РЕШЕНИЕ
№ 48 21 май
2020г. Град Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в откритото съдебно заседание на двадесети май през две
хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ДАМЯНОВА
при
секретаря Пламена Михайлова като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова
административно дело № 25 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Със заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 522-ФК/27.12.2019 г., издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“г“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на „Нурка ойл“ ЕООД
е наложена принудителна административна
мярка- запечатване на търговски обект - бензиногазстанция „Ромпетрол“, находяща
се в град Кубрат, ул.“Цар Освободител“ №72 и забрана за достъп до него за срок
от 7 дни.
Против
описаната заповед е постъпила жалба от „Нурка ойл“ ЕООД със седалище и адрес на
управление в град Кубрат, Разградска област. В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалния
закон и неговата цел. Счита, че извършването на административно нарушение от
страна на търговеца не е доказано, а освен това не са изложени конкретни мотиви
относно определеният от административния орган срок за прилагане на мярката. Поради
това жалбоподателят моли съда да отмени атакуваната заповед и да му присъди
направените по производството разноски.
Ответникът-
началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, счита жалбата за
неоснователна и моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Разградският административен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
В 14,25 часа на 08.12.2019г. е извършена
проверка в търговски обект- бензиностанция, находяща се в град Кубрат, ул. „Цар
Освободител“ № 72, стопанисвана от
“Нурка ойл“ ЕООД – град Кубрат от органи по приходите.
При проверката е установено, че в обекта е
въведена в експлоатация ЕСФП ОРПАК
вр.1.4 KL с централно регистриращо устройство EPSON TMT810F KL и
средства за измерване на разход Tokheim Quantium
500 Sert.D.R. 3989; Кълвача инженеринг GDMK
Sert D.R. 4128
с ИН на ФУ ОР001028 и ИН на ФП 55001028. От свидетелството за
регистрация на фискалното устройство (л.44 гръб) се установява, че то е
одобрено със свидетелство на БИМ 183 FS. Устройството е регистрирано в приходната
агенция с потвърждение от НАП с № 4320320/08.08.2019г. за осъществена
дистанционна връзка. При проверката органите по приходите са установили, че в
паспорта на фискалното устройство няма отразен ремонт. Поставените от органите
на БИМ пломби и стикери са с ненарушена
цялост – протокол за извършена проверка серия АА № 0385013 на л.29-30 от
делото.
Съгласно
АДД № 01000000000004959896 от 27.11.2019г., търговецът е получил 7068 литра
гориво- бензин А-95Н. Видно от приложения служебен бон от фискалното устройство, доставката на гориво
по посочения документ е отразена във ФУ на
27.11.2019г. в 19,26 часа като е посочено, че в резервоар 1 са постъпили 5000
литра гориво, а в резервоар 3- 2068
литра гориво. На служебния бон изрично е записан статус „успешна“. Между
страните по делото не се спори, че въвеждането във ФУ е извършено с баркод
четец.
На
18.12.2019г. в офиса на НАП в град Разград е извършена проверка в информационната система на НАП. При проверката е съставен протокол серия АА №
0384851 от същата дата, но същият не е връчен на представител на дружеството. Съобразно
приложената по делото справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 4320320,
на 27.11.2019г. в 19,25 часа е получено съобщение от нивомерната система на
резервоар 1, която е отчела доставката
на 41 литра гориво. В 19,26 часа
са получени и съобщения от ФУ за доставка на 5000 литра гориво в резервоар 1 и
2068 литра гориво в резервоар 3 по документ- АДД № 01000000000004959896 от
27.11.2019г.
Проверки относно фактически наличното гориво в резервоари 1 и
3 не са извършвани.
Съгласно протокол № 28112019-1 от 28.11.2019г.,
на 27.11.2019г. е възникнал технически
проблем с нивомерната измервателна система и поради това са изпратени нереални данни
за доставка по нивомер. Протоколът е
подписан от представители на „Нурка ойл“
и сервизната фирма „Орпак България“ ЕООД.
На 08.01.2020г. срещу дружеството е съставен
акт за установяване на административно нарушение № F533246.
Обвинението е за това, че дружеството не
е изпълнило задължението си да предаде
по дистанционна връзка с НАП пълни данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива, подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да
бъдат прочетени от нивомерната система.
Актосъставителят е квалифицирал
нарушението като такова по чл. 118, ал.6 от ЗДДС.
Актът
е съставен в присъствието на управителя
на дружеството и му е връчен.
Въз основа на тези фактическите констатации е издадена и оспорената
заповед, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“г“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС
на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект- бензиногазстанция и
забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
Със
заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. изпълнителният директор на НАП е определил
директорите на дирекция „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и
началниците на отдели „ Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане
на принудителна административна мярка
запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна
Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен
интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедта е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната заповед № ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. изпълнителният директор на
НАП е оправомощил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в териториалните дирекции на НАП към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП да издават заповеди за запечатване на обект по
чл. 186 ЗДДС.
Оспореният административен акт е издаден в установената писмена форма и съдържа задължителните реквизити
по чл. 59, ал. 2 АПК. В
производството пред административния орган не са допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Оспорената заповед обаче не съответства на материалния закон.
Принудителните
административни мерки по чл.186 от ЗДДС имат за цел да гарантират
преустановяване на административните нарушения, свързани с регистрирането
и отчитането на извършените от задължените лица доставки или продажби. Те се
налагат за осигуряване на пълна отчетност на доставките и продажбите и правилното определяне на реализираните от задължените лица доходи и размера на дължимите от тях публични
задължения. Фактическото основание за
налагането на принудителна административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни е предвидено в чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“г“ от Закона за данък върху
добавената стойност. Съобразно тази норма, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, принудителната мярка се прилага на лице, което не спази
реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за
приходите.
Наличието на това фактическо основание в
случая не бе установено по безспорен начин. Липсват категорични доказателства,
че търговецът, в качеството си на лице, извършващо доставки/продажби на течни
горива от търговски обект, не е изпълнил
вмененото му от чл. 118, ал. 6 ЗДДС задължение да предава по дистанционна
връзка на Националната агенция за приходите данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива.
От представената по делото справка от
информационната система на НАП се
установява, че в стопанисваната от дружеството бензиногазстанция има монтирана
нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3,
ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Тази
нивомерна измервателна система е подавала данни
по дистанционната връзка с НАП съобразно представената справка. За да
приемат, че подадените данни са непълни,
органите по приходите са се позовали само
и единствено на констатацията, че е налице разминаване между данните, подадени
от нивомерната система на резервоарите и
подадените от ФУ данни за доставка на
гориво по документ- АДД № 01000000000004959896 от 27.11.2019г.
Това
обстоятелство обаче е само индиция относно факта, че е възможно нивомерната
система да е подала непълни или неверни данни, но не го установява по несъмнен
и категоричен начин. Напълно е възможно нивомерната система да е подала коректни данни и в резервоар № 3 да са постъпили точно
отчетените от нея 41 литра гориво, а останалите 7027 литра
гориво по цитирания АДД да не са постъпвали
изобщо в резервоарите с номера 1 и 3 и доставката на горивото да не е реална.
При разминаването на получената информация
от АДД и от нивомерната система е
следвало да се установи дали наличното в резервоари 1 и 3 гориво съответства на
данните за доставки, получени по
дистанционната връзка с НАП. Единствено това би доказало, че подадените от
дружеството данни са непълни и от тях не може да се установи наличното
количество гориво в резервоарите за съхранение. След като този факт не е
установен по никакъв начин, не може да се направи и извод, че подадените от
нивомерната система данни са непълни и некоректни и жалбоподателят е нарушил
чл.118, ал.6 от ЗДДС.
Изводът
относно материалната незаконосъобразност на заповедта за налагане на
принудителна административна мярка обезмисля обсъждането на оплакването на
жалбоподателя, че издадената заповед противоречи на целта на закона, а
определянето на конкретния срок на запечатването е обосновано с формални мотиви.
По
изложените съображения съдът приема, че принудителната административна мярка е
наложена без да е налице фактическо основание за това. Поради това оспореният административен акт се
явява постановен в нарушение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Искането
на оспорващото дружество за присъждане на деловодни разноски е своевременно
направено. С оглед изхода на спора
ответната страна следва да възстанови на жалбоподателя направените от
него съдебни разноски, които възлизат общо на 600 лева и включват 50 лева внесена държавна такса и 550 лева договорено
и платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 522-ФК/27.12.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - гр.
Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - гр. София,
с която на основание чл. 186, ал. 1, б. "г" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС на „Нурка ойл“ ЕООД е наложена
принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект-
бензиногазстанция „Ромпетрол“, находяща се в град Кубрат, ул.“Цар Освободител“
№72 и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на "Нурка ойл"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кубрат,
Разградска област, ул. "Лом" № 5 направените по делото разноски в
размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.