№ 103
гр. гр. Димитровград, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20255610100050 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Ищецът М. К. Г. твърди, че е потребител на електрическа енергия, с
клиентски номер ********** за обект, находящ се в с. Злато поле ИТН
1605936, с електромер с фабричен № *********.
Сочи, че ответното дружество е издало фактура **********/04.10.2024 г.
за ел. енергия за сумата 765,68 лева допълнително начислена за периода от
02.04.2024 г. до 03.07.2024 г., отделно от редовните ежемесечни фактури за
обект, находящ се в с. Злато поле ИТН 1605936, на която партида е титуляр.
Заявява, че не е ползвана тази допълнително начислена ел. енергия за
посочения стар период по процесната фактура и същата е издадена без правно
основание.
Налице била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 по ч.гр.д. № 20245330119901 по описа на PC- Пловдив за сумата от
765.68 лева с ДДС лв. по фактура № **********/04.10.2024 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението пред
PC- Пловдив до окончателното му изплащане, срещу която е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК от „Електроразпределение юг” ЕАД, поради
1
което ищецът предявява настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на „Електроразпределение Юг" ЕАД "ЕАД съществуване на
вземането на М. К. Г. за сумата от 765.68 /седемстотин шестдесет и пет лева и
шестдесет и осем стотинки/ с ДДС лв., представляваща недължимо платена от
него сума по фактура № **********/04.10.2024 г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението пред PC- Пловдив до
окончателното му изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д. № 20245330119901 по описа на PC-
Пловдив.
Претендира присъждане на разноски по заповедното производство и
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение юг”
ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за
допустим, но неоснователен, поради което го оспорва, както по основание,
така и по размер.
Не оспорва фактите, че на ищеца е била начислена допълнителна
електрическа енергия на стойност 765,69 лева начислена за периода от
02.04.2024 г. до 03.07.2024 г.
Твърди, че на 03.07.2024 г. служители на ответното дружество са
извършили проверка на електромер № *********, отчитащ доставяната
електрическа енергия в обекта. В съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 5
от ПИКЕЕ служителите на „Електроразпределение юг” ЕАД са демонтирали
процесният електромер, поставили са го в безшевен чувал с пломба за
еднократна употреба с № 005551, с цел същият да бъде изпратен за
метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на
демонтирания електромер е монтиран нов. Съставен бил констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 722718/03.07.2024 г. от представител на дружеството, в
присъствието на представител на ищеца, като съответно бил подписан от тези
лица Протоколът бил връчен на представителя.
С констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
търговско измерване № 187/24.07.2024 г. на БИМ е установено, че
електромерът отчита консумираната електроенергия с отклонение извън
2
границите на допустимото, а именно — 86,96 %.
Излага подробни съображения за фактическите и правните основания,
даващи право на „Електроразпределение юг” ЕАД да извършва едностранна
корекция на сметка за изминал период, както следва:
Твърди, че в случая техническата проверка и едностранната корекция на
сметката на ищеца за изминал период са били извършени след влизане в сила
на новите ПИКЕЕ, обн. ДВ 35 от 30.04.2019 г., като в случая изцяло били
спазени редът и процедурата за проверка на електромера на ищеца и за
едностранна корекция на сметката им, предвид констатираната манипулация
на същия. Сочи, че разписаните правила по никакъв начин не обуславяли като
предпоставка за извършването на едностранна корекция наличието на
виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице.
Отделно от това, твърди, че към настоящия момент, както
преизчисляването на ел.енергията, така и фактурирането се извършвало от
оператора на съответната ел.мрежа, към която бил присъединен клиента – в
случа от ответника. С оглед на това неотносим бил доводът, че в Общите
условия на крайния снабдител не бил предвиден изричен ред за уведомяване
на клиентите за извършената корекция.
В заключение счита, че понастоящем са налице основания за
коригиране на сметки за изминал период. Цитира съдебна практика в този
смисъл.
Затова моли да бъде отхвърлен искът. Претендира разноски.
В съдебно заседание е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 20245330119901 по описа на PC-
Пловдив, съдът е издал в полза на М. К. Г. срещу „Електроразпределение юг”
ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата
765,68 лева (седемстотин шестдесет и пет лева и 68 стотинки),
представляваща главница - начислена ел.енергия на потребителя за периода от
02.04.2024 г. до 03.07.2024 г. по кл.номер ********** за обект в с. Злато Поле
с ИТН 1605936, ведно със законна лихва за период от 19.11.2024 г. до
3
изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева
(двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева
(четиристотин лева).
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил срещу издадената
заповед, поради което ищецът е предявил настоящите установителни искове за
част горепосочените вземания, предмет на издадената заповед, а именно за
сумата 765,68 лева (седемстотин шестдесет и пет лева и 68 стотинки),
представляваща главница - начислена ел.енергия на потребителя за периода от
02.04.2024г. до 03.07.2024г. по кл.номер ********** за обект в с. Злато Поле с
ИТН 1605936, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното й изплащане.
Ищецът е клиент на ответното дружество с клиентски номер **********
за обект в с. Злато Поле с ИТН 1605936.
От приетия по делото констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване 722718/03.07.2024 г. се
установява, че на посочената дата 03.07.2024 г. двама служители на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД са извършили проверка на обекта на ищеца
на електромер с фабр. № *********, като е констатирано грешка в
измерването. В графа „извършени действия“ е отбелязано, че електромера е
демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 005551 за
предаване за експертиза в ГД „МИУ“ РО. Протоколът е подписан от лицата
извършили проверката и от Мана Демирева /свидетел/.
От констативен протокол от метрологична експертиза на електромер №
187/24.07.2024 г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Пловдив се
установява, че електромерът е манипулиран и не отчита електрическа енергия,
като в измервателната верига на електромера е монтирано допълнително SMD
съпротивление (непринадлежащо към конструкцията на електромера) със
стойност 510 омега. В резултат на тази манипулация електромерът отчита по-
малко от консумираната електроенергия.
На 23.08.2024 г. от ответното дружество е издадена справка за коригиране
сметката за ел. енергия на ищеца, съгласно която за периода от 02.04.2024 г. до
03.07.2024 г. са му начислени допълнително 1 986 киловата енергия на обща
стойност 765,68 лева, за което е издадена Издадена е фактура №
**********/04.10.2024 г. В справката е посочено, че сумата е начислена
4
съгласно чл. 50, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ. В справката е посочено, че е изготвена от
И. С.. Справката не е подписана.
С писмо ищецът е уведомен, че на 03.07.2024 г. електромер с фабр. №
********* е демонтиран и изпратен за експертизна проверка в БИМ, като от
известие за доставяне на ,,Бг пощи‘‘ ЕАД се установява, че писмото е връчено
лично на 10.10.2024 г.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена се
установява, че констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за измерване № 187/24.07.2024г. на БИМ отразява техническото състояние на
СТИ №********* което е резултат от външно неправомерно въздействие
върху СТИ. Описаните в раздел 5 техническо състояние на частите и
механизмите, защитени от нерегламентиран достъп от Констативния протокол
за метрологична експертиза на БИМ манипулации въздействат върху
измерването на ел. енергия като СТИ с № *********. не измерва цялото
количество ел. енергия от обекта с ИТН 1605936 на кл. номер **********.
Описаните в раздел 5 техническо състояние на частите и
механизмите,защитени от нерегламентиран достъп от констативния протокол
за метрологична експертиза на БИМ манипулации ВОДЯТ до ЧАСТИЧНО
измерване на ел. енергия.(В случая СТИ с №********* измерва 13,04% от
консумираната от обекта в ИТН 160936 ел. енергия. Описаните в раздел 5
техническо състояние на частите и механизмите,защитени от нерегламентиран
достъп от констативния протокол за метрологична експертиза на БИМ
манипулации водят до неизмерване на ел. енергия.(В случая СТИ с №
********* не измерва 86,96% от консумираната от обекта в ИТН 1605936
ел.енергия.
Правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното
количество електрическа енергия така, както е заложена в чл.50,ал.1, т. „а" от
ПИКЕЕ.
Правилно е остойностено това неизмерено количество, съгласно чл. 56,
ал.3 ПИКЕЕ.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
В настоящия случай с оглед датата на извършване на проверката –
5
03.07.2024 г. действат Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., които като подзаконов
нормативен акт имат функцията да уредят детайлите на очертаното в
хипотезата на чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ, а именно - правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Към тази законова делегация се прибавя
и ПИКЕЕ да уреди осъществяване на корекция на сметката на потребителя на
ел. енергия- чл. 104А ал. 11 т. 5 и чл. 98А ал. 11 т. 6 от ЗЕ. Чл. 50 от ПИКЕЕ,
обосновал твърдяното задължение по процесната фактура, е израз на
въпросната законова делегация относно съдържанието на този подзаконов
нормативен акт. Следва да се има предвид, че посочените законови
разпоредби не уреждат безвиновна отговорност за който и да е субект, а само
възможността да се извършва промяна в сметката на потребителя на ел.
енергия без да въвеждат безвиновна отговорност за тази корекция, като
същевременно не дават и мандат в подзаконовия акт да се уреждат подобни
отношения. Безвиновната отговорност е рядко изключение като законодателна
фигура, поради което същата следва да се уреди подробно, изрично,
ограничително но само на законово ниво. В случая даденото тълкувание на чл.
104А ал. 1І т. 5 и чл. 98А ал. 1І т. 6 от ЗЕ от страна на
електроразпределителното дружество не отговаря на действителното
съдържание на закона. Подобна отговорност не се извлича от тези хипотези и
същите не дават делегация в подзаконовия акт да се урежда безвиновна
отговорност.
В този смисъл законовия мандат спрямо подзаконовия акт се ограничава
само до въпросите по измерването, и или установяване на неизмерената
такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на потребената
ел. енергия, но без да дава възможност за установяване на безвиновна
отговорност за потребителя на ел. енергия в тази насока. Разпоредбата на чл.
50 от ПИКЕЕ, обосновала твърдяното задължение по фактурата, очевидно
противоречи на законовото оторизиране от чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ вр. с чл. чл.
104А, ал. 11, т. 5 и чл. 98А, ал. 11, т. 6 от ЗЕ, тъй-като излиза извън
6
предметния му обхват, поради което не може да бъде прилаган като част от
по-низш нормативен акт, който излиза извън законовата делегация на такъв от
по-висок ранг, съобразно чл. 15 от Закона за нормативните актове.
Същевременно въпросната норма противоречи и на друга норма от
законов ред – чл. 82 от ЗЗД, тъй-като отношенията между страните са
договорни. В тази хипотеза няма безвиновна отговорност, каквато на практика
въвеждат нормите, предвидени в ПИКЕЕ спрямо потребителите на ел.
енергия. Това противоречие следва да се разреши естествено в полза на
правилото от законов порядък. Поради това именно сочещата се като изправна
страна следва да установи, че дължимата сума е функция на виновното
поведение и неизпълнение на задължения в рамките на договора на
неизправната страна-в случая ищеца в първоинстанционното производство.
Само виновното поведение в режима на чл. 82 от ЗЗД е предпоставка за
ангажиране на съответната отговорност. В производството обаче такова не се
доказа от електроразпределителното дружество.
Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ,
довели до по-ниско отчитане от действителното потребление на ел. енергия от
ищеца, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от
поведението на потребителя. Начислената сума за плащане е резултат на
предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В
хода на производството не се установи, че именно потребителят е осъществил
описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава
корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно
извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ,
както и пряко породената от тях неотчетена ел. енергия, консумирана от
потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно
потребление за определен период, като информацията следва да се представи
за това по ясен и разбираем начин. В тази насока е изрично и чл. 13 от
Директива 2006/32/Е0/05.04.2006 г.
Още повече, че съобразно чл. 89, т. 4, чл. 116 и чл. 120 от ЗЕ средството
за търговско измерване на ел. енергията е собственост на
електроразпределителното дружество, което го монтира на определено от него
място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.
Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е
7
гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по
поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по
законов път е възложена именно на дружеството, без да е възможно в тази
насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел. енергия, който
впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на
договора по отношение на техническата инфраструктура на ел. мрежата и
устройствата й е за бездействие. Тези отговорности на дружеството са
конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл. 2, ал. 11
от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за достъп до СТИ.
Отговорностите поради това са прехвърлени именно на дружеството, което е
длъжно по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително
потребената ел. енергия, и да вземе мерки както при по-ниско отчитане, така и
при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи
е чл. 50 от ПИКЕЕ, който автоматично прехвърля риска и последиците дори
от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на
потребителя, която последният следва да репарира в полза на оператора.
Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено
неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля
върху потребителя, без да се докажат виновните му действия. Още повече, че
само дружеството има достъп до измерващото устройство.
От друга страна уредените в ПИКЕЕ, норми не са и част от самия
договор за доставка на ел. енергия, но въпреки това са основание за
интервенция в договора и против правата на крайния клиент по смисъла на
§ 1т. ЗБ т. 27 Г от ДРЗЕ, който е и потребител на енергийни услуги съобразно §
1 т. ЗБ т. 41Б от ДРЗЕ. Разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ директно
противоречи на чл. 2, ал. 11 от ЗЕ, който въздига защитата на потребителите в
основна цел на ЗЕ и с който следва да са съобразени нормите на този закон,
нормите на всички относими нормативни актове към потреблението на ел.
енергия, както и тяхното тълкуване и практическо прилагане. Самият ЗЕ в чл.
2, ал. 11 от ЗЕ и § 1т. ЗБ т. 27 Г вр. с § 1, т. ЗБ т. 41Б от ДРЗЕ, като специален
закон, признава на купувачите на ел. енергия статута на потребители в
урежданите от него обществени отношения, в частност и при покупката на ел.
енергия и то независимо от техния вид-физическо или юридическо лице,
търговец или друг субект. Този статут им гарантира и съответните права,
които не са уредени изрично в ЗЕ. Ето защо спрямо тях следва да се прилагат
8
нормите на ЗЗП за защита на потребителя, за да може правилото на чл. 2, ал.
1І от ЗЕ да се прилага ефективно, а не да се ограничи само до декларативно
съдържание на закона.
Ето защо подзаконовите правила, обосновали издаването на процесната
фактура за коригиране на сметката за електроенергия, нарушават
равнопоставеността в рамките на договора и накърняват сериозно правата на
купувача на ел. енергия, като потребител, тъй-като дават възможност
едностранно и произволно оператора да определя заплащането на суми от
потребителя, срещу които не е доставил ел. енергия, водят до ограничаване
законовите права на потребителя спрямо оператора при неизпълнение или
неточно изпълнение на договорните задължения, поставят изпълнението на
задълженията на оператора в зависимост само от неговата воля, създават
задължение за купувача на ел. енергия да заплати високо обезщетение, водят
до възможност за налагане на потребителя да изпълни свои задължения, дори
и при неизпълнение на съответните от страна на оператора, налага се на
купувача на ел. енергия необосновано ограничаване на средствата за
доказване, както и тежест на доказване, която съобразно действащото
законодателство е за сметка на оператора. Тези хипотези са обхванати от чл.
143 от ЗЗП и съставляват при всички случаи неравноправни клаузи за
потребителя, тъй-като не отговарят на изискването за добросъвестност, на
принципа по чл. 2, ал. 1І от ЗЕ, водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на доставчика и потребителя. Поради това подобни
правила, превърнати в норми за уреждане на договорни отношения, са
нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП и не следва да се прилагат, предвид и
задължението на съда служебно да преценя материята през тази призма
съобразно § 13А от ДРЗЗП вр. с Директива 93/13 ЕИО.
Въпросното задължение, обективирано в приложената фактура, е
резултат на извършената проверка на СТИ от длъжностни лица на
дружеството. За тази проверка е съставен протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ, който
касае само извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също
така извънсъдебна процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от
съдържанието и редовността му, се прилагат общите правила на доказване по
ГПК в призмата на договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че
съдържанието на протокола по чл. 49 от ПИКЕЕ, като частен свидетелстващ
9
документ, касае само удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ
към момента на проверката, без в нито една хипотеза да доказва виновно
неизпълнение на договорни задължения или увреждащи действия от страна на
купувача на ел. енергия, довели до техническа неизправност. Идентична е и
доказателствената стойност на експертизата по-делото.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Относно разноските: Направените от ищеца разноски са 25 лева за ДТ и
700 лева за адвокатско възнаграждение.
По направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатското
възнаграждение следа да бъде определено в размер на 400 лева, съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения /редакция към датата на предявяване на искова молба/.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 425 лева.
Съгласно приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
и направените разноски по заповедното производство в размер на 25 лева за
държавна такса и сумата от 400 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
,,Електроразпределение Юг'' ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. ,,Христо Данов'' № 37, съществуването на
вземанията на М. К. Г. с ЕГН **********, с адрес: ********** за сумата от
765,68 лева (седемстотин шестдесет и пет лева и 68 стотинки),
представляваща главница - начислена електро енергия на потребителя за
10
периода от 02.04.2024 г. до 03.07.2024 г. по клиентски номер ********** за
обект в с. Злато Поле с ИТН 1605936, ведно със законна лихва за период от
19.11.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед № 9813/20.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 по ч.гр.д. 19901/2024 по опис на Рс – Пловдив.
ОСЪЖДА ,,Електроразпределение Юг'' ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ,,Христо Данов'' № 37, да
заплати на М. К. Г. с ЕГН **********, с адрес: ********** сумата от 425
лева - разноски по настоящото дело и сумата от 425 лева – разноски по
ч.гр.д. 19901/2024 по опис на Рс – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
11