Определение по дело №108/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 19
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Румяна Стоева Калошева Манкова
Дело: 20212000500108
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
гр. Бургас , 19.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Калина С. Пенева

Кремена И. Лазарова
като разгледа докладваното от Румяна С. Калошева Манкова Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500108 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на ЗК “Л.“
АД, ЕИК *, представлявана от адв. П.В., против определение № 260313 от
08.02.2021 г. по гр. дело № 2403/2020 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с
която е оставено без уважение искането на застрахователя за конституиране
на УМБАЛ „Б.“ АД и на ЗД “Д.“ АД, като трети лица – помагачи на негова
страна като ответник по делото, с предмет предявен от А.Н. от гр. Б. иск за
сумата от 85 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане от ПТП на 20.08.2019 г., причинено от водача на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № *, за който е действал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с частния жалбоподател, като ПТП е с
участието на мотор „Хонда“ с рег. № *, застрахован за „Гражданска
отговорност“ в ЗД “Далл Богг: Живот и здраве“ АД.
Иска се отмяна на определението в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно и постановяване на друго, с което искането да бъде
уважено. Основания за привличането им, според частния жалбоподател, са
усложнен и удължен лечебен и възстановителен процес поради
несвоевременно установени увреждания от страна на лечебното заведение, а
по отношение на другия застраховател – предвид направените в отговора на
исковата молба възражения за механизма за настъпване на ПТП в условията
на независимо съизвършителство, при което е отговорно ЗД “Далл Богг:
1
Живот и здраве“АД. Сочи се, че преценката на съда по чл.219 ГПК изключва
произнасяне по евентуалната основателност на регресните претенции, а
изводите за интерес на привличащата страна следва да се направят на базата
на твърдения за кореспондиращи правни възможности за бъдеща защита на
привличащия. Процесното ПТП е настъпило на кръстовище, при усложнена
фактическа обстановка. Водачът на мотоциклета е разполагал с отлична
видимост, но се е движил с несъобразена скорост, нарушавайки разпоредбите
на ЗДвП. Вместо да предприеме спиране, както е предвидено в закона, той е
извършил неправилна маневра, завивайки на дясно. Твърди се, че ако водачът
беше запазил движението, то ПТП не би настъпило.
Становище по частната жалба е подадено от ищцата А.Н., чрез
пълномощника адв. С.П.. Счита оплакванията за неоснователни и моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните,
доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на
обжалване съдебен акт, допустима е и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано по исковата молба на А. П. Н.
против ЗК“Л.“АД за сумата от 85 000 лв., застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.08.2019 г. в гр.Бургас между
лек автомобил „Мерцедес“, управляван от М. А., гражданин на К.т и
мотоциклет, управляван от Д. Д., като ищцата е била пътник на задната
седалка на мотора.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по основание и
размер. Въведени са твърдения за независимо съизвършителство на деликта и
от водача на мотоциклета Д. Д.. По отношение на претендираните
увреждания е направено възражение, че не кореспондират със събраната по
данни на ищцата анамнеза при постъпването и за лечение в УМБАЛ „Б.“АД.
Неяснотата на дадените от нея сведения е препятствала възможността за
адекватно и незабавно лечение, което би довело до съкращаване на
оздравителния процес. Сочи се, че болезнените движения на лява става са
установени два месеца след ПТП, а фрактурата на долните леви резци и
2
горен ляв кучешки зъб - на 02.09.2019 г. Отправено е искане с правно
основание чл.219 ГПК за привличане като трети – лица – помагачи на
страната на ответника на „УМБАЛ Б.“ АД, тъй като е възможно
предявяването на обратен иск против болницата при установяване на
пропуски или неправилно лечение, и на ЗД “Далл Богг: Живот и здраве“ АД,
поради възможността да бъде предявен обратен иск против този
застраховател, с когото водачът на мотоциклета е имал сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ , ако бъдат установени твърденията в
отговора на въззивната жалба за съпричиняване за настъпилото ПТП.
С определението, в обжалваната му част, Бургаският окръжен съд е
намерил искането за неоснователно и е постановил оставянето му без
уважение. Съдът е намерил, че липсва правен интерес от конституирането на
третите лица, тъй като липсват основания да се приеме, че установителното
действие на решението по делото би накърнило тяхната правна сфера.
Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал.1 от ГПК в първото заседание за
разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът,
може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да
помага. Съгласно чл. 218 ГПК трето лице може да встъпи в делото до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една
от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.
Следователно, условието за привличане на трето лице е това трето лице да
има интерес от привличането, който се определя от постановяване на
решението в полза на страната, поискала привличането. Ерго, привличащата
страна трябва да има интерес от привличането, а лицата, които могат да бъдат
привлечени са тези, които могат да встъпят в процеса, като подпомагаща
страна. Материално правните отношения, които са повод за встъпване на
трето лице - помагач по делото, за да помага на едната или другата страна в
процеса, са и основание за привличане на трето лице помагач, конкретно от
едната или от другата страна. Привличащата страна и привлеченото лице
трябва да имат общ интерес, решението да е изгодно за привличащия.
По отношение на лечебното заведение, чието привличане се иска, не е
посочено материално – правно отношение между него и ответника, което да
обуслови конституирането му по делото. Определението в тази част е
3
правилно, а частната жалба – неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
По отношение на конституирането като трето лице – помагач на страната
на ответника на ЗД“ Д.“ АД, искането е основателно и следва да бъде
уважено.
При съпричиняване на увреждането от няколко деликвенти,
застрахователят отговаря до размера на застрахователната сума, но за
обезщетяване пълния размер на вредата, а не пропорционално на приноса на
застрахования от него деликвент. Този извод следва от разпоредбата на чл.53
ЗЗД, установяваща солидарна отговорност на причинителите на вредата,
всеки от които отговаря спрямо увредения за всички, причинени от деликта
вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса си. Въпреки, че
застрахователят по гражданската отговорност на един от деликвентите не
отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите деликвенти или
техните застрахователи, предвид функционалната обусловеност на прякото
право от деликтното, застрахователят по застраховка " Гражданска
отговорност " отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря
застрахованият при него делинквент - за всички вреди и в пълния им размер,
като отговорността на застрахователя би била лимитирана единствено от
застрахователната сума по договора за застраховка. (в т.см. решение
№121/18.09.2014 г. по т.д.№2859/2013 г., ВКС, І ТО; решение
№192/02.11.2017 г. по т.д.№416/2017 г., ВКС, І ТО). е даден отговор, различен
от възприетото от въззивния съд, а именно: при съпричиняване на
вредоносния резултат от неколцина, застрахователят по задължителна
застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите.
Както вече се посочи, ответникът по главния иск е обосновал правния си
интерес от привличането с правния довод, че при настъпване на процесното
ПТП, ако е налице твърдяното независимо съизвършителство от водача на
мотоциклета, чиято деликтна отговорност е била обезпечена през релевантния
период от ЗД “Д.“ АД , застрахователите на водачите на двете МПС,
участвали при процесното ПТП, биха носили солидарно обезпечително-
гаранционната отговорност за причинените от застрахованите деликветни
неимуществени и имуществени вреди на пострадалите и в случай че бъдат
4
уважени главните искове, ответникът по тях би имал регресен иск срещу
застрахователя по договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", обезпечаващ деликтната отговорност на другия участник в
ПТП, като обемът на отговорността на солидарните длъжници се определя
съобразно установеното по вътрешни им отношения (арг. чл.127, ал.2 ЗЗД).
По същество в същия смисъл са и задължителните тълкувателни
разяснения, дадени в т.5 от ППВС №17/18.XI.1963 г., в което се приема, че
правният субект, който носи обезпечително-гаранционна отговорност за
чужди противоправни действия (вкл. по чл.49 ЗЗД), може да търси от всеки
причинител само припадащата му се част, съобразно степента на
причиняването. Следователно, когато деликтната отговорност на двама
причинители на вредоносния резултат е обезпечена чрез сключване на
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при
различни застрахователи (при т.нар. независимо съизвършителство от
солидарно отговорни делинквенти - арг. чл.53 ЗЗД), застрахователят по
договор за застраховка "Гражданска отговорност", който е заплатил изцяло
застрахователното обезщетение на пострадалото лице, има право на регрес за
съответната припадаща се част от отговорността на останалия солидарен
длъжник (деликвент) срещу застрахователя по договор за задължително
застраховане "Гражданска отговорност", обезпечаващ деликтната
отговорност и на втория делинквент. Тези правила, обосновани по
тълкувателен път, са намерели нормативен израз в правната норма на чл.499,
ал.7 от КЗ, който предписва, че при множество причинители на
застрахователното събитие всеки застраховател отговаря пред увреденото
лице, както отговарят причинителите, а когато те отговарят солидарно,
какъвто е настоящият случай, застрахователите също отговарят солидарно.
Тъй като обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" е функционално
обусловена от деликтната отговорност на виновния за причиняване на
вредоносния резултат застрахован, при множество деликвенти всеки от
застрахователите по договор за застраховка "Гражданска отговорност"
отговаря по тъждествен начин - солидарно с другия застраховател, поради
което този от застрахователите, който е заплатил изцяло дължимото
застрахователно обезщетение за причинените на пострадалия имуществени и
5
неимуществени вреди, има право на регрес срещу другите застрахователи,
обезпечаващи гражданската отговорност на останалите деликвенти, за
заплащане на съответната припадаща се част от дължимото застрахователно
обезщетение.
Меродавно за правния интерес от привличане на подпомагаща страна е не
защитната позиция на ответника и вида на направените от него възражения, а
дали материалният закон урежда правоотношение между привличаща и
привличана страна, върху което постановеното решение да може да влияе.
Както вече се посочи, нормата на чл.499, ал.7 от КЗ поставя застрахователите
на множество деликвенти в позицията на солидарни длъжници по
претенцията за обезвреда на пострадалия от пътнотранспортно произшествие.
При положение че законът употребява понятието солидарност без резерви,
налице е изискуемия от нормата на чл. 218 от ГПК интерес, защото
отношенията между застрахователите ще бъдат уредени според правилата на
чл. 121 и сл. от ЗЗД. Пасивната солидарност е уредена като материалноправна
привилегия за кредитора, една от проявните форми на която е възможността
да преследва не всички длъжници и да търси солидарното им осъждане, а да
претендира цялото обезщетение от един застраховател. В отношенията между
кредитор, от една страна, и солидарни длъжници, от друга, дългът е един.
Налага се извод, че привличането на солидарно отговорен застраховател е не
само допустимо, но и в значителна степен единствен вариант привлеченият
към отговорност застраховател да реализира регресните си права към
останалите пасивно легитимирани застрахователи.
Поради тези правни съображения, ответникът по главния иск притежава
правен интерес да привлече като трето лице-помагач застрахователя по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на другия участник в ПТП
– водачът на мотоциклета. Частната жалба в тази част е основателна и следва
да бъде уважена.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд :
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260313 от 08.02.2021 г., постановено по гр.дело
№ 2403/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е
6
оставено без уважение искането на ЗК „Л.“ АД, гр. С. за привличане на негова
стграна на трето лице – помагач на ЗД“Далл Богг:Живот и здраве“АД и
вместо него постановява :
КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на страната на ответника по
гр.дело № 2403/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд ЗД “Д.“АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к „Д.“, район И., бул.“Г.М.Д.“
№*.
СТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата ѝ част.
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7