РЕШЕНИЕ
№ 1146
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110206901 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Производството е образувано по подадена жалба от Т. П. П. срещу
Заповед за задържане с рег. № 3286зз-37 от 25.04.2024 г., издадена от К. К.,
заемащ длъжност „инспектор“ при ГДНП, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.
В подадената жалба са изложени оплаквания, че на 25.04.2024 г.
служители на МВР са нахлули на адреса на жалбоподателя в гр. *******, при
което на лицето е било връчено разпореждане от 09.04.2014 г. за извършване
на претърсване на апартамента и заповед за задържане за срок от 24 часа по
реда на ЗМВР. Посочва се, че след това лицето е било отведено в районното
управление в гр. Видин, където e бил проведен разпит. Сочи се, че на другия
ден към 07,00 часа лицето било освободено. Поддържа се, че от обжалваната
заповед не ставало ясно въз основа на какво и за какво извършено деяние е
задържано лицето. В разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР били изчерпателно
изброени обстоятелствата, при които можело да бъде задържано лицето, като
заповедта се явявала необоснована. Заповедта не включвала осъществилите се
факти, които са обосновали необходимостта от прилагане на принудителната
1
административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, представляващо
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Направено е искане за отмяна на
обжалваната заповед за задържане.
С впоследствие депозирана молба от 06.02.2025 г. от жалбоподателя,
чрез пълномощника му, са преповторени накратко исканията към съда и е
заявено такова за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на
1500,00 лева.
В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на съдебни
прения, жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично и не е бил
представляван.
В открито съдебно заседание ответната страна - К. К., се е явил лично и
е бил представляван от пълномощник. На етап съдебни прения са изложени
твърдения, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и в
предвидената от закона форма, при спазване на законоустановената процедура
и цел на закона. Изложени са твърдения, че същата е издадена, доколкото
имало данни, че жалбоподателят е бил със своя товарен автомобил в района на
гр. Видин през нощта, когато е бил извършен опит за въоръжен грабеж, като
се допускало, че работният автомобил на извършителите бил натоватрен в
товарния автомобил на задържаното лице. Посочва се, че това било отразено в
докладна записката, находяща се в кориците на делото. Направено е искане за
потвърждаване на издадената заповед и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендиран от насрещната страна с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От докладни записки с рег. № 1786р-6684 и с рег. № 1786р-6685 се
установява, че досъдебно производство № 1786 ЗМ-393/2021 г. по описа на
РУ-Видин, пр. пр. № 1183/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура – Видин е
образувано на 06.06.2021 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК за извършено
престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК по
повод на въоръжен грабеж на парични средства от сграда на „Български
пощи“ ЕАД в гр. Видин. Във втората докладна записка, на л. 8 от същата, се
2
споменава, че било установено, че криминално проявения с отношение към
разследването Н. В. И. е близък с жалбоподателя. Без да се посочва по какъв
начин, се излагат твърдения за извършено проучване и придобита
информация, че на 16.08.2021 г. около 02.10 часа екип на КАТ спира товарен
автомобил в с. Жедна, обл. Перник, чийто водач бил жалбоподателят, който не
разполагал с необходимите документи за правоуправлението му. На л. 9 се
посочва, че след изследване на свалени записи на жп прелеза, находящ се до с.
Скомля, обл. Видин, за които записи или изследвания не се представят нито
данни, нито материали по настоящото дело, се установявало, че същият
автомобил преминавал в посока гр. София на 06.06.2021 г. около 05,51 часа, а
след анализ, без да се посочи какъв, се установило, че водач бил
жалбоподателят. Без да се посочва точно какво проучване и въз на какви
материали, в докладната записка се описва установеното движение на същия
автомобил, за да се стигне до извода с посочена в докладната като такъв с
голяма степен на вероятност, че товарният автомобил с водач Т. П. П. е бил
използван за оттегляне на извършителите на въоръжения грабеж.
Със заповед за задържане на лице с рег. № 3286зз-37 от 25.04.2024 г.,
издадена от К. К. К., заемащ длъжност „инспектор“ при ГДНП, на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР лицето Т. П.П. бил задържан за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на РУ-Видин, ОДМВР Видин. Със заповед
№ 32863-1655/25.04.2024 г. лицето било конвоирано до РУ-Видин за
извършване на действия по разследването по досъдебно производство № 1786
ЗМ – 393/2021 г. по описа на РУ – Видин.
В заповедта за задържане било отбелязано, че същата се издава „предвид
наличието на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл.
199, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 198, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, съдържащи се по
досъдебно производство № 1786 ЗМ-393/2021 г. по описа на РУ – Видин“.
Заповедта била подписана от полицейския орган – издател и задържаното
лице. Видно от разписката, обективирана на гърба на заповедта, на 25.04.2024
г. в 15,25 часа лицето било освободено. По делото са приобщени протокол от
25.04.2024 г., видно от който на посочената дата е извършен личен обиск на
лицето в гр. София в 06,00 часа, разпореждане № 72/09.04.2024 г. за
извършване на претърсване и изземване на жилище, находящо се в
*************, обитавано от Т. П.П., и протокол за претърсване и изземване
от 25.04.2024 г. в посоченото жилище, видно от който при извършеното
3
действие по разследването не са намерени вещи и предмети от значение по
досъдебното производство.
Видно от материалите по делото, на 25.04.2024 г. била издадена още
една заповед за задържане на жалбоподателя за срок до 24 часа – с рег. №
1786зз-69/25.04.2024 г., от С.В.Й., заемащ длъжност КР към с-р КП при РУ-
Видин, с вписване, че лицето е било задържано в 15,25 часа на 25.04.2024 г.,
т.е. непосредствено след освобождаването му по обжалваната в настоящото
производство заповед за задържане, и освободено на 26.04.2024 г. в 05,35 часа.
Като основание е посочено извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр.
чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК – опит за грабеж на парични средства на
стойност 1900000 лева от сграда на „Български пощи“ ЕАД в гр. Видин, по
ДП 393/2021 г. по описа на РУ-Видин и е цитирано, че е във връзка с
обжалваната пред настоящия съд заповед. С Решение № 246/20.06.2024 г.,
постановено по НАХД № 621/2024 г. по описа на Районен съд – Видин, НО, IV
състав, заповед с рег. № 1786зз-69/25.04.2024 г. е била отменена. Няма данни
дали решението е било обжалвано или не.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Заповед за задържане за срок до 24 часа, издавана по реда на ЗМВР,
представлява принудителна административна мярка. Законодателят е
предвидил законосъобразността да подлежи на съдебен контрол съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не е ограничен
само с основанията, посочени от оспорващия в жалбата, а е длъжен въз основа
4
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Проверката за законосъобразност обхваща компетентността на издалия го
орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с
целта на закона.
След запознаване със съдържанието на оспорения акт съдът намира, че
същият е издаден от компетентен орган-полицейски орган по смисъла на чл.
57, ал. 1 от ЗМВР и в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма.
Заповедта за задържане е издадена обаче в нарушение на нормативно
регламентираните изисквания за съдържание, доколкото в същата не са
посочени конкретните фактически основания за издаването й. Съгласно
императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, вр. с чл. 74, ал. 2, т. 2 от
ЗМВР обозначаването на фактическите и правните основания, обуславящи
издаването на акта, е задължителен негов реквизит. Липсата му съставлява
самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.
За да е законосъобразно издадена заповедта за задържане, е необходимо
в нея да бъдат ясно и недвусмислено посочени всички данни, отнасящи се до
предположението за евентуално извършено от задържаното лице
престъпление. Процесната заповед за задържане не съдържа данни за това
кога, къде и при какви обстоятелства е извършено твърдяното деяние, и в
какво се изразява съпричастността на задържания в престъпната деятелност,
за което се споменава в заповедта. В заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР следва да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи
на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява
задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с
него. Обстоятелството, че органите на разследването, а и полицейският орган
е разполагал с допълнителни данни, но не ги е споменал като конкретни
фактически обстоятелства, не заличава констатираната празнота в акта.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се отнася до правомощията на
полицейския орган, a разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР обслужва
информираността на лицето, което се задържа. Това, че полицейският орган
има достатъчно данни за съпричастност на задържаното лице към дадено
престъпление, не го освобождава от задължението при издаването на
заповедта за задържане да посочи в нея фактическите и правни основания на
5
задържането, за да може задържаното лице да разбере за кое деяние му се
налага конкретното ограничение. Още повече, че по делото не са представени
доказателства към момента на задържането на лицето да е обезпечена
възможността на същото да се запознае с горепосочените докладни записки.
Посоченият порок е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и засяга правото на защита на
задържаното лице, като рефлектира впоследствие върху възможността му да
се запознае с фактическите съображения, въз основа на които е задържано.
Съгласно установеното в константната съдебна практика, не е
достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на
приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или
действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно
деяние. Единствено посочване на правното основание за ареста е
недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на
необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за
защита на лицата от произвол.
Не се установява при процесното задържане да е бил спазен и
принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК. Съгласно същия
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането
на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Задържането
за срок до 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР като принудителна
административна мярка има превантивен или преустановителен характер.
Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на
свобода и съгласно чл. 5, § 1, б. с) от Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването
на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение
за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление. В конкретния случай няма данни дали и
коя от тези хипотези е налице. От материалите по делото е видно, че
самоличността на лицето е била установена и то е с известен адрес, като в
6
представените на съда материали няма данни да е имало опасност лицето да
се укрие. Не се установява със задържането на жалбоподателя да е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление, още повече
че задържането в случая касае разследване на деяние, датиращо от около три
години преди задържането. Налагането на мярката е неоправдано, доколкото
не може да се установи дали е извършено с оглед на конкретен обществения
интерес за разкриване на извършители на престъпления, предотвратяване
укриването на извършителите или друга законна цел. Нещо повече, видно от
данните по делото веднага след освобождаване на лицето от задържането по
обжалваната заповед е била издадена нова заповед за задържането му за нов
срок до 24 часа по реда на ЗМВР по същото досъдебно производство, с което
се е „насложило“ задържане на лицето за срок с реална и непосредствена
продължителност повече от 24 часа. Предвид гореизложеното заповедта
превишава целта на закона, като задържането на жалбоподателя се явява
непропорционално и съставлява акт на неоснователна принуда, който
противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните
административни мерки, съгласно легалното им определение по чл. 22 от
ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна и като такава следва да
бъде отменена.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.
Претендира се адвокатски хонорар в размер на 1500,00 лева, за уговарянето на
който се представят доказателства – договор за правна защита и съдействие.
За сторения разход обаче не се представят доказателства. Видно от вписаното
в договора, в него са уговорени като начини на заплащане на адвокатския
хонорар – в деня на сключване на договора в брой и/или по банков път, като е
уговорено договорът да служи за разписка. Съгласно постановките в т. 1 от ТР
6/2012 г. на ОСГТК „в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка“. От алтернативно и
едновременно с това кумулативно зададените хипотези на заплащане в
договора и липсата на друго уточнение за избрания начин, не може да се
7
установи дали е било избрано да бъде заплатено в брой, при който случай
договорът служи за разписка, или по банков път, за плащането по който ред
обаче не се представят доказателства, или и по двата начина, т.е. частично по
всеки един от начините. Става ясно само, че страните са уговорили няколко
начина на плащане, но не са посочили кой точно са избрали и оттам не става
ясно как е платен разходът, за да се извърши преценка за доказаността на това
плащане. Предвид това, съдът счита, че по делото не се доказва реално
сторения разход за претендираните разноски за адвокатски хонорар, поради
което такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане с рег. № 3286зз-37 от 25.04.2024 г.,
издадена от К. К., заемащ длъжност „инспектор“ при ГДНП, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържане за срок до 24
часа на Т. П.П., ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8