Решение по дело №8527/2018 на Софийски градски съд

                           Р Е Ш Е Н И Е

 

              № .............

 

           Гр. София, 13.01.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                 БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 8527 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

С решение № 379867 от 05.04.2018 г. по гр. д. № 287/2017 г. на СРС,  ГО, 154 състав, съдът е признал за установено по реда на чл. 124. ал. 1 ГПК, че ищцата С.В.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф., сумата от 331,21 лева, начислена по фактура № **********/18.08.2016 г. и по фактура№ **********/18.09.2016 г.

С решението съдът на основание чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД е осъдил ищцата С.В.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.Б." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф., сумата от незаплатени лизингови вноски за мобилно устройство марка Sony Xperia E 4 с IMEI 358137067006625 в размер на 89,90 лева, неустойки в размер на 696,76 лева за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за номер ******и сума за ползвани услуги в размер на 26,95 лева, всички начислени във фактура № **********, като е отхвърлил предявените искове в останалата част за суми за неплатени лизингови вноски за апарат мобилно устройство марка Samsung Gаlаху А5 с IMEI  35776507892415810 в размер на 559,80 лева, неустойки в размер на 718, 40 лева за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ******поради неплащане в срок и сума в размер на 214,81 лева за ползвани услуги, като неоснователни.

С решението съдът е осъдил ответникът „Т.Б." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф., да заплати на ищцата С.В.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 400 лева, представляващи разноски в производство, както и да заплати на адв. Валентин Весков Тодоров, член на САК, с адрес: гр.София, бул. „******, НП, сумата 300 лева -представляващи разноски в качеството му на адвокат в производството по гр.д. 287/2017г., по описа на СРС, 154 състав, на основание Договор за правна помощ и съдействие от 10.08.2017г. и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

С решението съдът е осъдил ищцата С.В.М. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф., сумата 141,14 лева, представляващи разноски в производство на основание чл. 78, ал. 1 . С решението съдът е осъдил ответникът „Т.Б." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,₄ Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф., да заплати на адв. С. А.К., член на САК, сумата 105,85 лева - представляващи разноски в качеството на адвокат по гр.д. 287/2017г., по описа на СРС, 154 състав, на основание Договор за правна помощ и съдействие от 10.08.2017г. и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Недоволна от постановеното решение в ЧАСТТА, с която съдът я е осъдил да плати на ответното дружество и ищец по насрещния иск „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****** неустойки в размер на 696,76 лева за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за номер ******, е останала ищцата С.В.М., която чрез пълномощника си адв.И. го обжалва с оплаквания, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. По-конкретно се поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, че доставчикът на телекомуникационните услуги е упражнил правото си да развали договора, както това е предвидено в общите условия, поради което за его не е възникнало и правото на компенсаторна неустойка. От друга страна жалбоподателката сочи, че съдът не се е произнесъл по възражението й за нищожност на клаузата за неустойка поради нейната неравноправност. Искането към въззивната инстанция е да отмени първоинстанционно решение в обжалваната му част и да отхвърли предявения насрещен иск за неустойка. Претендира сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Т.Б.“ ЕАД, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмения отговор

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При посочените правомощия, като взе предвид събраните доказателства и инвокираните от страните доводи и възражения, съдът намери следното:

В случая, обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната му част. Съображенията за това са следните:

По предявения в срока за отговор насрещен осъдителен иск за заплащане на неустойка в размер на 696,76 лева за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за номер +******, първоинстанционният съд след съвкупна преценка на събраните доказателства по делото обосновано е приел, че страните са били валидно обвързани от двустранен и възмезден ненаименовен договор, сключен по заявка на ищцата М. № ********* от 19.09.2015 г., изменен с допълнително споразумение от 14.06.2016 г., по силата на който ищецът по насрещния иск „Теленор“ се е задължил да предоставя телекомуникационни услуги, а ответницата М. – да му заплаща ежемесечно цена за услугите, включващи национални минути, съобщения/sms и мобилен интернет. Наред с това, правилно съдът е съобразил, че в самия договор е уговорено, че при прекратяването му по вина или инициатива на потребителя, то последният дължи неустойка в размер на стандартните месечни абонаменти за всяка сим-карта/номер до края на първоначалния срок на договора, който в случая е бил 24 месеца. Неправилно, обаче, първостепенният съд е счел, че тази клауза следва да бъде приложена в отношенията между страните, тъй като не е била оспорена от първоначалната ищца (ответница по насрещния иск) М.. Напротив, още с отговора на насрещния иск в пунктове от 1 до 3 ищцата М. е оспорила твърдението, че договорът й с дружеството е бил прекратен (било едностранно от някоя от страните, било автоматично поради неплащане на вноската за 25. 82 лв.), а в пункт четвърти е оспорила клаузата поради нейната неравноправност и е навела възражението, че е нищожна. Последното възражение  (че такъв договор никога не е бил подписван), което единствено е обсъдено от съда, е било оттеглено от ищцата с молбата-уточнение от 15.12.2017 г. Непроизнасянето по своевременно направените правоизключващи възражения съставлява процесуално нарушение на първоинстанционния съд, което следва да бъде отстранено от въззивния съд. По тези възражения настоящият състав на Софийски Градски съд намери следното:

Правото на разваляне на договора е потестативно, то е предоставено на изправната страна по облигацията спрямо неизправната и упражняването му предизвиква правна промяна в облигационното отношение, като прекъсва правната връзка поначало с обратна сила, освен ако договорът не е с продължително или периодично действие. Самото упражняване на правото на разваляне се осъществява чрез волеизявление от изправната страна до неизправната. Това изявление произвежда своя ефект / действие, когато достигне до адресата си (до тогава, то може да бъде оттеглено). В случая ищецът по насрещния иск „Теленор“ е отправил своето едностранно изявление до ответницата М. за разваляне на договора за предоставяне на телекомуникационни услуги за тел. номер +******, с писмо от 18.10.2016 г. По делото, обаче, нито се твърди, нито се установява това писмо и съдържащото се в нето изявление да е достигнало до адресата си. Самата неустойка по своето правно естество е компенсаторна и цели да покрие вредите на изправния кредитор от развалянето поради неизпълнението на неизправния длъжник за определен период, каюта в случая е до изтичане на 24 месеца от сключването на договора. Не бъде ли развален надлежно договорът, не могат да настъпят и вредите, които неустойката трябва да компенсира. Месечните вноски могат да се претендират на основание действащия договор, а не като неустойка поради прекратяването му. Ето защо и предвид, че по делото не се установява договорът да е бил развален, искът за заплащане на неустойка за развалянето му следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. За пълнота следва да бъде посочено още, че дори и никоя от страните по един двустранен договор да не изпълнява своите задължения по него, договорът не се счита развален и формално продължава да ги обвързва.

От друга страна, дори да се приеме, че договорът е бил развален, то клаузата за неустойка отново не би могла да послужи като основание за осъждане на ответницата, тъй като се явява нищожна като неравноправна. Това е така, защото процесният договор попада в приложното поле на ЗЗП, тъй като ищцата има качеството на потребител съгласно § 13, т.1 от ЗЗП, а ответникът е търговец по смисъла на § 13, т.2 от с.з.;  при своевременно противопоставеното възражение ответникът не е доказал, че клаузата е била индивидуално уговорена; същевременно изключението на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП не намира приложение; а самата клауза е във вреда на потребителя, тъй като създава очевидно неравновесие в престациите. Тъй като нищожността на неустоечната клауза не влече нищожност на целия договор, страните се явяват обвързани от останалото му съдържание, но за останалия срок на договора неустойка в размер на 696,76 лева за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за номер +******ответницата М. не дължи.

Както се посочи по-горе, възражението за неравноправност на клаузата е противопоставено своевременно още с отговора на насрещния иск, но дори и това да не беше сторено, съдът отново следваше да съобрази неравноправния й характер, тъй като, както е разяснено с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, за приложението на императивна правна норма съдът следи служебно.

Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, решението на СРС в обжалваната част следва да бъде отменено и искът за неустойка – отхвърлен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на въззивницата М. следва да бъдат присъдени направените пред въззивния съд разноски в размер на 26.13 лв., съобразно приложения списък. 

Во Вдим от горното, съдът

 

                                                  

 

                      Р    Е    Ш    И :

 

 

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ решение № 379867 от 05.04.2018 г. по гр. д. № 287/2017 г. на СРС,  ГО, 154 състав В ЧАСТТА, в която  С.В.М. е осъдена да заплати на „Т.Б.“ ЕАД на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата 696,76 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за номер ******.

ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф., да заплати на С.В.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, а. 3 от ГПК сумата 26.13 лв. разноски пред въззивния съд.

В останалата част решението е влязло в сила.

 

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.3 ГПК.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.