РЕШЕНИЕ
№ 4754
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110209923 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от А. Г., с ЕГН: ********** с
адрес: г.................................. против Наказателно Постановление № 22 - 4332 -
013051 издадено на 13.07.2022г. от Началник група към СДВР отдел ,,Пътна
Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя е било наложено наказание глоба
в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл.162,
ал.2 от ЗДвП.
В бланкетната си жалбата жалбоподателят оспорва законосъобразността
на наказателното постановление с оплакването, че същото е било издадено
при наличие на допуснати съществени процесуални нарушения като се
отправя искане същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят А. Г., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник група СДВР отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
1
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 23.06.2022г., около 13:44ч. в гр.София, по бул.,,Цариградско шосе" с
посока на движение от ул.,,Самоковско шосе" към ул.,,Павел Красов",
жалбоподателят А. Г. управлявал личния си лек автомобил ,,......", с рег. №
................... При извършена проверка от мл.автоконтрольор Б. В. и В. П. било
констатирано, че водачът на управляваното МПС е бил чужденец със статут
на дългосрочно пребиваващ на територията на Република България и
управлявал МПС - то със СУМПС номер ..................., Р. М., издадено от
държава, която не е член на Европейския съюз, без да е било подменено след
пребиваване повече от една година. Водача бил сам в автомобила. На същия
бил съставен АУАН, който му бил връчен лично и подписан от него без
възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка по същество не се оспорва от
жалбоподателя и съдът я възприема за безспорно установена и доказана въз
основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят А. Г. е извършил нарушение по чл.162, ал.2
от ЗДвП.
Субект на административна отговорност е лице, със статут на
2
дългосрочно пребиваващ чужденец на територията на Република България по
смисъла на чл.23, ал.1 т.3 от ЗЧРБ.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие, т.е. субектът управлява МПС без да е било
подменено след неговото пребиваване на територията на страната като
чужденец повече от една година. В конкретния случай са налице данни, че
жалбоподателят е бил молдовски гражданин, поради което за него не важи и
привилегированата разпоредба на чл.162, ал.3 от ЗДвП, тъй като Р. М. не е
договаряща страна между страните по Североатлантическия договор относно
статута на техните въоръжени сили при условията на чл.4, буква ,,а" от него.
С оглед спецификата на конкретния казус и задължението по смисъла на
чл.162, ал.2 от ЗДвП се налага извода, че жалбоподателят е могъл и е бил длъжен
да се снабди с валидно СУМПС за да управлява автомобил на територията на Р.
България. В същото време от изложеното по-горе се налага извода, че деянието е
осъществено по непредпазливост и при форма на вина небрежност по смисъла на
чл.11, ал.3 от НК, във вр. чл.11 от ЗАНН.
Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя, че наказателното
постановление страда от пороци, които са в степен да накърни неговото право
на защита.
По своята същност деецът не оспорва нито факта, че е с дългосрочно
пребиваване на територията на Република България, нито че е на въпросната
дата е управлявал лекия си автомобил след изтичане на едногодишния срок,
считано от пребиваването му. Непосочването на началната дата на
пребиваване на водача на територията на страната е ирелевантно, доколкото
липсва оплакване за противното. В жалбата си лицето не отрича посочените в
АУАН и НП фактически констатации, поради което и неотразяването им,
макар и пропуск на административно наказващия орган, не е от категорията
на съществените и накърняващи правото на защита на дееца да узнае всички
параметри по повдигнатото административно обвинение.
По отношение на наказанието съдът съобрази, че административно
наказващият орган правилно е приложил санкциониращата разпоредба на
чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП. Размерът на санкцията от 200 лева, наложена на
жалбоподателя е справедливо определен и съобразен с неговия статус на
нарушител на ЗДвП. Видно от справката за нарушител/водач е, че А. Г. е бил
3
многократно наказван с влезли в сила наказателни постановления и фишове
за извършени предходни нарушения на закона. Ето защо определяне на
наказание към средата се явява справедливо и постигащо в пълна степен
целите по чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт е законосъобразен и следва да бъде изцяло потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22 - 4332 - 013051
издадено на 13.07.2022г. от Началник група към СДВР, отдел ,,Пътна
Полиция" СДВР, с което на А. Г., с ЕГН: ********** с адрес: .........................е
наложено наказание глоба в размер на 200 лева за административно
нарушение по чл.162, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4