Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.
д. № 26 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 92 275,
52 лв.
В исковата молба на Е.Г.М. се твърди,
че на 11.06.2015 г., около 19, 40 часа, в с. Жегларци, водачът на лек автомобил
„Ауди А4” с рег. № ********– Б.А.М., губи контрол над управляваното МПС, удря
се в метален стълб на електропреносната мрежа и допуска ПТП, от което
пострадала ищцата. Заявени са твърдения, че същата е получила счупване на ацетабулума вдясно, изкълчване на дясно бедро, травма на
седалищния нерв, голяма разкъсно-контузна рана на
меките черепни обвивки, множество охлузвания и наранявания по цялото тяло,
крайници и глава. Била настанена за лечение в МБАЛ „Добрич”, където й била
извършена хирургическа интервенция, изразяваща се в открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация. Била назначена
терапия от неврохирург, а поради затруднени движения в дясна ТБС и дясна
глезенна става и перонеална пареза пострадалата е
настанена в отделение по физикална и рехабилитационна медицина. Твърди се, че
към датата на депозиране на исковата молба ищцата не е възстановена и липсва
яснота досежно периодът от време, необходим за
нейното възстановяване. Твърди се, че през продължителен период от време ищцата
не могла да се обслужва самостоятелно и била принудена да ползва чужда помощ.
Изложени са твърдения, че от причинените телесни увреждания търпяла
изключително много болки и страдания, не се чувствала добре физически,
емоционално и за дълъг период от време загубила възможността да се грижи за
себе си, изживяла и изключителен стрес. Били й причинени и имуществени вреди за
закупуване на лекарства и консумативи.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Ауди А4”, да й заплати сумата 90 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 2 275, 52 лв. – обезщетение за имуществени
вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл.
80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение, че е
налице случайно събитие, както и такова за съпричиняване.
Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Страните са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
По делото като трето лице на страната
на ответника е конституиран Б.А.М., редовно уведомен, не изразява становище по
исковете, не заявява процесуално присъствие в открито съдебно заседание.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Б..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Миланова.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от
който се установява, че на 11.06.2015 г., около 19.45 часа, на кръстовището от
ул. „Първа” и ул. „Девета” в с. Жегларци се е осъществило ПТП от автомобил
„Ауди А4” с рег. № ********, управлявано от Б.А.М., който катастрофирал в железо-решетъчен стълб с пренос на средно напрежение,
собственост на „Е.П.”, от което пострадала Е.Г.М. с диагноза – счупена дясна главолечна ямка, разкъсна контузна рана на меките черепни
обвивки.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че скоростта на
движение на лекия автомобил преди ПТП е била 57 км/ч като критичната скорост за
преодоляване на кривата без загуба на устойчивост на автомобила е 20, 06 км/ч.
Вещото лице е посочило, че опасната зона за спиране при скорост от 57 км/ч е 40,
82 м, от което е обоснован извод за непредотвратимост
на удара от страна на водача на МПС чрез предприемане на маневра за аварийно
спиране. Вещото лице е посочило в заключението си, че ударът е предотвратим за
водача при управление със скорост, равна или по-ниска от критичната скорост за
преодоляване на кривата без загуба на устойчивост. Обоснован е извод, че
пътникът в автомобила Е.М. е пътувала на предна дясна седалка, както и че по
делото няма данни дали е пътувала с поставен или непоставен предпазен колан.
Обоснован е извод, че автомобилът е оборудван фабрично с триточков предпазен
колан от инерционен тип за предна дясна седалка като същият има ефективност при
челен удар в неподвижна преграда или между два автомобила и то при ниска скорост
– от порядъка на до 60-70 км/ч. Вещото лице е посочило, че причините за
настъпване на произшествието са от субективните действия на водача с органите
за управление като същият е имал техническа възможност да намали скоростта на
движение под критичната скорост за загуба на устойчивост, след което да
предприеме маневрата за завиване наляво.
В допълнително заключение на САТЕ вещото лице е посочило, че на мястото на
което е седяла пострадалата – задна седалка по средата, автомобилът е снабден с
триточкови предпазни колани от инерционен тип и за трите задни места /ляво,
дясно и средно/.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Д.Н.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че ищцата
Е.М. е получила от ПТП-то травматични увреждания, изразяващи се в „закрито
счупване на ацетабулума вдясно /разкъсване на главичния сегмент на бедрената глава с формиране на костен
откъслек от ацетабулума със значителна дислокация
задно/ с изкълчване на дясната тазобедрена става”. Обоснован е извод, че
възстановяването при обичаен ход на оздравителния процес е около 12 месеца.
Вещото лице е посочило, че при ПТП ищцата е получила и „травма на седалищния
нерв на десния крак” като възстановяването зависи от степента на анатомичния
дефект в проводния път на нервния сноп, което се
доказва от ЕМГ изследване. Посочено в заключението е, че съобщените в исковата
молба мекотъканни травми по главата и тялото не се
установяват като обективна находка в приложените епикризи от болничното
заведение на пострадалата. Посочено от вещото лице е, че е по отношение на Е.М.
е проведено оперативно ортопедо-травматологично
лечение, изразяващо се в открито наместване на ацетабуларното
счупване и кръвното наместване на изкълчването на тазобедрената става.
Обоснован е извод за проведено първично болнично лечение в рамките на 21 дни с
прилагане на широкоспектърно лекарствено лечение, последвала болнична
рехабилитация в рамките на 8 дни с прилагане на електролечение, активна кинезитерапия по индивидуална рехабилитационна програма. Вещото
лице е посочило, че травмата на десния долен крайник е изключително тежка,
изискваща имобилизация за период от 50-60 дни, като през този период ищцата е
била зависима от чужда помощ, а в последващият период предвижването й е ставало
с помощни средства тип „проходилка” или „патерици”. Посочено е, че основно
лечението в следоперативния период при счупване от този вид е рехабилитацията,
като необходимия период на провеждането й съвпада с максималния срок на
нетрудоспособност, който е 12 месеца. Вещото лице е посочило в заключението си,
че приложените по делото фактури и касови бележки /бонове/ отразените лекарства
са съотносими към лечението на травматичното
заболяване и неговите усложнения. Обоснован е и извод, че увредата при ищцата е
резултат на индиректна травма – т.нар. „бордна травма”, дало основание на
вещото лице да заключи, че същата е пътувала без поставен предпазен колан.
В съдебно заседание на 07.11.2016 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля И.М.И., братовчед на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от констатациите на протокола за
ПТП и изводите на вещото лице, по допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен
състав кредитира като обективно и компетентно изготвено.
При наличните по делото доказателства не се установяват данни за наличие на
случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК каквито възражения са заявени от
ответното дружество.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил и възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата с оглед на
обстоятелството, че същата е пътувала без поставен предпазен колан. Настоящият съдебен състав намира така заявеното
възражение за неоснователно. По делото липсват данни, които да установяват или
поне да индикират, че с поведението си пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка следва да се
има предвид, че за преценка досежно наличието на
допринасяне към вредоносния резултат критерият е винаги фактически т.е. предмет
на преценка е дали обективно поведението на пострадалия има принос при
осъществяване на вредоносните последици, независимо дали същото съставлява
нарушение на правилата, установени в ЗДвП с оглед постановките на ППВС 17/1963
г., което настоящият съдебен състав следва да съобрази. С други думи фактът на
нарушаване на правилата, установени от ЗДвП от страна на пострадалия сам по
себе си не установява съпричиняване при липса на
категорични доказателства, че това нарушение е в причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат. В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение
45 по търг. дело 525/2008 г. на Второ ТО на ВКС, решение 154 по търг. дело
977/2010 г. на Второ ТО на ВКС, решение 206 по търг. дело 35/2009 г. на Второ
ТО на ВКС, решение 159 по търг дело 1117/2009 г. на Второ ТО на ВКС, решение 58
по търг. дело 623/2010 г. на Второ ТО на ВКС, решение 16 по търг. дело
1858/2013 г. на Първо ТО на ВКС и т. н. В заключението
си вещото лице по СМЕ е обосновало извод, че ищцата е пътувала без поставен
предпазен колан. В изявленията си в открито съдебно заседание от 07.11.2016 г. вещото
лице е посочило, че при поставен колан ищцата не би получила тази увреда,
доколкото долните й крайници не биха стигнали таблото на предните седалки, но би получила други,
изразяващи се в счупени ребра, шийна травма, кръвонасядания. Вещото лице по
САТЕ е обосновало противоположен извод от този на екперта – лекар, че дори и с
поставен предпазен колан коленете на човек с оглед неговата височина биха могли
да достигнат таблото на предните седалки. Предвид липсата на категоричност по
отношение на установяване на факта предпазният колан би ли предотвратил респ.
ограничил получената травма и с оглед на обстоятелството, че СМЕ е обосновала
извод, че поставянето на предпазен колан би довело до други травми без данни за
тежестта на тези увреди в количествено и качествено изражение, за да се
обективира извод за съпричиняване настоящият съдебен състав намира, че
заявеното възражение на ответника е недоказано.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза респ. събраните свидетелски показания, ценени от състава на съда при
съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени веди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените й травматични увреждания представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. При определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на пострадалата /37
години/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпяла болки, страдания и
ограничения/12 месеца/, обстоятелството, че с оглед изводите на СМЕ пълното
възстановяване на травмата на бедрената кост е невъзможно справедливо би било да се присъди сума от 70 000 лв., а за горницата до
пълния предявен размер от 90 000 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Изцяло основателен и доказан е искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди с оглед изводите на СМЕ, че претендираните
за репарация разходи са съответни и са
били необходими за лечението на ищцата и като такъв следва да се уважи изцяло.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер
и се дължи от датата на извършване на деликта като
размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г. по дело
664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО по реда на чл. 290 от ГПК, решение N:605 от 06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/.
По разноските: Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в
който е заявено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
което да се определи на основание чл. 38 ал.2 от ЗА на процесуалния му
представител. Видно от представеното по делото пълномощно /стр. 4/ е посочено, че е
осъществена адвокатска защита на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА респ. самото
искане е заявено в преклузивния по ГПК срок, поради което настоящият съдебен
състав намира, че са изпълнени всички процесуални условия на закона и следва да
се присъди адвокатско възнаграждение на соченото основание. С оглед размера на
заявените искови претенции размерът на възнаграждението, определен по реда на
Наредба 1/2004 г. възлиза на сумата от 3619,
29 като припадащата се част от нея с оглед уважената част от исковете възлиза
на 2 834, 84 . С оглед данните по делото, че процесуалният представител на
ищцата е лице, регистрирано по ЗДДС настоящият съдебен състав намира, че върху
тази сума следва да бъде начислен и дължимият ДДС, доколкото предоставянето на
адвокатски услуги е облагаема сделка по смисъла на ЗДДС т.е. възнаграждението
възлиза на сумата от 3401, 81 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на припадащата
се част от разноските, заявени в депозирания списък по чл. 80 от ГПК с оглед
отхвърлената част от исковете, а именно 102, 95 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и депозити за съдебни експертизи.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда в размер
на 3146, 48 лв. с оглед уважената част от претенцията.
Въз основа на изложените съображения,
Софийски градски съд, I-19
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. ********“ № 7 на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Е.Г.М., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, офис 10 – адв. П.К. сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 11.06.2015 г. в с. Ж., , ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.06.2015 год. до окончателното им изплащане като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 90 000 лв. като неоснователен и
недоказан, както и сумата от 2 275,
52 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в закупени
лекарства и консумативи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.09.2015
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. ********“ № 7 да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. П.К.,
с адрес: *** сумата от 3 401, 81
лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 10 – адв. П.К. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД
„ОЗК З.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. ********“ № 7 сумата 102, 95 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. ********“ № 7 да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата 3146, 48 лв. – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице на страната на ответника – Б.А.М.,
ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: