№ 184
гр. Перник, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200495 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано по подадена жалба в срок и от
легитимирано лице „****“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* срещу НП №
32/14.03.2024 г., издадено от ннж. И. М. П. -Директор на Регионална
инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ - София),, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание - „имуществена
санкция“ в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, на основание на
основание чл.53, ал.1 и ал.2, чл. 83, ал.1 и ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания и чл.164, ал.1 от Закона за
опазване на околната среда, за нарушение на чл. 123в. т. 2 във вр. с чл.164,
ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), за това, че „****“ АД не
изпълнява условия, определени в Комплексно разрешително (КР) №297-
Н0/2008 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
околна среда (ИАОС), последно актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-
А1/2021 г., а именно: Условие 10.1.1.1. КР №297-Н0/2008 г., актуализирано с
Решение № 297-Н0- И0-А1 2021 г. - Притежателят на настоящото
разрешителни да използва избистрени и дренажни води от двете площадки
(басейни) за предварително съхранение на отпадъци единствено в оборотен
цикъл. Не се разрешава заустване на избистрени и дренажни води във водни
обекти и/или канализационни системи на населени места..“.
За жалбоподателя „****“ АД, редовно призовани, в с.з. се явява
юрисконсулт- С. С., представящ пълномощно в днешното съдебно заседание.
Моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателно
постановление № 32/14.03.2024 г., на Директора на РИОСВ-София, като
необосновано и незаконосъобразно. Подробни съображения за отмяна на
1
наказателното постановление на директора на РИОСВ сочи, че са изложили в
депозираната от нас жалба
За Административнонаказващия орган Регионална инспекция по
околната среда и водите /РИОСВ/ - София, редовно призовани, се явява Г. Г. -
главен юрисконсулт в дирекция „Административни, финансови и правни
дейности“ в РИОСВ- София, с пълномощно от Директор на Регионална
инспекция по околна среда и води / РИОСВ- София/ И. П., представено в
съдебно заседание. моля, да оставите жалбата на дружеството без уважение
като неоснователно и недоказано. Моли съда по същество да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Счита, че административното нарушение е безспорно извършено, като в тази
връзка са събрани както писмени, така и гласни доказателства, подкрепящи
извода на административно наказващият орган. Фактическата обстановка
счита, че е изцяло изяснена. Административният орган достатъчно ясно и
безпротиворечиво твърди да е формирал правния си извод по отношение
наличието на административно нарушение, респективно, основанието за
налагане на административно наказание, поради което са спазени
процесуалните и правните изисквания на ЗАНН. Моли за потвърждаване на
атакуваното НП.
Пернишкият районен съд, след като обсъди доказателствата по
делото и доводите, изложени в процеса ,намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно Комплексно разрешително (КР) №297-Н0/2008 г.,
издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна
среда (ИАОС), последно актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021 г., и
в частност:
Условие 10.1.1.1. КР №297-Н0/2008 г., актуализирано с Решение №
297-Н0-И0-А1 2021 г., то -Притежателят на настоящото разрешителни да
използва избистрени и дренажни води от двете площадки (басейни) за
предварително съхранение на отпадъци единствено в оборотен цикъл. Не се
разрешава заустване на избистрени и дренажни води във водни обекти и/или
канализационни системи на населени места
На 27.09.2023 г., град Перник, в място с координати № 42°35'32.0" и
Е 23°05'02.3" - бетонова шахта на тръбопровод за избистрени води,
разположена под стената на сгуроотвал „Кудин дол“, в дере „Кудинска бара“,
била извършена проверка, с участието на свидетелите – К. П. К., експерт в
отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“ (ККФОС),
дирекция „Контролна и превантивна дейност“ (КПД) при Регионална
инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ - София), и св. Г. С.
В., старши експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на
околната среда“ (ККФОС), дирекция „Контролна и превантивна дейност“
(КПД) при Регионална инспекция по околната среда и водите - София
(РИОСВ - София), като при проверката, по изложените обстоятелства в КП,
АУАН и впоследствие възпроизведено в атакавуното НП е вменено, че
-„****” АД не изпълнява условие, определено в Комплексно разрешително
(КР) №297-Н0/2008 г., издадено от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), последно актуализирано с
Решение № 297- Н0-И0-А1/2021 г., а именно:
Условие 10.1.1.1 от КР №297-Н0/2008 г., актуализирано с
2
Решение № 297-Н0-И0- А1/2021 г. - ,, Притежателят на настоящото
разрешително да използва избистрени и дренажни води от двете площадки
(басейни) за предварително съхранение на отпадъци единствено в оборотен
цикъл. Не се разрешава заустване на избистрени и дренажни води във водни
обекти и/или канализационни системи на населени места .“
Видно от изложеното в посочените писмени доказателства и
поддържано в разпитите на актосъставителя К. и св. В., то се сочи, че на
27.09.2023 г., във връзка с провеждане на последващ контрол, от експерти на
РИОСВ-София е била извършена проверка на сгуроотвал „Кудин дол“. За
обекта е посочено, че има издадено Комплексно разрешително (КР) № 297-
Н0/2008 г., от изпълнителния директор на ПАО, последно актуализирано с
Решение № 297-НО-ИО-А1/2021 г., с оператор „****“ АД. /приложени в
преписката/.
При огледа на място се сочи, че е било констатирано, че площадка
№ 2 е осушена и в нея не се намира сгуропепелна маса. Намиването на
сгуропепелната маса се извършвало в южната част на стария сгуроотвал, т.н.
опашка, чрез I багерна помпена група.При огледа на тръбопровода за
избистрени води, в място с координати N 42° 35' 32.0" и Е 23° 05' 02.3", е
описано, че се е установило, че от бетонова шахта преливат отпадъчни
производствени води /в сиво- черен цвят/ от оборотния цикъл на
топлоцентралата. Водният поток не се насочвал изцяло към тръбопровода за
повторно използване. Чрез нерегламентирано изкопан земно- насипен канал
/с дълбочина от около 2м. и дължина 40м./ преливащите води се улавяли и
отвеждали за заустване в повърхностен воден обект - дере Кудина бара,
приток на река Струма.
В нарушение на Условие 10.1.1.1 от КР №297-Н0/2008 г.,
актуализирано с Решение № 297-1Ю-И0-А1/2021 г., операторът не използвал
в затворен оборотен цикъл формираните избистрени води от площадката за
предварително съхранение на отпадъци, тъй като част от тях не се връщат в
пълния си обем към топлоцентралата. Водният поток избистрени води след
преминаване по тръбопровода от площадката се насочвал към бетонова
шахта. След нея, чрез отклонение от оборота -земно насипен канал, част от
водата се отвеждала от затворената система /оборотния цикъл/ и се насочвала
и зауствала в дере Кудина бара. За извършената проверка е бил съставен
Констативен Протокол № ККФОС-ГВ- 19/27.09.2023г. на РИОСВ-София,
представен по делото, разписан от свидетелките, и от представител на
Дружеството, като в разпитите си и двете свидетелки в хода на съдебното
следствие, поддъжат описаното в акта и в НП, както е констатациите от
протокола, като сочат, че е имало и представител на Дружеството по време на
проверката, а именно-И. Й..
В издадения АУАН № 110/20.10.2023 г., с актосъставител- К., е
описано, че Дружеството, с така описаното деяние- „*********“ АД. ЕИК -
********* е нарушило чл. 123в. т. 2 във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС).
Актът е предявен и подписан на 20.10.2023 г. на И. Й.-
пълномощншк на Дружеството.. В срока по чл.44 ЗАНН, възражения не са
постъпили.
В законовоустановения срок и в рамките на правомощията си АНО,
въз основа на съставения АУАН, издал атакуваното НП №32/14.03.2024 г.,
3
издадено от ннж. И. М. П. -Директор на Регионална инспекция по околната
среда и водите - София (РИОСВ - София),, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на
30 000.00 (тридесет хиляди) лева, на основание на основание чл.53, ал.1 и
ал.2, чл. 83, ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания и чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, за
нарушение на чл. 123в. т. 2 във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС), за това, че „****“ АД не изпълнява условия,
определени в Комплексно разрешително (КР) №297- Н0/2008 г., издадено от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС),
последно актуализирано с Решение № 297-Н0-И0- А1/2021 г., а именно:
Условие 10.1.1.1. КР №297-Н0/2008 г., актуализирано с Решение № 297-Н0-
И0-А1 2021 г. - Притежателят на настоящото разрешителни да използва
избистрени и дренажни води от двете площадки (басейни) за предварително
съхранение на отпадъци единствено в оборотен цикъл. Не се разрешава
заустване на избистрени и дренажни води във водни обекти и/или
канализационни системи на населени места..“.. Въз основа на това на
основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС наложил на дружеството- жалбоподателя
имуществена санкция в размер на 30 000 лв. за извършено нарушение на чл.
123в, т. 2 от ЗООС. Процесното НП било връчено на санкционираното
дружество по надлежния ред.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, на база представените в преписката писмени
доказателства, в това число: Заверено копие на Наказателно постановление №
32/14.03.2024 г. Заверено копие на Писмо с изх. № 2496/14.03.2024 г„ заедно с
известието за доставянето му до „*********“ АД;Заверено копие на АУАН №
110/20.10.2023 г.;Заверено копие на Пълномощно;Заверено копие на
Констативен протокол № ККФОС-ГВ-19/27.09.2023 г.;Заверено копие на
Комплексно разрешително № 297-Н0/2008 г., актуализирано с Решение №
297-Н1-И0-А0/2021 г.;Заверено копие на Заповед № РД-69/05.07.2023 г. на
директора на РИОСВ--София, които писмени доказателства кореспондират
със свидетелските показания на двете разпитани в хода на съдебното
следствие и поддържащи констатираните в АУАН обстоятелства в смисъла
описан по- горе.
При обсъждане на законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, от материално правна и от процесуално правна страна съдът
констатира следното:
На първо място, при така представената заповед в преписката -
Заверено копие на Заповед № РД-16/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ-
София, съдът не констатира незаконосъобразност, свързана със изискванията
за материалната компетентност на контролните органи. Актът е съставен, а
обжалваното НП е издадено от компетентни лица, оправомощени по
надлежния ред. По силата на чл. 168 от ЗООС наред с министъра на околната
среда и водите, съответните директори на РИОСВ по места са компетентни да
издават НП относно нарушения по ЗООС по реда на ЗАНН. В конкретния
случай, НП е издадено от лице, на което е предоставена съответната
компетентност за това, видно от цитираните заповеди.
На следващо място, жалбата срещу НП № 32/14.03.2024 г., е
подадена в срок, от легитимирано лице, поради съдът счита, че същата е
4
процесуално допустима и съдът следва да се произнесе по същество, същата
се явява основателна.
В тази връзка настоящият състав намира, че са без основание
доводите на жалбоподателя, свързани с неправилност на изводите в
решението за съобразяване процесуалните правила на ЗАНН по чл. 40, ал. 1,
чл. 42, т. 7, чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Настоящият състав не споделя аргумента на
жалбоподателя, че при издаване на процесното НП е допуснато нарушение на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като видно от обстоятелствената част на обжалвания
документ, наказващият орган е извършил анализ на събраните по
административнонаказателната преписка доказателства, обсъдил е наведените
възражения и е дал мотивиран отговор по тях въз основа на събраните
доказателства. Фактът, че ги е отхвърлил като неоснователни не води до
нарушение на процесуалните правила, а е израз не неговата компетентна
преценка, относно изложените доводи.
На следващо място, относно възраженията на жалбоподателя,
касаещи неправилното приложение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН,
настоящият състав счита, че същото е неоснователно. На първо място, следва
да се посочи, че нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че АУАН се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали
при извършване или установяване на нарушението. Лексикалното тълкуване
на разпоредбата, касаещо употребата в закона на множествено число
(„свидетели“) не означава безусловно посочване на поне двама, а делегира
такава възможност, но не и задължение. В контекста на изложеното следва да
се акцентира и върху съдържанието на разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН, която
допуска актът да е подписан само от един свидетел.
Настоящият състав не споделя и възраженията на жалбоподателя,
относно тълкуването на 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото същата изрично
допуска, когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, актът да се състави и в отсъствието на свидетели.
По- нататък становището на дружеството-жалбоподателят, че в
АУАН и в НП не е посочената датата на извършеното нарушение категорично
се опровергава от съдържанието на двата документа, където е описано, че
именно при извършения оглед по време на осъществената на 27.09.2023 г.
проверка на провонарушителя по повод постъпили сигнали е установено
неизпълнение на жалбоподателя, относно задължението му по Условие
10.1.1.1 .по КР.
Основателни са доводите на жалбоподателя обаче за недоказаност
на процесното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС
(ДВ, бр. 98 от 2018 година, в сила от 27.08.2019 година) операторът на
инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното
разрешително. Видно е от Условие 10.1.1.1. КР №297-Н0/2008г.,
актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1 2021 г. / което е цитирана в НП/,
че съгласно същото, то -Притежателят на настоящото разрешителни да
използва избистрени и дренажни води от двете площадки (басейни) за
предварително съхранение на отпадъци единствено в оборотен цикъл. Не се
разрешава заустване на избистрени и дренажни води във водни обекти и/или
канализационни системи на населени места“.
Нито в АУАН и НП не е конкретизирано точно по какъв начин е
следвало да бъде изпълнено, по каква процедура или механизъм, съответно
5
чрез какво конкретно извършено действие или бездействие съответното
условие не е изпълнено от оператора. В този смисъл настоящият съдебен
състав, споделя доводите, изложени по сходен казус от касационната
инстанция и обективирани в Решение № 27 от 26.01.2023 г. на АдмС - Перник
по к. а. н. д. № 263/2022 г., където е посочено, че -„ Основателно обаче се
явява възражението на касатора досежно липсата на осъществен
административнонаказателен състав, предвиден в разпоредбата на чл. 123в, т.
2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. В разпоредбата на чл. 123в,
т. 2 от ЗООС е предвидено ангажирането на административнонаказателна
отговорност на оператор на съответната инсталация, когато същият не е
изпълнил условията, предвидени в комплексно разрешително. В настоящият
случая отговорността на касатора е ангажирана във връзка с неизпълнение на
две от условията, които са предвидени в КР № 53-Н1/2014, а именно: Условие
10.1.1.1 - "На притежателя на настоящото разрешително не се разрешава
заустване на производствени и излишни охлаждащи води във водни обекти и/
или канализационни системи на населени места" и Условие 10.1.1. 2 -
"Притежателят на настоящото разрешително да използва
производствените и излишните охлаждащи отпадъчни води по Условие
10.1.1.1 единствено в оборотен цикъл и за хидротранспорт на отпадъци до два
броя площадки за временно съхранение на сгуроотвал "***" с КР № 297-
Н0/2008 г. ". ..Доколкото характерът на настоящото производство е от
административнонаказателен характер, то следва да се установи налице ли е
осъществено деяние, което да представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно от него, като всички тези предпоставки следва да
бъдат доказани от страна на административния орган.
С оглед на гореизложеното, настоящият касационен състав на първо
място следва да посочи, че в действащата нормативна уредба липсва легална
дефиниция на понятието "заустване", а такава може да се извлече само чрез
прилагане на правилата на логическото тълкуване. Въз основа на това може
да се направи извод, че заустването на отпадъчни води в повърхностни води е
дейност, която подлежи на разрешителен режим и се предоставя от издадено
разрешително за ползване на возен обект по реда на чл. 46, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите. Съгласно чл. 135, ал. 1, т. 13 от същия закон за поддържане
на количеството и необходимото качество на водите министърът на околната
среда и водите издава наредба за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните
емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. Наредбата по
чл. 135, ал. 1, т. 13 от Закона за водите е именно Наредба № 2 от 08.06.2011
година за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване, предвидени в § 8 от ПЗР от цитираната
наредба. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на същата Наредба "заустване на отпадъчни
води" е дефинирано и в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 12 от ЗВ. Съгласно § 62,
ал. 3 от ПЗР на ЗВ до привеждането на разпоредбите по чл. 135, ал. 1, т. 7 и т.
13 в съответствие с този закон се прилагат отменените наредби по чл. 135, ал.
1, т. 10 и т. 12, доколкото не противоречат на този закон. Разпоредбата по чл.
135, ал. 1, т. 12 от ЗВ е Наредба № 6 от 09.11.2000 година за емисионните
норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчни
води, зауствани във водни обекти, предвид § 10 от ПЗР на Наредба № 6 от
09.11.2000 година. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 6/2000 година
6
"заустване на отпадъчни води" означава въвеждане във водните обекти с
отпадъчни води на топлина и вещества, които са в обхвата на тази наредба, с
изключение на посочените хипотези в б. "а", които обаче са неотносими към
настоящия казус. Дефиниция на понятието заустване се е съдържала и в § 1, т.
3 от ДР на Наредба № 10 от 2001 година за издаване на разрешителни за
заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване, където понятието е било определено като вливане във водните
обекти на отпадъчни води чрез едно или повече хидротехнически
съоръжения.
Въз основа на това изложение, настоящият касационен състав прави
извод, че в понятието "заустване", законодателят влага следния смисъл, че
това е целенасочена дейност, която е свързана с улавяне, отвеждане насочване
на води за оттичането им във воден обект чрез предназначени за целта
съоръжения. Тази дейност е подчинена на разрешителен режим, предвиден в
Закона за водите, като подробна регламентация е предвидена в подзаконов
нормативен акт по прилагането на този закон, като в случая този подзаконов
нормативен акт е Наредба № 2 от 08.06.2011 година.
В настоящият случай обаче липсват факти, които да доведат до
извод, че в случая е осъществена именно такава целенасочена дейност, а
напротив, както се посочва и в издаденото наказателно постановление,
навлизането на непречистени шламови води във водния обект по описаното в
наказателното постановление трасе са резултат от преливане на такива от
бетоновата шахта на помепната станция. ...Предвид това следва да се приеме,
че не е налице "заустване", респективно липсва нарушаване на посочените две
условия от комплексното разрешително, а това води до извод за
нереализиране на състава на чл. 123в, т. 2 от ЗООС.... “, именно такава видно
от изложеното дотук, е и настоящата хипотеза, като в случая обаче е вменено
нарушение само на едно от условията- цитираното по-горе, което вменено
нарушение, съдът намира, че предвид споделените доводи, не попада в
хипотезата на първо чл.6 от ЗАНН, и второ в диспозитива на фактическия
състав на вмененото нарушение по чл.123в, т.2 ЗООС, като липсват фактите,
които да доведат до извода, че в случая е налице именно вменената
целенасочена дейност, още повече, че както е описано и в доказателствената
съвкупност, след даденото предписание Дружеството е предприело мерки за
отстраняване на констатираната нередовност. В този смисъл и решение по
напълно сходен казус на касационната инстанция -Решение № 162 от
6.02.2024 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 19/2024 г. На адм съд -
Перник.
Законът за водите, следва отново да се подчертае, че не дава легална
дефиниция на понятието заустване, което налага логическо тълкуване на
разпоредбите на закона и на нормативните актове по прилагането му,
регламентиращи тази дейност.
Заустването на отпадъчни води в повърхностни води е дейност
подлежаща на разрешителен режим и се предоставя от издадено
разрешително за ползване на воден обект по реда на чл.46, ал.1, т.3 от Закона
за водите. Съгласно чл.135, ал.1, т.13 от същия закон за поддържане на
количеството и необходимото качество на водите министърът на околната
среда и водите издава наредба за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните
7
емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. Наредбата по
чл. 135, ал. 1, т.13 от Закона за водите е Наредба №2 от 8.06.2011 г. за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници
на замърсяване, предвид § 8 от ПЗР от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. Съгласно
§1, т.2 от ДР на същата Наредба "заустване на отпадъчни води" е дефинирано
в наредбата по чл. 135, ал. 1, т.12 от Закона за водите. Съгласно §62, ал. 3 от
ПЗР на ЗВ /ДВ бр. 85 от 2015г./ до привеждането на наредбите по чл. 135, ал.
1, т. 7 и 13 в съответствие с този закон се прилагат отменените наредби по чл.
135, ал. 1, т. 10 и 12, доколкото не противоречат на този закон. Наредбата по
чл. 135, ал. 1, т.12 от ЗВ е Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за
допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води,
зауствани във водни обекти (отм. 04.08.2015 г.), предвид § 10 от ПЗР на
Наредба № 6 от 9.11.2000 г. Съгласно §1, т.14 от ДР на Наредба №6/2000г.
"заустване на отпадъчни води" означава въвеждане във водните обекти с
отпадъчни води на топлина и вещества, които са в обхвата на тази наредба, с
изключение на посочените хипотези в б.а - в, неотносими към казуса.
Понятието заустване е било дефинирано и в §1, т.3 от ДР на Наредба №10 от
2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване (отм. ДВ, бр.47 от 2011), където понятието
е било определено като вливане във водните обекти на отпадъчни води чрез
едно или повече хидротехнически съоръжения.
От изложеното може да се приеме, че законодателят влага в
понятието заустване смисъл на целенасочена дейност /за която говори и
цитираното по- горе решение на Адм съд-Перник/, свързана с улавяне,
отвеждане и насочване на води за оттичането им във воден обект чрез
предназначени за целта съоръжения. Дейността е подчинена на разрешителен
режим по реда на Закона за водите и е детайлизирана в подзаконовия
нормативен акт поприлагането му, а именно Наредба №2 от 8.06.2 011 г. за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници
на замърсяване.
В конкретния случай не са установени факти, относими към
осъществено заустване, напротив, от обстоятелствата, при които се твърди,
че нарушението е извършено става ясно, че се сочи и в КП и н АУАН и в НП,
че -„ При огледа на място е констатирано, че площадка № 2 е осушена и в
нея не се намива сгуропепелна маса. Намиването на сгуропепелната маса се
извършва в южната част на стария сгуроотвал, т.н. опашка, чрез I багерна
помпена група.При огледа на тръбопровода за избистрени води, в място с
координати N 42° 35' 32.0" и Е 23° 05' 02.3", е установено, че от бетонова
шахта преливат отпадъчни производствени води /в сиво- черен цвят/ от
оборотния цикъл на топлоцентралата. Водния поток не се насочва изцяло
към тръбопровода за повторно използване. Чрез нерегламентирано изкопан
земно- насипен канал /с дълбочина от около 2м. и дължина 40м./
преливащите води се улавят и отвеждат за заустване в повърхностен воден
обект - дере Кудина бара, приток на река Струма......“, тоест -липсват
твърдения и събрани доказателства за заустване на тези води във водни
обекти чрез съответни съоръжения улавящи, извеждащи и насочващи
отпадъчни води от инсталацията, като се сочи, че е налице и
нерегламентиран изкоп, като това не може и няма как да се вмени във вина
8
на дружеството, като не става ясно кой АНО счита, че е извършил процесния
изкоп, за да се улавят и отвеждат за заустване в повърхностен воден обект-
Кудина бара, води. В този смисъл, не се доказва да се касае за целенасочени
неправомерни действия от страна на субекта, чиято отговорност е
ангажирана, по извеждане на отпадъчни води от сгуроотвала и за заустване на
същите във воден обект, а по-скоро за теч /който може да се дължи и на
недобра поддръжка на съоръженията или на някакво описано съоръжение,
към което не става ясно каква съпричастност има дружеството / и за
евентуално причинено от него замърсяване на водите на реката.
В тази ситуация необосновано на оператора на съоръжението е
вменено неизпълнение на посоченото условие в КР.
Фактите, изложени в обстоятелствената част на акта и наказателното
постановление са относими към други административнонаказателни състави,
свързани с причинено замърсяване в резултат на дейността и произтичащите
от това конкретни задължения за отговорните субекти, неизпълнението на
които подлежи на наказване на други основания. Вмененото в случая
нарушение - неизпълнение на условия 10.1.1.1 от Комплексното
разрешително, а именно осъществяване че- Притежателят на настоящото
разрешителни да използва избистрени и дренажни води от двете площадки
(басейни) за предварително съхранение на отпадъци единствено в оборотен
цикъл. Не се разрешава заустване на избистрени и дренажни води във водни
обекти и/или канализационни системи на населени места.. “, е формално
нарушение, за осъществяването на което не е необходимо установяване и
доказване на вредни последици за околната среда.
Мотивиран от изложеното съдът приема, че правното
квалифициране на установените факти е извършено незаконосъобразно, в
нарушение на материалния закон, което е довело до налагане на наказание за
деяние, извършването на което не е доказано. Нарушението е съществено и е
неотстранимо, рефлектира върху правото на защита и има за последица
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно,
издадено в нарушение на закона..
Следва в допълнение да се посочи и че при това положение както на
жалбоподателя не е осигурена обективна възможност да се защити срещу
непълно описаното нарушение, така е възпрепятствана и възможността да
бъде осъществен съдебен контрол досежно съставомерността на деянието. В
този смисъл е и константната практика на Административен съд Перник по
сходни казуси, обективирана в Решение № 50 от 06.04.2022г. по канд №
37/2022г., Решение № 107 от 09.07.2021г. по канд № 102/2021г., Решение №
165 от 02.11.2021г. по канд № 173/2021г Решение № 113 от 7.07.2023 г. на
АдмС - Перник по к. а. н. д. № 86/2023 г. Решение № 117 от 12.07.2023 г. на
АдмС - Перник по к. а. н. д. № 96/2023 г. Решение № 77 от 31.03.2023 г. на
АдмС - Перник по к. а. н. д. № 42/2023 г. Решение № 27 от 26.01.2023 г. на
АдмС - Перник по к. а. н. д. № 263/2022 г. Решение № 226 от 3.01.2023 г. на
АдмС - Перник по к. а. н. д. № 252/2022 г.. и др., съгласно която настоящият
състав проверява законосъобразността и на процесното НП.
Липсват данни за умишлено заустени отпадъчни води в
проверявания участък, така както изисква цитираната забрана по двете
условия на КР.
Поради това описаното деяние не изпълва състава на вмененото
9
нарушение. Непосочването на данни относно конкретното деяние, чрез което
е допуснато неразрешено изпускане на отпадъци от транспортното
съоръжение, собственост на ****, както и на обстоятелствата, при които е
извършено, е довело до липса на пълно и детайлно описание на нарушението,
както и на обстоятелствата при които е извършено. Отсъствието на този
задължителен законоустановен реквизит е довело до нарушение на чл.42,
ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Административнонаказателният процес е строго формален и след
като още при съставянето на акта нарушителят не е бил запознат с всички
обстоятелства при които се твърди, че е извършил нарушението, то е било
нарушено правото му защита, тъй като е бил лишен от възможността да
направи обосновани възражения срещу направените констатации. Предвид
изложеното атакуваният правораздавателен акт следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съдът не дължи произнасяне съгласно чл.
144 от АПК, вр. чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК, доколкото по делото не са
направени искания за присъждане на сторените по делото разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.1, вр. 58д,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 32/14.03.2024 г., издадено от ннж. И. М. П.
-Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - София
(РИОСВ - София), с което на „****“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на *********, е наложено административно наказание -
„имуществена санкция“ в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, на
основание на основание чл.53, ал.1 и ал.2, чл. 83, ал.1 и ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания и чл.164, ал.1 от Закона за
опазване на околната среда, за нарушение на чл. 123в. т. 2 във вр. с чл.164,
ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му
на страните, че е изготвено, пред Административен съд - гр. Перник като
касационна инстанция.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10