Р Е Ш Е Н И Е
Номер 170 17.05.2018г. град С.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, II състав
В открито съдебно заседание
на осми май 2018 година
в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛИНА МИШОВА
НИКОЛА КЪНЧЕВ
секретар Стойка Стоилова,
като разгледа докладваното от съдията- докладчик
ЗЛАТЕВ,
въззивно гражданско дело № 1011 за 2018г. по
описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.258
– 273 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК и във вр. с чл.33, ал.2 от ЗС.
Въззивното съдебно
производство е образувано въз основа на въззивната жалба от ответницата от П.И.К. ***, против Решение № 100/08.11.2017г. по
гр.д.№ 579/2017г. по описа на РС- гр.Р., обл.С., с което е било допуснато на осн.
чл.33, ал.2 от ЗС изкупуване от ищеца С.И.К. на 2/3 идеални части от недвижим
имот/апартамент с идентификатор 35167.504.74.2.48/ в гр.К., обл.С., която сочи, че не е доволна от това Решение,
тъй като РС бил постановил неправилно
решение, понеже искът по чл.33, ал.2 от ЗС
бил заведен след изтичане на преклузивния 2- месечен срок, и тъй като съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице, само ако преди това
е предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия и никой от тях не е приел
предложението. И едва в случай на
отказ на останалите съсобственици,
делът може да бъде предложен за продажба на трето за съсобствеността
лице. Излага подробно своите фактически и правни основания по делото, и сочи
относима по казуса съдебна практика по аналогични случаи. Също така за пръв път
сочи за узнато от нея ново обстоятелство, касаещо липсата на компетентност
на нотариуса, удостоверил нотариално сделката. Поради което моли настоящия
въззивен съд да обезсили обжалваното
Решение, със законните последици от това- да й бъдат присъдени разноски пред
въззивната инстанция.
Претендира
за направените от него разноски пред двете
съдебни инстанции. В този смисъл е и
пледоарията на процесуалния й представител- адвокат пред настоящата въззивна
инстанция. Не е представила писмена Защита в дадения от въззивния съд 1-
седмичен срок.
В
законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпил писмен Отговор
от другата страна- ищеца С.И.К. ***, който счита въззивната жалба за процесуално допустима,
по неоснователна, и че обжалваното
Решение на РС е правилно и законосъобразно, като изводите на РС са били направени след задълбочен и последователен анализ
на исковата му претенция, подкрепени от събрания писмен и гласен доказателствен
материал, и че същото било изцяло съобразено с установената съдебната практика. Излага подробно възраженията
си против направените във въззивната жалба оплаквания, че решението на РС било неправилно, поради обстоятелството, че
първоинстанционният съд бил уважил иска му, който ответницата счита, че е
заведен след преклузивния 2- месечен срок, като мотивира обстойно своите
фактически и правни аргументи за това, и сочи многобройна относима практика на
ВКС по аналогични казуси. Счита, че не били налице нарушения по чл.33, ал.2 от
ЗС и че са неоснователни твърденията във въззивната жалба за някаква професионална
некомпетентност на нотариуса, изповядал сделката. Моли да се потвърди изцяло атакуваното
първоинстанционно Решение, ведно със законните последици от това, като правилно и законосъобразно. Моли да не
се допускат до разпит исканите свидетели, тъй като те не могат да докажат
състоянието и намерения на И. С. К./бивш жител ***/ да се разпореди със своята
ид.ч. от имота, към датата на сделката. Има свои нови доказателствени искания-
в случай, че ОС допусне събиране на гласни доказателства чрез разпита на посочените
от въззивницата свидетели, моли да му се даде възможност също да води 2 бр.
свидетели при режим на довеждане, с
показанията на които щял да установя, дали той или други лица са имали контакт с покойния му баща. и
какво е било неговото физическо и психическо състояние към датата на сключване на процесната сделка. Претендира да му се присъдят направените от него разноски за настоящата въззивна
съдебна инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния й представител-
адвокат пред въззивната инстанция, както и писмената му защита пред ОС- С..
В
законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпил писмен
Отговор и от другата
страна- втората ответница М. К.К. ***, която изразява становището си, че има
вече събрани от РС доказателства, че ищецът е узнал за извършената сделка много
по- рано и е депозирал ИМ в РС след законния 2- месечен срок от узнаването за
извършването на покупко- продажбата, РС въобще не ги бил ценил и бил дал
приоритет единствено на датата на узнаването, която следвало да е датата не на
завеждане на ИМ, а датата на предприетите действия от ищеца за снабдяването му
с необходимите документи за завеждане на иска. Моли настоящия въззивен съд, ако
прецени, че искът по чл.33, ал.2 от ЗС е заведен след изтичането на
преклузивния 2- месечен срок, да приеме атакуваното Решение на РС за
недопустимо и да го обезсили изцяло, със законните последици от това. А относно
оплакването, че било налице липса на професионална компетентност у нотариуса,
изповядал сделката- счита, че оплакването е неоснователно и не го признава, тъй
като за това нямало конкретни оплаквания и не са били представени никакви
доказателства в този смисъл съгласно чл.260, т.3 от ГПК. Излага подробно своите
фактически и правни аргументи в тази насока. Моли въззивния съд да потвърди
изцяло атакуваното Решение на РС, ведно със законните последици от това.
Претендира разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този
смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- адвокат по делото, както
и представената от нея предварителна писмена Защита по делото.
Въззивният ОС- С., след
като се запозна с направените във въззивната жалба оплаквания, с мотивите на
атакуваното първоинстанционно Решение, със становищата на страните и със
събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото
лице, и като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални
проблеми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин пред РС следното
:
Обжалваното първоинстанционно решение не страда от твърдените от
жалбоподателката пороци, тъй като първоинстанционният
РС правилно е приел, че правилото на чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС намира приложение само при обикновената съсобственост- каквато е процесната.
Целта на потестативното право на изкупуване от
съсобственик в обикновената съсобственост по реда на чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС е да се ограничи промяната на съсобствениците на недвижимия имот, за да се
създаде възможно най- голяма фактическа и правна стабилност
в ползването и управлението му, като не се допускат други- трети нови съсобственици в него.
Основният спорен момент по делото е, от който
начален момент започва да тече законния 2- месечен срок по чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС за
изкупуване на продадена идеална част от недвижимия
имот, по който съдебната практика е постоянна, еднопосочна и непротиворечива през времето, като еднозначно приема, че когато идеална
част от недвижим имот е била продадена на друго- трето
за собствеността лице, без изобщо другият съсобственик да е бил поканен да я изкупи/какъвто безспорно е процесния случай/, законният 2-
месечен срок по чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС започва да тече от момента на узнаване за продажбата. Като само при наличие на изрично отправена писмена покана,
този срок започва да тече от датата на извьршване на самата продажба. В конкретния случай не е спорно, че никаква покана
за изкупуване до ищеца не е била отправяна, като с приетите и приложени по
делото писмени доказателства още в РС този факт недвусмислено и категорично е бил установен. В тази връзка се
явяват изцяло неоснователни оплакванията, че „не се допускат да се ценят
гласни доказателства" относно
установяване на датата на узнаване за процесната сделка, тъй като в случая са допустими всички видове доказателствени средства,
тъй като не са налице никои от законовите ограничения по чл.164 и чл.165
от ГПК. Поради това напълно мотивирано, обосновано, законосъобразно и логично РС
е допуснал събиране на гласни доказателства,
като правилно и мотивирано е кредитирал показанията на съответните разпитани свидетели.
Наред с това разпоредбата на чл.ЗЗ от ЗС установява ограничение за
продавача в избора на купувач, като го задължава да предложи своя дял за
изкупуване първо на останалите си съсобственици, а при нарушаване на това законово
изискване установява правна възможност за съсобственика да изкупи дела
на разпоредилия се такъв при действително уговорените между страните по сделката условия, като именно от тази законова
възможност съответната ощетена от сделката страна се е възползвала.
Правилото на чл.33, ал.2 от ЗС обаче има ограничителен характер, като цели да запази другите съсобственици от неизгодите и от опасността да се
влоши управлението, използването и извличането на доходи
при общото стопанисване на имота, свързани с встьпването на външно лице в
отношенията на съсобствеността. В тази връзка обществените интереси налагат
не само индивидуално притежаваните имоти, но и съвместно притежаваните съсобствени имоти да бъдат използвани по
възможно най-рационалния начин, с възможно най- голяма полза и най- малка вреда
за всички съсобственици. Обикновено съсобствениците
са близки хора, свързани с родствени връзки или пък са се подбрали с оглед на личните си качества при съвместно договорно придобиване на един общ
съсобствен имот. Встъпването на външно лице в отношенията на съсобственост може да затрудни постигането на съгласие по
управлението и използването на общия
имот, да води до спорове и необходимост от съдебна намеса, да затрудни евентуално извършването на ремонти, подобрения
и други.
Третото външно лице би могло да поиска и
ликвидиране на тази обща съсобственост чрез делба, поради което съсобствеността е един вид преходно явление с оглед на възможните спорове във връзка с нея и правилото на чл.33, ал.2 от ЗС е израз на естествения
стремеж съсобствеността върху имоти да се превърне в
индивидуална собственост върху тях.
Не се установи и доказа твьрдението на жалбоподателката, че нотариусът,
изповядал сделката, е бил професионално некомпетентен
при нейното удостоверяване, тъй като съгласно представените и приети писмени доказателства по делото на РС, процесният недвижим имот е с
местонахождение гр.К., обл.С., като нотариус Р.Б.,
вписана под № 097 при Нотариална камара – С., е с район на действие района на РС- гр.К., обл.С..
От представеното по
делото на РС заверено копие от цялото нот.дело № 34/2017г. от служебния архив
на нотариус Р. Б. е видно, че изповядващия сделката нотариус е действал като
редовен, компетентен нотуриус в района на РС- К., и няма никакви индиции за
съмнения в правата й като нотариус. Самият нот.акт материализира продажбата на
недвижимия имот на 21.02.2017г. и така изповяданата сделка е вписана в Сл.Вп.- К.
с вх.рег.№.., акт № . том ., дело № ., извършено от съдията по вписванията Д..
Ако към тази дата нотариус Б. е била лишена от професионални права,
недействаща, то е нямало да има и вписване на тази процесна сделка.
Неоснователни са твърденията на въззивницата, че не е могла да извършва
ефективни правни действия, тъй като е била заблудена от
ищеца, че един и същ
адвокат ще защитава правата им. Следва да се има предвид,
че въззивницата К. има
свой защитник, различен от този на ищеца в исковото съдебно
производство, тъй като интересите им са
видимо противоречиви и не е възможно да бъдат представлявани
от един и същи адвокат- повереник по делото.
С оглед гореизложените фактически и правни мотиви, въззивният съд
счита, че подадената въззивна жалба е напълно неоснователна и недоказана, и
следва да се остави без уважение, със законните последици от това, а
атакуваното с нея първоинстанционно Решение следва
да се остави изцяло в сила, ведно с всички законни последици от това.
Относно разноските пред
настоящата въззивна инстанция- предвид изхода на спора в настоящата въззивна
съдебна инстанция, на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.1- 3 от ГПК въззивницата П.К.
следва да заплати на всеки от двамата въззиваеми направените от него и доказани
разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция за възнаграждения на
ангажираните от тях повереници- адвокати за пред ОС- С., а именно 650 лв. на С.К.
и 830 лв. на М. К..
Тъй като цената на
исковата претенция е в размер над 5 000 лв./в случая 9 900 лв./, настоящото
въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред в законния 1-
месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С. пред ВКС на РБ-
С., при евентуалното наличие на законовите предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, 2
и 3 от ГПК.
Ето защо предвид всички
гореизложени мотиви и на основание чл.258
– 273 във вр. с
чл.124, ал.2 от ГПК и във вр. с чл.33, ал.2 от ЗС, въззивният ОС- С.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 100/08.11.2017г. по
гр.д.№ 579/2017г. по описа на РС- гр.Р., обл.С..
ОСЪЖДА П.И.К.- ЕГН ********** *** за направени
разноски по въззивното дело да заплати на двамата въззиваеми- и двамата от гр.К.,
обл.С., ул.“К. М.“ №., вх., ап..
1.На С.И.К.- ЕГН ********** сумата 650 лв./шестстотин и петдесет лева/.
2.На
М. К.К.- ЕГН ********** сумата 830 лв./осемстотин
и тридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва 1- месечен срок от
връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С. пред ВКС на РБ- С., при условията
на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :