РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Русе, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIII състав, в
публично съдебно заседание на 17 октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 481 по описа за 2023
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Постъпила е жалба от
Д.Н. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
01-6500/2482#2 от 06.03.2020 г., издаден от Заместник-изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), представляващо изплатена субсидия по Мярка 11
„Биологично земеделие“, Направление „Биологично растениевъдство“ за Кампании 2015
г., 2016 г. и 2017 г. във връзка с подадени от Н. Заявления за подпомагане с
УИН: 18/120615/70567, УИН: 18/140516/73327 и УИН: 18/200617/79897 в размер на
5 182,09 лева на основание чл. 15, ал. 3, т. 2, т. 4 и ал. 4, т. 2, б. „б“
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“
от ПРСР 2014 – 2020 г. В жалбата са изложени доводи за нищожност на оспорения
акт, предвид твърдяна от Н. липса на компетентност на административния орган за
издаване на акт от категорията на процесния. Отделно от това, се твърди, че
АУПДВ е незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Моли съда да прогласи
нищожността на АУПДВ, а в условията на евентуалност - да отмени оспорения
административен акт. Не претендира разноски.
В открито съдебно
заседание административният орган – Заместник- изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощения процесуален представител – гл. юрисконсулт при ОД на ДФ
„Земеделие“ – гр. Русе Л. Ж., който оспорва основателността на жалбата. Моли
съда да отхвърли жалбата, с претенция за разноски – присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд
– Русе, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта на
производството.
Жалбата е подадена от
адресат на акта, за който е налице правен интерес от оспорването. Съгласно разпоредбата на
чл. 149, ал. 5 от АПК, искането за нищожност не е обвързано със срок поради
което жалбата в тази част се явява процесуално допустима. Тя е такава и досежно
искането за отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Редът за връчване на съобщения е
уреден в разпоредбата на чл. 18а от АПК, в приложимата редакция към ДВ, бр.
77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г., действала до изм. ДВ, бр. 80 от 2023
г., в сила от 19.09.2023 г. В конкретния казус са били
направени два неуспешни опита, съответно на 13.03.2020 г. и на 19.03.2020 г.,
от началник отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане – РА“ в ОД на ДФЗ
– гр. Русе да бъде установен с бенефициента контакт по телефон с номер
********** (изключен), посочен в последното заявление за подпомагане през кампания
2017 г., подадено от Н. (л. 125 от делото), относно получаване от негова страна
на процесния АУПДВ (вж. протоколи за уведомяване по телефон на л. л. 35 и 36 от
делото). На следващо място, от представената от страна на ответника
извадка от ИСАК за данните, налични в системата относно личните данни на
жалбоподателя, съобразно последно подаденото от него заявление за подпомагане –
заявлението от 2017 г. (л. 149 от делото), е видно, че АО е разполагал и с
предоставен от земеделския производител електронен адрес, на който обаче изобщо
не е извършвано съобщаване по правилата на чл. 18а, ал. 1, във връзка с ал. 4,
т. 2 от АПК. Налице са данни и за извършено неуспешно съобщаване чрез връчване
на последния адрес, посочен от страната - гр. Русе, бул. „Фердинанд“ № 22, вх.1,
ап. 4. АУПДВ е бил изпратен по пощата с известие за доставка PS 7012 004LAD 3 на
13.03.2020 г. и е бил върнат на 19.03.2020 г. обратно в ОД на ДФЗ – гр. Русе с
приемо-предавателен протокол от Български пощи – Клон 12 – Русе с причина за
недоставянето му „преместен“ (л. л. 31 – 34 от делото). Така, в случая се е стигнало до хипотезата на чл. 18а, ал. 9 от АПК, жалбоподателят не е намерен на
адреса – обратната разписка е върната с отбелязване – „преместен“ (л. 32 от
делото), като не се е намерило лице, което е съгласно да получи съобщението.
Тогава, обаче, както изисква цитираната разпоредба, следва да се извърши съобщаване чрез залепване на уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или
на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се
пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа
или на съда и могат да се
получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за
получаването им от канцеларията на органа или на съда. В случая липсват данни, а и няма и такива твърдения, да
е било предприето съобщаване по този ред – чрез залепване на уведомление на
вратата или на пощенската кутия. Разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 от АПК не е спазена, а
направо е приложена хипотезата на чл. 18а, ал. 10 от АПК, като по делото на л.
37 е наличен констативен протокол, който удостоверява, че на 20.03.2020 г.,
след невъзможност да бъде намерен на посочения адрес за кореспонденция и
неосъществен контакт по посочения телефон с бенефициента, на таблото за
обявления на ДФ „Земеделие“ е бил поставен процесният АУПДВ.
Разпоредбата на чл. 18а, ал. 10 от АПК предвижда
поставяне на съобщението на таблото за обявления или в Интернет страницата на
съответния орган за срок не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който
съобщението се смята за връчено. За да се приложи, обаче, тази разпоредба е
необходимо, съобщаването да не може да бъде извършено по реда на предходните
алинеи, включително и по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК. В случая разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 не е спазена, като липсват
доказателства по делото за съобщаване на АУПДВ чрез залепване на уведомление,
не е направено и съобщаване по електронен път, въпреки надлежно предоставения
електронен адрес (чл. 18а, ал. 1, във връзка с ал. 4, т. 2 от АПК), а е
пристъпено направо към прилагане на ал. 10 от цитираната правна норма на чл.
18а от АПК. Следва да бъде отбелязано, че
нормите на чл. 18а, ал. 7 – ал. 10 от АПК сочат, че законодателят е въвел
поредност в тяхното приложение, като към реда, указан във всяка последваща
разпоредба се пристъпва едва в случаите, в които връчването не може да се
извърши по начина, указан в предходната такава.
От гореизложеното следва, че неправилно е приложена
разпоредбата на чл. 18а, ал. 10 от АПК, без да са налице
предпоставките за това. Органът е допуснал съществено нарушение на правилата за
съобщаване, което е опорочило извършеното съобщаване и то не е породило
исканото правно действие – не е поставило началото на теченето на срока за обжалване
на акта по чл. 149, ал. 1 от АПК. Ето защо следва да се приеме, че правото на
оспорване на АУПДВ с искане за отмяната му е реализирано в преклузивния 14 –
дневен срок.
По съществото на
спора.
Процесният АУПДВ има за предмет установяване на
вземане, произтичащо от задължението на жалбоподателя за възстановяване на
получена финансова помощ поради прекратяване на биологичен ангажимент, по
силата на влязъл в сила индивидуален административен акт - Акт за прекратяване
на биологичен ангажимент по Мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 г. с изх. № 01-6500/2482 от
17.05.2019 г. В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е предвидено, че разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет. Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП регламентира, че дължимостта на
подлежаща на възстановяване БФП поради неспазване на критериите за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ или
бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, извън основанията по ал. 6
/налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 11, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на
АУПДВ по реда на ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните
вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП е регламентирано, че изпълнителният
директор на фонда, който е и изпълнителен директор на разплащателната агенция
по силата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Той може да делегира със заповед
правомощията си по ал. 5 на заместник-изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда. Посочените разпоредби изрично допускат
възможност за делегиране на правомощия за издаването на АУПДВ от страна на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. В тази връзка от приложената по
делото Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ (л. л. 41 и 42 от делото), с която на основание чл. 20, т. 2 и т.3, и чл. 20а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 6 от ЗПЗП, и чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13, и чл.11, ал. 2 от Устройствения правилник
на Държавен фонд „Земеделие“, същият делегира на П. Д. С. –
заместник-изпълнителен директор, изброени правомощия, включително посоченото в
т. 3 от заповедта – да издава и подписва Актовете за установяване на публични
държавни вземания по всички схеми и меки по директните плащания, за които реда
за подаване на заявления за подпомагане е уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В чл. 1 от цитираната Наредба № 5
от 27.02.2009 г. е предвидено, че със същата се уреждат условията и редът за
подаване на заявления за подпомагане по изброени схеми и мерки на Общата
селскостопанска политика (ОСП), включително посочената в т. 28 Мярка 11
„Биологично земеделие“ (Мярка 11).
Въз основа на горното съдът намира, че процесният
АУПДВ е издаден от надлежно овластен орган, действал в рамките на
предоставените му правомощия по делегация. Неоснователен се явява доводът на жалбоподателя
за противното, съответно неоснователно е и искането му за прогласяване
нищожност на оспорения акт поради липса на компетентност на органа-издател на
акта.
При извършената,
обаче, преценка за законосъобразност на процесния АУПДВ, съдът прави извод, че
същият се явява постановен в противоречие на материалния закон. Съображенията
за това са следните:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е
АУПДВ № 01-6500/2482#2
от 06.03.2020 г., издаден от зам.-изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“, с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9, във вр. с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.
15, ал. 3, т. 2, т. 4 и ал. 4, т. 2, б. „б“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/24.02.2015 г.) е установено на Д.Н.Н. публично държавно
вземане в размер на 5 182,09 лева, представляващо размер на подлежаща на
възстановяване изплатена субсидия, с лихва от датата, следваща изтичането на
срока за доброволно плащане.
Според мотивите на акта, с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. с изх. № 01-6500/2482 от
17.05.2019 г., издаден от зам.-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, е прекратен
поетият от Н. ангажимент, поради което на посочените правни основания от Наредба № 4/24.02.2015 г. той следва да
възстанови 40% от общата изплатена сума – 12 955,23 лева, която се равнява
на 5 182,09 лева.
Фактите, релевантни за проверката от съда на законосъобразността на
оспорения по настоящото дело акт и посочени като мотиви в него, се свеждат до:
1. извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание
подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“, с направление „Биологично
растениевъдство“ от ПРСР 2014 – 2020 г., което обстоятелство в случая не е
спорно и
2. прекратяване на агроекологичния ангажимент вследствие на влязъл в сила административен акт.
Именно втората материалноправна предпоставка, необходима при условията на
кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови
получена от него като финансово подпомагане и установена с акта сума - агроекологичният
ангажимент по Мярка 11 да е прекратен с влязъл в сила акт, не е налице, според
съда.
Нормата на чл. 61,
ал. 2 от АПК, в приложимата й за случая редакция до отмяната с ДВ, бр. 77 от 2018
г., в сила от 10.10.2019 г., предвижда, че съобщаването на административния акт може да се извърши чрез устно
уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява чрез подпис на
извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение,
включително чрез електронна поща или факс,
ако страната е посочила такива.
Съгласно чл. 61,
ал. 3 от АПК, когато
адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на
посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в
Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен
начин.
В конкретния казус са налице данни за това, че са били направени три неуспешни опита, съответно на 03.06.2019
г., на 05.06.2029 г., както и на 28.06.2019 г., от началник отдел „Прилагане на
схеми и мерки за подпомагане – РА“ в ОД на ДФЗ – гр. Русе да бъде установен с
бенефициента контакт по телефон с номер ********** (изключен), посочен в
последното заявление за подпомагане през кампания 2017 г., подадено от Н. (л.
125 от делото), относно получаване от негова страна на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. –
2020 г. с изх. № 01-6500/2482 от 17.05.2019 г., издаден от зам.-изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ (вж. протоколи за уведомяване по телефон на л. л. 59
и 60, л. 66 от делото).
Налице са данни и за извършено неуспешно съобщаване чрез отправяне на
писмено съобщение по пощата на посочен от адресата адрес - гр. Русе,
бул.„Фердинанд“ № 22, вх. 1, ап. 4, като актът за прекратяване на биологичния
ангажимент е бил изпратен по пощата с известие за доставка PS 7012 0048 MU J на 05.06.2019 г. и е бил върнат на 28.06.2019 г. обратно в ОД на ДФЗ – гр.
Русе с приемо-предавателен протокол от Български пощи – Клон 12 – Русе с
причина за недоставянето му „непотърсен“ (л. л. 62 – 65 от делото). Следва да
се има предвид, че по отношение извършеното неуспешно писмено съобщаване, чрез
връчване по пощата на посочен от адресата адрес, са спазени всички изисквания
на приложимите в това отношение специални нормативни правила. Съобразно
разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се
определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията.
Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 - 3 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията
за регулиране на съобщенията препоръчаните пощенски пратки се доставят на
адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се
доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса,
посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните
документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Когато при
посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал.
2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на
пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не
по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в
пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият
интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в
общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е
не по-малък от две. Анализът на цитираните разпоредби обосновава извод, че
препоръчана пратка с известие за доставяне може да бъде върната от пощенски
оператор с формалната причина „непотърсена“, при съобразяване на посочените
правила и когато получателят не се е явил при пощенския оператор да получи
пратката си в предоставения му най-малко 20-дневен срок и при най-малко две
отправени служебни известия за това. Поради това и отбелязването от страна на
приемащото пощенско дружество, че пратката е „непотърсена“ от получателя, може
да бъде тълкувано в смисъл, че лицето не е намерено на адреса, само когато е
налице спазване на цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските
пратки и пощенските колети, освобождаваща пощенския
оператор от задължението му отново да търси получателя на адреса. В случая са
налице данни за две отправени служебни известия, съответно на 06.06.2019 г. и
на 17.06.2019 г. (л. 63 от делото), като е спазен и 20-дневният срок за явяване
на получателя в пощенската служба за получаване на пратката.
На следващо място, от представената от страна на
ответника извадка от ИСАК за данните, налични в системата относно личните данни
на жалбоподателя, съобразно последно подаденото от него заявление за
подпомагане – заявлението от 2017 г. (л. 149 от делото), е видно, че административният
орган е разполагал и със заявен от него електронен адрес, на който обаче изобщо
не е извършвано съобщаване, така както изисква разпоредбата на чл. 61, ал. 2,
предл. второ от АПК. Това е довело до неспазване на изискванията на разпоредбата
на чл. 61, ал. 2 от АПК, като не е извършено съобщаване на предоставения от Н.
електронен адрес, а направо е приложена хипотезата на чл. 61, ал. 3 от АПК. За
последното по делото на л. 67 е наличен констативен протокол, който
удостоверява, че на 28.06.2019 г., след невъзможност да бъде намерен на
посочения адрес за кореспонденция и неосъществен контакт по посочения телефон,
на таблото за обявления на ДФ „Земеделие“ е бил поставен въпросният акт за
прекратяване на биологичен ангажимент.
В заключение, при наличието на данни за неуспешно
съобщаване по телефона, както и по пощата, административният орган е следвало
да изпрати съобщение на посочения от Н. електронен адрес, който е бил известен
на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ към момента на издаване и
съобщаване на акта, тъй като адресът е изрично посочен в заявлението от 2017 г., а и
видно и от доказателството, представено от самия ответник /л.149 от делото/,
този адрес е фигурирал и в информационната система ИСАК, но и много преди това
същият този електронен адрес е бил посочен още в заявленията за подпомагане от
2015 г. и от 2016 г. По делото няма данни и доказателства, съобщението за
постановяване на акта за прекратяване на биологичен ангажимент да е изпращано
на електронната поща на оспорващия. Съобщаването на индивидуалния
административен акт по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, отменен с ДВ, бр. 77 от 2018 г., в
сила от 10.10.2019 г., но действал при извършване на процесуалните действия, е
изключение от установения принцип на съобщаване в ал. 2, който гарантира реалното предаване
на съобщението на неговия адресат и с оглед на това разпоредбата на ал. 3 може да се тълкува само stricto
senso. Тъй като установеният в ал. 3 начин на съобщаване е правна фикция
разпоредба и на това основание може се тълкува само stricto senso, то като е
преминал към способ за съобщаване на акта по чл. 61, ал. 3 от АПК – чрез поставяне на съобщение на
таблото за обявление на ДФЗ, без да са налице предпоставките за това, органът е
допуснал съществено нарушение на правилата за съобщаване, което е опорочило
извършеното съобщаване и то не е породило исканото правно действие – не е
поставило началото на теченето на срока за оспорване на акта. При това
положение актът за прекратяване на биологичния ангажимент не е влязъл в сила. Липсата на материалноправна предпоставка, необходима при условията на
кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови
получена от него като финансово подпомагане и установена с акта сума, води и до
незаконосъобразност на оспорения в настоящото производство АУПДВ. Това налага
отмяната на същия.
Водим от горното и
на осн. чл.
172, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК, АС-Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане изх. № 01-6500/2482#2 от 06.03.2020 г., издаден от Заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, представляващо изплатена субсидия по
Направление „Биологично растениевъдство“ за Кампании 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
във връзка с подадени от Д.Н.Н. Заявления за подпомагане с УИН:
18/120615/70567, УИН: 18/140516/73327 и УИН: 18/200617/7979897 в размер на
5 182,09 лева, на основание чл. 15, ал. 3, т. 2, т. 4 и ал. 4, т. 2, б.
„б“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението на страните.
СЪДИЯ: