Номер 127302.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100501622 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 1402/20.02.2020г. от В. П. К.
, чрез процесуалния му представител – адв. Коста Владимиров - САК против Решение №
10/21.01.2020г. по гр.д. № 1491/2018г. на РС- Девня, 1св. В ЧАСТТА, с която са
ПРОГЛАСЕНИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ спрямо Б. П. Б. , ЕГН ********** по неин иск
против въззивника, следните договори за продажба на недвижими имоти: 1. НА №175, том I,
рег.№447, дело №86/2016 г., вписан в СВ при PC Девня с вх.рег.№856 от 18.03.2016 г., акт
№171, том 3, дело №580/2016 г., в частта, с която П.В.К., ЕГН ********** (п. 11.09.2017 г.)
е продал на В. П. К. , ЕГН **********, дял над 1/2 идеална част от всеки от съответните
недвижими имоти: нива с площ 19.996 дка, трета категория, м. „Татарски ниви (Сърта)",
съставляваща ПИ №001187, землище с. Чернево; нива с площ 21.988 дка, пета категория, м.
„Дренака/Каровча", съставляваща ПИ №007023, землище с. Чернево; лозе с площ 0.958 дка,
седма категория, м. „Исправен камък/Язовир", съставляващо ПИ №003574, землище с.
Чернево; 1/3 ид. част от нива с площ 9.147 дка, трета категория, м. „Шипките/Кьошите",
съставляваща ПИ №002081, землище с. Баново; 2. НА №167, том II, рег.№831, дело
№224/2016 г., вписан в СВ при PC Девня с вх.рег.№1710 от 16.05.2016 г., акт 126, том 6,
дело №1157/2016 г„ в частта, с която П.В.К., ЕГН ********** (п. 11.09.2017 г.) е продал на
В. П. К. , ЕГН **********, дял над 1/2 идеална част от съответния недвижим имот: 834
кв.м. ид. част от дворно място, цялото с площ 1000 кв.м., съставляващо УПИ XII-48 в кв.10
по план на с. Чернево, ведно с цялата жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м., при
граници: от две страни улици, УПИ XIII-48, УПИ XVI-49; поради накърняване на добрите
нрави -сключване на съответните договори от представител при договаряне сам със себе си
във вреда на представлявания, на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. чл.40 ЗЗД.
1
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.Навеждат се твърдения, че неправилно
съда е счел, че цената на която ответникът е придобил недвижимите имоти,бидейки под
пазарната такава е основание да се приеме , че е осъществен състава на чл.40 от ЗЗД.
Излагат се съображения, че съда не е взел предвид волята на продавача цените по сделките
да бъдат ниски, с оглед грижите, които въззивника е полагал за него. При формиране на
мотивите си, съда не е взел предвид факта, че се касае за прехвърляне на собственост върху
идеални части от дворно място, както и,че жилищната сграда е амортизирана и
неподдържана и е за основен ремонт.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски- адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ на близък .
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение в обжалвана част, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство
разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора на въззивната жалба. Счита предявения от него иск за доказан и основателен.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Б. П. Б. , ЕГН
**********, срещу В. П. К. , ЕГН **********, искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2
ЗЗД за обявяване нищожност поради липса на съгласие от продавача за всяка от сделките по
НА вх.рег.№856 от 18.03.2016 г., акт №171, том 3, дело №580/2016 г. и НА вх.рег.№1710 от
16.05.2016 г., акт 126, том 6, дело №1157/2016 г., двете по опис на СВ при PC Девня, ведно
със съединени при условие на евентуалност искове за прогласяване нищожност на сделките
на основание чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.38, ал.1 ЗЗД, като противоречащи на закона, на
основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, като накърняващи добрите нрави поради сключването им от
ответника като пълномощник във вреда на упълномощителя при цени, по-ниски от
пазарните, както и на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД поради липса на предмет (само за
сделката по НА №167, том II, рег.№831, дело №224 от 16.05.2016 г.).
Решение № 10/21.01.2020г. по гр.д. № 1491/2018г. на РС- Девня, 1св. В ЧАСТТА, с
която съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от Б. П. Б. , ЕГН ********** срещу В. П. К. , ЕГН
**********, главен иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожност
поради липса на съгласие от продавача и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1
2
вр. чл.38, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие със закона на всеки от
договорите за продажба на недвижими имоти по НА №175, том I, рег.№447, дело №86/2016
г., вписан в СВ при PC Девня с вх.рег.№856 от 18.03.2016 г., акт №171, том 3, дело
№580/2016 г., и НА №167, том II, рег.№831, дело №224/2016 г., вписан в СВ при PC Девня с
вх.рег.№1710 от 16.05.2016 г., акт 126, том 6, дело №1157/2016 г. не е обжалвано и е влязло
в законна сила.
В исковата молба се излага, че ищцата и ответника са наследници по закон на своя
баща П.В.К., починал на 12.09.2017 г. С Решение №16 от 08.09.1994 г. и Протокол за въвод
№16 от 08.09.1994 г. на ПК гр. Суворово е възстановено правото на собственост на
земеделски земи на В.Х.В. (Каваклиев) - баща на наследодателя й. Получените от баща си
ниви и лозе, приживе баща й - П.К. продал на ответника. Сделката е обективирана в НА
№175, том I, рег.№447, дело №86/2016 г., вписан в СВ при PC Девня с вх.рег.№856 от
18.03.2016 г., акт №171, том 3, дело №580/2016 г., като цената общо за имотите е в размер на
4 940.00 лева. С НА вх.рег.№1710 от 16.05.2016г., акт 126, том 6, дело №1157/2016 г., по
описа на СВ при PC Девня, приживе баща й продал на ответника и притежаваните от него
по наследство и покупко –продажба 834 кв.м. ид.части от дворно място, цялото с площ 1000
кв.м., съставляващо УПИ XII-48 в кв.10 по план на с. Чернево, ведно с цялата жилищна
сграда със застроена площ 72 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ XIII-48, УПИ
XVI-49 за сумата от 3900.00 лева. Твърди, че посочената продажна цена по сделките е
значително занижена спрямо реалната пазарна цена за процесиите имоти към съответния
период, което е в противоречие с добрите нрави.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът – В. П. К. е депозирал писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията, че
платената от него цена за придобиване собствеността върху процесиите имоти не била
реална. Заявява, че платената цена за имотите надвишава тяхната данъчна оценка, като
следва да се има предвид, че жилищната сграда е амортизирана и неподдържана, закупени са
идеални части от дворното място, а цените на земеделските земи са много по-ниски от
изложеното в исковата молба. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски .
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
3
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и събраните по делото
доказателства , намира за установено следното от фактическа и правна страна.
По делото няма спор и е установено със събраните писмени доказателства, че:
Страните са наследници по закон на П.В.К., починал на 12.09.2017г. Същия е собственик
на прехвърлените от него на въззиваемия процесни имоти, като собствеността му е
възникнала по наследяване от неговия баща – В.Х.В./Каваклиев/ /починал на 26.03.1987г./ и
покупко –продажба; С НА №175, том I, рег.№447, дело №86/2016 г., вписан в СВ при PC
Девня с вх.рег.№856 от 18.03.2016 г., акт №171, том 3, дело №580/2016 г., по описа на СВ
при PC Девня въззиваемия е закупил от баща си - общо за 4 940.00 лева, нива с площ 19.996
дка, трета категория, м. „Татарски ниви (Сърта)", съставляваща ПИ №001187, землище с.
Чернево; нива с площ 21.988 дка, пета категория, м. „Дренака/Каровча", съставляваща ПИ
№007023, землище с. Чернево; лозе с площ 0.958 дка, седма категория, м. „Исправен
камък/Язовир", съставляващо ПИ №003574, землище с. Чернево; 1/3 ид. част от нива с
площ 9.147 дка, трета категория, м. „Шипките/Кьошите", съставляваща ПИ №002081,
землище с. Баново;С НА вх.рег.№1710 от 16.05.2016 г., акт 126, том 6, дело №1157/2016 г.,
по описа на СВ при PC Девня, въззиваемия е закупил от баща си общо за сумата от 3900.00
лева 834 кв.м. ид.части от дворно място, цялото с площ 1000 кв.м., съставляващо УПИ XII-
48 в кв.10 по план на с. Чернево, ведно с цялата жилищна сграда със застроена площ 72
кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ XIII-48, УПИ XVI-49.
В хода на първоинстанционното производство е установено и, че по двете сделки
продавача е бил представляван от пълномощник, а именно ответника въззиваем въз основа
на изрични пълномощни с нотариална заверка на съдържанието и подписа, както следва:
пълномощно рег.№ 18 и 19 том I,акт № 2 от 09.03.2016г. заверено от К.Ч. – кмет на
с.Чернево, общ.Суворово, обл.Варна, за първата сделка и пълномощно с рег.№ № 44 и
45,том I,акт № 4 от 31.03.2016г., заверено от К.Ч. – кмет на с.Чернево , общ.Суворово ,
обл.Варна, за втората сделка. Видно от съдържанието на същите упълномощителя е дал
мандат на пълномощника да прехвърля сам на себе си, за сума определена от него, като
договаря по негова преценка, за сметка на упълномощителя, за цена и при условия по негова
преценка.
От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни
доказателства,чрез разпит на свидетелите и на двете страни се установява , че към дата на
4
сделките 2016г. и преди това ответника въззиваем и живял в с.Чернево при баща си и е
полагал грижи за него.
От приетото и неоспорено от страните заключение по назначената от ДРС СОЕ,
което съда кредитира се установява, че към дата на изповядване на процесните сделки -
18.03.2016 и 16.05.2016г. пазарната цена на имотите е, както следва: за нива с площ 19.996
дка, трета категория, м. „Татарски ниви (Сърта)", съставляваща ПИ №001187, землище с.
Чернево- 17 996лв.; за нива с площ 21.988 дка, пета категория, м. „Дренака/Каровча",
съставляваща ПИ №007023, землище с. Чернево- 18470лв; за лозе с площ 0.958 дка, седма
категория, м. „Исправен камък/Язовир", съставляващо ПИ №003574, землище с. Чернево-
642лв.; за 1/3 ид. част от нива с площ 9.147 дка, трета категория, м. „Шипките/Кьошите",
съставляваща ПИ №002081, землище с. Баново – 2744лв.; за 834 кв.м. ид.части от дворно
място, цялото с площ 1000 кв.м., съставляващо УПИ XII-48 в кв.10 по план на с. Чернево ,
ведно с цялата жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м., при граници: от две страни
улици, УПИ XIII-48, УПИ XVI-49 – 19 310лв.
Спорно по делото в конкретната хипотеза е има ли нарушаване на добрите нрави
при условията на коментираните пълномощни и при реализираната по сделките цена от
общо 4 940 лева за нивите и лозето и от цена общо 3900 лева за дворното място и къщата,
което нарушаване на добрите нрави да води до порок на сделките , а именно –нищожност -
чл.26 ал.1 пр.2 вр. чл.40 от ЗЗД.
Възраженията на въззивика в тази насока настоящия съдебен състав счита за
неоснователни по следните съображения.
Разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД урежда хипотеза, при която ако представителят и
лицето, с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не
произвежда действие за представлявания. Хипотезата на чл. 40 от ЗЗД предпоставя
осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на
упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на
представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се
извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и
мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интереса на представлявания
може да има различни прояви, в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно
конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е
неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя права са
упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт. В конкретния
случай ищеца е навел твърдения, че имотите са купени на цени в пъти по -ниски от
действителните.
Нарушаването на добрите нрави е налице, като е нарушен основният принцип в
отношенията представител и представляван, а именно представителя да действа в интерес
на представлявания. Драстичното разминаване между уговорената и действителната цена
5
определя сделката като сключена при тежък конфликт на интереси, което е в противоречие
на добрите нрави.
Както вече беше посочено, успоредно с увреждането следва да е налице и второто
условие на чл. 40 от ЗЗД - споразумяване между упълномощения и третото лице във вреда
на представлявания. В цитираната разпоредба не се предполага недобросъвестност на
третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност
следва да я установи. В производството по иска за прогласяване недействителност на
увреждащата сделка, ищецът упълномощител следва да установи намерението за увреждане
на пълномощника и третото лице-приобретател. Преценката за това намерение се извършва
въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с
третото лице. Доколкото житейската логика е представляваният/в случая ищеца негов
наследник/ да не разполага с преки доказателства за сговор между пълномощника си и
третото лице, наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени
доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за сговаряне за увреждане. В
случая, когато пълномощникът договаря сам със себе си /при надлежно
овластяване/,недобросъвестността винаги съществува, а когато третото лице е негов близък ,
може да се предполага. /Решение № 841 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3530/2008 г., II
г. о., Решение № 361 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 24/15.01.2013г. по гр.дело № 717/2012г.,I г. о., ГК и др. /. В разглежданата
хипотеза от събраните по делото писмени доказателства – коментираните по-горе
пълномощни, въззиваемият, като представител/пълномощник/ по материалното
правоотношение е овластен да договаря сам със себе си , поради което и забраната на чл.38
ал.1 пр.1 от ЗЗД е отпаднала. От преодоляване на законовата забрана на цитираната норма
следва, че продажбата/договарянето/ на имотите предмет на настоящото произнасяне, като
факт сам по себе си не може да бъде преценен като действие увреждащо представлявания.
При всички случаи обаче, дори когато предтавителят договаря сам със себе си, същия
следва да сключи договора в интерес на представлявания , а не в негова вреда.
В конкретния случай съвкупната преценка на доказателства по делото обосновава
извод за осъществяване на факта на увреждане на представлявания, доколкото същия е
придобил имотите на цени десет пъти по - ниски от пазарните за нивите и лозето и пет пъти
по - ниски за дворното място с къщата. Възражението на въззивника , че къщата е била в
лошо състояние и,че същия е полагал грижи за баща си , като последния е имал намерение
по този начин да го възмезди за грижите му, са неоснователни. Житейски логично е
сделките между близки да се договарят на цени по - ниски от пазарните, но не и при явна
нееквивалентност на същите какъвто е настоящия случай. Това,че продажната цена
надвишава с 36.60 лв. данъчната оценка за къщата и дворното място и с 2148 лева ,общо за
нивите и лозето е ирелевантно, доколкото преценката се базира на пазарни цени. Видно от
материалите по делото, при изготвяне на пазарната оценка на недвижимите имоти вещото
лице е направило оглед на сградата/къщата/в с.Чернево и заключението му е прието без
6
възражения от страните по делото., т.е. взето е предвид състоянието на имота.
Неоснователни са и възраженията на въззивника, че при постановяване на решението
съда не отчел волята на продавача да компенсира ответника за положените приживе за него
грижи. Доказателства в тази насока по делото не са представени, а от събраните гласни
такива не може да се обоснове извод за дарствени намерения на П.К. към сина му.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна и следа да
бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, липсва
основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените
разноски.
По отношение на разноските пред настоящата инстанция, съобразно изхода на делото
на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 600.00 лева,представляващи
заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършването им.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10/21.01.2020г. по гр.д. № 1491/2018г. на РС- Девня,
1св. В ЧАСТТА, с която са ПРОГЛАСЕНИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ спрямо Б. П. Б. , ЕГН
********** по неин иск против В. П. К. , ЕГН **********, следните договори за продажба
на недвижими имоти: 1. НА №175, том I, рег.№447, дело №86/2016г., вписан в СВ при PC
Девня с вх.рег.№856 от 18.03.2016 г., акт №171, том 3, дело №580/2016 г., в частта, с която
П.В.К., ЕГН ********** (п. 11.09.2017 г.) е продал на В. П. К. , ЕГН **********, дял над 1/2
идеална част от всеки от съответните недвижими имоти: нива с площ 19.996 дка, трета
категория, м. „Татарски ниви (Сърта)", съставляваща ПИ №001187, землище с. Чернево;
нива с площ 21.988 дка, пета категория, м. „Дренака/Каровча", съставляваща ПИ №007023,
землище с. Чернево; лозе с площ 0.958 дка, седма категория, м. „Исправен камък/Язовир",
съставляващо ПИ №003574, землище с. Чернево; 1/3 ид. част от нива с площ 9.147 дка, трета
категория, м. „Шипките/Кьошите", съставляваща ПИ №002081, землище с. Баново; 2. НА
№167, том II, рег.№831, дело №224/2016 г., вписан в СВ при PC Девня с вх.рег.№1710 от
16.05.2016 г., акт 126, том 6, дело №1157/2016 г„ в частта, с която П.В.К., ЕГН **********
(п. 11.09.2017 г.) е продал на В. П. К. , ЕГН **********, дял над 1/2 идеална част от
съответния недвижим имот: 834 кв.м. ид. част от дворно място, цялото с площ 1000 кв.м.,
съставляващо УПИ XII-48 в кв.10 по план на с. Чернево, ведно с цялата жилищна сграда със
застроена площ 72 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ XIII-48, УПИ XVI-49;
поради накърняване на добрите нрави,сключване на съответните договори от представител
7
при договаряне сам със себе си във вреда на представлявания, на основание чл.26 ал.1 пр.2
вр. чл.40 ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА В. П. К. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. Б. , ЕГН **********
сумата от 600.00/шестстотин/лева, представляваща разноски за въззивното производство на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8