№ 428
гр. Търговище, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530100499 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.237 от ГПК. Предявен е иск, с правно осн. чл.422 от
ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ” ЕООД гр.София против А.С.
Ш. от с.*******. В молбата се твърди, че между ответника и трето лице „БТК“ ЕАД е
имало сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
******* от дата 26.12.2017. г., с който му е била предоставена за ползване мобилна услуга за
номер ******* при условията на тарифен план Smart М+ с месечен абонамент в размер на
19.99 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца. Ищецът твърди, че за потребените от ответника
услуги по договора са били издадени фактури № **********/08.02.2018 г., №
**********/08.03.2018 г., № **********/08.04.2018 г., за периода от 08.01.2018 г. до
07.04.2018 г., на обща стойност 62,47 лв. Твърди се също, че ответника не заплащал редовно
фактурираната стойност на услуги, поради което сключения договор бил прекратен
предсрочно едностранно от мобилния оператор, считано от 15.05.2018 год. Операторът
издал крайна фактура № *******/ 08.06.2018 год., на стойност 103,79 лв., от които ищеца
претендира само 53,81 лв., които не били изплатени от ответника. Ищеца твърди, че
вземането срещу ответника е прехвърлено от кредитора „БТК“ ЕАД на „С. Г. Груп“ ООД,
което дружество го е прехвърлило на ищеца с приложение към рамков договор за цесия от
01.10.2019 г., като прехвърлянето на вземането е съобщено на ответника. Предвид липсата
на изпълнение ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за
сумата в общ размер на 53,81 лв., но длъжника възразил в заповедното производство и на
1
ищеца били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в
изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски
в исковото и заповедното производство. В съдебно заседание, чрез писмено становище,
ищецът, действащ чрез пълномощик признава, че ответника е погасил задължението си, за
което е издадена заповед за изпълнение в хода на процеса, като моли съда да постанови
решение при признание на иска и да му присъди направените в заповедното и исково
производство разноски.
В дадения месечен срок ответника е упражнил правото да представи писмен отговор
на исковата молба. В отговора ответника е признал изцяло предявения иск и е представил
доказателства за погасяване на вземането, чрез плащане, извършено по банков път на
14.06.2021 год. Моли съда да не му възлага съдебните разноски, предвид направеното
признание на иска. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора, чрез
процесуалния си представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното: Безспорно е, че между ответника и трето лице „БТК“ ЕАД е имало сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******* от дата
26.12.2017. г., с който му е била предоставена за ползване мобилна услуга за номер *******
при условията на тарифен план Smart М+ с месечен абонамент в размер на 19.99 лева /с
ДДС/ за срок от 24 месеца, срещу задължението да заплаща ежемесечно стойността на
предоставените му услуги. Безспорно е също така, че ответникът не изпълнил задължението
си да заплаща по начините, посочени в договорите и в съответните срокове стойността на
предоставените му мобилни услуги, като за периода от 08.01.2018 г. до 07.04.2018 г..
останала задължен със сумата от 62,47лв. Безспорно е , че поради неизпълнение от страна на
ответницата договорите са били предсрочно прекратени от ищеца, като последния издал
крайна фактура № *******/ 08.06.2018 год., на стойност 103,79 лв., от които ищеца
претендира само 53,81 лв., които не били изплатени от ответника и за която сума се снабдил
със заповед за изпълнение. Установява се, че вземането е прехвърлено на ищеца от
кредитора на ответника, с приложение към рамков договор за цесия от 01.10.2019 г., като
прехвърлянето на вземането е съобщено на ответника. Видно от приложеното ч.гр.д. № 158 /
2021 год. на РСТ ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
08.01.2021 год., която е била връчена на ответника на 08.02.2021 год., като в срока
ответника възразил, посочвайки, че няма задължения към ищеца, като съдът е дал указания
на ищеца да предяви иска по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.
В отговора и в съдебно заседание ответникът призна, както фактите и
обстоятелствата изложени от ищеца, така и основанието и размера на предявения иск.
Приложил е доказателства за извършено плащане, видно от който документ (л.51) ответника
е превел по банков път сумата от 53,81 лв. –главницата по издадената заповед за изпълнение
на ищеца, като плащането е извършено на 14.06.2021 год., след получаване от ответника на
2
преписа от исковата молба.
Ищецът в съдебно заседание е признал извършеното плащане, с което е погасено
вземането му към ответника, за което има издадена заповед за изпълнение и е направил
искане съдът да постанови решение при признание на иска, като му присъди разноските в
производството и тези в заповедното производство, тъй като ответника е станал причина за
завеждане на делото.
С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК и не следва да мотивира
решението по същество. Предявения иск, с оглед направеното признание е основателен по
отношение на основанието за възникване на вземането и неговия размер, но отчитайки, на
осн. чл.253, ал.3 от ГПК, настъпилите в хода на производството факти, а именно
извършеното погасяване на задължението от ответника чрез плащане иска следва да се
отхвърли като неоснователен.
Между страните се спори относно разпределението на разноските, като ищеца
претендира такива и в заповедното, и в исковото производство, считайки, че въпреки
извършеното погасяване на вземането му от ответника, последния е станал причина за
завеждане на делото и следва да понесе отговорността на сторените от ищеца разноски.
Ответника моли съда да не му възлага разноските, с оглед направеното признание на иска, в
условия на евентуалност възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца в заповедното и исково производство, считайки го за прекомерно.
Действително ответника е погасил задължението си към ответника, признал е исковата
претенция и по основание и по размер, но същия следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски от ищеца, доколкото както беше посочено по-горе
ответника е погасил чрез плащане задължението си към ищеца едва след като е получил
препис от исковата молба, поради което съдът приема, че с поведението си ответника е
станал причина за завеждане на делото и не може да ползва хипотезата на чл.78, ал.2 от
ГПК. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
счита за неоснователно. Договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение от
180 лв., както в заповедното, така и в исковото производство е под минималния допустим
размер от 300 лв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1на ВАС, а съгласно
чл.78, ал.5 от ГПК съдът не може да намалява адвокатско възнаграждение под минималния
размер определен по чл.36 от ЗА. С оглед всичко изложено ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в размер на 25 лв. –
държавна такса и 180 лв.- адвокатско възнаграждение, както и разноските в заповедното
производство в размер на 25 лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.”България ”, № 81, вх.В, ет.8, представлявано
от Ю.Б.Ц.в, действащ чрез адв.В.П. Г. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.“България“
№ 81, вх.В, ет.8, ап.22 против АШ. С. Ш., ЕГН ********** от с.*******, действащ чрез
пълномощник адв.Н.С. от ТАК иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от
ГПК, за установяване съществуване на вземане в размер на 53,81 лв., представляващо
стойността на ползвани далекосъобщителни услуги по цедиран Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******* от дата 26.12.2017г. за периода
08.01.2018 г. до 07.04.2018 г., за което издадена Заповед за изпълнение № 69/01.02.2021 год.
по ч.гр.д. № 158/2021 год. на РСТ, като неоснователен, поради погасяването му чрез
плащане.
ОСЪЖДА АШ. С. Ш., ЕГН ********** от с.*******, действащ чрез пълномощник
адв.Н.С. от ТАК да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.”България”, № 81, вх.В, ет.8, представлявано от
Ю.Б.Ц.в, действащ чрез адв.В.П. Г. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.“България“ №
81, вх.В, ет.8, ап.22 направените в съдебното производство разноски в размер на 205 лв., от
които 25 лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение и направените в
заповедното производство разноски в размер на 205 лв., от които 25 лв. – държавна такса и
180 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4