№ 2904
гр. София, 25.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110137424 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Дирекция „*** с ЕИК: ***, чрез гл. юрк. Генова и
адрес: гр. София, ул. Княз Борис I 124, и ответникът „***“ ЕООД с ЕИК: *** и адрес: гр.
София, ул. Солун 112, чрез адв. И. и адв. ***.
Ищецът твърди следните факти:
На 29.10.2020г. между страните бил сключен договор за обществена поръчка с рег. № УРИ
5785опд-114/29.10.2020г. с предмет следгаранционно обслужване на леки автомобили с
марки „Шкода“ и „Сеат“, представени за стопанисване на МВР.
На 5.8.2021г. ищецът подал заявка за изпълнение на следгаранционно обслужване на
автомобил Шкода Октавия с рег. № СА4296МК. Автомобилът бил приет в сервиза на
ответника на същата дата.
Съгласно чл.2, ал.5 от договора изпълнителят следвало да извърши ремонта в срок 20
работни дни от приемането на МПС – до 2.9.2021г. Вместо това обаче автомобилът бил
върнат на възложителя на 16.11.2021г. – със 74 дни забава.
Съгласно чл.14 от договора при забава изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,05% от
общата цена на договора /в случая 360 000лв./, но не повече от 20%. Ищецът твърди, че
ответникът му дължи за забавеното изпълнение неустойка в размер на 13320лв., ведно със
законната лихва от датата на заявлението – 3.2.2022г. до плащането.
Ищецът изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение, която ответникът
получил на 9.12.2021г. със срок за плащане на неустойката 10 работни дни. Поради
неизпълнение в дадения срок ищецът претендира сумата 151,70лв. - обезщетение за забава за
1
периода 24.12.2021г.-2.2.2022г.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр.
чл.86 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са сключили валиден
договор за изработка с посоченото съдържание, ищецът му е възложил ремонт на автомобил
с рег. № СА4296МК, автомобилът е приет от ответника на 5.8.2021г. и е върнат на ищеца на
16.11.2021г, както и че ищецът е изпратил покана, която ответникът е получил на
9.12.2021г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която оспорва
исковете.
Възразява, че искът по чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД е недопустим, тъй като
обезщетението за забава не е посочено в документа по чл.417 ГПК.
Възразява, че не му е изпратена покана за предаване на автомобила по чл.9, т.4 от
договора, поради което не е изпаднал в забава.
Твърди, че евентуална забава се дължи на непреодолима сила – наложени
ограничения във връзка с епидемията от Ковид 19.
Твърди, че не е обвързан от краен срок за изпълнение на възложената задача, а
срокът на изпълнение е зависел от конкретните повреди по автомобила. Освен това сочи, че
е имало несъответствие между заявката и действително извършената работа, което е
изисквало допълнително потвърждение от възложителя, че автомобилът е подлежал на
бракуване, че е имало утвърден финансов лимит за 2021г. за процесния договор.
Съставеният от ищеца протокол за дължимата неустойка не съдържал необходимите
реквизити, а изпълнението било прието от възложителя без забележки.
Възразява, че размерът на неустойката е неправилно изчислен – следвало да се
изчисли въз основа на остатъка на дължимото възнаграждения, а не на целия му размер.
Възразява, че неустойката е прекомерна /възражение по чл.92, ал.2 ЗЗД/ и че
договорът съдържа неравноправни клаузи /възражение по чл.146, вр. чл.143 ЗЗП/.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че забавата се дължи на липса
на необходимото съдействие от страна на възложителя /възражение по чл.95, предл.2 ЗЗД/
и/или на непреодолима сила /възражение по чл.306 ТЗ/.
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени фактите: че страните са
сключили валиден договор за изработка с посоченото съдържание, ищецът е възложил
ремонт на автомобил с рег. № СА4296МК, автомобилът е приет от ответника на 5.8.2021г. и
е върнат на ищеца на 16.11.2021г, както и че ищецът е изпратил покана, която ответникът е
получил на 9.12.2021г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 29.10.2020г. между
страните бил сключен договор за обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-
114/29.10.2020г. с предмет следгаранционно обслужване на леки автомобили с марки
2
„Шкода“ и „Сеат“, представени за стопанисване на МВР.
Съгласно чл.1, ал.4 от договора обемът на следгарационното обслужване и ремонтите се
конкретизира за всеки отделен случай чрез подаване на писмена заявка до изпълнителя от
оторизирани от възложителя лицав срока на договора в рамките на общата му стойност.
Съгласно чл.10, ал.2 при приемане на работата и връщане автомобила се подписва 2-странен
премо-предавателен протокол, в който се отбелязват номера и датата на заявката и
евентуални претенции към извършеното от страна на представителите на възложителя.
Съгласно чл.12 от договора общото възнаграждение на изпълнителя по договора е в размер
на 360 000лв.с ДДС.
Съгласно чл.14 от договора при забава изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,05% от
общата цена на договора /в случая 360 000лв./, но не повече от 20%. Съгласно
чл.21, ал.3 от договора страната, която се позовава на форсмажорно обстоятелство, трябва в
3-дневен срок от настъпването му писмено да уведоми другата страна. При неизпълнение на
това задължение страната няма право да се позовава на форсмажорно обстоятелство.
На 5.8.2021г. ищецът подал заявка за изпълнение на следгаранционно обслужване на
автомобил Шкода Октавия с рег. № СА4296МК. Автомобилът бил приет в сервиза на
ответника на същата дата. На същата дата била подадена заявка №13 – да се извърши
ремонт на скъсан вентилаторен ремък и е подписан приемо-предавателен протокол, с който
автомобилът бил предаден в сервиза на ответника.
На 16.11.2021г. бил подписан приемо-предавателен протокол за връщане на автомобила, в
който е отбелязано, че са извършени дейности съгласно заявка №13 и е констатирана
неизправност съгласно заявката. Отбелязани са претенции на възложителя – че ремонтът е
извършен със закъснение.
Съгласно чл.2, ал.5 от договора изпълнителят следвало да извърши ремонта в срок 20
работни дни от приемането на МПС – до 2.9.2021г. Вместо това обаче автомобилът бил
върнат на възложителя на 16.11.2021г. – със 74 дни забава.
Уговорената от страните неустойка за забава за периода на забава от 74 дни е в размер
на 13320лв.
Относно възражението на ответника, че не му е изпратена покана за предаване на
автомобила по чл.9, т.4 от договора, поради което не е изпаднал в забава – сроковете за
извършване на ремонт са уговорени изрично в договора – в случая срокът се определя по
чл.2, ал.5, според който срокът за основен ремонт, при който се налага демонтаж на основни
агрегати, както и основен ремонт на двигателя – е до 20 работни дни от приемането на МПС
в сервиза. При приемане на автомобила в сервиза на 5.8.2021г. срокът за ремонта изтича на
2.9.2021г. След изтичането на срока изпълнителят изпада в забава без да е необходима
покана /чл. 84, ал.1, изр.1 ЗЗД/. Съгласно чл.9, т.4 възложителят може да иска от
изпълнителя да му предаде изпълненото, но това е уговорено като право на възложителя, а
не като негово задължение.
Относно възражението на ответника, че не е изпълнил в срок задължението си
3
поради непреодолима сила – наложени ограничения във връзка с епидемията от Ковид 19,
следва да се посочи, че във връзка с епидемията в процесния период не са наложени
рестрикции за работа в автосервизи от здравните власти /видно от представените заповеди
на министъра на здравеопазването от 19.8.2021г., 2.9.2021г., 3.11.2021г./, нито са
ангажирани доказателства, че работният процес в сервиза е била прекъсван за определен
период. Освен това както в договора, така и според чл.306, ал.3 ТЗ, е предвидено
задължение за длъжника да уведоми кредитора за настъпването на непреодолимата сила,
като липсата на такова уведомление в случая е свързано с договаряне между страните за
невъзможност за екскулпиране на това основание.
Относно възражението на ответника, че не е обвързан от краен срок за изпълнение на
възложената задача, а срокът на изпълнение е зависел от конкретните повреди по
автомобила, както и че е имало несъответствие между заявката и действително извършената
работа, което е изисквало допълнително потвърждение от възложителя – следва да се
посочи, че от посочените по-горе писмени доказателства – заявка за ремонт №13 и приемо-
предавателен протокол се установява, че е възложен ремонт поради скъсан вентилаторен
ремък, а след извършване на ремонта, при подписване на приемо-предавателния протокол за
връщане на автомобила, не са описани други ремонти дейности. Не са представени и други
доказателства, въз основан на които да се направи извод, че са се наложили други ремонти
дейности, за които е било необходимо подписване на нова заявка, нито че такива дейности
действително са били извършени. Предвид изложеното твърденията на ответника, че е
имало несъответствие между заявката и действително извършената работа, което е
изисквало допълнително потвърждение от възложителя, са недоказани.
Относно възражението на ответника, че автомобилът е подлежал на бракуване и че е
имало утвърден финансов лимит за 2021г. за процесния договор – тези възражения са
неотносими към фактическия състав по чл.92 ЗЗД.
Относно възражението на ответника, че съставеният от ищеца протокол за дължимата
неустойка не съдържал необходимите реквизити, а изпълнението било прието от
възложителя без забележки – тези възражения не водят до отпадане на последиците от
забавата.
Относно възражението на ответника, че размерът на неустойката е неправилно
изчислен – следвало да се изчисли въз основа на остатъка на дължимото възнаграждения, а
не на целия му размер – такава уговорка в договора липсва, нито може да се изведе такава
воля на страните от съдържанието на чл.14, който сочи, че неустойката се изчислява върху
общата цена на договора, определена в чл.12 на 360000лв.
Предвид горното, е безпредметно да бъде обсъждано приетото по делото заключение
към ССчЕ.
Относно възражението на ответника, че неустойката е прекомерна /възражение по чл.92,
ал.2 ЗЗД/ и че договорът съдържа неравноправни клаузи /възражение по чл.146, вр. чл.143
4
ЗЗП/. Ответникът има качеството търговец по смисъла на ТЗ, поради което не се ползва от
засилената защита, предвидена за потребителите физически лица по ЗЗП. Относно
прекомерността на неустойката – в случая е видно, че ответникът е сключил освен
процесния, още 5 договора за обществена поръчка със същия предмет, тоест тези сделки са
търговски, тъй като се сключват със спекулативна цел с оглед реализиране на търговска
печалба. Поради това за процесният договор за обществена поръчка е търговска сделка и
към него е приложим чл.309 ТЗ, според който не може да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
Съдът следва служебно да разгледа въпроса дали уговорената клауза по чл.14 е нищожна с
оглед противоречие на неустойката с добрите нрави. Според ТР № 1 ОТ 15.06.2010 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 1/2009 Г., ОСТК НА ВКС преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Към момента на сключване на
договора не може да се приеме, че при уговорено общо възнаграждение от 360000лв. за 2
години, размер на неустойката за забава от 0,05% на ден /180лв./ с краен лимит от 20% има
за цел да обогати възложителя. Уговореният размер цели посочените по-горе функции на
неустойката.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно допустимостта на иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД: Обстоятелството, че
обезщетението за забава не е включено в документа по чл.417 ГПК би било основание за
обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, постановено в заповедното
производство, доколкото същото е заявено със заявлението по чл.417 ГПК. Срещу това
разпореждане действително е подадена частна жалба № 119439/10.6.2022г. от длъжника, но
същата подлежи на връщане, поради неизпълнение на дадените от заповедния съд указания
за внасяне на държавна такса. В исковото производство специфичните предпоставки за
допустимост на иска по чл. 422 ГПК се състоят в съответствието между заявеното и
признато в заповедното производство вземане /част от него/ и предмета на делото, очертан с
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и в идентичността на страните /
Определение № 710 от 2.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2241/2019 г., II т. о., ТК /. В случая
претендираното от ищеца обезщетение за забава е включено в заповедта за изпълнение по
чл.417 ГПК, поради което съдът намира, че установителният иск по чл.422 ГПК е допустим.
Ищецът изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение, която ответникът
получил на 9.12.2021г. със срок за плащане на неустойката 10 работни дни. Поради
неизпълнение в дадения срок ищецът претендира сумата 151,70лв. - обезщетение за забава за
периода 24.12.2021г.-2.2.2022г., който иск по чл.86 ЗЗД също е основателен.
На ищеца следва да се присъди сумата 732,80лв. разноски за исковото и заповедното
производство.
5
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „***“ ЕООД с ЕИК: *** и адрес: гр. София, ул. Солун
112 дължи на Дирекция „У*** с ЕИК: *** сумите, за които е издадена заповед по чл.417
ГПК по ч.гр.д. № 5501/2022г., а именно:
- 13320лв., представляваща неустойка за забава по чл.14 договор за обществена
поръчка с рег. № УРИ 5785опд-114/29.10.2020г. за периода 2.9.2021г. -16.11.2021г. ведно със
законната лихва от датата на заявлението – 3.2.2022г. до плащането;
- 151,70лв. - обезщетение за забава за периода 24.12.2021г.-2.2.2022г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК: *** и адрес: гр. София, ул. Солун 112 да заплати на
Дирекция „*** с ЕИК: *** сумата в размер на 732,80лв. - разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6