Решение по дело №612/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от К. Г. А. от гр. Хисаря против решение №92 от 15.03.2025г., постановено по АНД №1558/2024г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш серия К № 9620384 на ОД на МВР-Пазарджик, с който на А. на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно. Излага съображения. Моли решението и ЕФ да бъдат отменени.

В с.з. касаторът не се явява, не се представлява. В писмена молба пълномощникът му поддържа жалбата. Претендира разноски за две инстанции.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК е постъпил отговор от ответника с изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. В писмено становище чрез процесуален представител поддържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, Районен съд – Пазарджик е приел следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 03.08.2024 г., в 17,03 часа, главен път I-8 км. 195, с посока на движение към гр. Пазарджик, при въведено с пътен знак B-26 ограничение на скоростта за движение от 60 км/час, е управлявал лек автомобил „Ауди А 6 Авант Куатро“ с рег. № [рег. номер] със скорост 109 км/ч. Скоростта била установена с ATCC ARH CAM S1 №120cd11 при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост. По този начин бил нарушен чл. 21 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ, връчен лично на санкционираното лице на 24.11.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано, че е осъществен съставът на визираното в ЕФ административно нарушение.

При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и правилно е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административното наказание.

В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ, в т. ч. и че нарушението е било установено и надлежно заснето със съответното техническо средство с издаден протокол от проверка на мобилна система за контрол. Системата е технически изправна и отговаря на метрологичните изисквания за употребата ѝ на територията на Р България.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред достатъчно ясно и конкретно в ЕФ, като същият съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Обсъден е приложеният снимков материал, отчетено е обстоятелството, че ЕФ е издаден на собственика на управляваното МПС. Взета е предвид и представената от Областно пътно управление – Пазарджик информация относно въведеното ограничение на скоростта с пътен знак на мястото на нарушението. Правилно и съответно на нарушението по чл. 21, ал.2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП е наложеното наказание.

Настоящият съдебен състав счита, че нарушението е установено по безспорен начин и правилно е приложен законът, като не са допуснати процесуални нарушения. В дадения случай по отношение на направените изводи за установяване автора на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на районния съд са законосъобразни. Те са направени въз основа на събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Въззивният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на административнопроизводствените правила. Съобразно представените по делото доказателства нарушението е установено посредством използването на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства тип ATCC ARH CAM S1, за което по делото е представен протокол за използване на съответната дата съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба 8121з532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР. Техническото средство е от одобрен тип, като е преминало и последваща метрологична проверка от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към Български институт по метрология. Нарушението е документирано и със съответен снимков материал, на който ясно се вижда автомобилът, с който е извършено превишението на скоростта, установено с техническото средство. Посочени са GPS координати на извършване на нарушението, часа на извършване на нарушението, измерената скорост в размер на 109 км/ч., ограничението на скоростта и посоката на движение. При използването на техническото средство са изпълнени условията за приложение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Спазени са и изискванията на ЗДвП за съдържание на фиша и процесуалните правила по чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 400лв. съответства на предвидения в чл. 182, ал.2, т. 5 от ЗДвП размер.

Наведените в касационната жалба оплаквания се явяват неоснователни. Видно от предоставената от ОПУ - Пазарджик справка, на км. 195+465 е поставен пътен знак В26/60/ „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“, чиято зона на действие е от 195+405. Така съгласно фотос към ЕФ се установява, че разстоянието между АТСС и местоположението на заснетото МПС е 129 метра, т.е. нарушението е фиксирано на км. 195+276, който категорично се включва в зоната на действие на пътен знак В26/60/.

Районният съд е основал изводите си при изяснена фактическа обстановка, обсъдил е всяко едно от изискванията на ЗДвП по отношение на оспорения акт и е изложил мотиви за компетентността, формата, производството и материалната законосъобразност на оспорения ЕФ. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, като същите не следва да бъдат преповтаряни, а съобразно чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК съдебният състав препраща към тях.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ – в размер от 100лв.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92 от 15.03.2025 г., постановено по АНД № 1558/2024г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА К. Г. А., [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР – Пазарджик съдебно-деловодни разноски в размер на 100лв.

Решението е окончателно.