Присъда по дело №2212/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2
Дата: 28 юни 2021 г. (в сила от 28 юни 2021 г.)
Съдия: Милен Стефков Михайлов
Дело: 20211100602212
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов

Кристина Гюрова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ХР. ХРИСТОВА
и прокурора Сашо Димитров Тотев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100602212 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20083418 от 29.03.2021 г., постановено от
СРС, НО, 129-ти състав по НАХД № 16944/2020 г, с която съдът е признал
обвиняемата ИВ. Н. В. за невиновна за извършено от нея престъпление по чл.
316, вр. чл. 309, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА обвиняемата ИВ. Н. В., родена на ******* г. в гр.
София, българка, с българско гражданство, неосъждана, със средно
образование, пенсионер, с адрес: гр. Банкя, ул. „*********, ЕГН **********
за ВИНОВНА за това, че за времето от 25.04.2018 г. до 18.05.2018 г., в гр.
София, в сградата на СРС - ГО, находяща се на адрес гр. София, бул.
„*******, при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и
отделните деяния са извършени както следва:
- На 25.04.2018 г. в гр. София, в сградата на CPC-ГО, находяща се на адрес -
1
гр. София, бул. *******, чрез посредственото извършителство на адв. В.П.Г.
от САК /съгласно пълномощно от 12.04.2018 г. и Договор за правна защита и
съдействие от 12.04.2018 г., като от последната не може да се търси
наказателна отговорност/, съзнателно се ползвала - представила на 25.04.2018
г. по гражданско дело № 25981/2018 г. пред районен съдия Върбан Сучков,
62-ри състав при СРС - ГО, от неистински частен документ - ценна книга,
представляващ Запис на заповед, издаден на 18.09.2014г. в полза на ИВ. Н. В.,
на който е придаден вид, че произхожда /че е издаден и подписан/ от
длъжника Ю.Е.Т.-М., ЕГН *******, за сума от 55000.00 лв., като от ИВ. Н. В.
за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност
- На 18.05.2018 г. в гр. София, в сградата на CPC-ГО, находяща се на адрес -
гр. София, бул. *******, чрез посредствено извършителство на адв. В.П.Г. от
САК /съгласно пълномощно от 11.05.2018 г. и Договор за правна защита и
съдействие от 11.05.2018 г. като от последната не може да се търси
наказателна отговорност/, съзнателно се ползвала - представила на 18.05.2018
г. по гражданско дело № 31411/2018 г. пред районен съдия Мария
Долапчиева, 66-ти състав при CPC-ГО, от неистински частен документ -
ценна книга, представляващ Запис на заповед, издаден на 15.05.2012 г. в полза
на ИВ. Н. В., на който е придаден вид, че произхожда /че е издаден и
подписан/ от името на длъжника Ю.Е.Т.-М., ЕГН *******, за сума от
55000.00 лв., като от ИВ. Н. В. за самото съставяне на документа не може да
се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр.
чл. 309, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК я
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като й налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева.
Присъдата не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по ВНОХД № 2212/2021г.
по описа на СГС, НО, ХІІІ -ти въззивен състав.
С Решение № 20083418 от 29.03.2021 г., постановено от СРС, НО, 129-
ти състав по НАХД № 16944/2020 г., съдът е признал обвиняемата ИВ. Н. В.
за НЕВИННА за това, че за времето от 25.04.2018 г. до 18.05.2018 г., в гр.
София, в сградата на СРС - ГО, находяща се на адрес гр. София, бул. „****,
при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и
отделните деяния са извършени както следва:
- На 25.04.2018 г. в гр. София, в сградата на CPC-ГО, находяща се
на адрес - гр. София, бул. „****, чрез посредственото извършителство на адв.
В.П.Г. от САК /съгласно пълномощно от 12.04.2018 г. и Договор за правна
защита и съдействие от 12.04.2018 г., като от последната не може да се търси
наказателна отговорност/, съзнателно се ползвала - представила на 25.04.2018
г. по гражданско дело № 25981/2018 г. пред районен съдия Върбан Сучков,
62-ри състав при СРС - ГО, от неистински частен документ - ценна книга,
представляващ Запис на заповед, издаден на 18.09.2014г. в полза на ИВ. Н. В.,
на който е придаден вид, че произхожда /че е издаден и подписан/ от
длъжника Ю.Е.Т.-М., ЕГН *******, за сума от 55000.00 лв., като от ИВ. Н. В.
за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност
- На 18.05.2018 г. в гр. София, в сградата на CPC-ГО, находяща се
на адрес - гр. София, бул. „****, чрез посредствено извършителство на адв.
В.П.Г. от САК /съгласно пълномощно от 11.05.2018 г. и Договор за правна
защита и съдействие от 11.05.2018 г. като от последната не може да се търси
наказателна отговорност/, съзнателно се ползвала - представила на 18.05.2018
г. по гражданско дело № 31411/2018 г. пред районен съдия М.Д., 66-ти състав
при CPC-ГО, от неистински частен документ - ценна книга, представляващ
Запис на заповед, издаден на 15.05.2012 г. в полза на ИВ. Н. В., на който е
придаден вид, че произхожда /че е издаден и подписан/ от името на длъжника
Ю.Е.Т.-М., ЕГН *******, за сума от 55000.00 лв., като от ИВ. Н. В. за самото
съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност, поради
което и на основание чл.304 от НПК и чл.378, ал.4, т.2 от НПК я е оправдала
по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл.
309, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е разпоредил Веществените
доказателства по делото, които представляват книжа /оригинали на два броя
запис на заповед, приложени на л.82 и л.83 от ДП, два броя оригинали за
заявления по чл.417 ГПК, приложени на л.84-91 от ДП и два броя картички,
1
приложени в полиетиленов плик, обособен като л.92 от ДП/, да останат по
делото, на осн. чл. 112, ал.3 НПК.
Срещу така постановеното решение е постъпил Протест от СРП с който
се иска отмяна на решението и признаване на обвиняемата за виновна и
освобождаването й от наказателна отговорност по чл. 78а от НК. Сочи се, че
обвинението е доказано по безспорен начин, като се прави и разбор на
доказателствата.
Постъпило е и допълнение към протест, където отново се прави разбор
на доказателствата и се иска отмяна на Решението и признаване на
подсъдимата за виновна.
Постъпило е и Възражение срещу протеста на СРП от адв. В. в което се
излагат доводи за неговата неоснователност.
В съдебното заседание от 28.06.2021г. прокурорът поддържа протеста и
не прави доказателствени искания. Счита възраженията срещу протеста за
неоснователни.
Адв. В., защитник на подсъдимата счита, че подаденият протест и
допълнението му са неоснователни, поддържа направените писмени
възражения срещу протеста, не прави искания за събиране на доказателства и
искания за отводи.
В хода по същество прокурорът поддържа протеста, като сочи, че СРС,
за да оправдае подсъдимата се е позовал и изградил своите основни изводи
единствено на нейното твърдение, че е намерила документите, предмет на
производството в дома на баща си. Прокуратурата сочи, че това твърдение не
се подкрепя нито от доказателствата по делото, а така също и противоречи на
житейската логика. Сочи, че подсъдимата и Т. – М. не са се познавали, не са
имали отношения, които да породят задължения в размер на 110 000 лева.
Прокуратурата сочи, че деянието е доказано по несъмнен начин от обективна
страна, а така също и от субективна страна и се моли същата да бъде призната
за виновна.
Адв. В. моли да бъде постановено решение с което да се потвърдено
решението на СРС. Сочи, че обвинението следва да бъде доказано по
несъмнен начин, а ако това не бъде направено, подсъдимата следва да бъде
оправдана. Защитата излага доводи, че не може да се установи умисъл у
подсъдимата В. за използването на тези неистински документи. Сочи, че
безспорно е установено, че двата документа са неистински, но обясненията на
подсъдимата били логични, а държавното обвинение не проявило
необходимото процесуално усилия да ги провери по надлежен ред. Сочи, че
СРС е констатирал и разминаване в датите, което също било процесуално
нарушение и следвало да се постанови оправдателна присъда.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е преценил събраните по
делото доказателства в хода на досъдебното производство на основание чл.
378, ал. 2 от НПК, както и събраните в хода на съдебното следствие пред
СРС;
Действайки като втора по ред първа инстанция по съществото на
делото, въззивният съд извърши самостоятелно обсъждане на събраните
доказателства, приемайки следните фактически положения:
Подсъдимата ИВ. Н. В. с ЕГН ********** е родена на ******* г. в гр.
София, българка, български гражданин, неосъждана, със средно образование,
пенсионер, с адрес: гр. Банкя, ул. „****.
През февруари 2018г. подсъдимата ИВ. Н. В. посетила кантората на
адв. В.П.Г. от САК, находяща се на адрес гр.София, бул. „**** и поискала
консултация във връзка с донесени от нея два Записа на Заповед, както следва
:
- Запис на заповед, с посочена дата на издаване 15.05.2012г., и
падеж на 18.10.2012г. с издател Ю.Е. Т.-М., ЕГН *******, с постоянен адрес
гр. София, жк. ****, съгласно който същата безусловно се задължавала да
плати на подсъдимата ИВ. Н. В. сумата от 55 000лв.
- Запис на заповед, с посочена дата на издаване 18.09.2014г. и
падеж 18.09.2017г., с издател Ю.Е. Т.-М., ЕГН *******, с постоянен адрес гр.
София, жк. ****, съгласно който същата безусловно се задължавала да плати
на подсъдимата ИВ. Н. В. сумата от 55 000лв.
Адвокат Г. обяснила на В., че това са документи, представляващи ценни
книги в оригинал и удостоверяват задължение в полза на В. за сумата от 110
000 лева и че може да предприеме действия в съда за получаването на парите.
В. възложила тези действия на адв. Г., като по този повод били изготвени
пълномощни и договори за правна защита и съдействие, по силата на които
адв. Г. била ангажирана за подаване на заявления за издаване на заповед за
изпълнение по двата Записи на заповед.
На 24.04.2018г. /вх.№3034522/24.04.2018г./, в CPC-ГО било подадено и
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, чрез адв.
В.П.Г. за образуване на заповедно производство по запис на заповед от
18.09.2014 г. По така входираното Заявление на 25.04.2018г. било образувано
Гражданско дело № 25981/2018г. по описа на СРС, ГО, 62– ри състав. На
03.05.2018г. съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз
3
основа на документ по чл. 417 от ГПК и съответния Изпълнителен лист от
същата дата, като въз основа на него било образувано изпълнително дело №
20188510402930 по описа на ЧСИ М.Н.П., с peг. № 851 на Камарата на ЧСИ и
наложен запор върху банковите сметки на длъжника Ю.Т. – М. в Банка
„ДСК“ ЕАД, която уведомила ЧСИ П. с писмо Изх.№ 17-10-
07965/23.01.2019г., по описа на банката, че същата е починала.
Узнавайки за това, на 27.02.2019г. адв.В. В. - пълномощник на
подсъдимата В., подал молба за обявяване на смърт на длъжника Ю.Е. Т.-М.,
за да може принудителното изпълнение да се насочи към наследниците й.
Било образувано гр.дело №11622/2019г. по описа на CPC-ГО, 80-ти състав и
се установило, че лицето действително е починало на 09.10.2013г. , като акт
за смъртта й е издаден на 01.04.2014г.
Междувременно, на 17.05.2018г. /вх.№3040311/17.05.2018г, пак чрез
адв. В.П.Г., било подадено и второ Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по Запис на заповед от 15.05.2012г., По така
входираното заявление на 18.05.2018г. било образувано Гражданско дело №
31411/2018г. по описа на СРС, ГО 66-ти състав. С Разпореждане №
471554/16.08.2017г. съдът отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, тъй като записът на заповед не отговарял на
изискванията за съдържание на съответните реквизити, съгласно ГПК.
На 14.11.2018г. от 66-ти състав на СРС, ГО, в СРП било изпратено
копие от материалите по дело № 31411/2018г. по описа на 66-ти състав, ведно
с копие от материалите по гр. Д № 25981/2018г. по описа на СРС, ГО, 62– ри
състав.
На 19.04.2019г. с Постановление на прокурор при СРП, по реда на
чл.212, ал.1 от НПК, било образувано досъдебно производство №15096/2019г.
по описа на 07РУ-СДВР, пр.пр. № 48726/2018г. по описа на СРП, за
престъпление по чл.309,ал.2, вр.ал.1 от НК.
В хода на разследването била назначена и изготвена СГЕ № 356-
Е/2019г., видно от която двата записа на заповед са неистински документи —
не са подписани от лицето, от чието име изхождат — Ю.Е. Т.-М.. Според
експертизата не може да се отговори дали подписите, в графа „Издател“ са
положени от подсъдимата.
Посочената фактическа обстановка настоящата инстанция прие
въз основа на следните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства:
Гласни :
Обясненията на подсъдимата В. – стр. 66 от ДП; Показанията на
свидетелите В.П.Г. – стр. 72 от ДП; Й.С.Г. - стр. 73 от ДП; В. Б.В. : стр. 76 от
4
ДП; Н.Д.Г. – стр. 177 от ДП; А.Л.А. - стр. 178 от ДП и ПРОТОКОЛ ЗА ОЧНА
СТАВКА от 20.12.2019– стр. 78 от ДП, проведена между св. Й.С.Г. и обв. ИВ.
Н. В.
Писмени :
1. Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – стр.
21
2. Пълномощно от ИВ. Н. В. за адв. В.П.Г. – САК – стр. 26
3. Запис на заповед с дата на издаване 18.09.2014г. – стр. 27 и оригинал 83
4. Договор за правна защита и съдействие – стр. 28
5. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
от 03.05.2018г., издадена по гр. Д № 25981/2018г. по описа на СРС, ГО,
62-ри състав. – стр. 29
6. Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – стр.
31
7. Пълномощно от ИВ. Н. В. за адв. В.П.Г. – САК – стр. 35
8. Договор за правна защита и съдействие – стр. 37
9. Разпореждане на СРС по ч.гр. д 31411/18 – отказва да издаде Заповед за
изпълнение – стр. 41
10. Запис на заповед с дата на издаване 15.05.2012г. – стр. 42 и оригинал на
82
11. Акт за смърт на Т. – М. – стр. 48 : Починала на 09.10.2013г. – стр. 48
12. КНИГА НА СОБСТВЕНИЦИТЕ в жк. **** : - стр. 181 : В апартамента
са живели С., Б. в периода 04.02.1992г. до 18.05.2012г., Влахов от юни
2012 до януари 2013г
13. Документи от изпълнителното дело – стр. 205 - 251 . Съдържат се писма
от БАНКА ДСК, че лицето е починало, както и от НОИ – лицето е
починало и Изпълнителен лист от 03.05.2018г. издаден от СРС, ГО, по
гр. Д. № 25981/2018г..
Заключението по ЕКСПЕРТИЗА № 356 – Е /2019 – стр. 110 : Заключение
: Подписите под Записите на заповед не са положени от Ю.Т. – М.. Адвокат Г.
е подписала Заявленията.
Настоящата инстанция извърши самостоятелен анализ на
събраните доказателства при което установи следното :
При анализа на свидетелските показания, съдът намери основание да
обособи същите в две групи.
В първата група съдът включи показанията на свидетелите В.П.Г.,
Н.Д.Г. и А.Л.А., които са относими към действията и личността на
подсъдимата и на нейния баща.
Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетелката
5
адв. В.П.Г.. Същите са подробни, последователни, логични и се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства. Съдът дава вяра на казаното то
тази свидетелка, че е провела правна консултация с подсъдимата В., като
последната й е представила два записа на заповед, че й е обяснила, че това
представляват ценни книги, инкорпориращи вземане на В. към Т. – М. за
сумата от 110 000 лева, както и за правните способи за реализиране на тези
вземания. Съдът дава вяра на казаното от този свидетел и по отношение на
това, че подсъдимата й е обяснила, че е намерила тези два записа на заповед в
наследствен имот и че не познава Т. – М.. В тази им част, показанията на
свидетелката Г. кореспондират и с казаното от подсъдимата В. в дадените на
досъдебното производство обяснения. Съдът кредитира и показанията на
свидетелката, че е подала Заявления за издаване на Заповед за изпълнение по
двата Записа на заповед в Софийски районен съд по които били образувани
съответно Гражданско дело № 25981/2018г. по описа на СРС, ГО, 62 – ри
състав и Гражданско дело № 31411/2018г. по описа на СРС, ГО 66-ти
състав, както и че по първото дело била издадена Заповед за изпълнение и
образувала Изпълнително дело пред ЧСИ М. П. по което постъпили данни, че
Т. – М. била починала, поради което било водено и производство за обявяване
на смъртта й. В тази им част, показанията на свидетелката кореспондират с
писмените доказателства по делото, поради което и съдът им даде вяра
изцяло.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Н.Д.Г., който е кмет на с.
Долно Камарци. От неговите показания се установява, че бащата на ИВ. Н. В.
– Н.П.П. е живял в селото до смъртта си, че никога не е чувал за Т. М. и не я е
виждал в селото и не знае тя и П. да са се познавали. Показанията на този
свидетел са последователни и логични. Същият подробно е изложил това,
което му е било известно, поради което съдът намира показанията му за
правдиви и им дава вяра изцяло.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката А.Л.А., която е
домоуправител на бл. ****, в жк. Овча Купел, гр. София. От нейните
показания се установява, че апартамент № 77, на 8 етаж на бл. ****, в жк.
Овча Купел, гр. София се води собственост на Н.П.П., но в апартамента са
живели наематели П.В.М., Е.Д. С. и К.Й. Б. – регистрирани в апартамента за
периода от 04.02.1992г. до 18.05.2012г., като сред този период от месец юни
2012г. до януари 2013г. в имота бил регистриран Х.П.В.. От казаното от тази
свидетелка се установява и че същата живее в блока от 1989г., но никога не е
виждала в Н.П.П., нито неговата дъщеря ИВ. Н. В.. Казаното от тази
свидетелка напълно съответства на записаното в Книгата на Собствениците,
представена по делото, поради което и съдът им даде вяра изцяло.
Във втората група съдът включи показанията на свидетелите Й.С.Г. и
В. Б.В., които са относими към личността на Ю.Т. – М..
6
От казаното от свидетелката Й.С.Г. се установява, че тя и Т. – М. са
били близки приятелки и съседки, виждали са се редовно, че М. е поддържала
контакти с тесен приятелски кръг, предимно с немкини и техните съпрузи,
говорила е слабо български и не е можела да пише на български, като за
всички документи, които е трябвало да попълва на български език е търсила
съдействието на св. Г.. Същата отрича някога да е помагала на Т. – М. да
съставя Записи на Заповед, като сочи, че същата е разполагала с пари, но е
била изключително стриктна и си е водила записки в тетрадка за сумите,
които е давала като заем. От показанията на тази свидетелка не се установява
тя и подсъдимата да са се познавали. Действително, в своите показания тази
свидетелка посочва, че М. е познавала жена на име И., но от проведената
между тази свидетелка и подсъдимата Очна ставка се установява, че тази
жена не е подсъдимата. Св. Г. сочи, че М. е поддържала отношения с един
мъж, с прякор „Капитана“, на когото помагала, като отрича да е чувала, че Т.
– М. познава хора от Банкя.
Казаното от тази свидетелка кореспондира напълно с казаното от
свидетеля В. Б.В., от чиито показания се установява и името на „Капитана“ –
Ч.Т.С.. Същият заявява, че не познава лице с име „И.“ и потвърждава, че Т. –
М. не е можела да пише на български език, а приятелският й кръг е бил много
ограничен, предимно до немкини и техните съпрузи.
С оглед на изложеното, съдът намери, че следва да кредитира
показанията на тези свидетели като последователни, подробни, логични и
безпротиворечиви.
Съдът подложи на анализ и обясненията на подсъдимата В., като взе
предвид, тяхното качество едновременно на доказателствено средство и на
средство за защита. В тази връзка, съдът намери, че следва да даде вяра на
показанията на подсъдимата частично, относно това, че баща й е починал
през 2009г., а през 2013г. същата продала апартамента, находящ се в бл. ****,
в жк. Овча Купел, гр. София. Съдът дава вяра на казаното от подсъдимата и
по отношение на това, че е посетила кантората на адв. Г., показала й е двата
Записа на заповед, приложени по делото и я е ангажирала да предприеме
съответните правни действия за реализиране на нейните вземания. Съдът дава
вяра на казаното от подсъдимата и относно това, че същата не познава и
никога не е срещала Т. – М.. В посочената по-горе част, обясненията на
подсъдимата кореспондират с показанията на св. Г., св. Г. и А., а така също и
с писмените доказателства по делото, поради което и съдът кредитира
обясненията на подсъдимата като правдиви в тази им част.
Като защитна версия обаче, съдът възприе твърденията на подсъдимата
В., че е намерила процесните два Записа на заповед в апартамента в бл. **, в
жк. Овча Купел през 2013г. Така изложените твърдения са нелогични,
изолирани и противоречат на събраните по делото доказателства.
7
От една страна е установено, че подсъдимата и Т. – М. не са се
познавали и никога не са срещали. В тази насока е както заявеното от самата
подсъдима В., така и от останалите разпитани по делото свидетели – Г., Г. и
В.. В тази връзка изглежда крайно нелогично, напълно непозната жена да се
задължи неотменимо и безусловно към В. да й заплати сумата от 110 000
лева, за което не съществува никакво правно или житейско основание и никой
да не уведоми В. за така поетото задължение.
Не се установява по никакъв начин от събраните по делото
доказателства и бащата на подсъдимата В. – Н.П.П. и Т. – М. да са се
познавали. Свидетелите, близки приятели и съседи на М. – св. В. и Г.
заявяват, че същата е имала много тесен приятелски кръг, предимно съставен
от немкини и техните съпрузи, като е поддържала връзка само с един мъж,
установен като Ч.Т.С.. Нито един от посочените свидетели не установява Т. –
М. да е познавала подсъдимата или нейният баща, нито да е била посещавана
от тях или сама да ги е посещавала. Ето защо не може да бъде прието, че
между Т. – М. и бащата на подсъдимата Н.П.П. са съществували някакви
финансови отношения, които да налагат поемането на задължение от страна
на Т. – М. към неговата дъщеря и то в размер на 110 000 лева. Свидетелите,
близки приятели на М. установяват, че същата е имала финансови средства,
била е стриктна и е раздавала малки суми на заем, за което си е водила
бележки. Нито един от свидетелите не установява М. да е имала някакви
финансови задължения или каквито и да е отношения с бащата на
подсъдимата, напротив, същите отричат Т. – М. и П. изобщо да са се
познавали.
На следващо място, установено е от показанията на св. Г., че бащата на
подсъдимата Н.П.П. е живял до смъртта си в с. Долно Комарци, като и от
показанията на този свидетел не се установява Т. – М. да е идвала в селото
или П. да е споделял, че познава тази жена. От показанията на св. А.,
домоуправител на бл. **** и от записаното в Книгата на Собствениците също
се установява, че бащата на подсъдимата Н.П.П. никога не е живял в
апартамента, в който подсъдимата твърди, че е намерила документите, а за
периода от 04.02.1992г. до януари 2013г. там са живели различни наематели.
Самата св. А. също установява, че не е виждала нито подсъдимата, нито
нейния баща в блока. По тази причина и съдът приема за нелогично и
неправдиво твърдението на подсъдимата, че е намерила двата Записа на
заповед именно в този апартамент, тъй като няма данни баща й да го е
посещавал, поради което и не е имало кога да остави същите в апартамента,
че да бъдат намерени в последствие от неговата дъщеря.
На следващо място, съгласно казаното от самата подсъдима, нейният
баща е починал през 2009г., а двата записа на заповед са издадени съответно
на 15.05.2012г. и 18.09.2014г., т.е. след неговата смърт. По тази причина
напълно нелогично звучи тезата на подсъдимата, че е намерила двата записа в
8
апартамента на баща си през 2013г., тъй като ако те са били издадени на
посочените дати, то той е бил вече мъртъв, не е било възможно същият да
влезе в апартамента и да остави двата записа на заповед, нито има логика
някой друг да направи това. Ако такова едно задължение действително е било
поето от Т. – М., то логично би било, същата да се свърже с нея и да я
уведоми за това, като й предаде Записите на Заповед. Вместо това, според
подсъдимата, същите са били намерени от нея в апартамента, а няма логично
обяснение, как тези документи са се озовали там.
На следващо място, нелогични се явяват обясненията на подсъдимата и
поради това, че в двата Записа на заповед са вписани нейни лични данни,
които Т. – М. не е имала как да получи, тъй като към датата, вписана като
дата на издаване на същите, бащата на подсъдимата е бил починал, а самата
подсъдима и Т. – М. не са се срещали, поради което и последната не би могла
да разполага с нейните лични данни, които да впише в Записите на заповед.
Дори хипотетично да се приеме, че бащата на подсъдимата и Т. – М. са се
познавали, нещо за което няма никакви доказателства, то ако М. е имала
задължения към бащата на подсъдимата, то Записите на заповед биха били
издадени в негова полза и то докато е бил жив – преди 2009 г., а не, както е
записано в тях през 2012 и 2014г.
Нелогично звучи на последно място и защитната версия на подсъдимата
и поради факта, че същата твърди, че е намерила двата Записа на Заповед през
2013г., а единият е с дата на издаване 18.09.2014г., т.е. би следвало да е
издаден една година след като подсъдимата твърди, че го е намерила, което е
житейски невъзможно и още веднъж опровергава изцяло обясненията на
подсъдимата.
Всичко изложено дава основание на настоящия състав, за разлика от
СРС, да приеме, че в частта в която подсъдимата заявява, че баща й и и Т. –
М. са се познавали и тя е намерила двата документа в апартамента в който
той никога не е живял през 2013г. за недостоверни и опит за изграждане на
защитна теза, която обаче се опровергава от всички събрани по делото
доказателства, а сама по себе си е вътрешно противоречива и житейски
нелогична.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото от които се
установява подаването на Заявленията за издаване на Заповед за изпълнение
по чл. 417 от адв. Г., надлежно упълномощена, датите на подаването им,
датите на образуване на двете дела пред СРС - гражданско дело №
25981/2018г. по описа на СРС, ГО, 62– ри състав, образувано на
25.04.2018г. и гражданско дело № 31411/2018г. по описа на СРС, ГО, 66 –
ти състав, образувано на 18.05.2018г.
От писмените доказателства по делото се установява също така, че на
03.05.2018г. 62-ри състав, по гр. Д. № 25981/2018г. издал Заповед за
9
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и съответния Изпълнителен лист от същата дата, като въз основа на него било
образувано изпълнително дело № 20188510402930 по описа на ЧСИ М.Н.П., с
peг. № 851 на Камарата на ЧСИ и наложен запор върху банковите сметки на
длъжника Ю.Т. – М. в Банка „ДСК“ ЕАД, която уведомила ЧСИ П. с писмо
Изх.№ 17-10-07965/23.01.2019г., по описа на банката, че същата е починала.
Установява се също така, че по гражданско дело № 31411/2018г. по
описа на СРС, ГО 66-ти състав, с Разпореждане № 471554/16.08.2017г. съдът
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, тъй като записът на заповед не отговарял на изискванията за
съдържание на съответните реквизити, съгласно ГПК и сезирал СРП за
извършено документно престъпление.
По делото са приобщени още и двата Записа на заповед, Акт за смърт
на Т. – М. от който се установява, че същата е починала на 09.10.2013г., както
и Книга на Собствениците, Документи по Изпълнителното дело и
Свидетелство за съдимост, от което съдът направи извод за съдебното минало
на подсъдимата.
Всички писмени доказателства са приобщени по съответния
процесуален ред, кореспондират помежду си и със свидетелските показания,
като съдът ги кредитира изцяло.
Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице, изготвило
Графическата експертиза СГЕ № 356-Е/2019г.,, която установява, че двата
записа на заповед са неистински документи — не са подписани от лицето, от
чието име изхождат — Ю.Е. Т.-М.. Според експертизата не може да се
отговори дали подписите, в графа „Издател“ са положени от подсъдимата.
Вещото лице е дало своето заключение, използвайки своите специални
знания, като е отговорило на поставените му от органите на досъдебното
производство въпроси, а заключението му е относимо към предмета на
доказване, поради което и съдът му дава вяра изцяло.
С оглед на изложеното съдът достигна до правен извод, различен от
приетия от Софийски районен съд. Това се дължи на установената от
настоящия състав различна фактическа обстановка по отношение на
намирането от подсъдимата на процесните неистински записи на заповед. За
разлика от СРС, настоящият състав не прие за установено, че това е станало
по начина, по който подсъдимата е посочила в своите обяснения, съобразно
извършения по-горе анализ на същите.
С оглед на изложеното, настоящият състав достигна до различни
фактически и правни изводи, в сравнение с първата инстанция.
От правна страна :
10
Настоящият състав достигна до извода, че с деянието си подсъдимата
ИВ. Н. В. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 316, вр. чл.309, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна се доказа, че подсъдимата В. за времето от
25.04.2018 г. до 18.05.2018 г., в гр. София, в сградата на СРС - ГО, находяща
се на адрес гр. София, бул. „****, при условията на продължавано
престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите и отделните деяния са извършени както следва:
- На 25.04.2018 г. в гр. София, в сградата на CPC-ГО, находяща се на
адрес - гр. София, бул. „****, чрез посредственото извършителство на адв.
В.П.Г. от САК /съгласно пълномощно от 12.04.2018 г. и Договор за правна
защита и съдействие от 12.04.2018 г., като от последната не може да се търси
наказателна отговорност/, съзнателно се ползвала - представила на 25.04.2018
г. по гражданско дело № 25981/2018 г. пред районен съдия Върбан Сучков,
62-ри състав при СРС - ГО, от неистински частен документ - ценна книга,
представляващ Запис на заповед, издаден на 18.09.2014г. в полза на ИВ. Н. В.,
на който е придаден вид, че произхожда /че е издаден и подписан/ от
длъжника Ю.Е.Т.-М., ЕГН *******, за сума от 55000.00 лв., като от ИВ. Н. В.
за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност
- На 18.05.2018 г. в гр. София, в сградата на CPC-ГО, находяща се на
адрес - гр. София, бул. „****, чрез посредствено извършителство на адв.
В.П.Г. от САК /съгласно пълномощно от 11.05.2018 г. и Договор за правна
защита и съдействие от 11.05.2018 г. като от последната не може да се търси
наказателна отговорност/, съзнателно се ползвала - представила на 18.05.2018
г. по гражданско дело № 31411/2018 г. пред районен съдия М.Д., 66-ти състав
при CPC-ГО, от неистински частен документ - ценна книга, представляващ
Запис на заповед, издаден на 15.05.2012 г. в полза на ИВ. Н. В., на който е
придаден вид, че произхожда /че е издаден и подписан/ от името на длъжника
Ю.Е.Т.-М., ЕГН *******, за сума от 55000.00 лв., като от ИВ. Н. В. за самото
съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.
Престъплението е насочено срещу обществените отношения,
охраняващи сигурността на документооборота. Извършено е от подсъдимата,
която при условията на посредствено извършителство в установения от съда
период от време съзнателно се е ползвала от неистински частни документи –
Запис на заповед, издаден на 18.09.2014г. и Запис на заповед, издаден на
15.05.2012 г. на които е придаден вид, че са издадени от Ю.Е.Т.-М., за да
докаже, че съществува задължение на Ю.Е. Т. – М. да заплати на ИВ. Н. В.
11
парична сума по всеки един от двата записа на заповед от 55 000 лева всеки
или общо сумата от 110 000 лева.
Касае се за неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, в
които подписите не са положени от издателя Т. - М., а от неустановено лице.
Документът е частен по своя характер, като няма реквизитите на официален
документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК. Документът е запис на заповед и
представлява ценна книга, която материализира права, които се упражняват
чрез предявяване на документа.
Подсъдимата е използвала тези документи като е представила същите
пред Софийски районен съд - на 25.04.2018 г. по гражданско дело №
25981/2018 г. пред районен съдия Върбан Сучков, 62-ри състав при СРС – ГО
и на 18.05.2018 г. по гражданско дело № 31411/2018 г. пред районен съдия
М.Д., 66-ти състав при CPC-ГО.
Настоящият състав не приема изводите на първата инстанция, както и
доводите на защитата на подсъдимата, че двата записа на заповед са
представени съответно на 24.04.2018г. и на 17.05.2018г. Действително, това
са датите на която Заявленията за издаване на Заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 са постъпили в регистратурата на Софийски районен съд. Тази дата
обаче е несъставомерна, доколкото за съставомерността на деянието е
необходимо посочените документи да са били представени пред съответния
орган, компетентен да разгледа искането и да установи наличието на
съответното задължение за плащане. Това е именно съответният състав на
Софийски районен съд, а не Регистратурата, поради което и правилно
прокуратурата е инкриминирала датите на които двата записа на заповед са
били разпределени на съответния съдебен състав, който в последствие е
разгледал искането и се е произнесъл по него.
Самото представяне е извършено чрез посредственото извършителство
на адв. В.П.Г. от САК, която е била надлежно упълномощена да предприеме
необходимите действия по снабдяването на подсъдимата В. със Заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Няма данни адв. Г. да е знаела, че
двата Записа на заповед са неистински документи, поради което и не е налице
общност на умисъла или основание за ангажиране на наказателната
отговорност на адвоката. Макар адв. Г. формално да е извършила действия,
които осъществяват състава на престъплението използване на неистински
частен документ, то тя не е съзнавала, че използваните документи са
неистински. Налице е незнание у адвоката за фактическите обстоятелства,
принадлежащи към състава на престъпление по чл. 316 от НК, което
изключва интелектуалният момент на умисъла. Тези обстоятелства обаче са
били известни на подсъдимата В. която, използвайки незнанието на адв. Г.,
чрез действията й се е ползвала от неистинските документи, чрез
посредствено извършителство.
12
От подсъдимата не може да се търси отговорност за съставяне на
неистинския документ, като по делото не е установено кое е лицето го е
съставило. Заключението на вещото лице също не дава отговор на въпроса,
дали подписите на процесните Записи на заповед са положени от
подсъдимата, по изложените в самото заключение основания. Ето защо и
настоящият състав прие, че от В. не може да се търси отговорност за
съставяне на документите, а само за тяхното ползване.
Съдът приема, че отделните деяния осъществяват състава на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК като са
извършени през непродължителен период и осъществяват състава на едно и
също престъпление.
От субективна страна деянието е извършено виновно от подсъдимата
В. при условията на пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер и последици на извършеното и е целяла
настъпване на общественоопасния резултат.
За да приеме, че е налице извършено деяние от подсъдимата В. от
субективна страна, настоящият състав взе предвид на първо място, че по
делото е безспорно установено, че В. и Т. – М. не са се познавали, не са се
виждали и между тях никога не е съществувала каквато и да е правна,
облигационна или фактическа връзка. Това се установява както от
разпитаните по делото свидетели, така и от обясненията на самата подсъдима,
която категорично е посочила, че не познава Т. – М.. Доколкото Записите на
заповед материализират едно задължение на Т. – М., безусловно и
неотменимо да заплати на В. сумата от по 55 000 лева по всеки Запис на
заповед, то няма съмнение, че във всеки един момент, подсъдимата В. е била
наясно, че такова задължение не съществува, а Т. – М. няма никакви
задължения към нея.
Не може да се приеме за вярно също така, че Т. – М. е имала такова
задължение към бащата на подсъдимата, като само подсъдимата твърди, че
двамата са се познавали, но това твърдение не се подкрепя от нито едно друго
доказателство по делото. Нещо повече, установено е от една страна, че Н.П.П.
е починал през 2009 г. а Записите на заповед са издадени съответно през 2012
и 2014г., съгласно записаната в самите ценни книги дата на издаване. По тази
причина не може да се приеме, че те материализират задължение на Т. – М.
към бащата на подсъдимата, доколкото той вече е бил починал. Нещо повече,
ако такова задължение наистина съществуваше, то като поемател в записа на
заповед щеше да фигурира името на П., а не на В. с нейните лични данни.
Допълнителна индиция за това, че двата Записа на Заповед са
неистински документи и не са подписани от лицето, посечено като техен
издател е и това, че двата подписа под тях са съвсем различни. Не е
необходимо подсъдимата да разполага със специални знания в областта на
13
графологията, за да констатира тази драстична разлика в подписите, което
следва още веднъж да я наведе на извода, че двата Записа на заповед са
неистински и не са подписани от едно и също лице.
На следващо място, съдът изложи подробни съображения, защо не
кредитира обясненията на подсъдимата В., относно намирането на Записите
на заповед в апартамента на баща й поради което и не намира за нужно да ги
преповтаря. За пълнота следва да се посочи, че няма как тези Записи на
заповед да са били намерени през 2013г., в дома на бащата на подсъдимата,
където той никога не е живял, още повече, че единият Запис на заповед е с
дата на издаване 2014г., т.е. една година след като подсъдимата твърди, че го
е намерила, а двата Записа на заповед са издадени няколко години след
смъртта на баща й, който е починал през 2009г.
Всичко това води настоящият състав до единствения възможен извод,
че подсъдимата В. е била наясно, че Т. – М. няма задължения към нея, поради
което и няма как същата да е издател на двата Записа на заповед в които са
обективирани задължения на Т. – М. към В. в общ размер на 110 000 лева.
Въпреки това, подсъдимата е използвала двата записа на заповед, като ги е
употребила, чрез посредничеството на адв. Г., пред съответните състави на
СРС, за да докаже, че съществува едно задължение на М. към нея, каквото
задължение никога не е съществувало, съзнавайки, че използва неистински
документи.
По вида и размера на наказанието :
За престъплението по чл. 316, вр. чл.309, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК законодателят е предвидил наказание Лишаване от свобода за срок до
ТРИ ГОДИНИ.
Ето защо, съдът намери, че са налице основание за освобождаване на
подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, тъй като за извършеното престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години, от него не
са настъпили имуществени вреди, подсъдимата е неосъждана, поради което
няма законова пречка за приложение на института за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При определяне на размера на наказанието глоба съдът отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на
подсъдимата. Като отегчаващо отговорността обстоятелство обаче, съдът
прецени упоритостта на подсъдимата, която е извършила две отделни деяния,
размерът на вредата, която би нанесла на Т. – М. в размер на 110 000 лева,
която макар и несъставомерна с оглед на обвинението, следва да се прецени
от съда при индивидуализацията на наказанието. Не е без значение и това, че
Т. – М. е в напреднала възраст и едно посегателство върху нейните
14
спестявания би я поставило в изключително трудна ситуация, както и това, че
деянието е извършено чрез посредственото въвличането на трети лица в
извършване на деянието.
С оглед на изложеното, съдът намери, че наказанието следва да бъде
определено към средния размер от 2500 лева, като по този начин ще бъдат
постигнати в достатъчна степен целите на наказанието и то ще въздейства
поправящо на подсъдимата, като я мотивира към законосъобразно поведение
в бъдеще.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.

2.
15
Съобщи за изтекли лични данни