№ 1
гр. Раднево, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20215520200256 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на осн. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 24-002989/ 23.08.2021г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. С.З, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с
чл. 414, ал. 3 от КТ на „М.Ц - I - РАДНЕВО” гр.Раднево, с ЕИК ХХХХХХХ със седалище и
адрес на управление гр. Раднево, ул.”Г.Д” № 38 е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно и излага доводи за това. Твърди, че е
възникнало гражданско правоотношение по реда на ЗЗД, отношенията са правно уредени, не
е пресирана работна сила, единствено постигане на краен резултат за който на лицето е
изплатено договорено възнаграждение. Възразява също, че е допуснато нарушение на
материалния закон, като неправилно е определена нормата на нарушението.
Процесуалният представител на Дирекция "Инспекция по труда" гр. С.З
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание началник отдел „АИПО” Й.Й. излага съображенията си
за това. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Радневският районен съд след като взе предвид събраните по делото доказателства и
1
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелите длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда" - гр. С.З ХР. З.
М. и Б. Б. Г. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „М.Ц - I -
РАДНЕВО” гр.Раднево, с ЕИК ХХХХХХХ, на дати на 04.08.2021г. на територията на
предприятието „МЕДИ-ЦИНСКИ ЦЕНТЪР - I - РАДНЕВО” гр.Раднево, с адрес гр.Раднево,
ул. „Г.Д” № 38 и по представени документи на 10.08.2021г. в Дирекция „Инспекция по
труда” гр.С.З, се установи, че „М.Ц - I - РАДНЕВО” гр.Раднево, с ЕИК ХХХХХХХ, в
качеството си на работодател приема на работа в горепосоченото предприятие като
„мед.сестра” на 04.08.2021г. П. М. СТ., ЕГН **********, без преди това да сключи с нея
писмен трудов договор.
На 10.08.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
24-002989/10.08.2021г. на основание чл.61 ал.1 от КТ. Свидетелите ХР. З. М. и Б. Б. Г.
установиха, че отношенията при предоставяне на работна сила са уредени като отношения
по Закона за задълженията и договорите, вместо като трудови правоотношения. Същото е
видно от представения в хода на проверката граждански договор №18/2021г., в който се
съдържат елементи на трудовото правоотношение като работно място - „М.Ц - I -
РАДНЕВО” гр.Раднево, длъжност „мед.сестра”, възнаграждение за извършена работа в
размер на 660лв. със срок за изплащане до пет работни дни и йерархична зависимост.
Поради това на основание чл.416, ал.5, във вр.чл.414, ал.3 от КТ на „М.Ц - I - РАДНЕВО”
гр.Раднево в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на
1500лв. При предявяване на акта не са отразени възражения или обяснения, такива не са
депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал
процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се
в АУАН.
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.61, ал. 1 от КТ. Посочено е, че
нарушителят подлежи на наказване по чл.416, ал. 5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ. При
съставяне на акта жалбоподателят не се е възползвал от правото си на възражение.
Конкретното нарушение според АНО се изразява в това, че на „М.Ц - I - РАДНЕВО”
гр.Раднево, с ЕИК ХХХХХХХ, на дати на 04.08.2021г. на територията на предприятието
„М.Ц - I - РАДНЕВО” гр.Раднево, на 10.08.2021г., в качеството си на работодател приема на
работа в горепосоченото предприятие като „мед.сестра” на 04.08.2021г. П. М. СТ., ЕГН
**********, без преди това да сключи с нея писмен трудов договор. Такова нарушение, с
посоченото изпълнително деяние”приема на работа, без преди това…” няма в посочените
правни норми.
Разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ предвижда административно-наказателна
отговорност за „Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал. 1 от КТ се наказва с
2
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ - „Трудовият договор се сключва между
работника и служителя и работодателя преди започването на работа.” До тук в нито една от
посочените разпоредби не съдържа забрана за работодателя да приема на работа, работник,
без преди това да сключи с него трудов договор.
Обстоятелството, че в качеството си на работодател „М.Ц -1” ЕООД приема на
работа в горепосоченото предприятие като „мед.сестра” на 04.08.2021г. П. М. СТ., ЕГН
**********, без преди това да сключи с нея писмен трудов договор бе установено в съдебно
заседание от приетите по делото гласни доказателсва. Установи се от съдържанието на
представения граждански договор, че П.С. няма уговорен някакъв резултат, който да
постигне, напротив, уговорено е единствено присъствието й в медицинския център за
определено време, на определено място, за определено възнаграждение. Самото качество на
длъжността „Медицинска сестра” предполага някаква йерархична подчиненост. Работното
място е било уговорено между страните, уговорката за възнаграждението също е била ясна,
но не била вписана в договора детайлно/изясни се при разпита в съдебното заседание/,
изясни се също и качеството на работата, която трябва да изпълнява медицинската сестра- а
именно изземване на биологичен материал за извършване на клинични изследвания.
Съгласно обясненията дадени от свид.П. М. СТ. същата е била поканена, когато има
наплив на вземане на биологичен материал за клинични изследвания да бъде повикана да
взема кръв. Същата е била назначена на граждански договор. Твърди, че вземането на кръв е
ставало сутрин, като работното й време е било от 8,00ч. до обед до 12,00ч. т.е. всеки ден.
Посочено й е било и работното място, като трудовата си функция е изпълнявала само на
това място. Никога не е стояла повече и заплащането й е ставало на касата. Работила е не
повече от 10 дни и е получила възнаграждение в размер на 200лв. Същото се установи от
разпита на актосъставителя и свидетеля по акта- ХР. З. М. и Б. Б. Г. категорично
установяват, че в деня на проверката, посоченият работник е полагал труд при
работодателя, на когото е наложена имуществената санкция, и не е бил снабден с трудов
договор, т.е. съдът намира, че се събраха достатъчно данни, за да установят, че между
страните е имало всъщност трудови правоотношения.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП и от гласните доказателства.
Спори се относно характера на договорните отношения между страните- дали те
представляват по съществото си трудов или граждански договор. Доколкото в българското
право липсва легална дефиниция на понятията „трудов договор” и „граждански договор”,
разграничителният критерий между тях следва да се изведе от правните им характеристики.
Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила – жив труд от работника за
продължителен срок, който в повечето случаи е за неопределено време или срочен такъв за
извършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, т.е. на определена длъжност, в
рамките на определено работно време, на работно място, със средства и материали на
работодателя. Работникът има задължение да спазва определен ред и трудова дисциплина,
3
да получи правно регламентирано трудово възнаграждение и др., докато при гражданския
договор се дължи конкретен трудов резултат за определен срок, при което изпълнителят е
оперативно самостоятелен да определи времето, през което ще реализира „изработването на
нещо”, без да е ограничен от работно време, работно място, непременно лично постигане на
резултат, който може да бъде приет от възложителя или при некачествено изпълнение да не
бъде приет и съответно заплащане на договорено възнаграждение, както и спазване на други
правила. Следващото се възнаграждение се договаря свободно и се изплаща окончателно
след приемане на изработката, което има еднократен характер. Престацията на труд е
предмет на трудово, а не на облигационно отношение, при автономия на договарянето,
ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разграничителен критерий между
граждански и трудов договор освен това е и определеното работно място при трудовия. При
граждански договор не се предоставя място за полагане на труд. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2
от КТ задължава правоотношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат
само като трудови правоотношения с писмен трудов договор - чл.62, ал.1 КТ. Ако между
съответната организация и физическото лице се уговори престиране не на работна сила, а за
определен трудов резултат, сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна
регламентация е по ЗЗД (Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 год. по гр. д. № 86/1985
год. на ОСГК). В случая, отношенията са трудови, тъй като се престира труд, а именно в
рамките на десет дни от 04.08.2021г., като е получила възнаграждение в размер на 200 лева,
за четиричасов работен ден. Било й предоставено и работно място. Извършеното нарушение
е безспорно установено, както от обективна така и от субективна страна според съда.
Безспорно от показанията на проверяващите се налага извода, че С. е престирала
своята работна сила, като медицинска сестра и е осъществявала трудови функции, които са
свързани пряко с дейността на дружеството, като е вземала кръв за изследвания.
Нарушението е доказано както от обективна, така и от субективна страна. „М.Ц -1 Раднево”
ЕООД безспорно представлява работодател по смисъла на §1 от КТ. В тази посока
собственика на капитала на дружеството е представила достатъчно доказателства на
проверяващите.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при
издаване на обжалваното наказателно постановление според съда е допуснато нарушение на
материалния закон, тъй като квалификацията на извършеното нарушение не е посочена
правилно. Такава е и константната практика на Административен съд С.З, нееднократно
установена в решения по КАНД 499; 497 и 498 от 2019г., по описа на СтАС.
„…Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне
на работна сила да се уреждат само като трудови. С тази норма законодателят е направил
разграничение между трудовото правоотношение и другите правоотношения, когато в
съдържанието на последните се включва използване на човешки труд и се предоставя в една
или друга степен или форма неговото използване (граждански договори, в съдържанието на
които има полагане на труд). Когато предоставянето на работна сила правно не е изразено в
трудово правоотношение, а в гражданско такова е налице заобикаляне и избягване на
4
гарантираната от трудовото законодателство закрила. Казано с други думи, когато за
предоставянето на работна сила от работник или служител е сключен граждански договор за
полагане на труд между него и работодателя, е налице нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и се
предпоставя ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.1 от КТ.
Тъй като санкцията е наложена за нарушение на чл.61, ал.1 КТ и чл.414, ал.3 КТ, то
категорично е допуснато нарушение на материалния закон, поради което допуснатото
нарушение не може да се санира, а наказателното постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно.
С оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН- страните имат право на присъждане на
разноски и представения списък на разноските, съдът намира, че следва да осъди
Инспекцията по труда да заплати на жалбоподетяля сумата от 402 лева, представляваща
размера на заплатения по делото адвокатски хонорар.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-002989/23.08.2021г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. С.З, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ на „М.Ц -
I - РАДНЕВО” гр.Раднево, ул. „Г.Д” № 38, с ЕИК ХХХХХХХ, представлявано от управителя
В.Г.Ж, ЕГН ********** се налага административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1500(хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" - гр. С.З да заплати на „М.Ц - I -
РАДНЕВО” гр.Раднево, ул. „Г.Д” № 38, с ЕИК ХХХХХХХ, представлявано от управителя
В.Г.Ж, ЕГН ********** сумата от 402/четиристотин и два лева/, представляваща размера на
направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5