ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./………….2018 г.
Административен съд –
Варна, XXIII-ти
състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
Като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 1413/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявена на основание чл.73 ал. 4 ЗУСЕСИФ жалба на община Нови
пазар срещу решение № РД-02-36-379/24.04.2018 г. на заместник министъра на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган
на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“, с което е приключен
сигнал рег. № 218, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в ГД
„Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ към МРРБ във връзка
с установени нарушения при възлагане на обществена поръчка по ЗОП с предмет
„Инженеринг за прилагане на мерки за енергийна ефективност на обект „Жилищна
сграда, гр. Нови пазар, ул. ***в изпълнение на проект, финансиран по
приоритетна ос 2 на ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“, по договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. № BG16RFOP001-2.001-0129-CO1-S-05 „Повишаване енергийната ефективност на
многофамилни жилищни сгради в гр. Нови пазар – ІІІ“ с бенефициент община Нови
пазар и на основание чл. 73 ал. 1 вр. чл. 69 ал. 1 ЗУСЕСИФ на община Нови пазар
е определена финансова корекция в размер на 20808,00лева с ДДС, която да не се верифицира при
обработка на последващите искания за плащане.
С жалбата е съединено искане
по чл. 166 ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на обжалваното решение
по чл. 73 ал. 1 ЗУСЕСИФ с конкретизиране на правните последици, спрямо които се
иска спирането. Следва да се отбележи, че при доказване на основателността на
заявено пред съда искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалван
административен акт, спирането се постановява за всички възможни последици от
действието на акта, а не избирателно, както е подходено от жалбоподателя в случая
при сезирането на съда с отправеното до него искане.
Съгласно препращащата норма
на чл. 73 ал. 4 ЗУСЕСИФ решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда
на АПК като при съдебното обжалване се прилагат съответно разпоредбите на чл.
27 ал. 2 и 3 и ал. 5 – 7 от ЗУСЕСИФ. От препратката към чл. 27 ал. 2 ЗУСЕСИФ
следва, че по силата на самия закон е допуснато предварително изпълнение на решенията
по чл. 73 ал. 1 ЗУСЕСИФ за определянето на финансова корекция, с която на
основание чл. 71 ал. 1 се отменя предоставената по глава трета финансова
подкрепа на бенефициентите със средствата от ЕСИФ или се намалява размерът на
изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или
възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред ЕК, са в
съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство. Допускането
от самия закон на предварителното изпълнение на определена категория административни
актове, с което на практика се дерогира суспензивният ефект от обжалването им,
означава, че за тях законодателят е презумирал наличието не една или повече от предпоставките
по чл. 60 ал. 1 АПК като в случая с разпореденото предварително изпълнение на
решенията по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ явно се цели защитата на особено важни за
държавата и обществото интереси, свързани със законосъобразно разходване на
средствата от ЕСИФ.
След като относно реда за
оспорване пред съд на този вид решения са приложими правилата на АПК, то и
относно спирането на допуснатото им от закона предварително изпълнение също са
приложими разпоредбите на АПК. Съгласно
чл. 166 ал. 4 АПК, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол,
допуснатото предварително изпълнение на административния акт по силата на
отделен закон може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията
на ал. 2. Същевременно ал. 2 на чл. 166 от АПК предвижда като положителна
материално-правна предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на
оспорвания ИАА наличието на възможност то да причини на оспорващия значителни
или трудно поправими вреди, но, както изрично е посочено, изпълнението може да се
спре само въз основа на нови обстоятелства. Това ще рече, че опасността от настъпването
на вреди в правната сфера на оспорващия трябва да се дължи на обстоятелства,
обективно несъществували към момента на издаване на обжалвания административен акт,
а настъпили едва след това. При това в тежест на оспорващия е да посочи конкретно
какви са тези нови факти и обстоятелства и с какво обуславят за него настъпването
на вреди от предварителното изпълнение на акта като представи и съответните
доказателства, установяващи основателността на твърденията му. В случая жалбоподателят
не се позовава на абсолютно никакви новонасъпили след издаване на решението по
чл. 73 ал. 1 ЗУСЕСИФ обстоятелства. Поради това искането за спиране на
предварителното му изпълнение е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на община Нови пазар, предявено чрез кмета на общината, за спиране на
предварителното изпълнение на решение №РД-02-36-3879/24.04.2018г. на заместник-министъра
на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия
орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВАС РБ в седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: