№ 536
гр. Сливен, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230100402 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. Д. Х. от гр. Сливен
срещу „Микро Кредит“ АД, с която са предявени кумулативно съединени
искове за прогласяване нищожността, на различни основания, на сключените
между страните Договор за заем и договор за допълнителни услуги към
договора за заем и за осъждане на ответника да заплати на ищцата недължимо
платени суми по договорите.
Ищцата твърди, че на 17.11.2020 г. сключила с ответника Договор за
заем Microcredit № 9012-00040092, по силата на който заемателят й
предоставил сумата в размер на 2000 лв., със задължение за връщането й за
срок от 18 месеца на 18 погасителни вноски. Уговореният ГЛП бил в размер на
40,48 %, като общата сума, подлежаща на връщане, възлизала на 2700,72 лв. В
договора бил посочен ГПР в размер на 48,90 %. На същата дата между
страните бил сключен и Договор за допълнителни услуги към Договора за
заем Microcredit № 9012-00040092, по силата на който заемателят предоставил
пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, включващ посещение вкъщи или на
удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името
и за сметка на клиента по банкова сметка на заемателя, безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути,
преференциално обслужване и право за участие в специални промоции, като
цената на пакета възлизала на 1951,20 лв., платими на 18 равни месечни
1
вноски от по 108,40 лв. всяка. Ищцата твърди, че договорът за допълнителни
услуги е нищожен поради противоречие със закона, тъй като нарушава
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Наред с това клаузите в договора за допълнителни
услуги са формулирани неясно и в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.
4 ГПК, тъй като нито една от услугите няма стойностно измерение.
Дължимите за посочените допълнителни услуги възнаграждения
представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК, който съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включи в размера на ГПР.
Невключването им води до значително и драстично увеличение на
задължението на заемателя, като по този начин се заобикаля и ограничението
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищцата твърди, че договорите са нищожни и поради
накърняване на добрите нрави, тъй като поемането на задължение от
заемателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието
предоставяне представлява бъдещо несигурно събитие, е уговорено
единствено в интерес на заемодателя и води до неравноправие в
правоотношението и нееквивалентност на престациите на страните.
Поемането на задължение за заплащане на допълнителни услуги представлява
и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20, вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗП, тъй като възнаграждението се дължи не за реално извършени услуги, а
само за възможността да бъдат предоставени, без да има яснота дали и кои от
тях ще бъдат ползвани от потребителя. Самата тарифа на заемодателя за
допълнителни услуги е изготвена едностранно от търговеца и съставена във
вреда на потребителя, като на практика принуждава заемателя да сключи
договор за допълнителни услуги или да заплаща редица други такси, съгласно
Тарифата. На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена
нищожността на договорите за заем и за допълнителни услуги към него и с
оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, моли ответникът да бъде осъден да й
заплати сумата от сумата от 50,00 лв. като част от обща сума от 2651,92 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожните договори, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Ищцата моли и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, с който
2
изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Не
оспорва сключените договори за заем и допълнителни услуги към него, но
оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договорите на всички
изложени от нея основания. Изтъква, че Договорът за допълнителни услуги е
самостоятелен договор, чиито режим се подчинява на ЗЗД, а не на ЗПК.
Анализира разпоредбите на ЗПК като акцентира, че законът е приложим
единствено за договорите за потребителски кредит, а не и за договорите за
предоставяне на услуги. Наред с това излага, че дори и да се приеме, че
договорът за допълнителни услуги е нищожен, това не води автоматично до
нищожност и на договора за паричен заем, като в случай, че ГПР надхвърли
50 % при включване на допълнителните услуги при формирането му, то той би
бил нищожен единствено за размера над 50 %. На изложените основания
ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
С протоколно определение от 17.06.2025 г. по делото е допуснато
изменение на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, като е увеличен размерът му от сумата 50,00
лева, предявена като частичен иск, на сумата 2651,92 лв., представляваща
недължимо платена сума по нищожните Договор за заем Microcredit № 9012-
00040092 от 17.11.2020 г. и Договор за допълнителни услуги към Договора за
заем Microcredit № 9012- 00040092 от 17.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги
уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което
оспорва исковете като недопустими и неоснователни, моли съда да ги
отхвърли и да присъди направените по делото разноски, като прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищцата.
Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
3
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за
заем Microcredit № 9012- 00040092 от 17.11.2020 г. и Договор за допълнителни
услуги към Договора за заем Microcredit № 9012-00040092 от 17.11.2020 г.,
сключени между ищцата Ц. Д. Х. и ответното дружество „Микро Кредит“ АД,
поради противоречието им със закона и поради накърняване на добрите нрави,
както и частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 2651,92 лв., представляваща недължимо платена сума по
нищожните Договор за заем Microcredit № 9012- 00040092 от 17.11.2020 г. и
Договор за допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 9012-
00040092 от 17.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 27.01.2025 г. до окончателното й
изплащане.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
Безспорно е между страните, а се установява и от приетите писмени
доказателства по делото, че между ответника „Микро Кредит“ АД и ищцата
Ц. Д. Х. бил сключен Договор за заем Microcredit № 9012-00040092 от
17.11.2020 г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата в заем
сумата от 2000,00 лв.
Уговорено било, че срокът на договора е 18 месеца, при фиксиран
годишен лихвен процент по заема 40,48 % и ГПР в размер на 48,90 %. Общата
сума за връщане от ищцата била в размер на 2700,72 лв., разпределени на 18
равни месечни вноски от по 150,04 лв.
Между страните бил сключен и Договор за допълнителни услуги към
Договор за заем Microcredit № 9012-00040092 от 17.11.2020 г., които
включвали посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска,
безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова
сметка на заемателя, безплатно внасяне на вноска директно в офис на
заемателя, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до
4
минути, преференциално обслужване и право за участие в специални
промоции. Цената на тези услуги възлизала на сумата от 1951,20 лв., платими
на 18 месечни вноски от по 108,40 лв. всяка.
От заключенията на допуснатите по делото първоначална и повторна
съдебно-икономически експертизи по делото се установява, че при
изчисляване на посочения в Договор за заем Microcredit № 9012 - 00040092 от
17.11.2020 г. ГПР в размер на 48,90 % е включен само разхода по дължимата
договорна лихва. В Договор за заем Microcredit № 9012 - 00040092 от
17.11.2020 г. е посочено, че се дължи такса за усвояване на заема в размер на
10 лв., която не е включена при изчисляване на ГПР, посочен в договора за
заем. Експертизата е изчислила, използвайки нормативно установената
формула, посочена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, че размерът на
ГПР, ако в него се включи и сумата на таксата за усвояване в размер на 10 лв.
и ежемесечната вноска по Договора за допълнителни услуги към договора за
заем в размер на 108,40 лв. на месец за целия срок на Договора за заем, би бил
249,99 %.
Вещото лице е посочило в първоначалното си заключение, че е изискало
от страна на процесуалния представител на ответника да й бъдат
предоставени справки от счетоводната система на дружеството, от които да са
видни извършените във връзка с Договора за заем и Договора за
допълнителни услуги плащания към заемодателя, както и погасените със
същите задължения, но на експертизата било отказано да получи изисканите
справки, поради което не може да посочи извършените плащания и
погасените със същите задължения по процесните Договор за заем и Договор
за допълнителни услуги към него.
Ето защо, с протоколно определение от 16.05.2025 г. по делото съдът е
преудпредил ответното дружество, че ако отново създаде пречки за изготвяне
на допуснатата съдебна експертиза, съдът на основание чл. 161 ГПК ще
приеме за доказан факта, че ищцата му е заплатила сумата от общо 4651,92 лв.
по двата договора.
Предвид обстоятелството, че ответникът отново е създал пречки за
изготвяне на допуснатата от съда повторна съдебно-икономическа експертиза,
съдът на основание чл. 161 ГПК приема за доказан факта, че ищцата е
заплатила на ответното дружество сумата от общо 4651,92 лв. по двата
5
договора.
Следва да се отбележи още, че ищецът разполага с различни
доказателствени средства за установяване на релевантните факти от предмета
на доказване, които лежат в негова тежест на доказване, като в случай на
загубени или унищожени платежни документи, удостоверяващи извършени
плащания по договора, същите се доказват именно чрез допускане на съдебно-
икономическа експертиза. За изготвяне на експертизата не е необходимо
изготвянето от ответника на нарочен документ, напротив, същият следва
единствено да осигури достъп на вещото лице до информацията, която е
налична в счетоводната му система. Ето защо, съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че ищцата следва да докаже плащането на сумите
по договорите с представени от нея писмени доказателства, както и че
ответникът не следва да бъде задължаван от съда да изготви и представи
нарочен документ.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11
ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на
6
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се
явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР от 48,90 %, без да е
посочено кои компоненти точно са включени в него и как се формира. Не е
ясно също как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия
ГПР посочената годишна фиксирана лихва от 40,48 %. С договора за
допълнителни услуги е уговорена цена на услугите, но не е посочено дали
тази сума е отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде
включена в ГПР, доколкото представлява разход по кредита, по смисъла на
разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен
в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на
кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните
разходи за кредитополучателя.
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Със сключването на договора за допълнителни услуги, кредиторът е
предвидил заплащане на допълнителна цена за тези услуги, което по своята
същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски
кредит и тази цена ясно е обявена на кредитополучателя още в хода на
преговорите по сключване на договора.
7
Невключването на тази цена в общите разходи по кредита обаче
представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при включването
на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения
договор за заем, вместо посочения 48,90 %, възлиза според заключението на
съдебно-икономическата експертиза на 249,99 %, тоест значително надхвърля
законово определения максимален размер на ГПР, поради което и договорът
на това основание следва да се счита нищожен.
Предвид обстоятелството, че процесният договор за заем е сключен в
нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по аргумент на чл. 22
ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора.
Договорът за допълнителни услуги също е нищожен, поради
противоречие със закона.
С оглед посоченото в договора, допълнителните услуги включват
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на
заемателя, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до
минути, преференциално обслужване и право за участие в специални
промоции. Според съда „Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните - предоставяне на парична сума и връщане на същата
(заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж и такива са например
издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за
добросъвестното поведение на клиента. В същото време посочените в
договора допълнителни услуги, по своята същност са действия, целящи
осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора и
имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и
кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и
изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично
забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Уговорките за заплащане на
допълнителни услуги поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не
защитават правата му като по-слаба страна в правоотношението и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Още
8
повече, че е посочено, че цената на допълнителните услуги е дължима от
потребителя към момента на сключване на договора, т. е. възнаграждението за
допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на
клиента поради отказ или прекратяване на договора. Формулирани по този
начин клаузите налагат на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако
насрещната страна - търговецът или доставчикът, не изпълни своите
задължения. Тези суми се дължат от потребителя не за конкретно
предоставени от търговеца услуги, а за възможността потребителят да
упражни права, които така или иначе са му предоставени по закон. Таксите,
дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за
кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това
дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение - да извърши
дейността или да предостави услугата. Таксите, за разлика от
възнаградителната лихва, не съставляват възнаграждение за кредитора и не
следва да се превръщат в източник на печалба за него. Предвид изложеното,
следва да се приеме, че договорът за допълнителни услуги се явява
недействителен поради противоречие с императивното правило на чл. 19, ал. 4
ЗПК, установено с оглед защита на потребителите.
Предвид изложеното, съдът намира, че са основателни наведените от
ищцата твърдения за нищожност на процесните договори за заем и за
допълнителни услуги към него, поради което предявените искове следва да
бъдат уважени.
На следващо място, съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Ето защо, ищцата следва да върне само чистата стойност на заема, без
лихви или други разходи по кредита. Като се отчете обстоятелството, че
ищцата е заплатила на ответника сума в размер на 4651,92 лв. по двата
договора, се установява, че ищцата е погасила изцяло чистата стойност на
заема от 2000,00 лв., поради което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 2651,92 лв., представляваща недължимо платена сума по
9
договорите, поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане също се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото в общ размер на 670,81 лв., от които 270,81 лв. - заплатена държавна
такса и 400,00 лв. - заплатен депозит за съдебно-икономическа експертиза.
На следващо място, видно от договора за правна защита и съдействие,
пълномощникът на ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение в случая, определено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа възлиза на 511,69 лв. по иска за нищожност на Договора за
заем, 495,12 лв. по иска за нищожност на Договора за допълнителни услуги и
565,19 лв. по осъдителния иск.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101,
параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат,
настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на
делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и
характера на събраните доказателства и действително извършената от
пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност но разглеждането му е
приключило в три открити съдебни заседания, в които са събирани
доказателства, като е допусната първоначална и повторна съдебно-
10
икономическа експертиза. Пълномощникът на ищцата не се е явил лично, но е
депозирал писмени становища по хода на делото и по същество.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на пълномощника на ищцата сумите от по 300,00 лв. адвокатско
възнаграждение по всеки от предявените искове или общо сумата от 900,00 лв.
адвокатско възнаграждение по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД сключените между „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137,
ет. 3, като заемодател и изпълнител и Ц. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес гр.
Сливен, .................., като заемополучател и клиент Договор за заем
Microcredit № 9012-00040092 от 17.11.2020 г. и Договор за допълнителни
услуги към Договора за заем Microcredit № 9012-00040092 от 17.11.2020 г.,
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, .................. на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата от 2651,92
лв. /две хиляди шестстотин петдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща недължимо платена сума по нищожните Договор за заем
Microcredit № 9012-00040092 от 17.11.2020 г. и Договор за допълнителни
услуги към Договора за заем Microcredit № 9012-00040092 от 17.11.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 27.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 670,81 лв. /шестстотин и седемдесет
лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща направените по делото
разноски, платими по банкова сметка в „Обединена българска банка“ АД, с
IBAN: BG45UBBS81551014243060, с титуляр адв. П. С. П..
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
11
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. от САК, с ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 900,00 лв. /деветстотин
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по делото, платими по
банкова сметка в „Обединена българска банка“ АД, с IBAN:
BG45UBBS81551014243060, с титуляр адв. П. С. П..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12