Р
Е Ш Е Н И Е № 260275
гр. Хасково, 28.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7 –и
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Галя Ангелова, като разгледа докладваното от съдия
Иванова-Георгиева гр. д. № 2826 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, чрез процесуален представител Т.Ж. против Д.К. А., ЕГН **********,
с адрес *** в качеството му на наследник на М.К. А.а, ЕГН **********,
конституиран по реда на чл. 227 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 22.06.2018г. е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответницата М.К. А.за следните
суми: сумата в размер на 447,80 лева – главница за топлинна енергия за периода
от м.юли 2014г. до 30.04.2017г. в имот с адрес *******, сумата в размер на
39,59 лева – главница за дялово разпределение въз основа на общите условия на
кредитора за периода м.юли 2014г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва
върху главниците от 22.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата в размер на 80,54 лева – мораторна лихва върху главниците за топлинна
енергия за периода от 16.09.2015г. до 07.06.2018г., сумата в размер на 8,92
лева – мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода от
16.09.2015г. до 07.06.2018г. По така
подаденото заявление било образувано ч.гр.д. №
41260 по описа за 2018г. на СРС, 127 състав и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.07.2018г. по ч. гр. д. № 41260 по описа за 2018г. на СРС. В срока по чл.
414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което на
ищеца е било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се
изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът твърди,
че наследодателят на ответника по отношение на топлоснабдения имот – апартамент
№ **, находящ се в гр. София, община С., ж.к. ***, с абонатен №*** била
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 и § 1, т. 2а от
ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни общи условия на ищеца. Общите условия
влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Посочените общи условия били влезли в сила и по отношение
на наследодателя на ответника, доколкото не били упражнени правата по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ).
Съгласно клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия,
каквато била и наследодателката на ответника, били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Наследодателката на ответника използвала доставената й
топлинна енергия през исковия период, но и до момента не била погасила
задълженията си. С общите условия било регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в
случай, че клиентът изпадне в забава след изтичане на 30-дневен срок от датата
на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
В изпълнение на разпоредбата
на чл. 112 г, ал. 1 ЗЕЕЕ (чл. 139 б от ЗЕ) сградата - етажна собственост, в
която се намирал топлоснабденият имот, сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис" ЕООД.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били
начислявани от „Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски. След
края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Техем сървисис"
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването
(издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от
03.08.2004 г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн.
ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г.). За процесния имот били издадени изравнителни
сметки, във връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки била сума за
доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период.
С тези мотиви се претендира да се приеме за установено по отношение на
ответника съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 03.07.2018г. по ч. гр. д.
№ 41260 по описа за 2018г. на СРС. Претендират се направените съдебни разноски.
В хода на процеса ответницата М.К. А.е починала, поради което с определение
№ 192085 от 14.08.2019г. съдът е спрял производството и е дал указания на ищеца
да посочи правоприемниците на ответницата. В изпълнение на дадените от съда
указание е представена молба с вх. № 5007617, с която като правоприемник е
посочен Д.А.. С определение № 48232 от 21.02.2020г. производството по делото е
възобновено и Д.К.А. е конституиран като ответник по делото.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил пасивната си легитимация в
настоящото производство, тъй като твърди, че не е приемал наследството на
наследодателя си М.К. А.. След изготвянето на проект на доклад по делото
ответникът е депозирал молба с вх. рег. № *** от 04.02.2021г., с която е
посочил, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Счита, че
претендираните вземания са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С тези мотиви моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски
по делото. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като взе
предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК. Именно поради особения ред, по който се предявяват исковете,
обуславящ исковото производство като продължение на развилото се заповедно
такова, е необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен срок от
получаване на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай разпореждането
на съда е получено от ищеца на 22.10.2018г., следователно последният ден от
срока е бил 22.11.2018г. Исковата молба е подадена на 22.11.2018г.
Предметът на
търсената с исковата молба защита следва да съвпада с претендираното със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане право.
Налице е пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със
заповедта парични вземания и предявените такива с исковата молба. Едновременно
с това ищец в настоящото производство е заявителят в заповедното. Ето защо може
да се направи обоснован извод, че исковете са допустими.
За да бъдат те
основателни, е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде
установено от ищеца наличието на следните материални предпоставки /юридически
факти/ - същестуването на валидно облигационно
правоотношение с описаното в исковата молба съдържание,
изпълнението на задълженията си по него за доставка на топлинна енергия, обема
на реално доставената за процесния имот топлинна енергия за исковия период,
съответствието на стойността й със спорната сума, отразена в представените по
делото фактури и наличието на разходи за дялово разпределение и изискуемостта
на вземанията. По исковете за обезщетение за забава – възникването на главните
парични задължения, настъпването на тяхната изискуемост, падежиране на главните
задължения по твърдения в общите условия начин и съответствието между размера
на мораторната лихва и претендираната сума.
По исковете с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главница за топлинна
енергия:
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиент на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът
или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018
г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право
на ползване, за собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за този имот при общите условия на топлопреносното
предприятие.
Видно от договор
за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската
собственост от 02.06.1998г. наследодателката на ответника е била собственик на
процесния недвижим имот от 02.06.1998г., тоест преди исковия период по делото и
съответно съгласно цитираното тълкувателно решение е била клиент на ищеца по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
От представените
писмени доказателства по делото и заключението на СТЕ се установява, че
сградата в процесния период е била топлоснабдена и че в сградата е било
въведено и дялово разпределение, за което е взето решение от етажните
собственици.
Следователно,
установено е принципното съществуване на облигационно отношение между ищеца и наследодателя
на ответника, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание за периода. Съдържанието на този договор е уредено в представените
общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват наследодателката на ответника
дори и без да ги е приела изрично съгласно нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 от
ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Представени са и доказателства за публикуване на общите условия.
Следователно
налице е първата предпоставка за уважаване на иска - същестуването на валидно облигационно
правоотношение с описаното в исковата молба съдържание.
За да се
породи претендираното парично вземане в полза на ищеца, е необходимо той да е
изпълнил насрещните си задължения по договора за доставка на топлинна енергия.
От представените по делото писмени доказателства и от назначената СТЕ се
установява изпълнение на задълженията на ищеца по договора за доставка на
топлинна енергия.
Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището е
от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно
нормата на чл. 162 от ГПК, според която иск, доказан по основание, не може да
бъде отхвърлен, а за размера му съдът следва да ползва заключението на вещи лица
или своята преценка.
В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, който според заключението на приетата СТЕ отговаря на метрологичните изисквания.
В тази насока са представени и писмени доказателства от ищеца. Съобразно чл.
139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната
енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото
разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна
уредба.
На основание чл.
153, ал. 6 от ЗЕ потребителят дължи цена за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст.д. № 15/2009 г. на
Конституционния съд определя сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване
за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 от ЗЕ). Сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и по смисъла на
Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на
етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния съд при
съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели
участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва
да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на
полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация.
Ето защо всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ,
включително и сградната инсталация.
Съгласно
Тълкувателно решение от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г., ОСГК ВКС за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда етажна собственост се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат
на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр. § 1 ДР ЗЗП. Доколкото последните правила са
въведени в законодателството ни за транспониране на Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета, то съдът приема, че не е налице противоречие с европейското
законодателство за защита на интересите на потребителите досежно дължимостта на
суми за сградна инсталация и досежно начина на отчитане на потребената енергия
– с прогнозни суми и изравнителни сметки.
Предвид чл. 155 от
ЗЕ от начислените суми по прогнозно потребление следва да се приспаднат сумите
по изравнителните сметки за възстановяване на клиента и да се прибавят сумите
по изравнителните сметки за доплащане. При това само тези изравнителни сметки,
които са за отчетните периоди. Прихващането на суми по изравнителни сметки за
възстановяване на клиента със стари задължения отпреди исковия и отчетните
периоди е счетоводна операция на ищеца, която няма опора нито в закона, нито в
общите условия на ищеца. То би представлявало предварителен отказ от неизтекла
давност и е недопустимо.
Съдът кредитира
заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и изчерпателно. Видно от
заключението на вещото лице за исковия период процесният имот не фигурира като
имот, в който не е осигрен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение,
като в процесния апарттамент не била използвана битова топла вода и по тази
причина не са разпределяни количества топлинна енергия за БГВ и съответно
начислявани суми. Съгласно заключението на вещото лице извършеното
разпределение на топлинната енергия в топлоснабдения имот е извършено съобразно
отчетите на индивидуалните уреди за разпределение през процесния период и в
съответствие с нормативната уредба.
Видно от
заключението на вещото лице за процесния период са издавани три изравнителни
сметки от третото лице – помагач, а именно: за периода от 05.2014г. до
04.2015г. на стойност 167,52 лева с ДДС, за периода от 05.2015г. до 04.2016г.
на стойност 132,72 лева с ДДС и за периода от 05.2016г. до 07.2017г. на
стойност 148,26 лева. Вещото лице е отговорило и на въпроса какви са дължимите
суми за топлинна енергия през процесния период по негово изчисления, а именно:
за периода от 05.2014г. до 04.2015г. на стойност 167,52 лева с ДДС, за периода
от 05.2015г. до 04.2016г. на стойност 132,73 лева с ДДС и за периода от
05.2016г. до 04.2017г. на стойност 148,26 лева с ДДС. Вещото лице е посочило,
че получените резултати напълно съвпадат с резултатите посочени от ищеца и от
третото лице-помагач.
Същевременно от
СТЕ се установява, че са отчислявани за сметка на ищцовото дружество
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. Следователно
за исковия период действителната стойност на потребената топлинна енергия
според вещото лице е в размер на 448,51 лева.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че ищецът е издал
фактура № ********** от 31.07.2015г. за сумата в размер на 167,53 лева, фактура
№ ********** от 31.07.2016г. за сума в размер на 124,45 лева, фактура № **********
от 31.07.2017г. за сума в размер на 148,26 лева, фактура № ********** от
30.09.2016г. за сума в размер на 2,21 лева и фактура № ********** от
30.09.2016г. за сума в размер на 6,07 лева или фактури на обща стойност 448,52
лева. От ССчЕ се установява, че има извършено приспадане в размер на 0,72 лева,
тоест дължимата сума по фактури е била в размер на 447,80 лева.
От изложеното следва, че в тежест на наследодателката на ответника е
възникнало задължение в размер на 447,80 лева за доставка на топлинна енергия
за периода от м. 07.2014г. от 30.04.2017г., като няма данни за извършвани
плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период.
След като в правната сфера на наследодателката на ответника е възникнало
процесното парично задължение по силата на наследственото правоприемство то е
преминало в патримониума на ответника. Съгласно
представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РСЛ20-ТД26-68 от
14.01.2020г. на Столична община, район „**“ ответникът Д.А. е единствен наследник
на М.А.. Същевременно видно от писмо с вх. рег. № 260753 от 14.01.2021г. на СРС
в особената книга на СРС по чл. 49, ал. 1 от ЗН за периода от 18.05.2019г. до
07.01.2021г. не са намерени данни за вписан отказ от наследството на М.К. А.,
ЕГН **********.
Същевременно нито се твърдят,
нито се доказват плащания на посочените суми за главница, поради което иска против ответника следва да се уважи в предявения размер.
Направеното от
ответника възражние за погасяване на процесните вземания по давност не следва
да бъде обсъждано, тъй като е преклудирано. Същото е направено с молба с вх.
рег. № 262237 от 04.02.2021г. извън срока по чл. 131 от ГПК. Съобщението, с
което е изпратен препис от исковата молба и е указана възможността и правните
последици от подаването на отговор на исковата молба съответно от липсата на
такъв е получено от ответника на 30.06.2020г. и на 21.07.2020г. е бил депозиран
отговор по чл. 131 от ГПК, който не е съдържал възражение за давност.
Eто защо настоящият съдебен състав намира, че искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл .150 от ЗЕ следва да
бъде уважен.
Доколкото задълженията за прогнозни суми са срочни, то с неплащането им на
уговорените падежи (30 дни след края на месеца, за който се отнасят) ответникът е изпаднал в забава
и дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва.
Допустимо е, обаче, страните да уговорят друг падеж на задълженията за
заплащане на топлинната енергия. Такава уговорка е в сила за периода на
действие на общите условия на ищеца от 2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в сила от 12.03.2014 г. купувачът е длъжен да заплаща стойността
на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от датата на
публикуването й на интернет страницата на продавача (което в случая не се оспорва и е приложим не чл. 154 ГПК, а чл. 153 ГПК). В този случай продавачът трябва да
начислява лихва за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално потребено
количество топлинна енергия, определено на база на изравнителните сметки (чл. 33, ал. 4 ОУ).
Клаузите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014г. са нищожни на
основание чл. 146, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, като неравноправни клаузи -
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата
на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на
потребителя /купувач/ - ответник по делото. Настоящият съдебен състав приема,
че така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с
притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя
/компютър или смартфон/, което да му дава възможност за достъп до интернет,
както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата
възможността за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно
икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може
да бъде задължен да направи значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с посочените технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2014 г. противоречат на императивната норма
на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и като
последица от това, на основание чл. 146, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП – са
нищожни.
Същевременно
ищецът не е представил доказателства за падежирането
на главното задължение по твърдения в общите условия начин. Няма данни кога са
били публикувани на интернет страница на ищцовото дружество процесната фактура
за реално потребено количество топлинна енергия. Следователно не може да се
определи кога е бил последният ден от срока за изпълнение на задължението и
кога е настъпил падежа съответно длъжникът е изпаднал в забава. След като не
установя изпадането в забава на длъжника, не може да се претендира обезщетение
за забава, каквото представлява мораторната лихва.
Изложеното
се отнася за вземанията по фактура № ********** от 31.07.2015г. за сумата в размер на 167,53 лева, тъй
като тя е била издадена по време на действието на ОУ в сила от 12.03.2014г.
Фактура № ********** от
31.07.2016г. за сума в размер на 124,45 лева, фактура № ********** от
31.07.2017г. за сума в размер на 148,26 лева, фактура № ********** от
30.09.2016г. за сума в размер на 2,21 лева и фактура № ********** от
30.09.2016г. за сума в размер на 6,07 лева са издадени при приложението на ОУ в
сила от м. юли 2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ следва да се приеме,
че падежът на задължението настъпва в срок от 45 дни след изтичане на периода,
за който се отнася.
Фактура № ********** е издадена
на 31.07.2016г., следователно обезщетение за забава се дължи от 15.09.2016г., фактура
№ ********** е издадена на 31.07.2017г., следователно обезщетение за забава се
дължи от 15.09.2017г., фактура № ********** е издадена на 30.09.2016г. следователно
обезщетение за забава се дължи от 15.11.2016г. и фактура № ********** е
издадена на 30.09.2016г. следователно обезщетение за забава се дължи от
15.11.2016г.
По реда на чл.
162 ГПК и с помощта на общодостъпна програма в интернет съдът определи размера
на мораторната лихва в размер на 34,08 лева за периода от 15.09.2016г. до
07.06.2018г. върху главница в размер на 280,27 лева (447,80 лева – 167,53 лева,
тъй като върху вземането по фактура № ********** от 31.07.2015г. не се дължи мораторна лихва по изложените вече
съображения от съда).
С оглед
изложеното съдът намира, че искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен за сума в
размер на 34,08 лева за периода от 15.09.2016г. до 07.06.2018г., като бъде отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 80,54 лева и за периода от 16.09.2015г.
до 14.09.2016г.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху вземанията за дялово
разпределение:
Установено е по
делото, че ищецът и наследодателя на ответника са били обвързани от договорно
правоотношение по чл. 150 от ЗЕ, като в сградата, в която се намира собственият
на ответника имот, е въведена системата на дялово разпределение и такова се
извършва от третото лице-помагач – лицензирана субект по чл. 139а от ЗЕ. Задълженията на ищеца по договора за
продажба са да доставя и продава топлинна енергия, а на наследодателя на
ответника е било да я заплаща съобразно цените, одобрени от КЕВР, и на
падежите, посочени в общите условия на ищеца.
Съгласно чл.
186, ал. 2 от ЗЗД разноските по предаването на вещта и по тегленето и меренето
й са в тежест на продавача. Предвидените в чл. 36 от общите условия на ищеца
разноски за изготвяне на изравнителна сметка и отчет на уреди за топлинно
разпределение са именно разноски, попадащи в предметния обхват на чл. 186, ал.
2 от ЗЗД (с арг. чл. 110, ал. 2 ЗС). Нормата е диспозитивна, като не съществува пречка за
дерогирането й както с нарочно писмено съглашение между ищеца и наследодателя
на ответника, така и с клауза в общи условия, одобрени от надлежния държавен
орган. Именно това се е опитал да стори ищецът, приемайки общите условия от
2014г. и тези от 2016г.
Същевременно
нищо в текста не сочи, че за купувачите на топлинна енергия се предвижда
задължение да предплащат разноски по чл. 186, ал. 2 от ЗЗД на ищеца. Такава
уговорка не е включена в общите условия, поради което за основателността на
главния иск за дялово разпределение, ищецът трябва да установи, че е заплатил
на третото лице-помагач визираната сума, което той не е сторил. Дори да се
приеме, че подобно задължение за предплащане на разноски е изводимо от
уреденото право на ищеца да определя по съглашение с третото лице-помагач реда
и начина на заплащане на услугата, то отново според съда в тежест на ответниците не би възникнало
задължение за заплащането на главницата. Това е така, защото клауза, предвидена
в общите условия на търговец продавач, според която той има право едностранно
да определя ред и начин на плащане на задължения за разноски в тежест на потребителя,
е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Нормата на чл. 186, ал. 2 от ЗЗД
е дерогируема по обща воля на страните по договора за продажба, но когато
едната страна е потребител, съглашението следва ясно да урежда правата и
задълженията на страните и предпоставките за дерогацията. В случая общите
условия на ищеца не отговарят на това изискване, те дават възможност на
търговеца едностранно да определя падеж на задължението и начин на неговото
възникване, поради което съдът приема, че клаузата е нищожна и вземане за
стойност на услуга „дялово разпределение“, представляваща разноски по чл. 186,
ал. 2 ЗЗД, не е валидно възникнало в полза на ищеца.
Главният иск за
сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне, а с него и акцесорната
претенция за мораторна лихва.
Aкцесорната
претенция за мораторна лихва е неоснователна и на още едно основание. В общите
условия липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната
претенция се явява неоснователна.
По разноските:
Съгласно
т. 12 на тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда специалните установителни искове,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен
диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към
този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните суми. Ето защо следва
да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д.
№ 41260 по описа за 2018г. на СРС.
От
представените по него писмени доказателства се установява, че ищецът е сторил в исковото дело разноски от 175,00 лева, за държавна такса,
710 лева за депозити за вещи лица, а на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, или общо разноски от 985,00
лева.
В заповедното
производство ищецът е сторил разноски от 25 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение или в общ размер на 75,00 лева.
Пропорционално
на уважената част от исковете ищецът има право на разноски от 822,83 лева,
представляващи разноски в исковото производство и 62,65 лева, представляващи
разноски в заповедното производство.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
32,93 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б против Д.К. А., ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 447,80 лева за главница, представляваща доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.07.2014г. до 30.04.2017г. в имот с адрес****, аб. № ***, ведно със законна лихва върху главницата за периода от 22.06.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 34,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016г.-07.06.2018г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 03.07.2018г. по гр.д. № 41260/2018г., СРС, 127-и състав, като искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 80,54 лева и за периода от 16.09.2015г. до 14.09.2016г. ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б против Д.К. А., ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 39,59 лева, представляваща главница за
дялово разпределение през периода м.07.2014г. до 30.04.2017г. и сумата в размер
на 8,92 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015г. до 07.06.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.К. А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сума в общ размер на 885,48 лева, от която сума в размер на 822,83 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и сума в размер на 62,65 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 41260 по описа за 2018г. на СРС, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 03.07.2018г. по гр.д. № 41260/2018г., СРС, 127-и състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на Д.К. А., ЕГН **********,
с адрес *** сума в размер на 32,93 лева, представляващи направени разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Окръжен
съд – Хасково.
Решението е постановено
при участието на „Техем
Сървисис“ ЕООД като помагач на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!