендирало възстановяване на сумата от
204,17 лв., ведно със сторените по щетата ликвидационни разходи в размер на 15 лв. или
сума в общ размер на 219,17 лв. В резултат на гореизложеното, в „ЗАД О. З.“ АД била
заведена щета с № 0410-110-0517-2017.
От Доклада по процесната щета, сочи ищеца, че било видно , че определеното от
„ЗАД О. З.“ АД застрахователно обезщетение възлизало на 219,17 лева, която сума била
изплатена на дружеството - застраховател на увреденото МПС по аргумент от Уведомление
за едностранно прихващане на насрещно дължими вземания, ведно с Приложение № 1 към
него /на позиция № 38 била посочена процесната щета/ и платежно нареждане с Референция
№ 63699860/16.05.2017 г.
От горецитирания Протокол за ПТП, твърди ищеца, че било видно, че длъжникът Р.
ХР. ЯНК. виновно причинил настъпването на пътния инцидент, като управлявал автомобила
под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма. Предвид извършеното от ЗАД „О. З.“ АД плащане, и на основание чл. 500, ал. 1, т. 1,
предложение първо от Кодекса на Застраховането, за ищеца-застраховател бил налице
правен интерес да претендира възстановяване от длъжника на изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 219,17 лева. ведно със сторените ликвидационни разноски в размер
на 15 лева, или сума в общ размер на 234,17 лв.Сочи се още в исковата молба, че покана за
доброволно изпълнение на задължението била изпратена до длъжника, като било видно от
известието за доставяне,че същата била получена лично от длъжника на 26.06.2017 г.
По същество в исковата молба са изложени твърденията затова, че „ЗАД О. З.“ АД
подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника по реда на чл. 410
ГПК, с което претендирало изплащане на сумата от 305,53 лева (триста и пет лева и
петдесет и три стотинки), от които 219,17 лв. (двеста и деветнадесет лева и седемнадесет
стотинки), представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, 15
лв. (петнадесет лева), представляващи ликвидационни разноски и 71,36 лв. (седемдесет и
един лева и тридесет и шест стотинки), представляващи мораторна лихва , като по
заявлението било образувано ч. гр. д. № 20213110111909, по описа на PC - Варна, 42 състав.
С оглед своевременно подадено възражение на ответника срещу издадената заповед за
2
изпълнение, на заявителя било указано, че в едномесечен срок следва да предяви
установителен иск относно вземането си, предмет на заявлението. С оглед гореизложените
обстоятелства и на основание чл. 422 ГПК, ищеца - застраховател е сезирал исковия съд с
обективно кумулативно съединените специални положителни установителни искове с
правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД.
С депозираната искова молба, във връзка със Заповед № 4220/18.08.2021 г. за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20213110111909, са предявени
обективно съединени установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.чл. 415
ГПК, при условията на кумулативност, с които е претендирано да бъде установено със СПН
съществуването на парично вземане в общ размер на 234,17 лв. и мораторна лихва в размер
на 71,36 лв.
Главницата съгласно уточнението се сочи, че е формирана от изплатеното
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 204,17 лв.
и сторени ликвидационни разноски по щетата в размер на 15 лв.Съгласно депозираната
уточнителна молба отправеното до исковия съд прецизирано искане по см. на чл.127 , ал.1
т.5 ГПК е :
Да бъде постановено решение, по силата на което да бъде установено със сила на
пресъдено нещо, че ответникът Р. ХР. ЯНК. дължи на „ЗАД О. З.“ АД, посочените в Заповед
№ 4220/18.08.2021 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
11909/2021 г.по описа на ВРС суми, както следва: СУМАТА от 234,17 лв. (двеста тридесет и
четири лева и седемнадесет стотинки), представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ въз основа на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/23/117000107331
от 28.12.2016 г., със срок на валидност от 02.01.2017г. до 01.01.2018 г. на „ЗАД О. З.“ АД
във връзка с протокол за ПТП № 1665590/13.01.2017 г., настъпило на 13.01.2017 г., около
10.30 часа, в гр. Варна, кв. „***“, по ул. „***“, до бл. № ***, при което водачът Р. ХР. ЯНК.,
управлявайки МПС марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, поради несъобразена със
състоянието на пътната настилка скорост, губи управление над автомобила и блъска МПС -
автобус, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, управлявано от ИВ. Ж. ХР., което МПС има
сключена валидна застраховка „Каско на МПС“ със „З. А.“ АД -полица № **********,
валидна от 11.01.2017 г. до 10.01.2017г., въз основа на която е заведена щета в „З. А.“ АД №
13017030100251 и е изплатена на „***“ ЕАД сумата в общ размер на 830,35 лв., в т. ч. и
сумата от 204,17 лв. по образуваната щета, като са сторени и обичайните ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лв.; СУМАТА в размер на 71,36 лв. (седемдесет и един лева и
тридесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 13.08.2021, до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцовата страна е посочила и банкова сметка по която може да заплатена процесната
сума : IBAN: ***, при „***" АД, с титуляр „ЗАД О. З. „ АД.Обективирано е искане и за
присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски, както в заповедното, така и в
3
исковото производство.
В подкрепа на твърденията и искането си ищцовата страна е направила
доказателствени искания:
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез адвокат от АК Варна Й.А. е депозирал
отговор на искова молба .
Ответникът намира предявения иск за допустим, но неоснователен и моли съда да
отхвърли иска.Наведените съображения за неоснователност на иска са следните:
Твърди се , че на 13.01.2017г., около 10:30ч., в гр. Варна, кв. „*** „, управлявайки т.а.
марка „*** ***“, с рег. № *** отв. Я. се движел по ул. „***“ като на кръстовището до бл.303
реализирал ПТП с автобус марка „*** ***“, с рег. № ***.Когато пристигнали полицейските
служители направили проверка за алкохол и от направения на ответника тест се установило,
че имал концентрация на алкохол в кръвта 0.55 промила. Отв.Я. не бил съгласен с
показанията на дрегера и му бил издаден талон за медицинско изследване. След направената
кръвна проба се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на ответника била в
границите на допустимото и било прекратено административнонаказателното
производството в тази част.
По същество с отговора на исова молба ответникът оспорва всички останали
твърдения, на които се основава искът, като прави и възражение за съпричиняване от страна
на водача на автобуса.
Оспорва предявения иск по основание и размер.
Счита, че същия бил предявен в завишен размер и не отговарял на действително
претърпените вреди. Оспорва предявеният иск по основание и размер. Заявява, че не дължи
претендираната сума в размер на 305.53 лева на ищеца ЗАД „О. З.“ АД, представляваща
изплатено от него застрахователно обезщетение в размер на 219.17 лева и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба. Претендираната от ищеца сума твърди ответника, че не била съобразена със
средните пазарни цени за отстраняване на настъпилите вреди, действащи към датата на
настъпване на събитието.
Допустимата норма на алкохолно съдържание се извеждала от разпоредбата на
чл.174, ал.1 от ЗДвП, която предвиждала административнонаказателна отговорност за
управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда.В случая,
видно от резултата, отразен в Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 35 от 16.01.2017г. по
безспорен начин се установявало, че ответникът управлявал автомобила с концентрация на
алкохол в кръвта 0.46 промила, т.е. под допустимата по закон норма от 0.5 на хиляда.
Действително разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ, не отрича
ответника, че гласи, че застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
4
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Видно било от текста, че законодателят не спирал до израза „след употреба на алкохол“ /т.е.
въобще, независимо от концентрацията му в кръвта/, а изрично предвидил тази употреба на
алкохол да е „над допустимата по закон норма“, за да се ангажира регресната отговорност
на застрахования, нито пък при формулировката на тази разпоредба препращала към чл.5 от
ЗДвП.Следователно, в настоящия случай, обобщава ответника, че не била налице една от
предпоставките на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за ангажиране отговорността по регрес на
виновния водач, а именно не била налице концентрация на алкохол в кръвта му над
допустимата по закон норма.
Поради изложеното, счита ответника, че не били налице основания за ангажиране
регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното
дружество по договора за „ГО“, тъй като не бил осъществен фактическият състав по чл.500,
ал.1, т.1 от КЗ, поради което предявеният иск се явявал неоснователен и като такъв следвало
да бъде отхвърлен.Недоказани за ответника се явявали и останалите предпоставки на
деликтната отговорност.Ответника е оспорил твърдението на ищеца, че е заплатил
претендираната сума. Според ответника липсвали годни доказателства, които да установят
плащането.Неоснователността на главния иск, сочи ответника, че води до неоснователност
на акцесорните претенции за лихви, с оглед на което счита същите за неоснователни.
Предвид гореизложеното, ответникът моли съда след преценка на фактите и
обстоятелствата по делото, да постанови Решение, с което да отхвърли изцяло предявения от
ЗАД „О. З.“ АД иск, като неоснователен.Обективирано е искането в полза на ответника да
бъдат присъдени сторените в заповедното и в настоящо производството съдебно - деловодни
разноски и адвокатски хонорар.В случай, че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение надвишава минималните размери, съгласно Наредба № 1 от 09.06.2005г.,
още с отговора на искова молба, ответника моли същото да бъде намалено до минимално
предвидения размер.В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба ответника е
направил доказателствени искания .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 17.05.2022г. представител на
ищеца не се явява , но в писмено становище от 13.05.2022 г. поддържа иска, желае
уважаване на иска ведно с присъждане на разноските по делото, като прави и възражение с
правно осн. чл. 78, ал.5 ГПК .
В същото открито съдебно заседание ответникът представляван от адв.Й.А. от АК
Варна моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан ведно с
присъждане на сторените по делото разноски съгласно приложения списък.Изрично е
заявено и възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско
възнаграждение.
За да се произнесе по същество на спора, настоящият съдебен първоинстанционен
състав , въз основа на твърденията на страните , приетите по делото доказателства съгласно
нормите на чл.235 и чл.236 ГПК ,приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
5
страна следното :
Предявеният по делото специален положителен установителен иск, с правна
квалификация чл. 422,ал.1 вр.чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД е заявен в рамките на
преклузивния срок по чл.415 ГПК и процесуално допустим . С доклада по делото , обявен за
окончателен без възражения на страните съдът е разпределил тежестта на доказване между
ищеца и ответника по следния начин : Съдът е указал на страните, че съгласно общото
правило на чл.154 ГПК всяка една страна следва да установи и докаже твърденията и
възраженията си, въз основа на които черпи за себе си положителни права.В тежест на
ищцовата страна, исковият съд е възложил да установи твърденията си въз основа на които
основава активната си процесуално правна и материално правна легитимация а именно: че е
било образувано по Заявление на ищцовата страна частно гр.дело по описа на РС Варна, по
което дело в полза на заявителя била издадена Заповед по чл. 410 ГПК, че заповедта е била
връчена на длъжника и че в срока по чл.415 ГПК ищцовата страна е предявила
положителния установителен иск. В тежест на ищцовата страна е възложено и да установи и
докаже, че е носител на паричното вземане - главно и акцесорни, за което вземане в нейна
полза е била издадена в качеството й на кредитор заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.Исковият съд е указал на ищцовата страна,че следва при
условията на пълно и главно доказване да установи основанието и размерите на
претенциите си, както и твърденията си, че ответникът е изпаднал в забава и продължава да
се намира в такава , респ. че ответникът дължи на ищеца вземанията за които се води
настоящото исково производство - за главница, мораторна лихва и за законна лихва .В
конкретното производство ищецът е следвало да установи и докаже наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност, настъпване на
застрахователно събитие по време, място и начин посочени в исковата молба, причинени
имуществени щети по л.а. по вина на водача причинил ПТП -то , пряката причинно-
следствена връзка между ПТП-то и щетите по л.а., своевременно заявяване на претенцията
за възстановяване на щетите по л.а., изплащане по банков път на застрахователно
обезщетение, отправяне на регресна покана и датата на получаването й от ответника - т.е.
всички елементи от фактическия състав на чл.500 КЗ , даващи право на застрахователя да
предяви регресния си иск против виновния водач,причинил ПТП-то . В тежест на ищеца
изрично е било възложено да докаже и фактическите си твърдения, че виновният за ПТП -то
водач на МПС и ответник по иска е управлявал л.а. при настъпване на ПТП -то след
употреба на алкохол над допустимата от закона - т.е. фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т.
1 КЗ.
В тежест на ответната страна съдът е възложил да наведе всички възможни
правоизключващи, правопогасяващи и / или правоотлагащи възражения по предявените
специални положителни установителни искове - т.е. възраженията които са сторени в
отговора на искова молба, сред които и възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат .
При така разпределената тежест на доказване, на база събраните по делото
6
доказателства, исковият съд приема, че предявения иск е останал недоказан по основание .За
да изведе този извод по същество на спора, исковият съд отчита следното:
Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него, заедно с
платените лихви и разноски, когато последният, при настъпване на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение на Закона за движение по пътищата, като е управлявал
МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотици и други упойващи вещества или е отказал
да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици и други
упойващи вещества.
За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ,
следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца - застраховател и
застраховано при него лице по отношение на МПС с рег . № *** настъпване на покрит
застрахователен риск – твърдяното ПТП, настъпило между посочените МПС – лек
автомобил с рег. № *** и автобус с рег. № *** ; претърпени от пострадалото лице
имуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия
застрахователен риск и претърпените вреди; изплащане от застрахователя - ищец в полза на
застрахованото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; пряка и
непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното
застрахователно събитие; ответникът да е управлявал МПС под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействие на
наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества.
Не се спори между страните по делото, че настоящото исково производство е
продължение на заповедно, инициирано от ищеца – застраховател.
От материалите по приобщеното към исковото производство частно гр.дело №
11 909/ 2021 г. по описа на РС Варна, ХLII – ри състав се установява, че на дата 16 август
2021 г. във ВРС е било депозирано заявление от О. З.АД против длъжника Р. ХР. ЯНК.. Въз
основа на Разпореждане № 13914/18.08.2021г. (л.39 от частното гр.д.) заповедният съд е
издал в полза за застрахователя Заповед №4220/18.08.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК против длъжника Р. ХР. ЯНК., ЕГН 77032679040, като в полза на
кредитора е била присъдена сума от 234,17лв. представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на осн. чл. 500 , ал.1, т. 1 КЗ , въз основа на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/23/117000107331 от 28.12.2016
г. със срок на валидност от 02.01.2017 г. до 01.01.2018 г. на ЗАД „О. З.“ АД във връзка с
протокол за ПТП № 1665590/13.1.2017г., настъпило на 13.1.2017 г., около 10:30 ч. в
гр.Варна , кв. „ *** „, по ул. „ *** „ , до бл. *** , при което водачът Р. ХР. ЯНК.,
управлявайки МПС „***“, модел“ *** „, с рег. № *** , поради несъобразена със състоянието
на пътната настилка скорост, губи управление над автомобила и блъска МПС автобус „*** „
7
модел *** , с рег. № *** , управлявано от ИВ. Ж. ХР., което МПС има сключена валидна
застраховка“ Каско на МПС“ със ЗАД „ А.“ - полица № **********, валидна от 11.01.2017
г. до 10.1.2018 г. ,въз основа на която е заведена щета в ЗАД „А.“ АД № 13017030100251 и е
изплатена на „ *** „ ЕАД сумата в общ размер на 830,35 лева в т.ч. сумата от 204,17 лв. по
образуваната щета , като са сторени и обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв.,
сумата от 71,36 лева представляваща мораторна лихва за периода от 13.08.2018 г. до
13.08.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 13.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането (л.40 от
заповедното дело ).
Липсва спор между страните, а и от л. 43 –ти от заповедното дело се установява, че
длъжникът, чрез адв.Й.А. е подал възражение по чл.414 ГПК против заповедта по чл.410
ГПК и в рамките на преклузивния срок по чл.415 ГПК заявителят – сега ищец е сезирал
исковия съд със специалните положителни установителни искове.
Установено е в исковото производство, въз основа на приобщените по делото
писмени и гласни доказателства, включително и на база САТЕ , изготвена от в.л. Л.М., че на
13.01.2017 г. около 13,00 ч. в гр. Варна ж.к.“ ***“ , по ул. „***“ , до бл. 303 се е движел л.а.
„*** ***“ с рег. № *** , управляван от отв. Р.Я. . Поради несъобразена със състоянието на
пътната настилка скорост Р.Я. изгубил контрол над л.а. и блъснал автобус “*** ***“ с рег.
№ ***, управляван от И.Х., с което създал ПТП с материални щети.За ПТП е бил съставен
протокол за ПТП № 1665590/13.1.2017 г. от служител на Сектор ПП към ОД МВР Варна ,в
който протокол за виновен за ПТП –то е посочен именно ответника.
Механизма на ПТП е изяснен и от автоексперта – в.л.Л.М. ,като на база събраните
данни по делото в.л.М. стига до извод, че към датата на пътното транспортно произшествие
е имало сняг, което е предпоставка за ниски температури , а и за обледеняване на пътната
настилка . След проучване и на място, в.л. М. е установило , че автобусът „***“ с маршрутен
номер 118 извършвал ляв завой към блок 303 / а не блок *** – както било записано в
исковата молба /, т.к. към датата на ПТП паркинга на междублоковото пространство се
използвал за „обръщач“ .Л.а. „***“ се движел по ул. „***“ след процесния автобус , който от
своя страна предприел маневра ляв завой , а лекият автомобил поради несъобразена скорост
с пътната обстановка ударил автобуса в задната лява част. Съгласно т.2 на САТЕ действията
на водача на л.а. – отв.Я. са причината за настъпване на ПТП-то, а съгл.т. 3 налице е и
причинно - следствена връзка между така установения механизъма на ПТП и щетите по
автобуса . В т. 4 от САТЕ в.л.М. е описало и щетите по автобуса, като сочи и необходима
сума за възстановяване на щетите . В описа заключение по щета № 13017030100261 от
14.1.2017 г ., констатира и вещото лице, че са описани следните щети по автобуса : колонка
вертикална задна лява 2 степен плюс боядисване, капак заден ляв втора степен плюс
боядисване , рамка / греда / под заден ляв калник – втора степен плюс боядисване,
ключалка лява на заден ляв капак – за подмяна , ключалка дясна на заден ляв капак – за
подмяна . На база описаните щети ,времето за възстановяване, вкл. и времето за боядисване
/ 9,7 ч. х 20 лв. средна пазарна цена = 194 лв., цена за материали / боя и ключалки / -54,80
8
лв., в.л. М. е определило сумата от общо 248,80 лв. като необходимата за отремонтиране на
увредените детайли по автобуса . На поставен под номер 5 въпрос вещото лице –
автоексперт дава заключение , че изплатеното застрахователно обезщетение е в рамките на
средните пазарни цени , а на последния 6 –ти въпрос вещото лице е дало отговор, че е
обичайна практика при комплектоване на една щета ликвидационните разноски в
застрахователните компании да варират между 10 и 20 лева , респ. 15 лева е в нормални
граници .
Извън автотехническата експертиза даваща ясен отговор на въпросите относно
механизма на ПТП, щетите по автобуса, причинно –следствената връзка между ПТП –то и
щетите по автобуса, стойността за отремонтиране на увредените по автобуса детайли,
напълно относимо към спора по същество е и заключението на вещото лице М.И. по
допусната ССчЕ .
Безспорно от ССчЕ , приобщена на л. 94 – 96 и от разпита на вещото лице се
установява, че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение по повод
процесното застрахователно събитие, като сумата от 219,17 лв. фигурира в сумата от
18 413,73 лв . , с което оспорванията на ответника относно плащането на главницата са
останали напълно недоказани .
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото са допуснати до
събиране и приобщени на листи от 100 до 110 вкл . заверени за вярност с оригинала копия от
административно – наказателната преписка по случая водена при СЕКТОР ПП – ОД МВР
Варна.
В приложения на л.103 –ти протокол за ПТП № 1665590 /13.1.2017 г., съставен от
служител на Сектор ПП при ОД МВР Варна във връзка със застрахователното събитие е
вписано , че виновен за ПТП то е ответника Р.Я., който като водач на л.а.Ф. *** с рег. № ***
движейки се с несъобразена скорост е блъснал автобуса на *** , марка *** с рег. № *** .
Установено по делото е ,че по повод ПТП на ответника е било съставено Наказателно
постановление и издаден Акт за установяване на административно нарушение.
В приобщеното по делото на л 101 –ви заверено за вярност с оригинала копие на НП
№ 17 -0819 – 000175 се съдържат данни затова, че след процесното ПТП ответникът е бил
тестван с техническо средство Дрегер – алкотест 7510 ARDM – 0231, отчел 0,55 промила,
издаден е бил талон за медицинско изследване № 0030783, а от представена в срок кръвна
проба от водача Я. с протокол за ХЕ № 35/16.1.2017 г. е установен резултат от 0,46 промила
алкохол в кръвта .В НП е вписано, че водачът на лекия автомобил и ответник в исковото
производство не е избрал скоростта за движение съобразно атмосферните условия , релефа ,
условията за видимост , интензивността на движение и др. обстоятелства за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението , ПТП, с което виновно е
нарушил чл.20 , ал. 2 от ЗДвП . Съгласно чл.179, ал. 2 пр.1 от ЗДВп на ответника е било
наложено наказание глоба от 170 лв.
Приложеното копие на протокола от химическа експертиза на лист 106-ти отразява
9
факта , че към момента на процесната дата и събитие , концентрацията на алкохол в кръвта
на ответника Я. е била 0,46 промила.
Именно във връзка с установеното количество алкохол в кръвта на Я. е приобщената
по делото Заповед № 819З -16 – 17.1.2017 г. на Началник Група СЕКТОР ПП към ОД МВР
Варна с която е отменена ЗППАМ № 7 -0819 – 00087 от 13.1.2017 г. на основание чл. 171 ,
т.1, б. „б „ ЗДвП , издадена от Началник група в сектор ПП при ОДМВР Варна (л.109 ).
Въз основа на цитираните по –горе писмени доказателства се налага извод, че е
установено и доказано, че пътно - транспортното произшествие по повод на което
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение е било предизвикано от водача на
л.а.“*** ***“ – отв.Я., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл.20,
ал.2 ЗДвП , но не и поради това че е управлява МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата .
В горния смисъл са не само писмените доказателства, но и събраните по делото
гласни доказателства - показанията на свидетелите Г.Г. ( л.120 ) и И.Х. ( л.153 –ти гръб, л.
154). Нещо повече – свидетелите по делото не дават показания на база на които да се изведе
еднозначен извод, че водачите на двете МПС –та участвали при ПТП –то са имали
разногласия относно вината за ПТП .Така например св. Г. - съставил протокола за ПТП
предполага , че може и да е имало разногласия, щом екип на КАТ е отишъл на място, но
също така пояснява че винаги, когато има ПТП с участие на обществен превоз на пътници ,
органите на КАТ посещавали произшествията.
С оглед изложеното по –горе, на база на съвкупния анализ на всички събрани
доказателства ВРС приема, че от фактическа и правна страна е доказано , че ответникът
Р.Я. на 13.01.2017 г. при управление на л.а. „*** ***“ с рег. № *** е нарушил разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП ( водачите на ППС да длъжни при избиране скоростта на
движението, да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие). Вследствие нарушението ответникът Я. е
причинил имуществени вреди на МПС – автобус на *** с рег. № *** , управляван от
свидетеля И.Х. , за което е бил съставен и протокол за ПТП № 1665590/13.1.2017г. Въз
основа на АУАН № 819759 (л. 102) е издадено наказателно постановление № 17-0819-
000175 с което на водача Я. е наложена санкция на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП (л.101).
Установено е от представените по делото писмени доказателства наличието на
валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ищцовото
дружество и собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата, настоящ
ответник в исковото производство , който договор е бил в сила към момента на настъпване
на процесното ПТП.(л. 7).
Безспорно е доказано на база ангажираните от ищцовата страна писмени
10
доказателства и заключението по допуснатата ССчЕ , че по повод застрахователното
събитие застрахователя – ищец е съставил Доклад по щета №1 по полица № BG
/23/117000107331 ,приложен на л. 21 –ви по делото, от който се установява , че е предложена
сумата от 219,17 лв. за обезщетение за причинените имуществени щети на автобус на ***
модел „*** „ с рег. № *** ,застрахован при ЗАД „А.“ . С нарочно преводно нареждане
,приобщено на л. 26-ти по делото ЗАД „О. З. „ е превело на ЗАД „А. „ сумата от общо
18 413,73 лева представляваща вземания и задължения по прихващане по регресни вземания
на двете застрахователни дружества . Видно от заключението на в.л.М.И. в сумата от общо
18 413, 73 лв. е включена и исковата претенция . С оглед така събраните доказателства се
налага и извод, че обезщетението е било изплатено въз основа на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ сключен между ищеца –застраховател и ответника
водач на л.а. *** ***, причинил ПТП –то от 13.1.2017 г.
С регресна покана № А 315-20803/16.6.2017 г., приобщена на л.27 –ми по делото,
застрахователното дружество е поканило отв. Р. ХР. ЯНК. в седемдневен срок да заплати по
посочена банкова сметка съответните суми, представляващи обезщетение по застраховка, „
Гражданска отговорност“ в общ размер от 234,17 лева (по щета № 0410-110-0517-2017 г.
Регресната покана видно от л. 28 –ми е била получена от адресата, като и до края на
съдебното дирене ответникът оспорва дължимостта на процесните парични вземания .
Именно за събиране на исковата сума от общо 234,17 лв. – сбор от 219,17 лв.
застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски , както и акцесрното вземане
от 71,36 лв. за мораторна лихва ведно със законната лихва застрахователното дружество е
инициирало производството по чл. 410 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника, като е образувано ч. гр. дело № 11 909/2021 г. по
описа на PC – Варна, приобщено в цялост към настоящото исково.
За исковия съд е установено и доказано , че в предвидения законов срок, е предявен
иска за установяване на вземането по чл. 422 от ГПК.
Безспорно по делото е, че ищецът е застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“, а ответникът е управлявал лек автомобил с валидна такава застраховка към
датата на настъпване на ПТП.
Въз основа на писмените доказателства, свидетелските показания и заключението на
вещото лице М. по САТЕ ,кредитирани напълно от съда като обективни, исковият съд
приема че е доказано по делото , че отговорност за ПТП – то възникнало на 13.1.2017г.носи
именно ответника Р.Я. . Извода за това следва както от приложения към исковата молба
протокол за ПТП, подписан лично от ответника без възражения, за механизма на деянието, в
който документ са възпроизведени обстоятелствата относно причините за произшествието.
Същественото обаче за ангажиране на регресната отговорност на ответника тук е от
застрахователя да бъде установено дали действително са налице изискуемите предпоставки
за това. Както вече бе посочено, застрахователят има право да получи от застрахования
платеното застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътно -
транспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на
11
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Спорно между страните пред настоящата инстанция, с оглед основателността на
исковите претенции, е обстоятелството относно употребата на алкохол с концентрация в
кръвта над допустимата от ответника Р.Я. като водач на МПС, т. е. дали ответникът може
регресно да претендира от ответника в исковото производство изплатеното на собственика
на увреденото имущество застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва и
направените в производството разноски. В тази връзка следва да се отбележи, че
законодателят е имал предвид регресното право на застрахователя да настъпи само ако
концентрацията на алкохол в кръвта е над определена, допустима по закон норма, а не
винаги, когато водачът е употребил алкохол, независимо от концентрацията. Приложимата в
случая норма е посочената в чл. 171, т. 1, б. „б“ и чл. 174, ал. 1 от ЗДвП - 0. 5 промила. .
При застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността
на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Застраховани лица са
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което без да е собственик, ползва МПС на законно основание.
Независимо от изложеното по –горе исковият съд отчита и факта, че липсата на
съдебен акт, с който да е била ангажирана наказателната или административнонаказателната
отговорност за това, че ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата, в случая не игнорира отразените в протокола за ПТП факти. В
приложения протокол за ПТП, изрично е посочено , че водачът на л.а. „*** *** „ с рег.№ ***
се е движел с несъобразена скорост , но не и че е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата . Именно при ПТП –то предизвикано от отв. Я. са били
причинени материални щети по втория автомобил участвал в произшествието - автобус на
***. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК и има материална доказателствена сила, за опровергаването на която не са
представени доказателства от страна на ищеца , поради което същият обвързва съда относно
стоящият извън документа факт за съдържанието на алкохол в кръвта на водача на МПС с
рег. № ***. В този смисъл, настоящият състав намира възражението на ответника за липса
на доказателства относно обстоятелството, че е управлявал МПС след употреба на алкохол в
твърдяната от ищеца концентрация, за основателно. В конкретния казус, Протокола за ПТП
отразява механизма на произшествието , щетите по двата автомобила и вината на ответника
. Концентрацията на алкохол в кръвта на ответника действително е установена по делото на
база химическа експертиза, а не с изследване чрез дрегер, за който липсват и данни дали и
кога е бил тариран . От ХЕ № 35/16.1.2017 г., приобщена на л. 106 е видно, че
концентрацията на алкохол в кръвта на ответника е била от 0,46 промила . На база
медицинско изследване - кръвна проба, което е било извършено , в този случай, релевантно
остава установеното не от уреда, а от химическата експретиза . Не е проведено насрещно
12
доказване на това обстоятелство, поради което следва да се приеме за недоказан по делото
фактът за употребата на алкохол от страна на ответника като водач на МПС над
законоводопустимата норма от 0,5 промила , а оттук- липсата на законовата предпоставка за
регрес на застрахователя. В трайната практика на ВКС, се приема, че протоколът за ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009 г. по т. д. № 768/ 2008 г. на ВКС, II ТО, решение
№ 24/ 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012 г.
по т. д. № 423/ 2011 г. на ВКС, I ТО; решение № 98/ 25.06.2012 г. по т. дело № 750/ 2011 г.
на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и
решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО.
В обобщение, на база събраните по делото доказателства,а и съдебната практика на
касационната инстанция , исковият съд приема, че след като и в протокола за ПТП и в
протокола от химическа експертиза няма данни затова ответникът да е причинил процесното
ПТП след употреба на алкохол в кръвта над допустимата норма от 0,5 промила , то и искът
на дружеството застраховател е останал недоказан по основание, поради което подлежи на
цялостно отхвърляне ведно с акцесорните претенции. Безспорно за настоящия исков съд на
база протокола от химическа експертиза , е доказано , че при ПТП-то не е употребено
количество алкохол над допустимата стойност - над 0. 5 промила. В конкретния случай
протоколът за ПТП е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по чл. 165, ал. 1, т.
4 и ал. 2 от ЗДвП, в предвидената писмена форма и по реда на чл. 125 и чл. 125а от ЗДвП, а
в същи липсват данни затова Р.Я. да е причинил ПТП-то след употреба на алкохол в кръвта
над допустимата от 0,5 промила. С оглед изложеното и искът на ищеца следва да се
отхвърли изцяло ведно с акцесорните претенции като недоказан по основание. По делото
също така не е доказано водачите на двете превозни средства да са спорили относно вината
за ПТП-то или водачът на лекия автомобил да е напуснал местопроизшествието, което само
по себе води отново до извод , че искът е останал недоказан по основание.
При този изход на спора съдът следва да приложи нормата на чл. 78 ал.3 ГПК и да
присъди в полза на ответника сторените съдебно-деловодни разноски. Претендираните от
ответника съдебно деловодни разноски са в общ размер от 510,00 лева, вписани в списъка по
чл. 80 ГПК, а именно сбора от 30,00 лева – депозит за разпит на свидетел и 480,00 лева –
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита включващо 120,00 лева с ДДС за
явяване в трето по ред съдебно заседание. Против размера на адвокатския хонорар ищцовата
страна е направила възражение по чл. 78 , ал.5 ГПК, което исковият съд следва да разгледа
.Дори и при най-ниските цени на един иск попадащи под приложното поле на нормата на
чл. 7, ал.2 т.1 Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
13
минималния адвокатски хонорар е 300 лева, а с ДДС 360 лв. Действително по делото са
проведени три открити съдебни заседания и за третото се дължи още 100 лева адвокатско
възнаграждение без ДДС или с ДДС 120 лева. Сборът от 360 лева плюс 120 лева прави
точно 480 лева с ДДС адвокатско възнаграждение – т.е. точно претендираното от ответника ,
за което са приложени на лист 152–ри доказателства за реално плащане (договор за правна
защита и съдействие серия Б № ********** )Ето защо, след като и двата разхода сторени от
ответника са доказани и по основание и по размер, договорения и платен в брой адвокатски
хонорар е в минимума , исковият съд присъжда сторените от ответника съдебно - деловодни
разноски в общ размер на 510 лв. в полза на ответника и в тежест на ищеца.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения в условията на обективно кумулативно съединяване
специален положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД от ищцовата страна ЗАД „О. З.“ АД,
ЕИК*** , със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от
изпълнителните директори А. Л. и Р. Д. чрез адвокат С.С. от САК, със съдебен адрес : ***,
против ответника Р. ХР. ЯНК. , ЕГН **********, с адрес: *** с ИСКАНЕ Да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде установено със сила на пресъдено нещо,
че ответникът Р. ХР. ЯНК. дължи на „ЗАД О. З.“ АД, посочените в Заповед №
4220/18.08.2021 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
11909/2021 г.по описа на ВРС суми, както следва: СУМАТА от 234,17 лв. (двеста тридесет и
четири лева и седемнадесет стотинки), представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ въз основа на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/23/117000107331
от 28.12.2016 г., със срок на валидност от 02.01.2017г. до 01.01.2018 г. на „ЗАД О. З.“ АД
във връзка с протокол за ПТП № 1665590/13.01.2017 г., настъпило на 13.01.2017 г., около
10.30 часа, в гр. Варна, кв. „***“, по ул. „***“, до бл. № ***, при което водачът Р. ХР. ЯНК.,
управлявайки МПС марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, поради несъобразена със
състоянието на пътната настилка скорост, губи управление над автомобила и блъска МПС -
автобус, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, управлявано от ИВ. Ж. ХР., което МПС има
сключена валидна застраховка „Каско на МПС“ със „З. А.“ АД -полица № **********,
валидна от 11.01.2017 г. до 10.01.2017г., въз основа на която е заведена щета в „З. А.“ АД №
13017030100251 и е изплатена на „***“ ЕАД сумата в общ размер на 830,35 лв., в т. ч. и
сумата от 204,17 лв. по образуваната щета, като са сторени и обичайните ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лв.; СУМАТА в размер на 71,36 лв. (седемдесет и един лева и
тридесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 13.08.2021, до окончателното изплащане на
задължението,като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН .
14
ОСЪЖДА ЗАД „О. З.“ АД, ЕИК*** , със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Р. ХР.
ЯНК. , ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 510,00 лева (петстотин и десет лева
) представляваща сторените от ответника съдебно – деловодни разноски пред настоящата
инстанция в исковото производство , на основание чл. 78,ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15