РЕШЕНИЕ
№
гр.Варна, 10.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение
в публичното заседание на 19.06.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Ели Тодорова като
разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 334 по описа за
2019 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Постъпила
е въззивна жалба от И.Д.С., ЕГН **********,*** срещу решение № 286/ 05.04.2019
г. на Окръжен съд Варна по т.д. № 1315/ 2018 г., в частта с която съдът е
отхвърлил иска му срещу ЗАД „Армеец“ АД гр.София, за горницата над присъдените 60000
лева до предявените с иска - 130000 лева - обезщетение за неимуществени вреди
от претърпени болки и страдания в резултат от настъпилата смърт на майка му
Тинка Николова Петрова следствие на ПТП от 23.07.2014 г., допуснато по вина на
Жейно Валентинов Велев, признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД
№1287/2016 г. на Окръжен съд Варна, с молба за отмяна на същото в обжалваната
му част и за постановяване на друго решение, с което се уважи исковата претенция изцяло, ведно с
присъждане на разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си
представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните
разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата
страна –ЗАД„Армеец“АД-гр.София моли с писмен отговор за потвърждаване на
първоинстационното решение, като претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С писмена молба поддържа изцяло отговора си, моли за оставяне
на жалбата без уважение, претендира разноски по списък и прави възражение за
прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е частично основателна.
Оплакването
в жалбата относно намаляване размера на обезщетението от първоинстанционния съд
спрямо предявения размер е основателно. Претенцията от 130000 лева кореспондира
на социално-икономическата обстановка в страната и на присъжданите размери
обезщетения съобразно трайната съдебна практика към датата на ПТП – 23.07.2014
г., както и на минималните застрахователни суми за 2014 г. съгласно редакцията
на чл.266, в сила от 11.06.2012 г., от Кодекса на застраховането /отм./– 2 000
000 лв за всяко събитие при едно пострадало лице за неимуществени и имуществени
вреди следствие на телесно увреждане или смърт. Определеният базов размер на
обезщетението от 100 000 лв - под средния размер е занижен. От една страна,
защото не е ясно среден размер спрямо какъв размер е имал предвид съдът, при положение че средният размер на
минималните застрахователни суми към датата на ПТП е многократно по-голям – 1
000 000 лв. А от друга страна, защото преживените от ищеца мъки и страдания
и тежка емоционална травма, докато майка му, с която е бил силно емоционално
обвързан, бавно и мъчително - в продължение на 9 месеца се е топяла от
двустранна огнищна бронхопневмония, довела до дихателна и сърдечносъдова
недостатъчност и последвала смърт, следствие на залежаване в резултат от
претърпяната при ПТП тежка гръбначномозъчна травма с притискане на гръбначния
мозък и обездвижване на долните крайници, са с продължителност и интензитет над
обичайните и несъмнено отговарят на искания с исковата молба размер на
обезщетение от 130 000 лв.
Оплакването в жалбата, че неправилно съдът е определил съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата, е частично основателно. Въпросът за
съпричиняването е правен, а не от компетентността на вещо лице. Ето защо, освен
че искането в молба на ответника от 17.06.2019 г. за евентуално назначаване по
преценка на съда на САТЕ е направено несвоевременно – не с отговора на жалбата
и е преклудирано, но е и неоснователно, тъй като не може да се иска вещо лице
да прави правни изводи.
Въззивният съд намира, че е налице съпричиняване при процесното ПТП,
доколкото пострадалата е преминала в кръстовището на червен светофар и, като не
е могла да се изтегли от него незабавно, е допринесла за удара с управлявания
от подсъдимия Жейно Велев автомобил. То е отчетено и от наказателния съд в
мотивите на присъдата му.
Основната вина за ПТП обаче е на подсъдимия, тъй като е управлявал
автомобила си с превишена скорост /127.97 км/ч/ при забрана за превишаване на
скоростта повече от 50 км/ч за населено място, преминал е след изпреварване от
лява в дясна лента и без да възприеме автомобила на пострадалата в кръстовището
е връхлетял върху него с бясна скорост. Дори при разрешен зелен сигнал водачът
на автомобила е длъжен не просто да управлява МПС с разрешена скорост, а със
съобразена такава, така че да може да намали или спре при всяко появило се
препятствие на пътя. Съгласно чл.20, ал.2
- ЗДП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Съгласно чл. 5, ал,1, т.1 - ЗДП всеки участник
в движението по пътищата не трябва да създава с поведението си опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди. Ето защо въззивният съд счита, че
следва да се определи процент на съпричиняване от страна на пострадалата не
по-голям от 30%, като определеният такъв
от ВОС – 40% е завишен.
При това положение искът следва да се уважи в
размер на 91000 лева /130000 лв минус 30%=39000 лв/, като за разликата до
130000 лв се отхвърли.
Обжалваното
решение следва да се отмени в отхвърлителната му част за разликата от 60000 лв до 91000 лв, като искът се уважи
допълнително за сумата 31000 лв, ведно със
законната лихва от датата на ПТП и допълнителни разноски по компенсация - 912.70
лева за първата инстанция, както и такива за
въззивната инстанция по компенсация в размер на 1697.86 лева по същите
съображения на ВОС за прекомерност на адвокатския хонорар над сумата 4400 лв и
за дължимо юрисконсултско възнаграждение на ответника - 450 лв. Ответникът
следва да се осъди да заплати допълнително и сумата 1860 лв – държавна такса за
първата и за въззивната инстанция. За разликата от 91000 лв до 130000 лв
решението следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение, които не противоречат на настоящите му мотиви, на
основание чл.272 – ГПК.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 286/ 05.04.2019 г. на Окръжен съд Варна по т.д. № 1315/ 2018 г. в
отхвърлителната му част по иска за разликата от
60000 лв до 91000 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗАД „Армеец“ АД - гр.София, ЕИК *********, да заплати на И.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***, допълнително сумата 31000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди от претърпени болки и страдания в резултат от настъпилата смърт на майка
му Тинка Николова Петрова следствие на ПТП от 23.07.2014 г.,ведно със законната
лихва върху същата сума, считано от 23.07.2014 г. до окончателното й изплащане,
и сумата 912.70 лева – съдебни разноски по компенсация за първата инстанция,
както и сумата 1697.86 лева - съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД
„Армеец“ АД - гр.София, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна допълнително сумата 1860 лв
– държавна такса за първата и за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в отхвърлителната му част за разликата от 91000 лв до 130000 лв.
В
останалата му осъдителна част решението е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на
РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.